Производството е по реда на чл. 341, ал.1 във вр. с чл. 306, ал.1, т.1 НПК. Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура гр.Кърджали, против определение № 76/04.08.2006 г. постановено по ч.н.дело № 412/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Протестираното определение е постановено в производство за определяне на общо наказание по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, /неправилно посочено по чл.304, ал.1, т.1 от НПК/, във вр. с чл. 25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като на осъдения Джеваил Юсеинов Салиев от гр.Кърджали, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в затвора в гр. Пазарджик, за всичките му осъждания е определено: І. общо наказание по следните присъди; 1/ присъда № 15 от 25.08.1993г. по НОХД № 117/93г. на ОС-Кърджали - с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години, и 2/ присъда № 24/22.02.1996г. по НОХД № 1/96г. на РС-Кърджали, с наложено наказание "глоба" в размер на 8 000 лева, а именно по-тежкото от двете - "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 4 години, което следва да се изтърпи при първоначален "общ" режим. На основание чл.25 ал.1 от НК е зачетено времето, през което ДЖЕВАИЛ ЮСЕИНОВ САЛИЕВ, е изтърпял наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 117/1993г. на РС-Кърджали. ІІ. общо наказание по следните присъди: 1/ присъда от 13.02.1997г. по НОХД № 13/97г. на РС- Момчилград, с наложено наказание "глоба" в размер на 8 000 лева; 2/ присъда № 47/07.05.1997г. по НОХД № 93/97г. на РС-Кърджали, с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, и „лишаване от право на управлява МПС" за срок от 3 месеца ; 3/ присъда № 21/27.05.1997г. по НОХД № 135/1997г. на РС- Кърджали, с наложено наказание „глоба" в размер на 10 000 лева, а именно най-тежкото от тях - "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 месеца, което следва да се изтърпи при първоначален "общ" режим. На основание чл.25 ал.1 от НК е зачетено времето, през което ДЖЕВАИЛ ЮСЕИНОВ САЛИЕВ е изтърпял наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 93/97г. ІІІ. общо наказание по следните присъди: 1/ присъда № 21/27.05.1997г. по НОХД № 135/1997г. на РС-Кърджали, с наложено наказание "глоба" в размер на 10 000 лева; 2/ присъда от 22.04.2002г. по НОХД № 240/2001г. на РС-Кърджали, с наложено наказание "глоба" в размер на 100 лева; 3/ присъда № 79 от 23.09.2002г. по НОХД № 572/2000г. на РС-Кърджали, с наложено наказание "глоба" в размер на 400 лева; 4/ присъда № 12/23.10.2001г. по НОХД №. 588/2001г. на РС-Кърджали, с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години, което с решение №55/15.05.2002г. по ВНОХД №22/02г. на ОС-Кърджали е намалено на 10 месеца "лишаване от свобода", което пък решението на ОС – Кърджали е било оставено в сила с решение №504/09.10.2002г. по нак.дело №398/02г. по описа на ВКС; 5/ присъда № 55/ 20.06.2002г. по НЧХД №183/01г. на РС-Кърджали, с наложени наказания "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, "глоба" от 3000 лева и "обществено порицание, като с решение на ОС- Кърджали присъдата по НЧХД №183/01г. на РС- Кърджали е била изменена като е определено общо наказание "глоба" в размер на 3 000 лева и "обществено порицание"; 6/ присъда от 21.03.2003г. по НОХД №798/2002г. на РС-Кърджали е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца; 7/по споразумение от 08.05.2003г. по НОХД №329/2003г. е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години; 8/ определение от 22.01.2004г. по НОХД №25/2004г. на РС-Кърджали е осъден на наказание "глоба" в размер на 1 000 лева, а именно „лишаване от свобода" за срок от 10 месеца. На основание чл.25 ал.1 от НК е зачетено времето, през което ДЖЕВАИЛ ЮСЕИНОВ САЛИЕВ е изтърпял наказанието "лишаване от свобода" по НОХД № 588/01г. на РС-Кърджали и по НОХД №798/02г. на РС-Кърджали , в размер от 10 месеца /по определение №26/30.04.2003г. по НОХД №798/02г. на РС-Кърджали./, за времето от 08.11.2002г. до 21.10.2003г.. ІV. общо наказание по следните присъди: 1/ присъда №114/26.11.2003г. по НОХД № 658/2003г. с наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години и 2/ присъда №180/25.03.2005г. по НОХД № 395/ 2004г. на РС-Кърджали, с наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 9 години, както и „глоба" в размер на 10 000 лева, а именно „лишаване от свобода" за срок от 9 години. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето от 23.04.2004г. до 08.10.2004г., и от 24.11.2004г. до влизане на присъдата в сила /02.06.2006г./ по НОХД №395/2004г. на РС-Кърджали. Също на основание чл.59 ал.1 от НК, е приспаднато и времето, през което Салиев е бил с мярка "задържане под стража" за времето от 11.04.2001г. до 25.05.2002г., по НОХД № 658/2003 г. на РС – Кърджали, както и на основание чл.25, ал.1 от НК е зачетена и изтърпяната част от това наказание. В протеста се твърди, че така постановеното определение е неправилно в следните му части: 1. В частта му, с която по присъди по НОХД №117/1993 г. по описа на ОС – Кърджали и по НОХД №1/1996 г. по описа на РС-Кърджали, е било определено едно общо наказание, а именно по-тежкото от двете, в размер на 4 години лишаване от свобода. Твърди се, че престъпленията по тези две наказателни производства са извършени в условията на „рецидив” по смисъла на чл.27 от НК, а не в условията на съвкупност по чл.25 вр. с чл.23 от НК, поради което следвало да се постанови отделното им изтърпяване; 2. В частта му, в която към третата група от присъди – по НОХД № 240/2001 г., НОХД №572/2000 г., НОХД № 588/2001 г., НЧХД №183/2001 г., НОХД №798/2002 г., НОХД №329/2003 г. и НОХД № 25/2004 г., всички по описа на РС – Кърджали. Твърди се, че наказанието по НОХД №135/1997 г. на РС – Кърджали не може да бъде включено в тази група, тъй като престъплението по това наказателно производство същи се намира в съотношение на рецидив с престъпленията по всички седем наказателни производства – посочени в т.2, които са част от това групиране. Същевременно наказанието по НОХД №135/1997 г. по описа на РС – Кърджали, освен във втората съвкупност е било групирано /правилно, законосъобразно и в интерес на осъдения Салиев/ с наказанията по присъди, постановени по НОХД №13/1997 г. по описа на РС – Момчилград и по НОХД №93/1997 г. на РС – Кърджали; 3. В частта, с която по присъди по НОХД №658/2003 г. и НОХД №395/2004 г., двете по описа на РС – Кърджали е било определено едно общо наказание – най-тежкото от тях, а именно, това по НОХД №395/2004 г. – 9 години „лишаване от свобода”, като съдът бил пропуснал да включи към размера на най-тежкото наказание и кумулативно наложеното по същото наказателно производство /НОХД №395/2004 г. по описа на КРС/, друго наказание – „глоба” в размер на 10 000 лева. С протеста се предлага Окръжният съд да постанови решение, с което да измени протестираното определение от 04.08.2006 г., постановено по НЧД №412/2006 г. по описа на РС-Кърджали, в следните му части: 1. В частта му, с която на осъдения Салиев е било определено едно общо наказание по реда на чл.23-25 от НК, по присъди по НОХД №117/1993 г. по описа на ОС – Кърджали и по НОХД №1/1996 г. по описа на РС-Кърджали, а именно по-тежкото, в размер на 4 години „лишаване от свобода”, като вместо това се постанови отделното им изтърпяване; 2. В частта му, в която към третата група от присъди – по НОХД № 240/2001 г., НОХД №572/2000 г., НОХД № 588/2001 г., НЧХД №183/2001 г., НОХД №798/2002 г., НОХД №329/2003 г. и НОХД № 25/2004 г., всички по описа на РС – Кърджали, е било включено и наказанието по НОХД №135/1997 г. на РС – Кърджали; 3. В частта, с която по присъди по НОХД №658/2003 г. и НОХД №395/2004 г., двете по описа на РС – Кърджали е било определено едно общо наказание – най-тежкото от тях, а именно, това по НОХД №395/2004 г. – 9 години „лишаване от свобода”, като към размера на това най-тежко наказание, да бъде присъединено и кумулативно наложеното по същото наказателно производство /НОХД №395/2004 г. по описа на КРС/, друго наказание – „глоба” в размер на 10 000 лева. В съдебно заседание Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа изцяло протеста и моли същия да бъде уважен. Ответникът по протеста Салиев, лично и чрез процесуалния си представител, счита протеста за неоснователен, в частта му по пункт първи, а в останалата му част за основателен. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното: Протеста е основателен, макар по съображения различни от изложените в него. В т.нар. „мотиви” към протестираното определение, първоинстанционният съд е изброил всички осъждания на лишения от свобода Джеваил Салиев, като е посочил номера на присъдата, наказателното дело, по която е постановена, съдът, който я е постановил и вида и размера на наложеното наказание /като по присъда по НОХД № 117/93 г. на ОС-Кърджали неправилно е посочен размера на наказанието/ и датата, на която присъдата е влязла в законна сила. По част от присъдите, съдът е посочил и датата, на която е било извършено деянието. Описани са също и представена по делото справка за правното положение на осъдения Салиев, както и удостоверение от Затвора – Пазарджик съдържащо данни за изтърпяно от Салиев наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 588/01 г. и НОХД №798/2002 г., и двете на РС – Кърджали. Решаващия съд е направил извода, че от описаната фактология е видно, че „горните деяния на Джеваил Салиев – описани подробно могат да бъдат групирани в четири групи, както следва”, като изписаното групиране е идентично с диспозитива на протестираното определение. След което е посочено, че „деянията по така описаните 4 групи дела /във всяка от групите/, са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях”, и в този смисъл съда е счел молбата на Салиев за основателна за определяне на общо наказание по реда на чл.23-25 от НК, по отношение на цитираните и описани по-горе осъждания на същия. Към постановения съдебен акт липсват обосновани и мотивирани съображения, от които съдът да направи своите изводи, защо е определил четирите съвкупности по описания начин, налице ли са материално-правните предпоставки за определяне на общо наказание по присъдите, която преценка следва да е налице за всяка от групите присъди, това ли са единствените възможни групирания или са възможни и други, кое е най-благоприятното съчетание за осъдения. Описаното прави протестираното определение необосновано и равнозначно на липса на мотиви. А липсата на посочените съображения безспорно е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, правото им да узнаят какви са съображенията на съда за постановеното определение, за да могат адекватно и в пълен обем да организират защитата си. Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила допуснато от решаващия съд по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК и последица от това е отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите нарушения. Освен описаното друго процесуално нарушение допуснато от решаващия съд, е че по при условно наречената първа група присъди, съдът е посочил, че по НОХД №117/93 г. на КОС, Салиев е осъден на 4 години „лишаване от свобода”, което е неправилно, тъй като цитираната присъда е била изменена с решение №339/28.09.1994 г. по образувано надзорно производство №260/94 г. на ВС, като наложеното наказание на Салиев е било намалено от 4 години на 3 години „лишаване от свобода”. Описаното решение е приложено като доказателство в първоинстанционното производство, но решаващия съд въобще не го е обсъдил и взел в предвид, което е довело и до неправилното посочване на наложеното наказание по присъда постановена по НОХД №117/93 г по описа на ОС – Кърджали. Това безспорно е ограничило правото защита на осъдения, тъй като за него остава неясно какво наказание следва да търпи – това, което съдът му е определил от 4 години „лишаване от свобода”, което в случая се явява най-тежко от присъдите в съвкупността, или това, което е действително наложено по конкретното дело, а именно 3 години „лишаване от свобода”. Друго допуснато процесуално нарушение се изразява в следното: Присъда по НОХД №135/97 г. по описа на КРС е включена както във втората определена от съда група, така и в третата. По този начин остава неясна волята на решаващия съд, в коя съвкупност е включена тази присъда и какви са правните съображения за това. А така включена и в двете групи означава, че една и съща присъда следва да се търпи два пъти, ако наложеното по нея наказание се явява най-тежкото или следва да се приспадне една и съща присъда и от двете съвкупности, в които е включена, ако същата е изтърпяна изцяло или отчасти, като и в двата случая това е недопустимо, а Þ органът който следва да приведе в изпълнение наложените наказания по протестираното определение ще е в невъзможност да стори това. Макар по делото да липсва въззивна жалба от първоинстанционния молител, то безспорно по този начин му е нарушено правото на защита, тъй като за него остава неясна волята на съда и го поставя в невъзможност да реализира правата си на осъден в пълен обем. Първоинстанционният съд е следвало също така, както бе посочено и по-горе на първо място да определи възможните съвкупности, след което да прецени кое съчетание се явява по-благоприятно за дееца. Първоинстанционният съд не е направил подобна преценка и съответно отново не е изложил съображения в тази насока. Липсват също така каквито и да било мотиви защо след като съдът е преценил, че по четвъртата група присъди, най-тежко се явява наказанието по присъда по НОХД № 395/2004 г. по описа на КРС, което е 9 години „лишаване от свобода”, не е присъединил към това наказание и кумулативно наложеното по същата присъда наказание глоба в размер на 10 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК или съответно защо е счел, че не следва да се присъединява и това различно по вид наказание. Описаните нарушения допуснати от решаващия съд безспорно са нарушили процесуалните права на страните по делото, а именно да узнаят каква е волята на съда и съображенията му за така постановеното определение, което е довело до невъзможност те да упражнят в пълен обем правата си на защита и съответно контролиращия въззивен съд да извърши необходимата преценка по същество за правилността на протестираното определение. Предвид изложеното, първоинстанционният съд като се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК без да изложи каквито и да било съображения за постановеното определение, е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на протестираното определение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Определение № 76/04.08.2006 година, постановено по ЧНД № 412/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |