Решение по дело №1773/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260444
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20202120201773
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 11.11.2020г.                            град Бургас

 

                          В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,          наказателно отделение,  XII-ти състав

На седми октомври                                                                 година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                               Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                               Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 1773 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.Г.С., с ЕГН: **********, адрес: *** против наказателно постановление № 365 от 29.04.2020год, издадено от Директор на РДГ Бургас, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2, вр. чл. 257, ал.2 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 1000 лева.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - РДГ Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител. Молят жалбата да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не ангажират доказателства. Правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.01.2020 г., интернет информационната система на ИАГ София- sistem.iag.bg, жалбоподателят като лице, упражняващо лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите с лиценз № 12907 от 22.05.2017 г., издало в интернет информационната система на ИАГ София - sistem.iag.bg, позволително за извършване на дейност в горска територия - собственост на физическо лице, а именно позволително за сеч №0533078 от 02.01.2020 г. за подотдел 105:в в имот №32809.198.18 землище с. Искра, община Карнобат, в нарушение на подзаконов акт по прилагане на Закона за горите - чл. 54, ал.1, т, 4 от Наредба № 8 за сечите в горите без нотариално заверено пълномощно от собственика на имота - Р.Д.Д., валидно към датата на издаване на позволителното. За имота е налично пълномощно на Нотариус под № 742 валидно до 31.12.2019 г., което се установи и от свидетелите С.Г. Н. и И. Г. ***.

Във връзка с констатациите бил съставен АУАН на 23.04.2020 год, в присъствие на нарушителя, който го подписал, без възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2, вр. чл. 257, ал.2 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че според обстоятелствената част на НП, нарушението е извършено на 02.01.2020 г., АУАН е следвало да бъде съставен до 02.04.2020г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 23.04.2020 г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което, същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Бургаският районен съд

 

                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 365 от 29.04.2020год, издадено от Директор на РДГ Бургас, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните против Д.Г.С., с ЕГН: **********, адрес: ***, с което за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2, вр. чл. 257, ал.2 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 1000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.