Р Е Ш Е Н И Е
№….........../….........2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 03.07.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17543 по описа на
съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните,
че В.Д.С., ЕГН **********, в качеството си на потребител на ВиК услуги, които
се отчитат по партида с абонатен номер ***, дължи на „В.и к." ООД сумата в
размер на 2036.44 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К
услуги за периода от 23.08.2012 г. до 26.06.2018 г., за имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „К***“, бл. 27, ап. 1, както и сумата от 390.67 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от
19.10.2012 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
25.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 11397/2018 г. по описа на ВРС.
В исковата молба се посочва, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К
оператор, предоставя В и К услуги на В.Д.С.,***, която, в качеството си на
потребител, ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги се
отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр бил ответникът.
Потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не направил. Ответникът бил
длъжен да заплаща дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
след изтичане на който срок ответникът изпадал в забава.
В срока за отговор ответникът изразява становище, че е потребител на ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „К***", бл. 27, aп. 1, с
абонатен № ***, и че има задължението да заплаща дължимите суми за използваните
ВиК услуги. Оспорва размера на търсената сума от 2036.44 лева за процесния
период. Задължението било частично погасено по давност. За периода 23.06.2015
г. - 18.04.2017 г., липсвали данни относно отчетността на ползваните от
ответника ВиК услуги. Ищецът бил длъжен да отчита показанията на водомерите на
водопроводни отклонени с точност до 1 куб.м за период не по-дълъг от 3 месеца.
Въпреки, че ищецът е предоставял достъп до водомерите си, ищцовото дружество не
изпълнило задължението си за редовен отчет.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за сумата от 2036.44 лв., главница за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 23.08.2012 г. до 26.06.2018 г.,
за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „К***“,
бл. 27, ап. 1, както и за сумата от
390.67 лв. - лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 19.10.2012
г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението– 25.07.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на основание чл. 47
от ГПК, като в указния срока е предявен настоящият иск за установяване
съществуването на вземането и същият се явява допустим и
по него съдът дължи произнасяне по същество.
По силата на чл. 3 от приложимата към процесните отношения Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ, бр. 88 от
8.10.2004 г.), аналогичен с чл. 2, ал. 1 от ОУ на ВиК, качеството потребител на
такива услуги имат собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж
или вещно право на ползване на водоснабдявани имоти за жилищни или нежилищни
нужди, както и собствениците и суперфициарите на поземлени имоти и на
присъединените към едно водопроводно отклонение имоти. По делото не се спори,
че ответницата има качеството на потребител за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „К***“, бл. 27, ап. 1, с абонатен номер ***. Имотът е присъединен към водопроводната и
канализационната система, по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 2, б. (б) от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, съответно чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 2, ал. 1, т. 2 от
Общите условия на ищеца, и за него се прилагат Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор. По делото се установи по
безспорен начин, че ищецът има качеството на оператор на „ВиК” услуги по см. на
чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор при
общи условия приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата. Така, между ответницата
и ВиК оператора е възникнало валидно облигационно отношение по предоставяне, съответно,
ползване на ВиК услуги.
От представената справка за недобора се установява, че за периода от
23.08.2012 г. до 26.06.2018 г. има отчетена сума от 2036.44 лв., за ползвани и
неплатени В и К услуги, за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „К***“, бл. 27, ап. 1, както и сумата от 390.67 лв. - лихва за
забава върху главницата, дължима за периода от 19.10.2012 г. до 19.07.2018 г. От приетото по делото заключение на вещото лице по ССЕ и от представените писмени доказателства, съдът намира за
доказано наличието на
действително доставени през периода от 23.08.2012 г. до 26.06.2018 г., ВиК услуги, за
обект на потребление: гр. Варна, ул. „К***“,
бл. 27, ап. 1, на стойност
2036.44 лв. От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като компетентно
дадено и неоспорено от страните, също се установи, че партидата с абонатен
номер *** се води на лицето В.Д.С., като дължимия общ размер на задължението по
главницата на издадените фактури е 2036,44 лева, а общият размер на начислените
лихви за забава върху тази главница, считано от датата на съответния падеж за
всяко установено месечно задължение до 19.07.2018 г. е 390,67 лева. В тежест на
ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Вещото лице е установило
плащане на 31.01.2019 г., в размер на 264,86 лева, по фактури с дата на
издаване от 22.01.2018 г. - 26.06.2018 г. (246.54 главница и 18.32 лв. лихва). Доказателства
за заплащане на други суми не са ангажирани по делото.
От претендираните от ищеца суми следва да се извадят стойностите за
главница и лихва по фактури с дата на издаване от 22.01.2018 г. - 26.06.2018 г.
в размер на 246.54 лв. главница и 18.32 лева мораторна лихва. В този смисъл
установените в полза на ищеца суми възлизат на сумата от 1789.90 лева за главница
и сумата от 372.35 лева за обезщетение за забава. Предвид установяване
дължимостта на претендираните суми съдът дължи произнасяне по повдигнатото от
ответника възражение за тяхното погасяване по давност. Съгласно Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. В случая, не се твърди
прекъсване или спиране изтичането на давността върху вземанията на ищец. Спрямо
тези вземания е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 1 б. "в" ЗЗД,
като от датата на изискуемостта на част от вземанията по фактури, до датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2018 г. са минали повече от
три години. Предвид това, за погасени по давност следва да се считат вземанията
по отчетените в карнетите количества ВиК услуги за период преди 25.07.2015 г.
Така вземанията на ищеца, за които е изтекла погасителната тригодишна давност
са тези описани във фактури за отчетния период от 23.08.2012 г. до 23.03.2017
г. Съдът приема, че за този период вземанията са погасени по давност, доколкото
по ф. **********/18.04.2017 г. е отчетен и период, извън тригодишния срок (периода
19.06.2015 - 23.03.2017 г.). За вземанията за периода от 23.03.2017 г. до
26.06.2018 г. не е изтекла тригодишната погасителна давност, същите са доказани
по основание и размер и предявеният установителен иск за сумата от 815.37 лв.,
представляваща главница за отчетния период 23.03.2017 г. до 26.06.2018 г. се
явява основателен, както и за лихвите в размер на 55.17 лв., за периода от
21.05.2017 г. до 19.07.2018 г. В
останалата част, претенцията за главница за периода от 23.08.2012 г. до 22.03.2017
г., и за разликата над сумата от 815.37 лв.
до заявения размер от 2036.44 лв., искът следва да се отхвърли, както и
за претенцията за лихви за периода от 19.10.2012 г. до 20.05.2017 г. и за разликата
над 55.17 лв. до предявения размер от 390.67 лв. – искът следва да се отхвърли.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 25.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода от спора
следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в заповедното производството в
размер от 35.34 лв., както и сторените
в настоящото производство
в размер на 122.99 лв., за заплатената държавна такса, за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от
исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата разноските в
настоящото производство в размер на 448.92 лв, съобразно отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В.Д.С., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, дължи на „В.и к." ООД, ЕИК ***, сумата от 815.37 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 23.03.2017 г. до 26.06.2018 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „К***“, бл. 27, ап. 1, както и сумата от 55.17 лв. - лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 21.05.2017 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 11397/2018 г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 815.37 лв. до пълния предявен размер от 2036.44 лв. относно периода от 23.08.2012 г. до 22.03.2017 г. и иска за обезщетение за забава за разликата над 55.17 лв. до пълния предявен размер от 390.67 лева, за периода от 19.10.2012 г. до 20.05.2017 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН **********, да заплати на „В.и к." ООД, ЕИК ***, сумата от 35.34 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, както и сумата от 122.99 лв., представляваща разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.и к." ООД, ЕИК ***, да заплати на В.Д.С., ЕГН **********, сумата от 448.92 лв., представляваща разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: