Решение по дело №776/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260651

14.05.2021г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав

На 15.04.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Валентина Василева

като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 776 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1522 от 28.04.2020 г. постановено по гр.д.№ 4601 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, III б.с. предоставя упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. С. И., ЕГН: **********, на майката А.К.Н., ЕГН: **********, като определя местоживеене на детето при майката;

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата С.И.И., ЕГН: **********, и детето И. С. И., ЕГН: **********, както следва: всеки първи и трети петък от месеца, от 9,30 до 12ч., в сградата ОЗД Пловдив, в присъствието на социален работник.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И.С. И. ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител А.К.Н., ЕГН: **********, в размер на 250 лева, начиная от 14.10.2019 г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга причина, водеща до промяната или отпадането на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в частта му за периода от депозирането на насрещната искова молба пред съда – 14.05.2019 г. до 14.10.2019 г. Издръжката ще се заплаща до 15то число на месеца, за който се отнася.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплати издръжка на малолетното си дете И. С. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.К.Н. ЕГН: **********, в размер на по 200лв месечно, за изминал период от време - за периода 05.10.2018 г. до 31.03.2019г.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ПРС сумата от 430лв., представляваща държавни такси за производството.

ОСЪЖДА А.К.Н. ЕГН: **********, да заплати по сметка на ПРС сумата от 30лв., представляваща държавни такси за производството.

Недоволен от решението е останал С.И.И., ЕГН: **********, в частта на определения режим на лични отношения с малолетното дете И. С. И., ЕГН **********, както и в частта на присъдената издръжка, поради което е депозирал въззивна жалба, чрез пълномощника си по делото адвокат А.И. срещу посочените части от решението.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част от решението. Поддържа се, че бащата е бил възпрепятстван от майката да осъществи контакт с детето си, която е връщала изпратените от него подаръци, храни и консумативи за детето. Посочва, че никога не е имал агресивно поведение към детето като липсата на хармонична връзка с майката обосновава с това, че същата не позволявала да има контакт с детето. Оспорва определения режим на лични контакти като ограничителен и неопределен във времето. Възразява, че некореспондира с доказателствата извода на районния съд, че има месечен доход от 2000 лева като сочи, че при приключването на устните състезания е имал трудово възнаграждение от 600 лева, а останалите суми са били за командиравачни. Освен това посочва, че считано от 26.02.2020 г. трудовото му правоотношение с „Кристина Транс 2001“ ООД било прекратено, а към настоящия момент работи в „А. 93 - Г. П. 06“ЕООД, където получава чисто трудово възнаграждение в размер около 500 лева. Същевременно оспорва нуждите на детето като посочва, че същото е на две години. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да бъде определен режим на лични отношения с детето, посочен в исковата молба, както и да се определи издръжка в размер на 180 лева месечно за целия исков период. Представя следните писмени доказателстват: Заповед № 1/26.02.2020 г. за прекратяване на трудово правоотношение изд. от „Кристина Транс 2001“ЕООД; Трудов договор № 900/03.04.2020 г. с „А. 93- Г. П. 06“ЕООД; Удостоверение изх.№ 241 от 29.05.2020 г. за изплатено брутно трудово възнаграждение изд. от „А. 93- Г. П.06“ЕООД“.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат Д., поддържа въззивната жалба и претендира разноските по делото по представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.К.Н., ЕГН: **********, чрез пълномощниците адвокат Е. М. и адвокат Г.Д., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни доводи срещу оплакванията във въззивната жалба и такива за правилността и законосъобразността на обжалваната част от решението. Поддържа се, че определеният режим на лични контакти е съобразен с доказателствата по делото. Излагат се доводи, че бащата има агресивно поведение към майката и нейните близки, която негова агресивност потиска бащинските му чувства.По отношение на храните и консумативите, които е осигурил бащата се сочи, че същите не са съобразени с възрастта на детето. Поддържа се, че бащата има високи доходи като международен шофьор, както и че същият сам се е поставил в неблагоприятна позиция с прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие с „Кристина Транс 2001“ЕООД, която е семейна фирма. Излагат доводи, че издръжката на детето е съобразена със здравословното състояние на детето, нуждаещо се от постоянна медицинска грижа, изследвания и съобразен хранителен режим. По изложените съображения в отговора се поддържа решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на разноските по делото.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си адвокат Д., оспорва въззивната жалба и поддържа отговора си, както и искането си за присъждането на разноските по делото по представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 127, ал.2 от СК и по чл.149 СК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от С.И.И. против А.К.Н. за определяне на режим за лични отношения на ищеца и малолетното дете И. С. И., родено на *** г, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и на официалните празници – Великден, Коледа и Нова година, за Рожденият ден на детето и Рождения ден на бащата.

За да обоснове предявения иск ищецът излага твърдения, че с ответницата са родители на малолетното дете И., като са живели на съпружески начала от декември месец 2017 г. до есента на 2019г. Посочва, че работи като международен шофьор и работата му е свързана с пътуване в чужбина. Излага твърдения, че на 27.09.2018 г. са имали конфликт с майката на детето, поради което същата е потърсила закрила по ЗЗДН. Независимо от издадена й Заповед за незабавна защита, ответницата настоявала да се виждат и често идвала в дома му. Посочва за влошаване на отношенията между него и ответницата, поради което същата препятствала срещите му с детето, като независимо от това той продължавал да се грижи за детето, като непрекъснато купувал дрехи, храна, играчки, заплащал издръжка. Заявява желание да се грижи за детето и да участва живото му. Поведението на майката създавало риск за отчуждение между него и детето. Приема, че липсва перспектива страните отново да заживеят като семейство.

С насрещна искова молба, подадена от А.К.Н. против С.И.И., са предявени насрещни искове с правна квалификация по чл.127, ал. 2 от СК и чл.149 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето И. С. И. с определянето на следния режим за лични контакти на детето с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца ,за един час в работен ден, в присъствието на социален работник, а след навършване на шест годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от месеца от 11,00ч. до 17,00ч.; за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 250лв., считано от подаване на исковата молба, до навършване на пълнолетие или настъпване на причини водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка; за присъждане на издръжка в същия размер за изминал период от време от датата на фактическата раздяла 05.10.2018 г.- до подаване на исковата молба в съда.

В отговора на исковата молба и насрещна искова молба ответницата изразява несъгласие с изложените от ищеца по първоначалния иск обстоятелства. Твърди, че ищецът има агресивен и сприхав характер, както и че същият я е малтретирал, ревнувал и ограничавал контактите й с роднини и приятели. Посочва, че детето се е родило с диафрагмална херния, за която ищецът я е набедил, че е виновна. Заплашил я, че ще да запали нея и детето. На детето била извършена успешна операция 20 дни след раждането му. Подробно излага обстоятелства за агресивното поведение от страна на ищеца както по отношение на нея по време на бременността й и след раждането на детето, така и относно трето лице, заради което е бил подведен под наказателна отговорност и осъден за престъпление по чл.325 от НК. Посочва за нанесен телесен побой от ищеца по отношение на собствената му майка, поради което същата подала молба за защита по ЗЗДН, но след упражнен натиск от страна на сина си, прекратила производството. Твърди, че в края на септември 2018 г. по повод искане на ответницата да посети своя братовчедка, която била родила, ищецът отново се вбесил под претекст, че ,,не трябва да харчи пари за подарък,,. Обадил се на родителите й да я приберат, които дошли в общото им жилище, но не били допуснати вътре от ищеца. При опит на баща й да говори с ищеца, последният му отправил цинични думи, при което баща й бил притеснен и шокиран. До този момент ответницата криела от родителите си конфликтите в дома им, за да не ги притеснява. След като ищецът заминала на курс към Белгия, същият продължил да я притеснява по телефона, да я заплашва, че ако го напусне ще запали нея и родителите й. Уплашена до крайност, ответницата разказала всичко на баща си, който й помогнал да си събере багажа и на 05.10.2018г. напуснала семейното жилище, след което последвал денонощен тормоз по телефона със заплахи от ищеца. Излага и твърдения за агресивно поведение от страна на ищеца на 23.11.2018 г., когато отишла с детето в жилището на ищеца. След като влезли в жилището, ищецът побеснял и заявил, че е напуснат заради друг мъж, заключил вратата, прибрал ключовете и счупил телефона на ответницата. Заявил й „че няма файда от ограничителната заповед“, скъсал пердетата в хола, счупил корниза, извадил нож и крещял, че ще я заколи. Всичко това се случвало пред очите на детето им. Настоявал да пренощуват при него. Ответницата успяла да убеди ищеца да излезе, при което извикала полиция. Едва след като вуйчото на ищеца пристигнал, то същият успял да склони И. да отвори врата. Излага твърдения за последващи заплахи от страна на ищеца, , както и че социалните мрежи се появявали профили на ответницата, които предлагали секс услуги за пари, с които обстоятелства обосновава страха, в който живее. Посочва, че понастоящем сама отглежда детето с помощта на родителите си. Ищецът не участвал в грижите и разходите за детето, а същевременно получавал месечни доходи от 3 000 лева като международен шофьор.

С отговора на насрещните искове, С.И. оспорва изложените в тях обстоятелства и претендирания размер на издръжката като силно завишен. Не възразява родителските права да се предоставят на майката.

С постановеното решение първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Иванина на майката и е определил местоживеенето на детето при нея, както и е отхвърлил иска за издръжка за периода 14.05.2019 г. до 14.10.2019 г., в които части решението не се обжалва и е влязло в сила като необжалвано.

Решението се обжалва в частта, с която е определен режима на лични отношения и в частта на присъдената издръжка.

За да определи по –ограничителен режим на лични контакти районният съд се е мотивирал с агресивното поведение на бащата; професията му, която не му позволява да се включва активно в грижите за детето; както и че детето е на ниска възраст, а родителите са разделени когато детето е било на няколко месеца и бащата не познава режима на детето.

При определяне размера на издръжката, районният съд е кредитирал обстоятелствата, че бащата е здрав, млад и трудоспособен човек, който реализира месечен доход над 2000 лв. Нуждите на детето са определени след преценка на здравословните проблеми на детето, за които лечението продължава, както и че бащата не се е ангажирал до момент с лечението на детето. С оглед на последното и разходите за храна, отопление, облекло, здравни и образователни потребности, развлечения в рамките на обичайните за възрастта на детето, районният съд е приел, че за издръжката на детето са необходими средства в размер на 350 лева. Прието е, че бащата следва да поеме 250 лева, доколкото има доходи над средните за страната, а преките грижи се полагат изцяло от майката. По отношение на издръжката за минал период са зачени извършените плащания, при което бащата е осъден да заплаща 200 лв месечно, предвид по – ниската възраст на детето, за периода от 05.10.2018 г. до 31.03.2019г.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира решението за валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство по отглеждане и възпитаване на детето, личните отношения между детето и родителите и издръжката, в които производства съдът следи за интереса на детето.

Преценявайки самостоятелно събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:

По отношение на режима на лични отношения на детето с бащата:

От фактическа страна се установява, че страните са родители на малолетното дете И. С. И.а, родено на *** г. Не се спори, че съвместното съжителство на страните е продължило по-малко от година от декември месец 2017 г. до началото на октомври месец 2018 г., когато А.К.Н., заедно с детето е напуснала обитаваното с ищеца жилище. Също така, не се спори, че понастоящем А.Н. сама отглежда детето, подпомагана от родителите си, като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която са й предоставени родителските права.

Оплакванията на въззивника са, че определения от районния съд режим на лични контакти с детето е твърде ограничителен и неопределен. Поддържа, че майката го е препятствала да осъществи контакт с детето, не отрича образуваните производства по ЗЗДН срещу него, но се обосновава с твърдението, че не е проявявал агресивно поведение по отношение на детето.

За установяване на твърденията на страните, в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на водените от тях свидетели.

Според показанията на разпитания на ищеца свидетел С. И. /негова леля/, ищецът работил като международен шофьор, ответницата напуснала дома им докато същият бил на път. След края на 2018г. ищецът нямал контакти с детето си, правил опити, звънял по телефона, но майката му отказвала контакт. Опитвал се да се свърже с ответницата, но без успех. Посочва, че ищецът е грижовен баща, закупувал подаръци на детето, които майката отказвала да приеме, изпращал подаръци и по куриер. Обожавал дъщеря си и много й се радвал. Посочва, че бащата е най-любвеобвилният човек, добронамерен, весел, обичан от хората, има много приятели.

В показанията си разпитания на ответницата свидетел К. Н. /неин баща/, посочва, че ищецът е ревнувал отвтеницата, малтретирал я е, обиждал, както и че същият има сприхав характер, който трудно обуздава. Излага подробни обстоятелства за случка през септември месец 2018 г., когато бил извикан от ищеца да прибере дъщерята си, тъй като я гонил и след като свидетелят, заедно със съпругата и сина си отишли на адреса, същите били отпратени от дъщеря си, но тя била разревана и свидетелят се качил в жилището, за да разговаря с ищеца. Свидетелят сочи, че едва след тази случка разбрал, че ищецът биел и малтретирал дъщеря му, поради което взели решение ответницата да се прибрала при родителите си. По думите на свидетеля, ищецът му отправял обидни думи и го заплашвал със саморазправа. Свидетелят излага и подробни обстоятелства за друга случка на агресия от страна на ищеца през ноември месец 2018 г., когато дъщеря му се обадила, защото ищецът бил задържал детето в жилището си. Свидетелства, че на място са дошли две патрулни коли и едва след преговори, ищецът пуснал детето и бил арестуван. Подробно свидетелства за агресивно поведение от страна на ищеца, за отправяните от него периодични заплахи към свидетеля и ответницата, за ежедневни позвънявания от ищеца на телефона на ответницата по 400 пъти дневно, както и за появилите се в социалните мрежи профил на ответницата с предлагане на сексуални услуги срещу заплащане.

По делото е изготвен социален доклад, от който се установява, че майката посреща адекватно базовите, емоционални и здравни нужди на детето като се подпомага от своите родители. Пред социалните работници майката е заявила, че не ограничава срещите на бащата с детето, но последният настоява те да се състоят в нейно присъствие,като не спазва издадената заповед за защита. Майката нямала против бащата да се вижда с детето, в присъствие на нейните родители.

Приложено е гр. д .№16059/2018г на ПРС 4 гр с., образувано по молба на А.Н. срещу С.И., на основание чл.4, ал 1 ЗЗДН за извършен акт на домашно насилие на 27.09.2018г, по което е издадена заповед за незабавна защита №211/11 10 2018, а с решение №4255/06.12.2018г молбата за защита е уважена като на С.И. са наложени мерките по чл 5 ЗЗДН– задължава последният да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да прибилжава пострадалата,жилището и местата за социални контакти и отдих, за срок от 6 месеца и задължаване да посещава специализирана програма за работа с пълнолетни лица ,извършители на домашно насилие.

От пр.пр.№ 67/2018г. на РП Пловдив се установява, че последната е внесла в ПРС предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищеца с налагането му на адм. наказание по чл 78 А НК на С.И. за извършено престъпление по чл.325 НК, а с решение по АНД 450/2018г на ПРС 1 н .с. на ищеца е наложено адм. наказание -глоба в размер на 1000лв.

Приложена е и преписката по гр. д.№ 7253/2018г на ПРС, 4 гр., от която се установява заведено от С. К. М. ЕГН ********** /майката на ищеца/ против ищеца С.И.И. за защита по реда на ЗЗДН за нанесен побой над нея и ответницата на 30. 04 .2018г.,което дело е прекратено поради оттегляне на иска от страна на молителката.

Представена е пр.пр № 10807/2018 г. за прекратяване на наказателно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 356, ал. 3 вр ал 1 НК.

С оглед установеното от фактическа страна и след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че определеният от районния съд режим на лични контакти на детето с бащата е правилен. Понастоящем детето е в ниска възраст /на три години/ и предвид това има специфични потребности за задоволяване като режим на хранене, почивка и бодърстване, с които не се твърди и установява ищецът да е запознат. По делото не се установява ищецът да е полагал преки грижи за отглеждането на детето дори и по време на съвместното съжителстване на страните, тъй като безспорно се доказва, че с оглед на професията си често е отсъствал. В показанията св.С. И. сочи, че ищецът е грижовен и любвеобилен баща, но това са нейни изводи, основани на факта, че е купувал дрехи, лакомства и подаръци за детето, а не на лични впечатления от конкретно поведение на ищеца при контактуването му с детето. Поради това показанията на св.И. не биха могли да мотивират извод за определянето на по-разширен режим на лични отношения, тъй като грижата за детето не се изчерпва със закупуването на дрехи, лакомства и подаръци. Същевременно, доколкото детето е било на седем месеца при раздялата на страните, то бащата не познава добре детето, както и детето не познава добре него. Отделно от това, разгледани съвкупно останалите доказателства по делото, показанията на свидетеля Н., прокурорски преписки и производства по ЗЗДН, свидетелстват за прояви от страна на ищеца, при които същият трудно се е овладявал и е губил самоконтрол, каквито обаче са необходими при полагането на грижи за детето. С оглед на всичко изложено, дори и да не се доказват конкретни прояви на агресия на бащата спрямо детето, в случая определеният от районния съд режим на лични контакти е в най-добрия интерес на детето.

Въззивният съд намира, че определеният от районният съд режим на лични отношения е съобразен с възможността за постепенно опознаване и плавно адаптиране на детето в отношенията с бащата, за да се постигне постепенното изграждане на доверителна връзка между тях, като същият може да бъде изменен при изменение на обстоятелствата.

По издръжката:

Съгл. чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно. Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл.142 от СК се определя съобразно нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите му да я осигуряват.

В съдебно заседание заявеният размер на издръжката от въззивника, която същият сочи, че може да осигурява е 200 лева.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, относими към възможностите на родителите и нуждите на детето, въззивният съд споделя изводите на районният съд, че детето се нужда от издръжка в размер на 350 лева, от която бащата следва да заплаща 250 лева, а останалата сума да се осигурява от майката предвид непосредствено полаганите от нея грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, от които са установяват доходите на бащата за получаването на минимална работна заплата, но ведно с нея и на обезщетения за командировачни, вариращи в размер между 1 214 лева и 2 217лв.

Съгласно справка от ,,А. -93 –Г.П. 06,, ЕООД в периода от м.юли 2018г до м.юли 2019г ответникът е получавал минимална работна заплата,както и месечно обезщетение за командировка от 950 до 2 217лв., като считано от 26.07.2019 г. правоотношението му е прекратено.

Според служебна бележка от ,,Кристина транс 2001,, ООД, в периода от назначаването на ищеца на работа – август 2019 г. - до края на 2019 г., същият е получава месечно трудово възнаграждение по 434 лв и месечно обезщетение за командировка в размери от 1214 до 1637лв.

Видно от представената справка от НАП-ТД Пловдив за доходи и имущество на страните по делото С.И. работи в ,,Кристина транс 2001,, с основа заплата от 560 лева и е собственик на едно МПС. А.Н. работи във ,,ВИ ЕС АКАУНТ ,,ЕООД с основно месечно възнаграждение от 460лв.

Във въззивната инстанция се приеха Заповед № 1/26.02.2020 г. за прекратяване на трудово правоотношение изд. от „Кристина Транс 2001“ЕООД; Трудов договор № 900/03.04.2020 г. с „А. 93- Г. П. 06“ЕООД; Удостоверение изх.№ 241 от 29.05.2020 г. за изплатено брутно трудово възнаграждение изд. от „А. 93- Г. П. 06“ЕООД“, според което за месец март 2020 г. и април 2020 г. бащата е имал изплатен доход от 549 лева.

По делото не се твърди и не се установява страните да имат други ненавършили пълнолетие деца, видно и от справката от служба ГРАО.

По делото са представениа 7 броя епикризи на детето И. С. И., от които се установява, че детето е претърпяло три оперативни интервенции от раждането си до есента на 2019 г. през периода: 04.03.2018 г. - 20.03.2018 г.; 23.10.2018 г.- 26.10.2018 г. и 25.09.2019 г. - 28.09.2019 г. за лечение на херния диафрагмае декстра и хемангеон.

Кореспондиращи с последните са показанията на св.Н., който удостоверява, че при раждането си детето било с херния, която е била оперирана.Имало хемангиом, който лекуват към момента и стабизъм, както и че детето продължило да ходи на контролни прегледи.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая се касае за малолетно дете, което към момента е на 3 години, от раждането си е претърпяло три хирургични интервенции и има последващо лечение. Съдът преценява неговите нужди от издръжка като съобразява с обичайните нужди от закупуване на храна, облекло и обувки, които на тази възраст се подменят всеки сезон, предвид бързото израстването на децата; от средства за забавление и играчки, както и от такива за културно - масови мероприятия, които са платени, както и специалните нужди на детето, свързани със средства за лечение, с оглед заболяването му.

По отношение възможностите на родителите, съдът преценява, че майката полага реалните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като същата е трудово ангажирана със заплата от 560 лева.

За бащата се установява, че макар към момента да е в трудово правоотношение с „А. 93- Г. П. 06“ЕООД“ срещу заплащане на възнаграждение от 549 лева, то в същото дружество при упражняваната от него дейност в предходен период бащата е получавал командировъчни в размер от 950 до 2 217лв.

Тоест независимо, че официално установените доходи на бащата не надхвърлят размера на минималната работна заплата, то от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът работи като шофьор на товарен автомобил и като такъв е осъществявал международни превози, което предпоставява възможността му да реализира доходи над минималната работна заплата за страната.

Следва и да се има предвид от представените справки, че командировъчните са получавани всеки месец с оглед осъществяваната от ищеца трудова дейност, т.е. по силата на трудовото си правоотношение бащата всеки месец е получавал както брутното трудово възнаграждение, така и командировъчни. Поради това при определяне на доходите на бащата следва да се има предвид както размерът на брутното му трудово възнаграждение, така и получаваните от него командировъчни.

Следва и да се отбележи, че задължението за издръжка на непълнолетно дете съществува независимо от работоспособността и възможността на родителя да се издържа от имуществото си / чл. 143, ал. 2 СК/, както и че законът задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди.

В аспекта на казаното определената от съда издръжка от 250 лв., дължима от бащата, не е прекомерна, а съответства на нуждите на детето и възможностите на бащата за нейното осигуряване, доколкото същият може да реализира достатъчно доходи като шофьор на товарен автомобил при осъществяване на международни превози.

По отношение на присъдената издръжка за минал период не са релевирани конкретни възражения, като същата е правилно определена предвид по-ниската възраст на детето и отглеждането на детето от майката.

Така постановеното решение от първоинстанционния съд, в обжалваните части, е правилно и законосъобразно, не са налице пороците на същото, визирани във въззивната жалба, поради което ще следва да бъде потвърдено.

По разноските: При този изход на делото на въззиваемата се следват направените по делото разноски за настоящата инстанция. Същите се претендират в размер на 500 лева, направата на които се удостоверява от представения договор за правна защита и съдействие от 30.07.2020г., поради което ще бъдат присъдени с решението.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1522 от 28.04.2020 г. постановено по гр.д.№ 4601 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, III б.с. в частите, с които:

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И. С.И. ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител А.К.Н., ЕГН: **********, в размер на 250 лева, начиная от 14.10.2019 г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга причина, водеща до промяната или отпадането на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното и изплащане. Издръжката ще се заплаща до 15то число на месеца, за който се отнася.

В останалата си част решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********, да заплати на А.К.Н. ЕГН: ********** сумата в размер на 500 лева /петстотин лева/-разноски за въззивното производство.

Решението в частта за определяне на режима на лични отношения подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата си част – по иска за издръжката, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260651
Дата:	14 май 2021 г.
Съдия:	Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Дело:	20215300500776
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	18 март 2021 г.

Решение по дело №776/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта