Р
Е Ш Е
Н И Е № 260285
гр.Хасково, 10.12.2020
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на седми декември
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1368 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „Теленор България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сграда 6, против Р.С.Р.,***, иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2476/2018 г. по описа на Районен
съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал
Заявление по чл. 410 ГПК, възоснова на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедта била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК, което
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен
иск. Обстоятелството,
възоснова на което била
издадена заповедта за
изпълнение, бил Договор от 20.07.2016 год. за
мобилни услуги с предпочетен номер + ************
за срок от 24 месеца по план Старт 7.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди
и стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лв. Ответникът не изпълнил
задължението си по договора в размер на 40,91 лв., която сума представлява
неплатени абонаментни такси и стойността на използваните услуги за периода от
05.08.2016 год. до 04.11.2016 год. Твърди още, че на 13.05.2016 год. страните
са сключили и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ************ за срок от 24 месеца,
както и Допълнително споразумение към този договор, сключено на 20.07.2016
год. по план Нон Стоп 29.99 с
неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент в размер на 29,99
лева, като се прилагала 40% Промо отстъпка от месечни абонамент за 24 месеца.
Ищецът изпълнил поетите по така сключените договори задължения, а ответникът от
своя страна не изпълнил задължението си в размер на 83,71 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за отчетния период от 05.08.2016 год. до 04.11.016 год.
На същата дата - 20.07.2016 год. по повод горецитираното споразумение страните
сключили договор за лизинг,с който лизингодателят /ищец/ предоставил на
лизингополучателя /ответник/ за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung
Galaxy J5 Black, с обща лизингова цена в размер
на 330,07 лв. към предпочетен номер + ************. Стойността му следвало да
се изплаща на 23 месечни вноски от по 11,09 лв. всяка една от тях и
първоначална лизингова вноска в размер
на 75 лв.По така сключения лизингов договор ответникът отново не изпълнил
задълженията си да заплаща месечната погасителна вноска за отчетния период от
05.08.2016 год. до 05.12.2016 год. За описаните по-горе задължения на ответника
ищецът издал 5 броя фактури, в които подробно
описал основанието и размера на възникналите задължения, а именно
фактура № **********/ 05.09.2016 год. на обща стойност 66,11 лева; фактура
№ **********/от 05.10.2016 год. на обща стойност 54,71 лв.; фактура №
**********/ 05.11.2016 год. на стойност 37,07 лв.; фактура № **********/ 05.12.2016 год. на стойност
2,43 лв. и фактура № **********/ 05.01.2017 год. на стойност 845,74 лв. Предвид
изложеното ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия
установителен иск и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№ 2476/2018 год. по описа на РС-Хасково, а именно сумата от общо 371,03 лв., представляваща неплатени абонаментни
месечни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + ************ и неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги
по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер + ************ и неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг към него, ведно
със законна лихва и деловодни разноски за настоящото и заповедното производство.
Назначеният особен представител на ответника оспорва иска
и моли съда да отхвърли същия.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна
следното:
По делото са
представени Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +************ по Заявка № *********,
сключен с потребител Р.С.Р. на дата 20.07.2016г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ по Заявка № *********, сключен с потребител Р.С.Р.
на дата 13.05.2016г., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от дата 13.05.2016г., Декларация-съгласие, подписана от Р.С.Р. на
дата 13.05.2016г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани
услуги с мобилен/фиксиран номер ************ от дата 20.07.2016г., сключено
между „Теленор България“ ЕАД гр.София и Р.С.Р., Договор за лизинг от
дата 20.07.2016г., сключен между „Теленор България“ ЕАД гр.София и Р.С.Р.,
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
20.07.2016г., Декларация-съгласие, подписана от Р.С.Р. на дата 20.07.2016г., Фактури /дубликат/ и от тях е видно, че имат описаното в исковата
молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се
излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От материалите,
съдържащи се в Ч. гр. д. № 2476/2018г. по описа на Районен съд-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че
възоснова на заявление, вх. № 19545/22.10.2018г. в полза на ищеца
срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 1089/23.10.2018г. за
сумата в размер общо на 371.03 лева – главница за неизплатени задължения по
Договор за мобилни услуги с предпочетен № +************, допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер № +************
и Договор за лизинг към него, всички от 20.07.2016г., за което са издадени
фактури № **********/05.09.2016г., № **********/05.10.2016г., №
**********/05.11.2016г., № **********/05.12.2016г. и № **********/05.01.2017г.
и законната лихва върху главницата от 19.10.2018г. до изплащане на вземането, както
и направените разноски, от които 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 12.04.2019г. на ищеца е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният
е сторил това.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.205
от ЗЗД, който иск е процесуално допустим. Това е така, защото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за връчването на издадената заповед за
изпълнение относно процесното вземане при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че едно от основните
възражения на процесуалния представител на ответника по делото е, че той не е
сключвал процесните договори, респ. не е полагал собственоръчно подписа си под
договорите. Тежестта за оборването му бе за ищеца в производството, който предприе
съответните процесуални действия в тази насока. От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-графологична експертиза се установи, че ответникът е
изпълнител на двата подписа, положени за потребител в Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +************ от 20.07.2016г.; на двата подписа, положени
за потребител в Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от
13.05.2016г.; подписа, положен за потребител в Допълнително споразумение към
Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен /фиксиран номер +************ от
20.07.2016г.; подписа за лизингополучател, положен на първия лист на Договор за
лизинг от 20.07.2016г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy J5 Black с телефонен номер +************. Относно подписа
за лизингополучател, положен на втория лист на Договор за лизинг от
20.07.2016г. за посоченото устройство, вещото лице сочи, че подписът е
несъпоставим със сравнителните образци от подписа на ответника. В устния доклад
в съдебно заседание вещото лице пояснява, че е възможно този подпис да е
изпълнен, но е възможно и да не изпълнен от ответника по делото.
Ето защо, съдът приема, че от представените договори и
допълнителни споразумения, сключени между страните, се установява наличието на
облигационни отношения между тях. Във връзка с изпълнение на задълженията на
ищеца по сключените договори на ответника са издадени фактури за абонаментните
такси и потребените услуги за периода от 05.08.2016г. до 04.01.2017г. Именно
тези суми се твърди, че ответникът не е погасил в съответните срокове. Изцяло в
негова тежест е да установи извършено плащане на процесните суми, като в тази
връзка ответната страна не представи доказателства, от които да се установи, че
е изплатил дължимата сума за абонаментни таки и потребени мобилни услуги в
размер на 124.62 лева, поради което така предявения установителен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявения установителен иск относно
неизплатени лизингови вноски в размер на 246.41 лева, съдът намира също
възраженията на назначения на ответника особен представител за неоснователни.
Представен е Договор за лизинг от 20.07.2016г., от който, предвид и
заключението на вещото лице, че същият е подписан от ответника, се установява,
че между страните е съществувало и второ облигационно правоотношение.
Съдържанието му е уредено в този договор и в Общите условия към него,
обективирани на втората му страница. Възражението на особения представител на ответника, че последният не е
подписал Общите условия към договора за лизинг, съдът намира за неоснователно. Това
е така, защото в чл.6 от договора за лизинг изрично е посочено, че
лизингополучателят е получил и е запознат с Общите условия и се задължава да ги
спазва, като същото обстоятелство се установява и от Декларацията-съгласие от
20.07.2016г. към Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 20.07.2016г., поради което те също са задължителни за него. На следващо
място, няма спор, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение, а и в чл.4
от договора лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройството
във вид, годен за употреба, функциониращо изрядно, съответстващ на договорените
технически характеристики и
комплектован с цялата документация. При
това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало
насрещното задължение да заплаща дължимите месечни лизингови вноски в сроковете
и размерите, съобразно договорните клаузи. Безспорно е и че той не ги е
изпълнявал надлежно, тъй като от ответната страна по делото нито се твърди,
нито са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми
задължения на ответника. По изложените съображения съдът намира иска за
основателен и доказан и в тази му част и счита, че следва да се уважи в пълния
предявен размер от 246.41 лева.
Съдът счита за уместно да отбележи още, че намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че
фактурите не са подписани от ответника, тъй като по категоричен начин се
установи от твърденията на ищеца, че процесните суми се претендират възоснова
на договорите, сключени между страните, а не на основание издадените фактури.
Още повече, че неполучаването на фактура от длъжника не е основание да се
откаже извършване на плащане на поетото с договора задължение.
Вземанията са дължими с
поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано
Ч.гр.д. № 2476/2018г. по описа на Районен съд-Хасково – 19.10.2018г., до окончателното изплащане,
по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 2476/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково, а именно – сумата от 385
лева, от които 25 лева – платена държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с
оглед поведението на ответника.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в пълен размер, а
именно – сумата от 525 лева, от които 75 лева – платена държавна такса, 150
лева – възнаграждение за особен представител и 300 лева – възнаграждение за
адвокат. Съдът не споделя направеното възражение от процесуалния представител на
ответника по делото за прекомерност на така заплатения от ищеца адвокатски
хонорар, като го намира за съобразен изцяло с разпоредбите на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Хасково разноски за
вещо лице в размер на 200 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Р.,
ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк
София, сграда 6, сумата общо 371.03 лева – главница, от която 124.62 лева –
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + ************, Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + ************ и 246.41 лева – дължими и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 20.07.2016г., ведно със законната лихва от 19.10.2018г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1089/23.10.2018г. по
Ч.гр.д. № 2476/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сграда 6, направените в заповедното и в
настоящото производство разноски в размер общо на 910 лева.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен
съд-Хасково разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.