Р Е Ш Е Н И
Е
№ 11.11.2020г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седми
октомври
година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1773 по описа на съда за 2020 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод жалбата на Д.Г.С., с ЕГН: **********, адрес: *** против
наказателно постановление № 365 от 29.04.2020год, издадено от Директор на РДГ
Бургас, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за
горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2, вр. чл. 257, ал.2 от ЗГ, на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 1000 лева.
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се
явява представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане
за разноски.
За ответника по жалбата - РДГ
Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител. Молят жалбата
да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Не ангажират доказателства.
Правят искане за разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
02.01.2020 г., интернет информационната система на ИАГ София- sistem.iag.bg,
жалбоподателят като лице, упражняващо лесовъдска практика по чл. 235 от Закона
за горите с лиценз № 12907 от 22.05.2017 г., издало в интернет информационната
система на ИАГ София - sistem.iag.bg, позволително за извършване на дейност в
горска територия - собственост на физическо лице, а именно позволително за сеч
№0533078 от 02.01.2020 г. за подотдел 105:в в имот №32809.198.18 землище с.
Искра, община Карнобат, в нарушение на подзаконов акт по прилагане на Закона за
горите - чл. 54, ал.1, т, 4 от Наредба № 8 за сечите в горите без нотариално
заверено пълномощно от собственика на имота - Р.Д.Д., валидно към датата на
издаване на позволителното. За имота е налично пълномощно на Нотариус под № 742
валидно до 31.12.2019 г., което се установи и от свидетелите С.Г. Н. и И. Г. ***.
Във
връзка с констатациите бил съставен АУАН на 23.04.2020 год, в присъствие на
нарушителя, който го подписал, без възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2, вр. чл. 257, ал.2 от ЗГ, на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба”, в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и
от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган,
но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило
производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради следните съображения:
Производството по
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че
давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34
ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя
(чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна
представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който
е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и
че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на
нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде
поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да
предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от
двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за
определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с
нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по
дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна
отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни
лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че според обстоятелствената част на НП, нарушението е
извършено на 02.01.2020 г., АУАН е следвало да бъде съставен до 02.04.2020г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН
е бил съставен на 23.04.2020 г, т.е. след предвидения в Закона срок.
Тук следва да се подчертае,
че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на
по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при
преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата
срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния
срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно
нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на
нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя
и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и
в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
Това обстоятелство, а именно
съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН се
явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в
съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
Съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски,
поради което, същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран
от гореизложеното на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 365 от 29.04.2020год, издадено от Директор на
РДГ Бургас, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните против Д.Г.С., с ЕГН: **********, адрес: ***, с което за
нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 257, ал.2 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в
размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ:
М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.