№ 269
гр. Пловдив , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200654 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Агро ЕРГ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от К. В. М. срещу наказателно постановление (НП) № 142/2020 от
08.01.2021 г., издадено от * на Териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция
„Митници“, с което на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1 т. 6 от ЗАДС.
В жалбата се излагат съображения, че се касае за маловажен случай тъй като
акцизът е внесен 4 дни след изтичането на срока и се касае за 44 лв. Моли се да се
приложи разпоредбата за „маловажен случай“.
В писмено становище жалбоподателят поддържа тезата си и моли да бъде
отменено обжалваното постановление.
Въззиваемата страна Митница Пловдив, чрез своя процесуален представител,
счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения за законосъобразното
съставяне на АУАН и НП, счета че нарушението е формално по своя характер и не
разкрива белези за маловажност, тъй като е извършено от юридическо лице и
невнасянето на акциза в срок било дори по-тежко нарушение от неподаването на
декларация. Посочва, че липсвал годен субект за предупреждение, тъй като субекта на
отговорността бил дружество. Моли НП да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна предвид направените възражения в
нея, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
АРГО ЕРГ ЕООД с представляващ и управляващ К. В. М., подало в
1
законоустановения срок акцизна декларация с вх. № BG0030000/02-04058/12.08.2020 г.
за данъчен период – юли 2020 (01.07.2020 г. -31.07.2020 г.), в която било декларирало
дължим акциз за същия период в размер на 44 лв. Срокът за подаване на акцизната
декларация за горепосочения период изтичал на 14.08.2020 г. На 18.08.2020 г. бил
платен дължимият акциз по горепосочената декларация по банков път.
На 17.08.2020 г. в 17:10 ч . Г.К. в присъствието на Н. П. извършил проверка в
модул СУА на БАЦИС , където установил, че в срок до 14.08.2020 г. не бил внесен
дължимия деклариран акциз. За установеното бил съставен протокол за извършена
проверка № 1642/17.08.2020 г. Представител на дружеството бил надлежно поканен за
съставяне на АУАН (обратна разписка полручена на 15.10.2020 г.) и на 04.11.2020 г. Г.
Р. К. съставил в присъствието на К. В. М. – * на АРГО ЕРГ ЕООД бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) 123/04.11.2020 г., който бил
връчен на представителя. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Д. П. и Е.
С.. В тридневния срок постъпило възражение от страна на управителя на дружеството ,
в което се твърдял маловажност на случая.
На 08.01.2021 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което
на АРГО ЕРГ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на
основание чл. 110, ал. 1 от ЗАДС за нарушение по чл. 44, ал. 1, т.6 от ЗАДС
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Г. Р. К. – актосъставител. Съдът кредитира неговите показания
като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото – АУАН № 123/04.11.2020 г.,
актуално състояние на АРГО ЕРГ ЕООД, разпечатки от информационна система за
справки за задължения на Агенция Митници 2 бр., възражения от К. В. М. против
АУАН 123/04.11.2020 г., Доклад от Г. К. за предоставяне на
административнонаказаващия орган на преписката, Акцизна декларация за алкохол и
алкохолни напитки на АРГО ЕРГ ЕООД, покана за съставяне на АУАН ведно с
разписка, Протокол за извършена проверка № 1642/17.08.2020 г. Заповед № ЗАМ-
43/32-8734/07.01.2019 г. 2 броя платежни нареждания с референция
33282831/18.08.2020 г. и референция 33273846/18.08.2020 г.
От правна страна съдът намери следното:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗАМ-
43/32-8734 от 07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“.
В хода на административно наказателното производство при съставянето на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание
на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Актът съдържа
описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, не е ограничено правото на жалбоподателя по
чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него, от което същия се е възползвал. Нарушението е било установено
на 17.08.2020 г., като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Отбелязано е в акта, че същият е съставен в условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
т.е. при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
2
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него.
Съдът намира, че е извършено процесуално нарушение, тъй като видно от
съставения Протокол за извършена проверка на установяването на нарушението е
присъствал свидетел, а именно Н. И. П. – * с месторабота отдел „Акцизна дейност“ и
не е описано защо същата е невъзможно да бъде свидетел на съставения АУАН, но
същото не може да се определи като съществено тъй като извършването на
нарушението не се отрича и не се създава съмнение относно фактическата обстановка
приета за установена.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните
обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
От правна страна съдът намира следното:
Безспорно се установява, че извършеното обективира признаците на нарушение
по чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС, а именно дружеството не е заплатило дължимият акциз
по акцизна декларация № BG003000/02-04058/12.08.2020 г. в размер на 44 лв., в срока
за подаване на декларацията – до 14.08.2020 г. включително. Нарушението е
извършено на 15.08.2020 г., както надлежно е отбелязано в НП и АУАН и е установено
на 17.08.2020 г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 44 ал.1, т. 6 ЗАДС, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за заплащане на акциза, при съществуващо
такова задължение.
Приложена е и правилната санкционна норма, като определеният размер е в
рамките на минимума предвиден в закона.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то
изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице, когато с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да
се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност, както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните
нарушения, санкционирани по реда на чл. 44 ЗАДС.
Нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения от допуснатото нарушение да
са произтекли каквито и да било съставомерни или несъставомерни вредни последици.
3
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят три дни след изтичане
на крайния срок е заплатил дължимия акциз. Дружеството е подало изискващата се по
закон акцизна декларация два дни преди края на законоустановения срок, в която
надлежно е декларирал задължението си по ЗАДС. Съдът не споделя аргумента на
процесуалния представител на въззиваемата страна, че незаплащането в срок на
дължимия данък е деяние разкриващо по-висока степен на обществена опасност от
недекларирането му, като съдът счита, че укриването на задължението при всички
положения представлява деяние с по голяма обществена опасност отколкото
декларирането му, но неплащането му в срок, тъй като първото възпрепятства и
установяването, и събирането му, докато второто създава единствено предпоставки за
затрудненото му събиране.
Според настоящия състав на съда декларирането на дължимия акциз
представлява предприето подготвително действие по заплащането му, а
предприемането в законоустановения срок на всички подготвителни действия по
обявяване и заплащане на дължимия данък е смекчаващо обстоятелство, което може да
доведе до извод за маловажност на случая.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и своевременното
отстраняване на нарушението още преди съставяне на АУАН, т.е. към момента на
съставяне на АУАН дължимият данък е бил вече внесен.
Забавянето на внасяне на същия е било само с четири дни, което безспорно
разкрива изключително ниска степен на обществена опасност и води до несъмнен
извод за маловажност на случая.
От особено съществено значение е, че нарушението е отстранено не само преди
съставяне на АУАН, но и преди получаване на поканата за отстраняване на
нарушението и съставяне на АУАН, тоест по своя собствена инициатива на наказаното
лице. В този смисъл са представените от наказващия орган покана и разписка, от които
е видно, че са връчени около два месеца и половина след отстраняване на нарушението.
Че отстраняването на нарушението по своя инициатива преди връчването на нарочна
покана за това от наказващия орган е важен фактор при преценката за маловажност на
случая е и трайната практика на административен съд Пловдив.
Като допълнително смекчаващо обстоятелство, макар и с второстепенно
значение следва да се отчете и проявената процесуална добросъвестност на
нарушителя- още във възражението срещу АУАН, а и с жалбата признава за
извършеното нарушение, проявява критичност към същото, но моли да не бъде
наказван поради маловажност на случая.
На следващо място следва да се отчете и ниският размер на забавеното
задължение, а именно стойност от 44 лв. Същата е надлежно декларирана и видно от
доказателствата, платена на 18.08.2020 г. Обективно ниската стойност на задължението
също допринася за извода за маловажен случай на нарушението и разлика с типичните
по чл. 44 от ЗАДС.
Настъпилите вредни последици – макар и несъставомерни, са отстранени с
плащането на задължението, т.е. ощетяването на фиска не е налице.
На следващо място според настоящия състав на съда наложената санкция от 200
лв., макар и в минималния размер се явява несъразмерно висока с обществената
опасност и вредните последици, тъй като надвишава трикратно размера на забавения
данък, който в крайна сметка е внесен в бюджета на въззиваемата страна.
Всички констатирани по-горе обстоятелства- че нарушението е за първи път, че
са отстранени несъставомерните последици, че нарушението е отстранено по
инициатива на наказания субект още преди съставяне на АУАН и преди получаване на
покана за това от наказващия орган, а още в първия момент щом е узнато за него,
ниската стойност и изключително краткия период на забава, както и предприемането
4
на всички подготвителни действия за заплащане на акциза мотивират настоящия
състав да приеме, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност от
типичните нарушения от този вид, като за целите на административно наказателната
отговорност е достатъчно, соченото за нарушител лице да бъде предупреден по реда на
чл. 28 ЗАНН, че при повторно нарушение ще бъде наказан. Съдът не споделя
аргумента на процесуалния представител на административнонаказаващия орган, че
няма годен субект на предупреждение. Действително в конкретния случай субект на
административнонаказателната отговорност се явява юридическото лице, но същото
действа и изразява воля чрез своите легитимни органи. Съвсем резонно се явява
възможността да бъде предупредено дружеството чрез неговия управител, както то
самото е субект на административнонаказателна отговорност и тя е обективна, поради
което не се изследва виновно поведение.
Затова съдът намира, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция в размер на 3000
лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което на това
основание подлежи за отмяна. По правните си последици това представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. При този
изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би имал
жалбоподателят, но доколкото разноски не са поискани, а и не е доказано реалното им
сторване, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 142/2020 от 08.01.2021 г., издадено от
* на Териториална дирекция „Тракийска“ на Агенция „Митници“, с което на основание
чл. 110, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с което на Агро ЕРГ ЕООД,
ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1 т. 6 от ЗАДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5