№ 20646
гр. София, 19.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110160375 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. №№ 311625/03.11.2023 г.;
311627/03.11.2023г.; 311626/03.11.2023 г.; 330571/17.11.2023 г., и
3400038/27.11.2023 г. на А. Г. А. срещу „И.А.М“ АД, с които са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на първия ответник, че
клаузи с идентично съдържание на чл. 5 от сключени между страните
Договори за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с №№
*************/15.05.2023 г.; *********/10.04.2023 г.; *********/13.03.2023
г.; ********/21.03.2023 г., и *********/30.01.2023 г., са нищожни поради
противоречие със закона – като неравноправни и противоречащи на забраните
по ЗПКр за начисляване на лихва по-голяма от петкратния размер на
законната лихва, а и като противоречащи на добрите нрави, и за осъждане на
ответника да плати на ищеца следните суми, платени без основание поради
нищожност на целите договори за кредит като противоречащи на закона
заради неправилно изчислен годишен процент на разходите и сключени при
липса на изискуемата се по закон форма:
1. по договор за кредит № *************/15.05.2023 г. – 5 лева
частично от 105,39 лева;
2. по договор за кредит *********/10.04.2023 г. – 5 лева частично от
93,68 лева;
3. по договор за кредит *********/13.03.2023 г. – 50 лева частично от
103,80 лева;
4. по договор за кредит ********/21.03.2023 г. – 5 лева частично от
109,35 лева, и
5. по договор за кредит *********/30.01.2023 г. – 50 лева частично от
103,80 лева.
В исковите молби се твърди, че ищецът е сключил с ответника пет
договора за кредит – с №№ *************/15.05.2023 г.;
1
*********/10.04.2023 г.; *********/13.03.2023 г.; ********/21.03.2023 г., и
*********/30.01.2023 г., с които са му предоставени кредити съответно в
размер на 450 лева; 400 лева; 500 лева; 450 лева, и 500 лева. В чл. 5 от текста
на всеки от договорите било предвидено, че договорите за кредит се
обезпечават с поръчителство при „М“, за което следвало да се сключи
отделен договор, като не е посочено между кои лица се сключва същият, нито
дали за учредяване на обезпечението се предвиждат разходи. Тъй като
поръчителството било платено, а размерите на таксите, които ищецът плащал
на поръчителите, не били включени в размера на общия разход по кредита и в
годишния процент на разходите, то целите договори за кредит се явявали
недействителни поради липса на реквизит – правилно посочване на годишен
процент на разходите (ГПР), и поради това ищецът не бил дължал лихвите и
неустойките, които бил заплатил изцяло. Освен това договорите били
нищожни и поради липса на форма, защото ищецът не бил подписал нито
договорите за кредит, нито тези за поръчителство. Поради това иска
признаване на нищожността на клаузите и да му се върнат част от платените
въз основа на тях суми в посочените в първия абзац размери. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок са подадени четири отговора на исковите
молби от ответника – „Ф.Б“ ЕООД, с които исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че ако ищецът установи твърдените от него
плащания, те са били направени основателно. Договорите били сключени
дистанционно, в изпълнение на законовите процедури за това, и били
потвърдени от ищец с изпращане на потвърдително кратко текстово
съобщение по мобилен телефон. Поддържа се, че договорите имали всички
изискуеми се по закона реквизити, и че ГПР бил пресметнат съгласно
формулата по закона. Тъй като ищецът можел да си избере сам начин на
обезпечение, то разходите за избрания от него поръчител не можело да се
включват в ГПР. Освен това ищецът бил избрал поръчителя индивидуално и
поради това не можело ответникът като кредитор да знае дали
поръчителството ще бъде платено или не и при какви условия. Сключването
на допълнителен договор за обезпечение не било начин за увеличаване на
разходите по кредита, а за осигуряване на изискуемо се по закон обезпечение
за ответника. Разходите за поръчителство били посочени ясно и нямало
основание да се приема, че договорът не ги е предвиждал. Иска се отхвърляне
на исковете. Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр – за установителните искове, а по съединените
кумулативни осъдителни искове – чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като разпределя
доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154
ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава
своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
2
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: ищецът е изтеглил от ответника пет кредита с №№
*************/15.05.2023 г.; *********/10.04.2023 г.; *********/13.03.2023
г.; ********/21.03.2023 г., и *********/30.01.2023 г., с които са му
предоставени кредити съответно в размер на 450 лева; 400 лева; 500 лева; 450
лева, и 500 лева; че в чл. 5 от договорите било уговорено, че за тях ще
поръчителства „М.Б (М.)“. Не се спори между страните, че има договори за
кредит, ищецът оспорва само съдържанието на клаузата за поръчителство и
договорите за поръчителство, чието съществуване и условия не се признават
от ответника и ще бъдат предмет на доказване.
Възражението на ответника за липса на форма на договорите за
поръчителство всъщност е възражение срещу факти, които биха му донесли
полза, защото за да получи платеното от него по договор за поръчителство,
както и недействителността на клауза, предвиждаща това обезпечение срещу
разходи, той сам следва да докаже, че е сключил такива договори и направил
такива разходи – иначе няма интерес да води установителните си искове.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: представените с
исковите молби писмени доказателства; поисканите от ищеца счетоводни
експертизи, като съдът ще преформулира въпросите по тях, за да не съдържат
правни съждения.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: издаване на ищеца на съдебни удостоверения за
снабдяване с данни за плащания от различни банки и платежни оператори,
тъй като тези доказателства не са необходими за момента до изслушване на
заключенията на счетоводната експертиза; изслушване на поисканата от
ответника техническа експертиза – ако ищецът оспорва, че е сключил
договор, който го задължава да представи поръчителство, то първият му иск
би бил недопустим, поради което доказателствената тежест се смесва по
такъв начин, че ищецът няма интерес да установява липса на форма на
договора за кредит.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговорите на исковите молби и приложенията към тях да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 60375 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 26
юни 2024 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
3
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – за
установяване на нищожност на клаузи за осигуряване на поръчителство от
точно определено лице – с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с
чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр – за установителните искове,
както и съединени кумулативно осъдителни искове за връщане на
недължимото по договор за кредит, нищожен поради неспазване на формата
за действителност или поради неправилно посочване на ГПР – чл. 34 ЗЗД във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с
чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, както и с чл. 26,
ал. 2, предл. трето ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 2 – 3 ЗПФУР.
Първата група искове се уважават, ако съдът установи, че между
страните е сключен договор за кредит, в който има клауза, която предвижда
учредяване на обезпечение – поръчителство, което или не обезпечава
действителни възможни вреди, или в тежест на ищеца не е уговорено
индивидуално и накърнява в нарушение на изискванията за справедливост и
добросъвестност правата му, като го натоварва с непозволени допълнителни
разходи. Съединените евентуални осъдителни искове се уважават, ако се
установи, че поради недействителност на договорите за кредит поради липса
на предвидени в закона реквизити или явно неточното им посочване, което
води до такава липса, или поради недействителност на клаузата от договорите
– предмет на първия иск, ищецът е заплатил на ответника претендираните
парични суми, както и ако се установи, че ищецът не е дал съгласие с
електронно средство за сключване на договорите.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: ищецът е изтеглил от ответника пет кредита с №№
*************/15.05.2023 г.; *********/10.04.2023 г.; *********/13.03.2023
г.; ********/21.03.2023 г., и *********/30.01.2023 г., с които са му
предоставени кредити съответно в размер на 450 лева; 400 лева; 500 лева; 450
лева, и 500 лева; че в чл. 5 от договорите било уговорено, че за тях ще
поръчителства „М.Б (М.)“.
ОБЯВЯВА за ОБЩОИЗВЕСТЕН съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и
публични данни от финансовите отчети на „М.Б (М.)“ АД и ненуждаещ се от
доказване следния факт: че ответникът „Ф.Б“ ЕООД е еднолично дружество
на най-големия съдружник в „М.Б (М.)“ АД – „Мултитют“ СЕ, регистрирано
във Финландия европейско дружество.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по исковете за недействителност на клаузата за поръчителство:
1.1. сключване на договори за поръчителство с банката в М.;
1.2. обвързването на договорите с разходи за учредяването на
поръчителство;
1.3. размерът на тези разходи (който ще служи на съда за преценка дали
4
са нарушени изискванията за справедливост и равнопоставеност);
2. по осъдителните искове:
2.1. платените от него суми за погасяване на кредита;
2.2. размера на ГПР според правилата на закона, като за да се включат
разходи за поръчителство, те трябва да следва от доказване по т. 1.2.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: индивидуален избор на поръчител от ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковите молби писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговорите на исковите молби
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, при която вещото лице – счетоводител,
след запознаване с документите по делото (пет договора за кредит) и
счетоводството на ответника, да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на платените от ищеца суми по процесния договор
за кредит и на кои дати са платени?
2. Да посочи как са разпределени платените суми в счетоводството на
ответника – за погасяване на кои задължения по договора за кредит.
3. Има ли данни ответникът да е получил от ищеца плащания по петте
договора за кредит, които да е прехвърлил на други лица.
4. Да посочи ГПР по договорите за кредит, като използва методологията
на закона и да даде варианти на експертиза – при включени разходи за
поръчител в ГПР и без тях.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 1200 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. Г..
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за издаване на
съдебни удостоверения за снабдяване с данни за плащания, както и исканията
5
за технически експертизи на ответника, тъй като са за факти, които са в
тежест на ищеца за установяване на интереса му да води установителните
искове.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – А. Г. А., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6