№ 169
гр. Велико Търново, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500312 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 206/07.06.2022 г. по гр.д. № 635/2021 г. Окръжен съд
Велико Търново е осъдил И. Г. Н. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата в размер на 38229,37 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № 3692024/16.05.2019 г.,
обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от исковата молба – 18.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
предявеният иск за разликата над присъдения до претендирания размер от
39600,54 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението са
отхвърлени предявените искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против И. Н. за сумата от 1878,43 лв. – договорна лихва за периода от
01.09.2019 г. до 01.05.2020 г. и за сумата от 2370,64 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 02.09.2019 г. до 01.08.2021 г., като неоснователни и
недоказани. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, с която се оспорва постановеното решение в
частите, в които съдът е отхвърлил исковете за главница за разликата от
1371,17 лв. – над уважения до пълния предявен размер от 39600,54 лв., за
договорна лихва в размер на 1878,43 лв. и за мораторна лихва в размер на
2370,64 лв., включително и в частта за разноските, съразмерно с отхвърлените
части. Излагат се доводи за допуснато процесуално нарушение, тъй като
съдът не е съобразил направеното искане от ищеца за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК срещу ответника. Според
жалбоподателя съдът не е спазил процедурата, разписана в процесуалните
норми, да се произнесе с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, като
впоследствие е отхвърлил иска, произнасяйки се по същество и приемайки, че
1
процесният договор е нищожен на основание чл. 23 ЗПК, при това, без да има
оспорване от страна на ответницата. По този начин се е достигнало до
ограничаване на процесуалните права на ищеца. Заема се становище още, че
кредиторът е изпълнил изискването на чл. 33а ЗПК, като подробно е описал
методиката за изчисляване на променливия лихвен процент и на референтния
лихвен процент. Описанието при формиране на лихвените проценти е
разбираемо, няма използвани сложни термини и наименования. В чл. 6 от
Общите условия са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на
лихвения процент. Според жалбоподателя договорът е ясен и разбираем, и
полагането на подпис от страна на потребителя означава, че същият се е
запознал и разбира написаното. В договора е посочен годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключването му. ГПР съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19 ЗПК. В настоящия случай законната лихва за посочения период на
договора е в размер на 10 %, предвид на което ГПР е в рамките на
законоустановените норми и не следва да се редуцира, нито клаузата да се
счита за нищожна.
Молят съда да отмени постановеното решение като неправилно в
обжалваните части и постанови друго, с което се приеме процесният договор
за кредит за действителен, като бъде осъдена ответницата да заплати
предявените с исковата молба суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор по жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо,
поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване
на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Велико Търново е предявен иск от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД срещу И. Г. Н. за осъждането й да заплати на
ищеца сумата 39600,54 лв. – неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № 3692024/16.05.2019 г., обявен за предсрочно
изискуем, сумата 1878,43 лв. договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 01.09.2019 г. до 01.05.2020 г., лихва /обезщетение/ за забава в размер на
2370,64 лв. за периода от 02.09.2019 г. до 01.08.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Излагат се обстоятелства за сключен договор за потребителски
паричен кредит между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, в
качеството му на кредитор, и И. Г. Н., в качеството й на кредитополучател,
съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 40400 лв., от които 400 лв. – такса за
ангажимент. С част от предоставената сума е погасено съществуващо
задължение към „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД в общ размер от
22507,82 лв., като след направеното прихващане на таксата ангажимент и
погасяване на съществуващите задължения, остатъкът от главницата е
преведен на Н. на 16.05.2019 г. Страните са се уговорили погасяването да се
извършва на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. Към
датата на подписване на договора годишният лихвен процент е в размер на
2
7,49 %. Общата сума, която кредитополучателят се е съгласил да върне е в
размер на 61131,09 лв., която съгласно клаузите на договора е платима на 120
бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 509,42 лв., в срок до
01.05.2029 г. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва
съответната част от главницата по отпуснатия кредит и договорната лихва,
както и месечна застрахователна премия в размер на 29,15 лв. Съгласно чл.
12, ал. 1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима погасителна вноска. На
19.03.2020 г. вземането на кредитора е прехвърлено на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018 г., сключен между „Уникредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С оглед
неизпълнението на задълженията по договора, кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем, като уведомленията за цесията и за обявяване на
предсрочната изискуемост са връчени на длъжницата на 18.03.2021 г., чрез
нейната майка, а уведомлението за цесия е връчено и лично на ответницата на
14.05.2020 г. До момента е погасена сума в размер на 1770,63 лв., с която са
погасени, както следва: главница – 799,46 лв., договорна лихва – 840,98 лв.,
застрахователна премия – 116,60 лв. и лихва за забава – 13,59 лв. Предвид
обстоятелството, че след цесията до датата на исковата молба не са правени
други плащания за погасяване на дълга, е предявен и настоящия иск за
сумите, посочени по-горе.
Ответницата И. Г. Н., редовно призована, не депозира отговор на
исковата молба, не се явява в първото по делото заседание.
Както в исковата молба, така и в допълнителна молба от 23.02.2022 г.
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, в случай, че
ответникът не се яви в съдебното заседание и не направи искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
В проведеното съдебно заседание на 28.02.2022 г. съдът е докладвал
делото, произнесъл се е по направените искания, като е отложил
произнасянето по искането за постановяване на неприсъствено решение в
закрито заседание.
С Определение № 276/28.03.2022 г. по делото, искането за
постановяване на неприсъствено решение е оставено без уважение, тъй като
не са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не може да
бъде изведен извода за вероятна основателност по размер на обективно
кумулативно съединения иск за обезщетение за забава.
Определението е съобщено на ищеца на 07.04.2022 г., а на ответницата –
на 19.04.2022 г.
С обжалваното решение са обсъдени клаузите на договора за
потребителски кредит, като е прието, че не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, което обуславя недействителност на договора за
потребителски кредит и връщане само на чистата стойност на кредита. По
тези съображения исковете за договорна и наказателна лихва са отхвърлени
изцяло. Прието е, че е настъпила предсрочна изискуемост в хода на процеса, с
връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомително писмо.
Обсъдено е, че таксата от 400 лв. не се дължи, като уговорена в противоречие
с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което отпуснатия и усвоен размер на кредита е
40000 лв., от които върната сума – 1770,63 лв., поради което дължимият
остатък е изчислен в размер на 38229,37 лв., в който размер е уважен
предявеният иск.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че е
3
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
процесуалните му права, като първостепенният съд е разгледал спора по
същество, без да постанови неприсъствено решение по правилото на чл. 239
ГПК. Разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК уреждат случаите, в които може
да се постанови неприсъствено решение – по искане на ищеца, когато
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, и при наличие на предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – на
ищеца да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание, и когато искът е вероятно
основателен. При постановяване на неприсъствено решение то не се мотивира
по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК. В настоящият случай ищецът още при
подаване на исковата молба е направил искане при наличие на
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК да се постанови неприсъствено
решение. Искането е поддържано в допълнително депозираната молба от
23.02.2022 г., в която е извършен анализ на доказателствата и по същество на
спора. В проведеното съдебно заседание на 28.02.2022 г. никоя от страните не
се е явила, видно от съставения съдебен протокол, като съдът е докладвал
делото и се е произнесъл по доказателствените искания. По искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение съдът се е произнесъл с
допълнително определение, постановено в закрито съдебно заседание от
28.03.2022 г. Определението е съобщено на страните. С оглед на това,
независимо, че определението по чл. 239, ал. 3 ГПК не е постановено в
съдебно заседание, на страните е предоставена възможност за упражняване на
процесуалните си права чрез съобщаването му преди постановяване на акта
по същество, поради което поредността на процедурата не е нарушена
съществено по начин, по който да се е повлияло на крайния резултат при
разглеждането на спора. Освен това, преценката на първостепенния съд, че не
са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК по същество е правилна. В конкретния казус се касае за
потребителски спор, в който случай законът вменява задължение на съда да
следи служебно за неравноправни/нищожни клаузи в сключения договор –
арг. чл. 7, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК. С оглед на това, преценката за
вероятна основателност на иска включва и преценката за валидността на
договорните клаузи, от които ищецът черпи правата си. Вероятната
основателност на иска не може да се обоснове само поради неподаването на
отговор от страна на ответника и неявяването му в съдебно заседание, ако
правата на ищеца произтичат от нищожна правна сделка /ТР 1/27.04.2022 г. на
ОСГТК на ВКС/. Предвид обстоятелството, че решаващият състав е приел
наличието на противоречие на клаузи от сключения договор за потребителски
кредит с императивни правни норми, изводът му, че не е налице вероятна
основателност при постановяване на определението по чл. 239, ал. 3 ГПК се
явява съответен с процесуалния закон.
По тези съображения настоящият състав приема, че не са допуснати
процесуални нарушения, обуславящи обезсилване на обжалваното решение,
поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства, се установява следното: Между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и И. Г. Н. е сключен договор за
потребителски паричен кредит от 16.05.2019 г., по силата на който
кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя на
кредитополучателя И. Н. потребителски паричен кредит в размер на 40000 лв.
В договора е посочено, че се дължи и такса за разглеждане на кредита от 400
лв., както и месечна застрахователна премия от 29,15 лв. Посочен е общ
размер на кредита от 40400 лв., както и обща сума, дължима от потребителя в
размер на 61131,09 лв., подлежаща на връщане на 120 бр. месечни вноски по
509,42 лв. Договорен е плаващ лихвен процент, като към момента на
сключване на договора годишният лихвен процент е 7,49 %, формиран като
4
референтен лихвен процент 0,10 % /едномесечен осреднен депозитен индекс/
и фиксирана надбавка от 7,39 %. Посочен е годишен процент на разходите
9,46 %. Към договора са приложени общи условия, подписани от
кредитополучателя, в които е посочено, че потребителят се задължава да
върне цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и
разноските по него, като посоченият размер на месечната погасителна вноски
включва предвидената съответна част от главницата на отпуснатия кредит,
лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита,
комисионната/таксата и съответна част от застрахователната премия, в
случай, че има сключен договор за застраховка. В чл. 6 е описана методиката
за изчисляване на променливия лихвен процент и на референтния лихвен
процент. Годишният лихвен процент е формиран от референтен лихвен
процент по смисъла на ЗПК, плюс фиксирана надбавка. За целите на
настоящите общи условия референтният лихвен процент при кредити в лева
означава: осреднен депозитен индекс, изчисляван от УКФ, на база на
лихвената статистика на БНБ, по-конкретно – таблицата „Лихвени проценти и
обеми по салда по овърнайт-депозити, срочни депозити и депозити,
договорени за ползвани след предизвестие, на сектори „Нефинансови
предприятия и домакинства“, публикувана на интернет страницата на БНБ.
Осреднения депозитен индекс се изчислява от УКФ като среднопретеглен
лихвен процент по целия обем на левови депозити на сектори Нефинансови
предприятия и домакинства в банковата система в България, получен чрез
претегляне на стойностите на ефективен годишен процент по всички
категории клиенти и видове левови депозити през обемите им за съответния
месец. Фиксираната надбавка означава уговорената между УКФ и
потребителя в договора за кредит надбавка във фиксиран размер, която ще се
добавя към съответния референтен лихвен процент за изчисляване на
годишния лихвен процент, която надбавка не подлежи на промяна за целия
срок на действие на договора за кредит. При кредити, погасявани с равни
анюитетни вноски годишният лихвен процент се променя с размера на
промяната на договорения приложим референтен лихвен процент, в случай,
че тази промяна представлява изменение с повече от 0,25 % спрямо
действащия към момента на промяната негов размер. С промяната на
действащия към съответния период на олихвяване референтен лихвен
процент, лихвените условия по договора ще се считат за автоматично
променени, за което потребителят подлежи на уведомяване. В чл. 12 от
общите условия е договорено, че при забава в плащанията потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва, разделена на 360 дни за
всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. В чл. 12,
ал. 3 от общите условия е предвидено, че кредиторът има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания за
предсрочно изискуеми. Към договора е приложен погасителен план за
размера на дължимите месечни вноски, подписан от потребителя.
С договор за прехвърляне на вземания от 19.03.2020 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземането по настоящия договор е прехвърлено на ищеца.
Ответницата Н. е уведомена за прехвърлянето на 14.05.2020 г., видно от
изпратеното уведомление и обратна разписка.
На 25.02.2021 г. до ответницата е адресирано уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, с отбелязване на него „М. М. – майка на
И.“, 18.03.2021 г.
От справка за движение по кредит към 22.06.2021 г. е видно, че
ответницата е внесла общо 1770,63 лв. по кредита, отнесени за погасяване на
лихва, застраховка, част от главницата и лихви за просрочие.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 9, ал.
5
1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Наличието на договор за
потребителски паричен кредит, с постигнато съгласие между страните
относно съществените му елементи, е установено по делото. С оглед
съдържанието на договора – предоставяне на потребителски кредит под
формата на заем, и задължение за кредитополучателя да заплаща стойността
на услугата през целия период на нейното предоставяне на периодични
вноски, поради това, че кредиторът е юридическо лице, което предоставя
потребителски кредити в рамките на своята професионална дейност, а
ответницата е физическо лице, което действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, страните са обвързани от правилата на
Закона за потребителския кредит, имащ за цел да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и за насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/.
Не се спори по делото предоставянето от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и съответно усвояването на договорената сума от страна на
ответницата по делото. От доказателствата се установява прехвърляне на
вземанията на кредитора по договора за потребителски кредит на ищеца, за
което на ответницата е връчено уведомление. Установява се още, че
длъжницата е погасила общо 1770,63 лв., като последното плащане е от
01.09.2019 г., след което погашенията са преустановени и това състояние е
продължило и до момента, доколкото ответницата не излага обстоятелства за
други погашения.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа определени
реквизити, подробно разписани в закона, между които и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
„Общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР към
ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
6
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. От тези текстове може да се обоснове извода, че годишният
процент на разходите е нормативно регламентирана величина, чийто
механизъм на формиране е ясно, последователно и изчерпателно
регламентиран в закона, като друга методика на формирането му е
недопустима. В настоящия случай е посочен в договора за потребителски
кредит годишен процент на разходите – 9,46 %, но нито в договора, нито в
общите условия или погасителния план е отразено по какъв начин е формиран
този процент и какви компоненти включва, което обуславя
невъзможността да се проверят индивидуалните компоненти и
съответствието им с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Законовите
нормативни разпоредби, визиращи сключването и съдържанието на договора,
имат за цел на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да прецени доколко договорът съответства на неговите потребности и
финансово състояние, и въздействието, което може да окаже върху него, и да
направи осведомен и икономически обоснован избор дали да го сключи. С
оглед на това, спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква
не само цифрово отразяване на годишния процент на разходите, но и
изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави,
отчетени при формиране на годишния процент на разходите, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Едва при посочване в пълнота на тези обстоятелства,
би се приела клаузата за ясна и разбираема, и би се дала възможност
потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на
договора. В настоящия случай е посочен годишен процент на разходите – 9,46
%, без да е посочено как е формирана тази сума, какви компоненти включва,
въз основа на какви основни данни тя е изчислена и по какъв механизъм. С
оглед на това, настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че
клаузата на договора, посочваща годишния процент на разходите, не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочено какви
компоненти включва годишния процент на разходите, при какви общи
7
положения и допълнителни допускания е изчислен, поради което и не може
да се извърши проверка за съответствието им със закона.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1 /вкл. и за сключване на договора по ясен и разбираем начин/, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита /чл. 23
ЗПК/, без законът да разграничава двата вида лихви – договорна и
наказателна. Чистата стойност на кредита е 40000 лв., видно от сключения
договор, от тази сума е заплатена сумата 1770,63 лв., поради което
дължимият остатък възлиза на 38229,37 лв., в който размер е уважен искът за
дължима главница и от първостепенния съд. С оглед на горните изводи,
исковете за присъждане на дължими възнаградителна и мораторна лихви се
явяват неоснователни, тъй като такива по правилото на чл. 23 ЗПК не се
дължат. Настоящият състав споделя доводите във въззивната жалба за
съответствие на договора с разпоредбите на чл. 33а ЗПК и на чл. 19, ал. 4
ЗПК, същото е прието и в първоинстанционното решение. Не се споделят
обаче доводите за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК
по изложените по-горе съображения, което е достатъчно да се приеме
наличието на недействителност на сключения договор за потребителски
кредит.
Тези изводи на въззивния съд съвпадат с изводите на първостепенния
съд, последица от което е потвърждаване на постановеното решение в
обжалваните части.
При този изход на делото и предвид неоснователността на жалбата в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не се дължат разноски за
въззивното производство, ответникът по жалба И. Г. Н. не претендира и не е
направила такива.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206/07.06.2022 г., постановено по гр.д. №
635/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9