Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Габрово, 15.10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател
: В. Генжова
Членове : 1. П. Пенкова
2. Г. Косева
при
секретаря В. Килифарева
като
разгледа докладваното от съдията Генжова В. гр.д. № 205 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
М.Г.Л., подадена чрез процесуалния й представител – адв. Б.Б. против решение № 230от
12.07.2018 г.. по гр.д. №519/2018 г. на Габровския районен съд.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението.Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд са
неправилни, необосновани и е нарушен
процесуалния закон. Неправилно било прието, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна. Жалбоподателката счита, че със своите действия е уведомила компетентните
органи за допуснатите нарушения и, че тези органи не са реагирали на нейните
сигнали. Не е посочено какви качества й липсват, за да
бъдат прекратени трудовите правоотношения. Съдът сам
приема, че е налице неадекватност на мерките по отношение на
тежестта на нарушенията, но според съда това водело до
нарушаване на закона. Неправилно не е прието, че в обжалваната заповед се сочи заведение, в което
работи жалбоподателката, а се препраща към трудов договор, отнасящ се до друго заведение, по отношение на което
също е в трудово правоотношение.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъде уважени,
ведно със законните последици.
Ответникът е оспорил жалбата като
неоснователна.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи,прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269
от ГПК,
съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По
същество то е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е
правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са
основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са
изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд
препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения
иск.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от М.Г.Л. *** обективно съединени
искове : по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 125/24.01.2018 г. на кмета на
Община Габрово, по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „*** на ЦНСТДМУ
„Х.” и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ в размер на 3560 лв. за
периода 24.01.2018
г. - 22.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 22.03.2018 г. Съдът е приел, че уволнението
е законосъобразно извършено на посоченото от работодателя основание чл.188, т.3 във вр. с чл. 190, ал.1, т.7 и чл. 187, т.10 КТ, при спазване изискванията на чл. 189 и
чл. 192-195 КТ, което се установява от събраните по делото доказателства.
Наведените във въззивната жалба
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от
първоинстанционния съд решение ,са неоснователни.
От събраните по делото писмени
доказателства е безспорно установено, че страните по
делото са били в трудово правоотношение, възникнало по
сключен трудов договор № 78/01.04.2014, променен с доп. споразумение №
295/04.05.2017 г., с който ищцата е била назначена
на длъжността *** на ЦНСТДМУ „Х." при
Община Габрово на непълно работно време - 4 часа, с основно месечно
възнаграждение в размер на 400 лева и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и опит в размер на 45,60 лева.
По силата на цитираният договор към
24.01.2018 г. ищцата е изпълнявала длъжността „***” на ЦНСТДМУ
„Х.” при Община Габрово. Заеманата длъжност „***” в центъра е свързана с изпълнението на задължения по
предоставяне на социални услуги в общността „Център за настаняване от семеен
тип за деца и младежи с увреждания”
съгласно представената по делото длъжностна характеристика за длъжноста „ ***” в социални услуги в общността „Център за настаняване
от семеен тип за деца и младежи с
увреждания”, връчена на ищцата на 04.04.2017 г, предходна такава от 03.10.2016 г. и допълнение към длъжностна характеристика от
20.03.2017 г. за длъжността „*** на два
ЦНСТДМУ”.
С обжалваната заповед № 125 от 24.01.2018 г. на Кмета на Община Габрово, на основание чл.188,т.3
във вр. с чл. 190, ал.1, т.7 и чл. 187, т.10 КТ, при
спазване изискванията на чл. 189 и чл. 192-195 КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата като *** на ЦНСТДМУ
„Х.”- гр.Габрово, кв. „Т.”, възникнало по сключения между
страните по делото трудов договор № 78/01.04.2014 г., променен с доп.
споразумение № 295/04.05.2017 г., считано от деня, следващ датата на връчване
на заповедта. Изложените в нея мотиви за уволнението са,че лицето с бездействието си в периода м. декември
2016 г. до 10.01.2018 г. не е изпълнявало трудовите си задължения, като не е
информирала незабавно компетентните органи за проява на насилие от членове на
персонала спрямо настанени деца и младежи в Центъра; не е изисквала писмени
обяснения от служителите, срещу които е имала данни за проявено насилие; не е
извършила преценка относно присъствието на съответния служител на работното му
място; не е предприела действия по обезпечаване сигурна и безопасна среда за децата и младежите и опазване на правата
им, като с това поведение изрязяващо се в бездействие е нарушила длъжностната
характеристика за заеманата длъжност, чл. 7, ал.1 от ЗЗД; процедурата
разработена в съответствие със Стандарти 14 и 16 от Наредбата за критериите и
стандартите за социални услуги за деца.
Констатациите в заповедта се потвърждават от писмените
обяснения на ищцата, входирани в Община Габрово на 23.01.2018 г. и показанията
на св. М.
От показанията на св. М. се установява, че ищцата е
била своевременно уведомена за всеки от посочените в заповедта случаи.
Свидетелката не твърди за някой от случаите през 2017 г. да са уведомявани
компетентните органи от ищцата непосредствено след запознаването й с клиповете.
Самата ищца сочи, че от нея са подадени сигнали до Прокуратурата и Омбудсмана
през периода м. декември 2017 – м. януари 2018 г., като за случаите през 2017 г.
не твърди да е уведомявала до м. декември 2017 г. някой от компетентните
органи. Не твърди и няма доказателства да е информирала отдел „Закрила на
детето”. Няма доказателства да е изисквала писмени обяснения от виновните
служители, да е предприемала действия за санкционирането им за посочения в
заповедта период от една година.
Така установената фактическа обстановка
обосновава извода, че с обжалваната заповед работодателят надлежно е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на посоченото
основание - чл.188, т.3 във вр. с чл. 190, ал.1,т.7 и чл. 187, т.10 КТ, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че процесната Заповед № 125 от 24.01.2018 г. на
Кмета на Община Габрово, е немотивирана., като не е посочено какви
качества й липсват, за да бъде
прекратено трудовото правоотношение, както и че със своите действия е уведомявала
компетентните органи за допуснатите нарушения.
В мотивната част на обжалваната заповед изрично е
посочено от работодателя какви са нарушенията й при изпълнение на възложената
работа като ръководител на ЦНСТДМУ ”Х.”
, както и обстоятелствата, от които се установява това като трайно проявление.
Съгласно изложеното в мотивите на обжалваната заповед ищцата в продължение на година не е съумяла да предприеме адекватни мерки и действия по
отношение на служители, упражняващи по нейни думи и сведения насилие и грубо
отношение към деца и младежи, както и липсата на достатъчно административни
познания и такива в сферата на трудовото законодателство и в областта на закрила на детето, необходими
за ефективното управление на услугата, като не е предприела действия за уведомяване
на компетентните органи за установените случаи на насилие в продължение на
година, което е в разрез със задълженията й възложени с длъжностната
характеристика, с която ищцата е била запозната, видно от подписа й под нея.
Няма доказателства до м.декември 2017 г.
ищцата да е уведомила компетентните органи за тези случаи и да е предприела мерки са санкциониране на
виновните служители Тези констатации не са опровергани от доказателствата по
делото.
По отношение
тежестта на наложеното наказание, настоящият състав на съда намира, че то е
съобразено с вида и тежестта на
извършените нарушения на трудовата дисциплина. С бездействието си ищцата е
допуснала застрашаване безопасността и здравето на децата и младежите настанени
в Центъра и правата им, което с оглед
социалният и здравословният им статус се явява особено тежко нарушение на
трудовата дисциплина, поради което и наложеното наказание съответства на осъщественото
и констатирано по несъмнен начин нарушение.
Следва да се
подчертане, че прекратяването на
досъдебното производство на ОСлС при ОП - Габрово против М.Л. за престъпление
по чл. 285 от НК е ирелевантно за настоящото производство. Това, че прокуратурата е приела липса на данни за
извършено престъпление по чл. 285 НК и данни за такова по чл. 130 НК, което се
преследва по друг ред, не освобождава ищцата от дисциплинарна отговорност за
същото деяние. Обстоятелството дали извършеното от ищцата деяние съставлява
престъпление по НК е без значение за дисциплинарната и отговорност. От правно
значение в производството по иска за отмяна на дисциплинарното уволнение е дали
извършеното съставлява дисциплинарно нарушение; дали с действията или
бездействията си ищцата нарушила
трудовите си задължения.
Съдът не обсъжда доводите в жалбата, в които се
съдържа твърдение, че в обжалваната заповед работодателят се е позовал на
нарушения на трудавата дисциплина осъществени по друг трудов договор. Видно от
данните по делото в Заповед № 125/24.01.2018 г. се съдържат мотиви за
прекратяване на трудовия и договор, по силата на който е заемала длъжността ***
на ЦНСТДМУ „Х.”- гр.Габрово, кв. „Трендафил” и тези мотиви не препращат към
нарушения осъществени от ищцата по друг трудов договор.
На основание изложеното, въззивният съд намира, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и
на жалбоподателката не се дължат разноски за тази инстанция.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК
жалбоподателката следва да заплати на ответника
по делото разноски за въззивното производство в размер на 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230 от 12.07.2018 г. по гр.д.№
519/2018г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН**********,*** да
заплати на Община Габрово сумата от 200 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател :
Членове: