Р Е Ш Е Н И Е
№ V-34
13.04.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Михова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Ваня
Д., разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 181 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д.С.Н.,
ЕГН ********** и Х.Д.Н., ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. Веселина
Станева против Решение № 260674 от 16.11.2020г. по гр.д. № 508/2020г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите
против М. С.П. ЕГН ********** и П.Д.П.,
ЕГН **********, двамата от с. Мамарчето , общ. Болярово, ул. “Йордан Йовков № 3”
иск за делба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.501.15.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
с адрес на имота: гр.
Бургас, ж.к. “Изгрев”,
бл.15, вх.1, ет.4, ап.ляв, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с посочена в документацията площ: 79, 94 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня
и тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 07079.501.15.1.34 и 07079.501.15.1.10, под обекта -
07079.501.15.1.6 и над обекта - 07079.501.15.1126, ведно с прилежащото избено
помещение № 1 с площ от 10,08 кв.м., както и 0,72 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, при следните квоти: ½ ид. ч. за ищците в
режим на СИО и ½ ид.ч. за ответниците в режим на СИО.
С
обжалваното решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на М.П. и П.П.
сумата от 1 850, 00 лв., представляваща направените от тях съдебно-деловодни
разноски, както и държавна такса в полза на РС – Бургас в размер на 50, 00 лв.
Решението
се обжалва в цялост като жалбоподателите намират същото за неправилно, поради
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Оспорват
извода на първостепенния съд, че процесният договор за покупко-продажба на
имота е нищожен, поради липса на форма, с оглед направеното оспорване
автентичността на ръкописно изписаните имена на продавачите, представляващо
нарушение на изискванията на чл.580, т.6 от ГПК, както и че същото на основание
чл.576 от ГПК представлява основание за нищожност на нотариалното действие.
Навеждат доводи, че в разглеждания случай не може да се твърди, че формата не е
спазена, тъй като продавачката М.П. се е подписала саморъчно, а продавачът П.П.
се е подписал и изписал трите си имена, както е написал и трите имена на
съпругата си М.П., което от своя страна показва, че е налице воля и съгласие за
извършване на сделката от страна на М.П.. Сочат, че съгласно Решение № 60/19.05.2016г. по гр.д.
3596/2015г. на ВКС, III г.о., не при всяко погрешно или липсващо отразяване на обстоятелства при
нотариалното удостоверяване е налице нищожност пи смисъла на чл.576 от ГПК,
съответно и липса на предписана от закона форма. В тази връзка излага, че
когато индивидуализацията на лицата по чл.580, т.3 от ГПК е постигната предвид
цялостното съдържание и единство на акта, непълнотата в отделни негови части –
при изписване на пълното име, личните данни или ЕГН на участник в нотариалното
производство не водят до нищожност на нотариалното действие. Същото принципно
разрешение било приложимо и в случаите, когато в акта липсвал някой от трите
елемента за дата на съставяне – по отношение на деня, месеца или годината, ако
съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални
действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт,
подреждането в специалната книга по чл.581 ГПК, вписване на акта в Служба по
вписванията. В допълнение на изложеното посочва, че институтът на чл.679, ал.3
от ГПК налага изискванията на чл.580 ГПК, вр. чл.576 ГПК да се тълкуват в полза
на действителността, съгласно Решение № 60/19.05.2016г.
по гр.д. № 3569/2015г.
на ВКС, III г.о.
Оспорва
като неверен извода на районния съд, че констатираната нищожност касае
обективираният в нотариалния акт договор за покупко-продажба в неговата цялост,
тъй като продавачите са били собственици на продаваната част от имота в режим
на СИО, която била неделима, поради което порокът, който засягал единият от
съпрузите се отразявал на действителността на целия договор. Излагат аргумент,
че в разглеждания случай има съгласие на двамата съпрузи за продажба на ½ ид.ч. от процесния имот и същата била така продадена, а
не само ид.ч. на единия съпруг. В тази връзка считат, че съгласно чл.24, ал.4 СК при извършено от единия съпруг разпореждане с вещ под режим на СИО без
участието на другия е налице не нищожност, а относителна и висяща
недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено от
неучаствалия съпруг в срок от 6 месеца от узнаването, но не по-късно от три
години от извършването, като след изтичане на този срок действието на сделката
се стабилизира. В процесния случай, жалбоподателите твърдят, че такова
оспорване не е направено от ответника П. като твърдят, че с подписа си по
сделката имат съгласие от страна на ответницата М.П. за продажба на ½ ид.ч.
от процесния имот.
Жалбоподателите
оспорват като неверен извода на съда, че не са успели да докажат алтернативно
заявеното основание за придобиване правото на собственост върху една втора
ид.ч. от процесния имот чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност. В тази
връзка навеждат довода, че в тяхна полза е изтекъл краткия давностен срок – пет
годишна придобивна давност, считано от датата на закупуване на имот от
07.10.2010г.
Релевират
оплакване, че съдът не е обсъдил правилно събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетеля им, от които се установява, че същите
веднага след закупуване на процесния имот са започнали да демонстрират, че са
собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, веднага са
подали декларация по чл.14 ЗМДТ за придобития имот, започнали са да плащат
данъци, такси и други сметки, както и да владеят имота още със закупуването му
явно, спокойно и без някой да се противопоставя и оспорва това тяхно владение.
Не бил верен и извода на съда, че ищците не били посочили датата, от която е
започнало тяхното владение, както и че целия имот се държал от дъщерята на
ответниците и тяхното семейство. В тази връзка се прави анализ на свидетелските
показания на св. Стоянова.В заключение считат себе си за добросъвестни
владелци, чието владение е установено на правно основание с договора за
продажба на недвижимия имот, което е годно да ги направи собственици, без да
знаят, че праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е
опорочена.
Оспорват
като неправилен и определеният от съда размер на адвокатско възнаграждение в
размер на 1520 лв., което заявяват, че обжалват и молят да бъде намалено на
1320 лв. В тази връзка жалбоподателите посочват, че са направили възражение за
прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение, но въпреки
това съдът присъдил освен полагащото се по Наредба № 1/09.07.2004г.
адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. и сумата от 200 лв. /2x100 лв./ да явяване на адвокат в повече от две съдебни заседания.
Тъй като по делото нямало представени други договори за допълнителното
заплащане за явяване на повече от две съдебно заседания, освен представения
договор за правна защита и съдействие в размер на 2500 лв., жалбоподателите
считат, че тази допълнителна сума не следва да бъде заплащана.
Въззивниците изразяват оплакване и
от определението на първоинстанционния съд, постановено в о.с.з. на
13.09.2020г., с което същият е отменил определението, постановено в о.с.з. на
29.07.2020г., с което е бил допуснат разпитан на нотариус Николай Ников, като
поддържа направеното доказателствено искане.
По
изложените съображения молят атакуваното решение на Районен съд – Бургас да
бъде отменено, а поисканата делба на съсобствения им с ответниците имот да бъде
допусната.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.П. и П.П.,
депозиран чрез адв. Атанас Тасков и адв. Милена Гайдарова, с което същата се
оспорва като неоснователна.
Въззиваемите
се противопоставят на възраженията за липса на нищожност на процесния договор,
легитимиращ ищците като съсобственици в делбения имот. Навеждат се доводи, че с
оглед цитираната от последните практика на ВКС, същите не правят разлика в
различните хипотези, вкл. тези обсъдени от ВКС. Излагат съображения за всяка
една от тях, като застъпват становище, че когато става дума за ръкописните
реквизити по чл.580 ГПК – ръкописен подпис и ръкописно изписани имена, то на
пълна липса на реквизит следва да се приравнят случаите, когато формално е
налице ръкописен текст или подпис, но те не са изписани и респ. подписани от
участника в нотариалното производство, а от трето за това производство
лице.Застъпват становище, че в този случай следва да се говори за липса на
валидна воля, защото ръкописното полагане на подпис и изписване името се
свързват не само с индивидуализацията на участника в
производството, не само с обезпечаване на доказване авторството на документа,
но и с валидното изразяване на съответната обективирана в нотариалния акт воля
– като в процесуален, така и в материалноправен смисъл. Именно с оглед
гореизложеното навеждат довода, че в цитираното от въззивниците решение се
говори не за пълна липса на реквизит, за “непълнота
в отделни негови части – при изписването на пълното име, личните данни, или ЕГН
на участник в нотариалното производството.”
Сочат, че цитираните решения на ВКС правят разлика и между спецификите на
отделните задължителни реквизити, регламентирани в текста на чл.580 от ГПК,
като в тази връзка също развиват доводи.
Оспорват
като неоснователни и оплакванията на въззивниците, че процесната сделка била
относително недействителна по смисъла на чл.24 СК. В тази връзка поддържа
изложените от БРС мотиви, че относителна недействителност би имало при сделка,
при която единия съпруг извършва разпореждане с вещ, придобита по време на
брака в режим на СИО, но без другия съпруг да участва в договарянето или
съответно да се вземе неговото съгласие, а процесния случай е съвсем друг.
Оспорват
и доводите на въззивниците за придобиване процесния имот по давност. В
тази връзка поддържат, че декларирането на имота и плащането на дължимите за
него данъци като част от владението е ирелевантно. Сочат, че владението е
фактически, а не облигационен въпрос, като в тази връзка от значение било кой
държи имота, а не кой плаща данъците за него и кой го е декларирал.
Декларирането от своя страна също нямало каквато и да била връзка с
установяването на фактическа власт върху имота. Оспорват и извършената от
въззивниците преценка на събраните свидетелски показания, която намират за
едностранчива, непълна и неправилна. Сочат, че св. Стоянова изрична заявила, че
след прехвърлянето на собствеността, Д. се чувствала собственик, но в
апартамента не е живяла – там живеела майка й и племенницата й или с други думи
– фактическата власт върху имота се упражнявала от трети за собствеността лица,
без никакви вещни права за ползване. В допълнение намират свидетелските
показания за недостоверни, т.к. свидетелката заявила, че не е присъствала на
осъществяването на фактите, за които свидетелства, а подчертала, че същите са й
били разказани от ищеца. Освен това внимателния прочит на свидетелските
показания потвърждавал извода на съда,
че не бил доказан началния момент на владението. В заключение, въззиваемите
сочат, че не било проведено пълно и главно доказване на давностно владение.
Оспорват
като неправилни и изводите на въззивниците за добросъвестност на владението им.
В тази връзка се солидаризират с изводите на съда, че след като сделката
легитимираща ищците като собственици е нищожна, то те няма как да са
добросъвестни владелци и намират същите в пълен унисон със задължителните за
всички съдилища указания, дадени в т.III на ППВС 6/74г. Алтернативно посочват, че дори владението на ищците да
е започнало от датата на процесната сделка, то от тази дата до датата на
завеждане на делото не били изминали повече от 10 години.
Намират
за неоснователно и възражението на въззивниците за прекомерност на адвокатския
хонорар,като сочат, че същият следва да се определя не само от размера на
материалния интерес, но и от фактическата и правно сложност на делото. Намират
присъдения адвокатски хонорар за основателен предвид спецификите на казуса,
богатата палитра от защитни аргументи и проведена от тях задълбочена обосновка
на защитната им теза. Не ангажират доказателства.
По направените от въззивниците доказателствени искания, БОС се е произнесъл с определение от 23.02.2021г. по реда на чл.267 от ГПК като е оставил без уважение доказателственото искане за разпит на свидетел, поради липса на предпоставките регламентирани в чл.266 от ГПК.
В с.з. пред настоящата инстанция, страните поддържат наведените от тях доводи с въззивната жалба, респ. отговора.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
За да се произнесе по повдигнатия
правен спор, настоящия състав взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д.С.Н. и Х.Д.П. иск за делба на съсобствения им недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.15.1.9 по кадастралната карта на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”, бл.15, вх.1, ет.4, ап. Ляв, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, посочена в документа площ: 79,94 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.501.15.1.34 и 07079.501.15.1.10, под обекта - 07079.501.15.1.6 и над обекта - 07079.501.15.1126, ведно с прилежащото избено помещение № 1 с площ от 10,08 кв.м., както и 0,72 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при следните дялове: ½ ид.ч. за ищците в режим на СИО и ½ ид.ч. за ответниците в режим на СИО. Ищците твърдят, че притежават ½ ид.ч. от имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, т.II, рег. № 5718, д. № 248 от 07.10.2010г. на нотариус Н.Ников, а ответниците притежават останалата ½ ид.ч. от имота съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, т. XXXI, д. № 10535 от 24.11.1993г. на нотариус Д. Райнова. Твърдят също така, че не могат доброволно да поделят имота, въпреки, че са отправили покани до ответниците с конкретни предложения, поради което са предявили настоящия иск. В хода на делото е направено изменение на иска, чрез въвеждане на алтернативно заявено основание на иска, а именно придобиване на ½ ид.ч. от процесния имот чрез осъществяване на 5-годишно добросъвестно владение на тази част от имота.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответниците депозират писмен отговор, в който оспорват предявеният иск като неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен, както и да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Твърдят, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, от който ищците черпят правата си е нищожен, не е породил правното си действия и върху процесния недвижим имот не е възникнала твърдяната от ищците съсобственост, тъй като положеният върху нотариалния акт подпис от името на ответницата М.П., както и трите й имена не са изписани от нея, т.е. липсва обективирано от нея съгласие за сключване на договора. С оглед на това ответниците твърдят, че на осн. чл.24, ал.1, изр.2 от СК договорът е нищожен и в частта, с която ответникът П. е прехвърлил притежаваната от него част от имота, поради липса на съгласие и от двамата съпрузи за извършване на разпореждане с общата недвижима вещ. На следващо място в отговора се твърди, че договорът е нищожен и поради липса на форма, като е оспорена автентичността на ръкописно изписаните имена на продавачите на последната страница от нотариален акт № 68/2010г. и се твърди, че и двете имена не са изписани от продавачите или поне едно от имената не е изписано от единия продавач, което представлява нарушение на изискването на чл.580, т.6 от ГПК и на осн. чл. 576 от ГПК е основание за нищожност на нотариалното действие, водещо до нищожност на самия договор за покупко-продажба.
В с.з. пред първата инстанция ищците се явяват лично и с процесуалния си представител, поддържат иска и ангажират доказателства.
В с.з. се явяват двама процесуални представители на ответниците, които поддържат отговора, ангажират доказателства.
В хода на първоинстанционното производство са били приети като писмени доказателства Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, т. XXXI, дело № 10535/1993г. от 24.11.1993г. на нотариус Диана Райнова, сключен между С.И.К. и М.М.К. като продавачи и М.С.П. като купувач, както и копие на Нотариален акт № 68, т.II, рег. № 5708, дело № 248/2010г. от 07.10.2010г. на нотариус Н. Ников, сключен между М.С.П. и П.Д.П. като продавач и Д.С.Н. като купувач. Извършвайки съпоставка между посочените в нотариалните актове дати на покупко-продажба и тези посочени в удостоверенията за сключен граждански брак между ищците, респ. ответниците и предвид обстоятелството, че първите предхождат вторите, районния съд е направил извод, че всеки един от обектите е придобит в режим на СИО на основание чл.21 от СК.
С оглед направеното от ответниците възражение за нищожност на горепосочения договор за покупко-продажба на недвижим имот, по делото е била назначена съдебно-графическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписите за Продавач 1 и 2 в Нотариален акт № 68 от 07.10.2010г. са изпълнени от лицата, посочени като продавачи, както и че имената на продавача П.П. са изписани от него, но имената на продавача М.П. не са изписани от нея. При разпита си в с.з. на 30.09.2020г. вещото лице е посочило, че тези имена са изписани именно от П.П.. Заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза не е оспорено от страните и е било кредитирано изцяло от първоинстанционния съд като компетентно и обосновано.
Във връзка с доказване наличието на алтернативно посоченото придобивно основание – давностно владение, на което са се позовали в исковата си молба, по искане на ищците са били събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. Тодорка Стоянова – приятелка на ищцата. От показанията й се установява, че след прехвърлянето на апартамента през 2010г., тя и ищцата са ходили да прехвърлят партидите за имота и да плащат данъци, като след прехвърлянето на апартамента, ищцата се чувствала като собственик на същия и често го посещавала, а през 2018г. започнала да ходи по три пъти на ден, за да гледа майка си, която била много болна и понякога оставала да спи там. Свидетелката още разказва, че при необходимост от ремонтни дейности, такива извършвали ищцата и съпругът й, а с дейностите по санирането през 2016 и 2017г. отново се занимавала ищцата. Заявява още, че ищцата имала ключ за апартамента и се грижила за него, като никой не оспорвал владението й. От показанията на свидетелката се установява още, че от момента на покупката на апартамента през 2010г. до 2019г. в апартамента са живели дъщерята на ответницата П., както и нейното семейство – общо четири човека, като за времето през което го ползвали не заплащали наем на ищцата Н..
Показанията на свидетелката, районния съд е кредитирал като последователни и непротиворечиви, доколкото същите пресъздават личните й впечатления от фактическите действия на ищцата в процесния период. Достоверността им се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства –декларация от Д.Н. по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот подадена на 13.10.2010г., коригираща декларация от 13.09.2018г., документи за платени от нея местни данъци и такси за имота за периода от 2014 – 2019г., както и заявление на ищцата от 27.09.2018г. за промяна титуляра на откритата в ЕВН партида за имота.
За да постанови обжалваното решение след анализ на събраните по делото доказателства, Районен съд – Бургас е приел, че не се осъществили в обективната действителност фактите, включени във фактическия състав на заявените от ищците придобивни основания. Районния съд е изложил съображения, че сочената от ищците покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния имот, обективиран в нотариален акт № 68, т.II, рег. № 5708, дело № 248/2010г. не е породила правното си действие, тъй като страните посочени в същия действително са се явили пред нотариуса и актът им е бил прочетен, но продавачът М.П. не е изписала саморъчно трите си имена върху нотариалния акт. Констатирал е, че същото представлява нарушение на изискването на чл.579, ал.1 от ГПК за лично изписване на името и подписа пред нотариуса, което от своя страна обуславя и липса на реквизит на нотариалния акт по смисъла на чл.580, т.6 от ГПК, където е предвидено, че същият следва да съдържа подписи и изписани пълни имена на страните или техни представители. Приемайки, че е налице порок но нотариалния акт, касаещ неговата форма, районния съд е изложил мотиви, че щом нотариалното действие е нищожно, то нищожна се явява и обективираната от него двустранна сделка на основание чл.26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД – поради липса на предвидената от закона форма. Изложил е аргументи, че м разглеждания случай, приложение не намира разпоредбата на чл.24, ал.4 от СК, тъй като продавачите са били собственици на продаваната част от имота в режим на СИО, която е неделима, респ. констатираната нищожност касае сключения между страните договор в цялост.
Намерил е за недоказани и твърденията им за придобиване на процесната ½ ид.ч. от процесния имот, чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност, предвид липсата на упражнявана през посочения период фактическа власт върху имота, както и предвид данните по делото за упражнявана такава от трети за спора лица – майката на ищцата и ответницата, която от 1993г. е имала запазено пожизнено право на ползване върху апартамента и която до смъртта си на 01.09.2019г. е живяла в имота, както и дъщерята на ответниците и нейното семейство, които са живели там за периода от 2010г. до 2019г. и са държали имота като свой на основание чл.69 от ЗС.
Поради недоказаността на твърденията на ищците за това, че са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, предявеният иск за делба е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Пред настоящата
инстанция не се спори между страните, че при изповядване на сделката,
обективирана в Нотариален акт. № 68, т. II, рег. № 5708, д.248 от 07.10.2010г. пред нотариус
Н.Ников са се явили ответниците М.П. и П.П., както и ищцата Д.Н., че нотариуса
е прочел акта и след одобрението му, същият е бил подписан от М.П. и П.П., както
и че последният е изписал ръкописно своите собствени имена и тези на съпругата
си.
Не
е спорно по делото, че е било налице съгласие между страните за сключване на
процесната сделка, което се потвърждава и от изявлението на проц. представител
на ответниците в с.з. от 30.09.2020г., с което последният заявява, че
нищожността на договора не се основава на липсата на съгласие, предвид наличие
на подпис на първия продавач М.П., а поради неспазване на императивната норма
относно формата на нотариалния акт, което изявление се цени от съда при
условията на чл.175 от ГПК.
Спорният по делото въпрос
е, дали полагането на ръкописния текст под подписа на М.П. от нейния съпруг
представлява такъв порок на нотариалния акт, който да води до нищожност на
нотариалното удостоверяване, респ. до нищожност на изповяданата сделка.
При така установените факти, настоящия състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.18 ЗЗД
договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва
да бъдат извършени с нотариален акт. Последният трябва да бъде сключен при
спазване на всички правила на нотариалното производство.
Според чл.579, ал.1 ГПК,
нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят,
изписват името си и полаган подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е
подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.
В чл.580, т.6 ГПК е
посочено, че нотариалния акт следва да съдържа подпис и изписано пълно име на
страните или техни представители и подпис на нотариуса.
Когато при извършването на
акта е нарушено изискването на чл.580, т.6 от ГПК, то според чл.576 от ГПК,
нотариалното удостоверяване е нищожно. На въпроса
води ли нищожното нотариално удостоверяване до липса на предписана в закона
форма, ВКС вече е отговорил положително с практика по реда на чл.290, вр.
чл.291 от ГПК. Както е изтъкнато в Решение № 481/11.12.2012г.
по гр.д. № 1404/2011г., и решение № 143/2012г. по гр.д. № 5604/2011г. на ВКС, нотариалната форма за сключване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и
форма за действителност. Затова нотариалните действия по съставянето на
нотариалния акт имат съществено значение за действителността на самата сделка.
Ако те не отговарят не изискванията за валидност в случаите по чл.576 ГПК,
нищожен е не само нотариалния акт, нищожна е и сделката.
Нотариалните действия са формални действия, но не при
всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелство при нотариалното
удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния
акт по чл.580, ал.1, т.3 или т.6 ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл.576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Например, когато
индивидуализацията на лицата по чл.580, т.3 ГПК е постигната предвид цялостното
съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части – при изписване
на пълното име, личните данни или единния граждански номер на участник в
нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалните
действия, както е утвърдено в реш. № 223/2014г.
по гр.д. № 1186/2011г. и реш. № 143/2012г. по гр.д. № 504/2011г.,
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Същото принципно разрешение е
приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне –
по отношение на деня, месеца или годината, ако съответната дата може да се
удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на
сделката – екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по
чл.581 ГПК, вписване на акта в служба по вписвания. Включително по иск на лице,
което се позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален
акт по чл. 580, т.1 ГПК, без да е участвало в нотариалното производство, следва
да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда
на чл.579, ал.3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили
поправката или допълването за наложително и не са го поискали. Институтът на
чл.579, ал.3 ГПК налага изискванията по чл.580, във връзка с чл.576 ГПК да се
тълкуват в полза на действителността.
Предвид изложеното по спорния въпрос, мотивите на
първоинстанционния съд в обжалваната част на решението не могат да бъдат
споделени. В противоречие с установената практика на ВКС е разбирането на
първоинстанционния съд, че релевирания от ответниците порок при нотариалното
удостоверяване води до нищожност на същото по смисъла на чл.580, т.6, във вр. с
чл.576 от ГПК.
В разглеждания случай и предвид факта, че имената на
продавача М.П. са били изписани от нейния съпруг действително е било допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.579, ал.1 ГПК, задължаваща участващите в
сделката страни да положат ръкописно своите имена. Изписването на имената на
единия продавач от страна на втория такъв обаче, според настоящия състав не опорочава
формата на нотариалния акт и не води до
липса на реквизит по см. на чл.580, т.6 от ГПК, доколкото индивидуализацията на
първия прехвърлител – М.П. е била постигната, както чрез личното удостоверяване
при явяването й пред нотариуса и вписване на личните й данни в съдържанието му,
така и предвид обстоятелството, че по делото е безспорно установена
автентичността на нейния подпис. След
като е удостоверено подписването на договора от двамата продавачи и не се спори
между страните, че те са се явили лично пред нотариуса, за да подпишат договора
или да потвърдят вече положените подписи, то допуснатия порок при нотариалното
удостоверяване, изразяващ се в едноличното изписване на имената на двамата
продавачи от единия от тях, не води до нищожност на последното и съответно на
договора, поради липса на предвидената от закона форма.
Поради това първоинстанционното решение с
което е отхвърлен иска за допускане на делба върху процесния имот е неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което искът следва да бъде уважен. Делбата следва да бъде
допусната при установените по делото квоти на съсобственост на страните от по
½ ид.части, по отношение на които страните не спорят.
В полза на ищците следва да се присъдят
съдебно – деловодните разноски, направени само във въззивното производство, с
оглед аргументите в тази насока, дадени в Определение № 47/29.01.15 г. по
гр.д.№ 6919/2014 г. на ВКС. Съгласно представеният списък по чл.80 ГПК /л.41 от делото на БОС/ тези разноски възлизат в размер на 25.00 лева – държавна такса за въззивно
обжалване и 800 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, на основание чл.271 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260674 от 16.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 508/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването
на съдебно делба на следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.501.15.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”, бл.15, вх.1, ет.4, ап.ляв, предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с посочена в
документацията площ: 79, 94 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 07079.501.15.1.34 и
07079.501.15.1.10, под обекта - 07079.501.15.1.6 и над обекта -
07079.501.15.1126, ведно с прилежащото избено помещение № 1 с площ от 10,08
кв.м., както и 0,72 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, при следните квоти: ½ ид. ч. за Д.С.Н. и Х.Д.Н. в режим на СИО и ½ ид.ч.
за М.С.П. и П.Д.П. в режим на СИО.
ОСЪЖДА М.С.П. , ЕГН: ********** и П.Д.П., ЕГН: **********, двамата от с. Мамарчево, общ.
Болярово, ул. “Йордан Йовков” №
3, да заплатят на Д.С.Н., ЕГН: ********** и Х.Д.Н.,
ЕГН: **********,***, сумата от 825 лв. /осемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща направените от тях съдебно-деловодни разноски в производството
по в.гр.д. № 181/2021г. по описа на ОС -
Бургас.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.