РЕШЕНИЕ 2382/20.12.2019г.

 

Номер.................                   Година 2019                           Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На тридесети октомври                    Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  4380  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба подадена от „А.“ЕООД, представлявано от В.В.В. чрез адв. я. при ВАК против НП № 03-011072/15.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 /три хиляди/  за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

            В подадената до съда жалба се оспорва изцяло посочената в НП фактическа обстановка. Излага се становище, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че НП е нередовно връчено. Излага се становище за несъставомерност на реализираното нарушение на разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ, като се твърди, че за да е допуснато такова е необходимо кумулативно да не са връчени двата документа, цитирани в нормата. Твърди се, че неоснователно е завишен размерът на наложеното наказани. Излагат се аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Твърди, че установеното нв обекта лице е осъществявало дейност във връзка граждански договор с „Авалон в.“ЕООД, а не с оглед сключения трудов договор с „А.“ЕООД.

Въззиваемата страна редовно призована изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Пледира да не се кредитират показанията на св. К., поради противоречието им с останалия събран по делото доказателствен материал. Сочи се, че видно от приложените към АНП копия от инструктажната книга, на Д. Н. е проведен инструктаж дни, преди извършване на проверката.

 

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. По искане на процесуалният представител на въззивинка, в качеството на свидетел е разпита св. Качаров на длъжност“технически ръководител“ при дружеството-жалбоподател. Приобщени са към материалите по делото  и материалите по административно-наказателната преписка, както и заверено копие на договор за извършване на строителна услуга с личен труд.

 Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 15.04.2019 г., около 12.00 ч.  служители при ДИТ – в. –  св. К.Д. и св. М.Д., инспектори в посоченото учреждение, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство  от дружеството – жалбоподател в строителен обект – „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ XVII 914 в гр. в., 759, квадрат 86 по плана на VII  м.р.  ул. С. № *, с изпълнител „А.“ЕООД, В хода на проверката е установено лицето Д. Т. Н., който извършвал действия по изграждане на стълбище. В представена на същия за попълване декларация, Н. посочил, че работи в на длъжност „общ работник“ за „А.“ ЕООД, от два дни, при работно време от 08.00 ч. до 17.00  ч. с уговорено седмично трудово възнаграждение от 250 лева, без сключен граждански и трудов договор. Впоследствие е извършена справка, от която е установено, че с лицето има сключен трудов договор от същата дата, който е регистриран в НАП на 15.04.2019 г. в 19.07 ч.

При така установените факти св. К.Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ за това, че на посочената дата  в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Димитър Ненов да изпълнява трудовите функции на общ работник  в строителния обект, преди да е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е  образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-011072/15.05.2019 г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., видно от приобщената по делото копие на  Заповед № 0280 /03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДИТ.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми.

            Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно  въз основа на констатираните факти административно-наказващият орган  е приложил материалния закон.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че е осъществено нарушението по чл. 63, ал.2 от КТ,  като лицето Д. Н. е допуснато до работа без да му е представено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. За да формира своите фактически изводи, съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, приобщени чрез разпитите на актосъставителя , свидетеля по акта, приобщените копия на страници от инструктажни книги, както и приобщеното копие на декларация, подписана от Ненов. .  

Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ

 задължава работодателя да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни,  и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на  чл. 63, ал. 2 КТ установява забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 от същия член. От приобщената по АНП справка от НАП се установява, че договорът с Атанасов е сключен на 15.02.2018 г., съотв. е регистриран в системата на НАП в 12.27 ч. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства е видно, че проверката извършена от инспекторите на обекта е предхождала регистрирането на трудовия договор, от което следва логичния извод, че копие от уведомлението на лицето не е било и е нямало възможност да бъде връчено преди допускането му до работа.  

Съдът оценява като необосновани твърденията на въззивника, че деянието не представлява нарушение на  разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ, доколкото такова би било осъществено единствено в случай, че работодателят не връчи на работника или служителя, както копие от  уведомление от НАП, така и копие на трудов договор. Посоченото тълкуване на закона не се споделя от съда. Цитирантаа норма предвижда кумулативно изискване за представяне на двата документа, за да е законосъобразно допускането на работника или служителя до работа, поради което неизпълнението на това задължение на работодателя по отношение на всеки един от посочените документи представлява нарушение на цитираната разпоредба.

Съдът не кредитира показанията на св. Качаров, като взе предвид служебните му отношения с дружеството-жалбоподател, както и обстоятелството, че същите са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Поради идентични съображения, съдът не кредитира и представеното по делото копие на граждански договор, поради което счита, че посоченият документ е създаден с оглед обслужване на защитната теза на дружеството-жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е санкционирал „А.“ЕООД като е наложил на юридическото лице наказание „имуществена санкция” на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с  факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства.  По делото  са налични единствено  смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ . С оглед на изложеното и предвид  фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

            Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-011072/15.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „А.“ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 /три хиляди/  за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. като намалява размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

   Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: