Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 348 Дата 26.11. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 20 ноември 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 580 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение
№ 285 от 27.05.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 681/2018
г., с което съдът е решил следното:
„Отхвърля иска на Р.Т.Я. за осъждане на З. „Б.и.“ АД,
да му заплати сумата от 60 000 лв., като частичен иск от сумата от 80 000
лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие птп, състояло се на
25.06.18 г., в гр. С., причинено от Г.С.Т..при управление на ппс марка ****,
рискът гражданска отговорност за което е бил застрахован към датата на птп при
ответното дружество“.
В полза на
З. „Б.и.“ АД са присъдени и разноски, в размер на сумата 2 620 лева.
Решението се
обжалва от ищеца Р.Т.Я., с подробни съображения
за неговата неправилност.
Ответникът по жалбата З.
„Б.И.“ АД е на мнение, че тя е неоснователна.
Никоя от
страните не е поискала, нито уточняването или допълването на вече използваните
в процеса доказателствени средства, нито събирането на нови доказателства.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единствените спорни въпроси в предявения
пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, понастоящем са:
- първо, дали
начинът на управление на МПС на застрахования при ответника водач Г.С.Т..е бил
в причинна връзка с вредите, причинени на ищеца Р.Т.Я. при транспортното
произшествие, настъпило с тяхно участие на датата 25.06.2018 г. и
- второ, ако
отговорът на първия въпрос е положителен, тогава:
а) дали въобще или
доколко с поведението си на пътя ищецът е допринесъл (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите
при катастрофата негови увреждания и
б) относно
размера на дължимото от застрахователя обезщетение за вредите, претърпени от Р.Т.Я..
І. За отговор на
първия въпрос, показанията на разпитания в съдебното заседание от 12.02.2019 г.
(л. 91 и сл.) свидетел С.Н.С.не вършат никаква работа: възприятията му не само са
вътрешно противоречиви, но и нямат нищо общо дори с фактите, твърдяни от ищеца и
установени с показанията на другия пряк участник в инцидента Г.С.Т..
Според приложените
по делото Констативен протокол за ПТП (л. 8) и Скица (л. 9), ищецът (водач № 1)
управлява велосипед в дясното платно на двулентовата ул. „Т.“ в гр. С.. Точно на
отбелязаното в скицата Т-образно кръстовище с ул. „Д.“ завива наляво, в посока
към тази улица. В същото време застрахованият при ответника мотоциклетист
(водач № 2) предприема изпреварване, но траекториите на двете превозни средства
се засичат и настъпва удар между тях.
Ищецът не
оспорва тези констатации на съставителя на протокола, но с важното уточнение,
направено в Молбата му с вх. № 29061/05.10.2018 г. (л. 25), че изпреварването
от настигащия го мотоциклетист е станало едва след вече предприетия от него завой
наляво. С допълнителната искова молба (л. 53 – л. 54) пълномощникът на ищеца е
заявил и съвсем новото твърдение, че колоездачът бил „сигнализирал за
предприетата маневра“, без да конкретизира, преди или по време на маневрата е
станало това „сигнализиране“ и как, по какъв точно конкретен начин то е било
извършено. Няма и конкретно твърдение за важното обстоятелство, къде точно, в
коя част на велосипеда или направо в тялото му, ищецът е бил ударен от идващия вече
от лявата му страна мотоциклет, в процеса няма и твърдения, от какво точно са били
предизвикани настъпилите увреждания на ищеца – пряко от удара на мотоциклета,
или от падането му на земята.
А според показанията
на мотоциклетиста Г.С.Т., разпитан като свидетел в съдебното заседание от
26.03.2019 г. (л. 125 и сл.), той управлявал мотоциклета с „не повече от 40
км/ч“, видял пред себе си велосипедиста, който се движел „плътно до бордюра“
или „на около метър“ от бордюра“, решил да го изпревари, дал ляв мигач и се изнесъл
наляво „в средата на платното“. Настигайки велосипедиста, намалил скоростта на
„около 30 км/ч“, изравнил се с него и започнал да го изпреварва „с достатъчно
разстояние“, „може би 1,5 – 2 м.“ от лявата
страна на велосипеда, собствената му дясна страна. Но точно тогава, когато
предната гума на мотоциклета била на „около 50 см.“ от задната гума на
изпреварвания велосипед, велосипедистът, изведнъж и без да подаде някакъв
сигнал, „рязко“ завил наляво към вече изравнения с него мотоциклет, при което
свидетелят бил ударен „с кормилото на велосипеда в корема от дясната страна“.
Като следствие на удара велосипедистът загубил контрол и паднал на земята, а
свидетелят, макар и ударен „от кормилото на велосипеда“ в корема от дясно,
успял да спре мотоциклета.
При
наличие на тези твърде неясни и напълно субективни описания на фактите, по
делото са приети първоначално и допълнително заключение на автотехническата
експертиза на вещото лице инж. В. И. (л. 144 и сл. и л. 167 и сл.), но – при
липсата на обективни данни или запазени следи от произшествието – отговор на
въпроса, кой от двамата водачи пръв е предприел собствената си маневра, няма.
Пак поради липса на обективни данни няма и отговор на важния въпрос, какво
точно разстояние е изминал велосипедистът, от момента на завиването наляво до
момента на удара в мотоциклетиста. Затова и мнението на вещото лице е, че
„причината за настъпилото ПТП е съвкупност от предприетата маневра „завой на
ляво“ от велосипедиста Р.Т.Я. и предприетото изпреварване от мотоциклетиста Г.С.Т.“
– вж. отговора в т. ІV, въпрос І, вариант 1-ви от допълнителното заключение. Останалите
отговори и в двете приети заключения са хипотетични варианти, които – при
наличното незнание (неяснотата), кога точно велосипедистът е предприел
завиването наляво – не могат да служат за разкриване на истината.
В тази
обстановка преценката на Апелативния съд е, че причина за станалия на
25.06.2018 г. нелеп пътен инцидент е поведението и на двамата участника в
произшествието.
Първо, за да е
възможен описваният от водача на изпреварващия мотоциклет удар „в корема
отдясно“, при това с кормилото на движещ се в същата посока, но в момента на
изпреварването „рязко“ завиващ наляво велосипед, единственият мислим вариант е,
ако между двете превозни средства – в момента на изпреварването – е нямало
почти никакво отстояние, да не говорим за раздалеченост от „може би 1,5 – 2
м.“. Ако твърдяното от свидетеля Г.Т.разстояние между двете успоредни
траектории на движещите се в една посока превозни средства е било наистина такова
и ако в момента на „рязкото“ завиване на велосипедиста наляво предната гума на
мотоциклета наистина е била на „около 50 см.“ от задната гума на изпреварвания
велосипед, тогава – като се има предвид не само тази раздалеченост, но и
времето, за което траекторията на завиващия велосипед е можела да пресече
траекторията на движещия се направо мотоциклет – ударът между двете превозни
средства трябва да е станал в предната гума на почти завилия наляво велосипед.
А не – в кормилото на велосипеда, при това „от дясно в корема“ на
мотоциклетиста. Защото не само доказателства, но и твърдения на свидетеля – за
непосредствено преди удара бързо и рязко завъртане на кормилото на велосипеда отляво
надясно, за да е някак възможно лявата дръжка на кормилото да се удари „отдясно
в корема“ на мотоциклетиста – по делото няма.
Затова
изводът е, че мотоциклетистът, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, е предприел изпреварването в твърде опасна близост с изпреварвания
велосипед, с което не само не е спазил общите правила по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП – да се съобрази с положението, посоката и
скоростта на движение на велосипедиста, но пряко е нарушил и изискването по чл.
42, ал. 2, т. 1 ЗДвП – по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. А
както се вижда от чертежа в неоспорената по делото Скица към Констативния
протокол (л. 9), пътният инцидент е станал точно на кръстовище на равнозначни
пътища, на какъвто участък от пътя изпреварването е категорично забранено (чл.
43, т. 2 ЗДвП).
Изводът е, че това несъобразено с пътната обстановка поведение на
мотоциклетиста Г.С.Т..е в пряка причинна връзка с вредите, които е претърпял
пострадалия велосипедист Р.Т.Я. и чието репариране е предмет на делото.
Второ,
при установените в процеса данни, категорична вина за инцидента е имал и
велосипедиста Р.Т.Я..
Настъпилият
удар с мотоциклета сам по себе си е доказателство, че преди да започне маневрата,
велосипедистът не е спазил ясното изискване на чл. 25, ал. 1 ЗДвП – да се
убеди, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се е движил
след него и да извърши маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока
и скорост на движение. Никакви данни и за „сигнализиране“ на извършвания завой наляво няма по
делото, няма и твърдения на ищеца, че за да предупреди останалите участници в
движението за намерението си да извърши маневрата е изпънал хоризонтално
встрани лявата си ръка (чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДвП), а
като се предвид и фактът, че велосипедистът изненадващо и непредвидимо за
останалите участници в движението е започнал завиването наляво не от
най-лявата, а от най-дясната част на лентата му за движение, очевидно е било
нарушено и ясното на всички и обикновено спазвано от всички правило по чл. 36,
ал. 1 ЗДвП.
Както и
по-горе се спомена, във въззивното производство не бяха направени искания за
събиране на нови или допълнителни доказателства. Установяването на фактите по
иск, основан на притезание по чл. 432, ал. 1 КЗ и евентуално възражение по чл.
51, ал. 2 ЗЗД обаче, не е свързано със служебното прилагане на императивна
материалноправна норма, нито – в настоящия процес – съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото. Процесуалната
последица в този случай е, че евентуалното служебно
назначаване от въззивния съд на експертиза, за изясняване на останалите без
отговор въпроси, бе недопустимо – изрично т. 3 и съответно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
Ето защо,
при наличните по делото данни Апелативният съд приема, че причина за
настъпилите вреди е поведението и на двамата участника в транспортното
произшествие, като всеки от тях, в равна степен с другия, е допринесъл за
вредоносния резултат. Затова, на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дължимото от
ответника обезщетение подлежи на намаляване, в размер на 50 % от сумата,
предназначена да компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди.
ІІ. По делото
са приети първоначално (л. 79 и сл.) и допълнително (л. 109 и сл.) заключения
по медицинската експертиза на вещото лице д-р М.Б., установени са и сериозните
травми на ищеца – „счупване на големия трохантер на лявата бедрена кост“ и
„счупване на големия туберкулум на лявата раменна кост“. И двете счупвания са
довели до „трайно затрудняване на движенията“ на съответните ляв крак и лява
ръка, като оздравителният процес „обикновено трае около 3 – 4 месеца, при
благоприятен ход“, ако не настъпят усложнения. В допълнителното си заключение
експертът д-р .Б. е установил, че почти една година след катастрофата,
62-годишният Р.Я. е „със затруднени и ограничени движения в лявата раменна
става“, че „прогнози за периода на възстановяване не могат да се дадат“, но за
да се стигне до все пак възможното пълно възстановяване на обема на движенията
в лявата раменна става, е необходимо да се продължи провеждането на процедури
по рехабилитация и физиотерапия, вж. и подробните разяснения на д-р .Б., дадени
в съдебното заседание от 26.03.2019 г. (л. 125 и сл.), в които вещото лице дава
и прогнозата, че възстановяването може да продължи и евентуално „2, 3 – 4
месеца от днес занапред“, тоест за период, от около година и половина след
увреждането.
Приетото по делото
експертно заключение за състоянието на ищеца след катастрофата и за изпитаните
от него болки и страдания, по необходимост е трябвало да бъде преценено и според конкретиката,
съдържаща се в показанията на свидетелката .М.К.Я.., съпруга на ищеца, дадени в съдебното
заседание от 12.02.2019 г. (л. 91 и сл.), чрез които е било установено не само тежкото
състояние на вече възрастния Р.Я. след катастрофата и по време на проведеното възстановяващо лечение,
но и емоционалният срив, сполетял го при настъпилата промяна в живота му. Апелативният съд дава вяра на показанията на тази свидетелка и не трябва да се мисли, че евентуалната
заинтересованост
на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим
признак
за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в
процеса доказателства
поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на
истината (чл. 10 ГПК), затова е не само необосновано предубеден, но и процесуално
недопустим.
Тези установени в процеса физически и емоционални увреждания,
чието постепенно, но не и пълно овладяване продължава и понастоящем, обуславя
преценката на Апелативния съд, че дължимото обезщетение за претърпените от Р.Я.
болки и страдания следва да се определи по справедливост в размер на общата
сума от 50 000 лева. Посоченото общо парично обезщетение, дължимо в границите
на поискания размер в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като
предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и
доказани от ищеца негови неимуществени вреди, подлежи на присъждане след
приетата по-горе степен на редукция по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в размер на сумата 25 000
лева (50 % от 50 000 лева = 25 000 лева).
Затова искът срещу З. „Б.И.“ АД е следвало да се уважи до
размер на сумата 25 000 лева и съответно – е подлежал на отхвърляне като
неоснователен за претендираната горница от 35 000 лева, предявена като
част от общо дължимо обезщетение в размер на сумата 80 000 лева.
Преценката по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за степента, в която
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, е неразделна и определяща
част от основанието на иска, по което съдът се произнася, защото без
„разрешаване“ на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективните предели на
силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК) биха били други. След като
присъденият размер на притезанието по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, е резултат не само на
причинната връзка между поведението на увреждащия и вредите на пострадалия, но
и на установената в процеса причинна връзка между поведението на пострадалия и
собствените му вреди, тогава правната характеристика на основанието, на което
искът е бил уважен, по необходимост включва не само фактите по чл. 45, ал. 1 и
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, но и фактите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Мотивите на съдебното решение са само негова принадлежност
(чл. 236, ал. 2 ГПК) и не влизат в сила, затова преценката на съда по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, за степента (размера) на намаляване на определеното обезщетение,
трябва да намери място и в диспозитива на решението (чл. 298, ал. 1, във вр. с
чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК).
Заключението е, че –
в частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен до размер на сумата
25 000 лева – обжалваното решение е незаконосъобразен отговор на поставения
по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва в тази негова част да се
отмени, а предявеният иск – съответно се уважи в посочения по-горе размер, като
резултат на приетите от настоящата инстанция условия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за
намаляване на обезщетението. В останалата му част решението на окръжния съд е
като резултат правилно и ще следва да се потвърди.
ІІІ. Разноските.
1. На осн. чл. 213, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
процесуалния представител на жалбоподателя ще следва да се присъди съобразено с
уважения размер на иска адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в
общ размер на сумата 1 280 лева, при което направеното от ответника по
жалбата евентуално искане по чл. 78, ал. 5 ГПК – като безпредметно – не следва
да бъде обсъждано.
2. Пред
двете съдебни инстанции ответникът е защитавал материален интерес в размер на
сумата 60 000 лева, пред първата съдебна инстанция е направил разноски в
размер на сумата 2 620 лева, а пред настоящата – разноски в размер на
сумата 2 500 лева. Общо – 5 120 лева, като е постигнал отхвърляне на
претенцията до размер на сумата 35 000 лева. На осн. чл. 273, във вр. с
чл. 78, ал. 3 ГПК, за двете съдебни инстанции ищецът дължи на ответника разноски
в размер на сумата 2 986.66 лева.
С обжалваното решение, в полза на З. „Б.И.“ АД е
била присъдена сумата 2 620 лева, затова – в тази му част – обжалваното
решение ще следва да се потвърди, като допълнително се присъди горницата от
366.66 лева (2 986 лева – 2 620 лева = 366.66 лева).
3. На
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, З. „Б.И.“ АД ще
следва да бъде осъдено, да заплати държавна такса в размер на сумата 1 500 лева
(4 % върху присъдената сума за разглеждане на делото пред първата съдебна
инстанция + 2 % за разглеждане на делото пред втората съдебна инстанция), както
и платените от бюджета на окръжния съд, също съразмерно на уважената част от
иска, разноски в размер на сумата 70.00 лева.
В който смисъл ще се постанови и настоящото решение.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 285 от 27.05.2019 г., постановено
от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 681/2018 г., в частта му, с която
съдът е решил следното:
„Отхвърля иска на Р.Т.Я. за осъждане на З. „Б.и.“ АД,
да му заплати сумата от 25 000 лв., като частичен иск от сумата от 80 000 лв.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба, съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие птп, състояло се на 25.06.18 г.,
в гр. С., причинено от Г.С.Т..при управление на ппс марка ****, рискът
гражданска отговорност за което е бил застрахован към датата на птп при
ответното дружество“.
ОСЪЖДА З.Д.„****, да заплати на Р.Т.Я., ЕГН **********, сумата
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на пътно транспортното произшествие, станало на 25.06.2018 г., в гр. С.,
на
кръстовището между ул. „Т.“ и ул. „Д.“,
което
произшествие е било причинено от
Г.С.Т., ЕГН ********** при управление на мотоциклет марка ****, със сключена при З.Д.„**** и действаща към 25.06.2018 г. застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по Полица № ****и от управляващия велосипед пострадал Р.Т.Я., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2018 г. до
окончателното и изплащане,
като крайният
размер на обезщетението от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева е определен
при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при установено допринасяне от 50 % (петдесет
процента) на увредения Р.Т.Я., ЕГН **********, за
настъпване на причинените му вреди, изразено в неправилно извършване на завой
наляво с управлявания от него велосипед.
В останалата му част ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 285 от 27.05. 2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. №
681/2018 г.
ОСЪЖДА З.Д.„****, да заплати на адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 280
(хиляда двеста и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Р.Т.Я., ЕГН **********, да заплати на З.Д.„****, сумата 366.66
лева (триста шестдесет и шест лева 66 ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА З.Д.„****, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ****, бул. „****, ЕИК (БУЛСТАТ) ****, допълнителна държавна
такса в размер на сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, както и разноски в
размер на сумата 70 (седемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.