Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 24.01.2017 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
двадесет и седми юни през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина А.
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5231 по описа на
съда за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по общия исков ред на ГПК.
Образувано е по обективно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от С.Т.С. срещу К.П..
Ищцата С.Т.С. твърди в исковата си молба, че на
29.11.2010 г. сключила споразумение с ответницата К.П., с което ответницата се
задължила да върне на ищцата, в качеството й на заемодател дадените от нея в заем суми в размер на
302 300 евро, ведно с дължимата лихва за периода от 01.12.2008 г. до
29.11.2010 г. в размер на 69 652.44 евро на 28.02.2011 г. Поради
неизпълнение на така уговореното в срок, бил подписан Анекс към Споразумението
от 29.11.2011 г., с който срока за издължаване бил продължен до 31.03.2011 г.
Ищцата сочи още, че
Споразумението от 29.11.2010 г. било подписано в присъствието на М.Н. А., като
при подписването му ответницата К.П. заявила, че задържала за себе си сумата от
123 840 евро, а разликата от 178 160 евро предала на Е.Л.К., като той
лично се ангажирал да ги върне. Ищцата поканила ответницата да изплати
доброволно задълженията си, чрез нотариална покана, връчена на 10.10.2013 г.
Ишцата депозирала заявление по чл. 417 ГПК относно дължимите лихви за периода
от 01.12.2008 г. до 29.11.2010 г., като за тях получила заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, поради което изрично заявява, че те не са предмет на
производството.
Тъй като нито К.П.,
нито Е.Л.К. платили на ищцата главницата по заема и дължимите лихви за периода
от 29.11.2010 г. до датата на този иск, ищцата иска да бъде осъдена К.П. да й
заплати 70 000 евро – частична претенция от общо дължимите 302 300
евро – дадена в заем сума и 30 000 евро, частична претенция от общо
дължимите 78 732.36 евро – дължима лихва за забава за периода от
01.12.2010 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва от датата на
исковата молба до пълното изплащане на задължението.
С допълнителна
молба уточнява, че претенцията за лихви за забава, считано от 01.12.2010 г., се
основава на договореното в споразумението от 29.11.2010 г. буква „В“, като
счита, че лихва се дължи от датата на получаване на заемната сума, което
обстоятелство ответникът декларирал в буква „А“ от същото споразумение. С
молба, приложена на лист 101-102 от делото, ищцата заявява, че паричните
средства, предмет на настоящето съдебно производство били предоставени на
ответницата в присъствието на свидетел.
В хода на съдебното
дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа исковата си претенция,
като пледира за уважаването й. претендира разноски по представен списък по чл.
80 от ГПК. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. №
94582/12.07.2016 г.
Ответницата К.П., чрез назначения й
особен представител, в подадения отговор на исковата молба, оспорва исковете.
Заявява, че не е сключвала договор за заем с ищцата и не е получавала от нея в
заем никаква сума. Оспорва да е подписвала Споразумението от 29.11.2010 г., а
ако го е подписала – твърди, че то е нищожно, тъй като ответницата не е
изразявала съгласие с него, същото е на български език, който тя не владее и не
е разбрала съдържанието му. Твърди още, че нотариалното удостоверяване на
подписа й под Споразумението е нищожно, тъй като нотариусът не е назначил
преводач при заверката му. Същите твърдения излага и по отношение на Анекса към
Споразумението. Евентуално прави възражение за унищожаемост на двата документа
поради въвеждането й в заблуждение при подписването им от ищцата.
Оспорва и
претенцията за лихва, като на първо място сочи, че след като ищцата твърди, че
падежа на главното вземане е 31.03.2011 г., то за периода 01.12.2010 г. до
31.03.2011 г. акцесорното вземане не е възникнало. В останалата му част го
оспорва като неоснователно, предвид неоснователността на главната претенция.
Прави и възражение за погасяване на главното и акцесорното вземане по давност.
Прави и твърдение, че ищцата не разполага с доходи, които да са й дали
възможност да предостави в заем процесната сума.
Допълнително
уточнява възраженията си, като в случай, че се докаже, че ответницата е
подписала представените с исковата молба споразумение и анекси към него, тя е
била въведена в заблуждение относно действителното им съдържание, като е
считала, че подписва договор за наем или анекс към такъв договор или друг
подобен договор.
В хода на съдебното
дирене, чрез назначения й особен представител поддържа заявеното в отговора
становище и пледира за отхвърляне на исковите претенции по изложените в него
съображения. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата за
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Окончателното си становище
излага в писмена защита, вх. № 94977/13.07.2016 г.
С определение от
06.07.2015 г., по искане на ищцата, е допуснато привличане в процеса на трето
лице помагач на страната на ищцата и като такова е конституиран Е.Л.К..
Трето лице помагач на страната на ищцата Е.Л.К., в първото по
делото съдебно заседание оспорва исковата молба като неоснователна, а като
поддържа, че не е поемал задължение да върне на ищцата сума, предоставена му от
ответницата К.П., нито пък получавал от ищцата парични суми. Пледира за
отхвърляне на исковата претенция като недоказана и неоснователна. Претендира
сторените по водене на делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК,
като прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на
разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение. Окончателното си становище
по делото излага в писмена защита, вх. № 94072/11.07.2016 г.
Доказателствата са писмени
и гласни, изслушано е заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Между страните няма
безспорни обстоятелства.
Видно от
представеното по делото споразумение от 29.11.2010 г., с нотариална заверка на
подписите, направена от В.М., нотариус в района на СРС, рег. № 053 на
Нотариалната камара, рег. № 11191, на 29.11.2010 г. страните С.С. и К. П. са се
съгласили, че на 20.11.2008 г. С., като
заемодател, предоставила на П., като заемател, сумата от 302000 евро, която
сума не била върната до датата на споразумението, поради което дължал същата
изцяло, заедно със законна лихва върху нея, изчислена за периода от 01.12.2008
г. до 29.11.2010 г. в размер на69652,44 евро, като споразумението им било с
предмет за връщане на заемната сума до 28.02.2011 г., заедно с лихвата,
посочена в буква „В“ на споразумението. За периода от подписване на настоящето
споразумение до падежа заемателят дължал лихва в размер на 8% годишно върху
заетата сума, като целият размер на лихвата по т.1. и по буква „В“ бил платим
еднократно при издължаване на заетата сума.
Заемодателят имал право да иска предсрочно връщане на заемната сума,
заедно с дължимото възнаграждение, ако срещу заемателят има подадена молба за откриване на
несъстоятелност или срещу него бъдат заведени, съдебни, арбитражнси или
изпълнителни дела за суми, по-големи от заетата сума, както и в случай, че
заемателят поеме задължения за суми, по-големи от заетата сума, в който случай
той изпращал до заемателя писмена покана за плащане. Заемателят бил длъжен да върне на заемодателя
заемната сума по реда и в сроковете, посочени в настоящия договор, да изплати
уговорената лихва и да е сключва договори и сделки, които да увреждат
интересите на заемодателя. Договорено било, че в случай, че заемателят не върне
заетата сума, заедно с дължимите лихви в срока по т. 1.1, същият дължал законна
лихва, включително и върху дължимата до момента лихва за периода на забавата,
както и че подписите на страните по настоящето споразумение ще бъдат нотариално
заверени, като в случай на неизпълнение на засълженията на заемателя за връщане
на заетата сума, същото споразумение ще служи като основание за издаване на
заповед за изпълнение. Споразумението било подписано от страните, като не е
отразено назначаването и/или участието на преводач от и на сръбски език,
предвид факта, че ответницата е гражданин на Р.С., както и присъствието на
трети лица при сключване на споразумението.
Видно от анекс към
споразумение за издължаване на паричен заем от 29.11.2010 г., сключен между
същите страни на 24.02.2011 г., същите се съгласили срокът на издължаване на
заемните суми да се продължи с един месец, считано от 28.02.2011 г., или
падежът на задължението да е 31.03.2011 г.
По отношение на
посоченото споразумение и анекс, е открито производство по чл. 193 от ГПК, като
е оспорено съдържанието им.
В доказателствената
съвкупност е включена покана от ищцата към ответницата, озаглавена от подателя
си Покана за доброволно изпълнение”, която видно от представената разписка е
достигнала до ответницата на 10.10.2013 г.
Представено е и
заявление на ищцата по чл. 417 от ГПК, по коeто
било образувано частно гражданско дело № 43829 по описа за 2013 г. на Софишъскш
районен съд, Второ гражданско отделение, 71 състав. Горното производство
приключило с издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, по която било допуснато незабавно изпълнение. Както заявлението,
така и заповедта били издадени въз основа на горното споразумение от 29.11.2010
г. и касаели събирането на сумата от 62652,44 евро, представляваща дължима за
периода 01.12.2008 г. до 29.11.2010 г.
лихва. Въз основа на издадената заповед за изпълнение в полза на
заявителя бил издаден изпълнителен лист.
От представената
молба до ЧСИ В.Л., вх. № 10442/12.12.2013 г., , е видно, че по същата било
образувано изпълнително дело № 52482013 Г., с предмет събиране на сумата по
издадената срещу ответницата заповед за изпълнение.
В доказателствената
съвкупност е включена и декларация от трето на спора лице – М.В. А., с която
последната декларира, че на 29.11.2010 г., присъствала на подписването на
споразумението от същата дата, сключено между ищцата и ответницата, като в
нейно присъствие ответницата декларирала, че от общо предоставената й сима от
302000 евро, за себе си задържала сумата от 123840 евро, а сумата от 178160
евро предала на третото лице помагач Е.Л.К., като той лично се ангажирал да
върне получената сума на заемодателката. Горната декларация е с нотариална
заверка на подписа, направена под рег. № 2823826.03.2014 г., направена от М.Ш.,
нотариус в район СРС, с рег. № 042 на Нотариалната камар, като съдържанието на
същата е оспорено от ответницата.
Представени са и
годишшни данъчни декларации на ищцата, в качеството й на едноличен търговец, за
2010 г., 2011 г. , 2012, 2013 г., както и за същия период годишни данъчни
декларации на лицето А.Б.С., за който се
твърди, че е съпруг на ищцата, без това обстоятелство да е удостоверено по
делото с представяне на надлежни доказателства – заверен препис от акт за
граждански брак, рекпективно удостоверение за сключен граждански брак. От същите
е видно, че ищцата е декларирала като непогасени към 31.12.2010 г. остатъци от
предоставени парични заеми, задължение
на „Т. 2” ООД в размер на 106606,84
лева; през 2011 г. ищцатна предоставила на същото дружество паричен заем в
размер на 66000 лева, които останали непогасени към 31.12.2011 г. Задължение на
това дружество в размер на 66000 лева били декларирани от ищцата като непогасен
към 31.12.2012 г. остатък от паричен заем, както и към 31.12.2013 г., а също и към 31.12.2014 г. В
представените по делото декларии лицето Александър СТ.в не е декларирал дадени
парични заеми, респективно остатъци от такива, дадени в предходни години и
останали непогасени към 31.12. на съответната година.
По делото е
допусната съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и което съдът приема като дадено обективно, компхетентно и
безпристрастно, поради което го кредитира в цялост. Съгласно същото размерът на
законните лихви за забава върху претендираната главница в размер на 302000
евро, за периода 01.12.2010 г-11.04.2014 г. е в размер на 104268,50 евро, като
изчислението вещото лице извършило по представените по делото доказателства и е
представено в табличен вид.
По делото са
събрани гласни доказателства и с разпита на свидетелката М.И. А.. Същата
установява с показанията си, че е в
приятелски връзки с ищцата, която познава от около 15 години, а ответницата
познава от около десетина години. Разказва, че случайно била в офиса на ищцата,
когато дошла ответницата. Ищцата извадила плик с пари и казала, че са точно
300000 евро. Ответницата заявила, че ще задържи за себе си 130000 лева, а
170000 евро ще предаде на Е.К., който ще й ги върне лично. А. видяла, че ищцата
и ответницата са заети, станала и си тръгнала. След предявяване на изходящата
от същата свидетелка декларация, същата заявява, че поддържа същата. Уточнява,
че не помни датата, на която било подписано споразумението, не помнела дати и
не знаела местонахождението на кантората на нотариус В.М., не била виждала този
нотариус. Поддържа, че описаната от нея среща станала преди 5-6 години (разпита
на свидетелката е проведен в съдебно заседание на 27.06.2016 г.) и след като
ищцата дала парите на ответницата, те разписали някакъв документ, който отишли
да заверят при нотариус. Свидетелката не била броила парите, страните също не
ги броили пред нея, парите били в плик, ответницата погледнала в него и си ги
броила сама. Уточнява също, че никога не била в трудови правоотношения с
ищцата, понастоящем работела в комплекс „Макси“, към 2014 г. също работела там.
Знаела, че ищцата имала собствен бизнес, занимавала се с електроника и имала
офис на ул. „Искър“.
Съдът, след като
прецени показанията на свидетелката по реда на чл. 172 от ГПК, не кредитира
същите, поради противоречието им със заявените с исковата молба твърдения,
както и поради съдържащите се в тях взаимно изключващи се твърдения. Така
например, според наведените в исковата молба твърдения и допуснатите уточнения,
договорът за заем, за който се отнася споразумението бил сключен на 20.11.2008
г., като явно, е че доколкото свидетелката говори за събитие станало 5-6 години
преди разпита й, проведен на 27.06.2016 г., тя няма предвид сключването на
договора, а на споразумението, при подписването на което между страните няма
спор, че не са предавани суми помежду им. Същата поддържа, че присъствала при
подписване на документ между страните, но не познава нотариуса, извършил
нотариалната заверка на подписите и няма представа къде се намира кантората му.
Доколкото нотариалното удостоверяване на подписите, положени върху частни
документи, каквото е и процесното споразумение, изисква нотариусът първо да се
убеди в самоличността на страните по представени от тях лични документи, като
след това същите да положат подписите си по документа, съдът счита твърденията
на свидетелката, че в нейно присъствие страните подписали документ, който
отишли да заверят нотариално, за опровергани. Противоречиви са и показанията на
свидетелката относно това, че си тръгнала, тъй като видяла, че страните са
заети, което й действие не кореспондира с възможността да възприеме описаните
от нея действия на същите – по предаване на пари, броенето им от ответницата и
направените от последната изявления. От друга страна, изявлението на
свидетелката, че поддържа твърденията си в оспорената по делото своя декларация,
както и конкретно изложените в същата обстоятелства, се явява в противоречие с
показанията й в съдебно заседание, касаещи възприетите при посочената среща от
свидетелката факти. Според декларацията, на 29.11.2010 г., свидетелката
присъствала на подписване на споразумение между страните, както и на изявление
на ответницата като заемател, че от общо предоставената й сума от 302000 евро,
е задържала за себе си сумата от 123840 лева евро, а сумата от 178160 евро
предала на Е.К., който поел задължение да я върне пряко на заемодателката –
ищец. В съдебно заседание същата поддържа, че присъствала на предаване на плик,
в който по данни на ищцата се съдържала сумата от 300000 евро, които
ответницата преброила, а свидетелката – не. Противоречията в показанията на
тази свидетелка обосновават като единствено възможен извода, че декларираните
от нея събития, както и изнесените в съдебно заседание по делото обстоятелства,
не са се осъществили обективно в действителността, същата не ги е възприела пряко,
а цели да услужи на ищцата или пресъздава обстоятелства, за които няма никакви
лични впечатления.
Други относими
доказателства за твърденията на страните не са ангажирани.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД:
Договорът за заем е
двустранен, реален договор. За валидността му е необходимо заетите вещи (пари)
да бъдат фактически предадени на заемателя. Съгласно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест в процеса- чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си.
В случая ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на действително сключен
договор за заем между него и ответника, което предвид реалния характер на този
договор означава да докаже с предвидените в процесуалния закон доказателствени
средства и фактическото (реалното) предаване на процесната сума, както и
поемането от страна на ответника на задължението да ги върне. В тежест на
ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си.
В процесната
хипотеза, в доказателствената съвкупност не е включен договор за заем между
страните, сключен на 20.11.2008 г., като за конкретните му клаузи по делото
липсват каквито и да е доказателства. Липсват и доказателства за фактическото
предаване на сумата от 302000 евро от ищцата на ответницата. Съдът, както се
изтъкна и по-горе не кредитира показанията на свидетелката А. досежно
присъствието й при предаване на процесната сума от ищцата на ответницата,
станало 5-6 години преди разпита й, като приема оспорването на декларацията на
същата свидетелка, приложена на лист 19 от делото за доказано. От друга страна,
представеното от ищцата споразумение от 29.11.2010 г. също не удостоверява
реалното предаване на заемната сума, независимо от отбелязването в б. „А“ от
същото, че служи като разписка за предаването й. Това е така, доколкото
посоченото споразумение е съставено в един последващ момент, не съвпадащ с
фактическото предаване на заемната сума в брой. Само при фактическо предаване
на същата на ответницата, станало на датата на сключване на процесното споразумение,
последното би могло да служи като разписка за уставяване на този факт. Ищцата
обаче не твърди, а и от анализа на текста на споразумението е ясно, че ако е
имало фактическо предаване на заемната сума, то е станало преди 29.11.2010 г.
По делото не се представи разписка за заемната сума, подписана от ответницата,
в случай, че сумата й е била предадена в брой, нито доказателства за осъществен
банков превод от сметка на ищцата до такава на ответницата. Прави впечатление
също, че в нито една от представените по делото годишни данъчни декларации
ищцата, както и лицето, сочено за нейн съпруг не са декларирали заемната сума
като непогасен остатък от заем, предоставен на ответницата. Следва да се
отбележи, че последиците, които законът свързва с наличието на договор за заем,
възникват едва след реалното предаване на заемната сума на заемателя. От изложеното следва, че без фактическото предаване на сумата в заем,
по същество няма сключен договор за заем на парична сума. В тази връзка
правно-релевантен е въпроса с действителното предаване на парите. При липсата
на доказателства за такова предаване, съдът намира иска за недоказан по своето
основание, тъй като по делото се установи наличието на твърдяната облигационна
връзка между страните. След като това е така, искът се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли изцяло, без съдът да обсъжда подробно
сторените от ответницата други възражения, включително и за изтекла давност.
Все пак, с оглед
пълнота на изложението, следва да се отбележи, липсата на твърдяната
облигационна връзка между страните, засяга облигационните отношения, възникнали
помежду им с подписване на процесното споразумение, включително задължението по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – за лихва върху сумата, предмет на споразумението. По
същество същото е новация на твърдяния от ищцата договор за заем от 20.11.2008
г. Задължителните предпоставки за новиране,
включват: 1. Съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява,
каквото в процесната хипотеза липсва; 2. Валидно възникване на нов дълг на
мястото на стария; 3. Разлика между погасеното и новосъздаденото задължение,
като двете трябва да имат различен предмет; 4. Намерение за новиране; 5.
Способност за новиране от страните. Разгледана на тази плоскост и при липсата
на доказателства за валидно възникнал между страните заемен договор, това води
до категоричния извод, че разгледан на тази плоскост, облигационите отношения,
предмет на процесното споразумение, са с незавършен фактически състав.
Изложеното води до
извода, че искът е неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Неоснователността
на главния иск обуславя неоснователност и заявения акцесорен иск за присъждане
на лихва за забава, като същият следва се отхвърли изцяло.
По разноските:
Претенции за
присъждане на сторените по водене на делото разноски са валидно заявени от
ищцата и третото лице помагач, като при този изход на спора същите се явяват
неоснователни.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Т.С., с ЕГН **********, против К. П., гражданин на Р.С.,
предсталявана в производството от особен представител адвокат Д.П.Ц. от САК, искове, както следва:
- иск по чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД за сумата 70 000 евро, предявен като частичен от общо
задължение по договор за заем от 302000 евро;
- лихви за забава
върху главницата за сумата от 30000 евро, предявен като частичен от общ размер
от 78732,36 евро за периода 01.12.2010 г. до датата на завеждане на исковата
молба на 11.04.2014 г., и
- иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва върху претендираните суми считано от датата
на завеждане на исковата молба на 11.04.2014 г. до окончателното им изплащане
-както и претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски и на адвокатско
възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на третото лице помагач на страната на ищцата Е.Л.К., с ЕГН **********, за присъждане на
сторените деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: