РЕШЕНИЕ
№ ................../………...2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. С. СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД № 12806 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 194976 от 10.09.2020 г., постановено
по ГД № 53755 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 176 състав, е отхвърлен предявеният
от ищците Д.С.С. и Г.С.С. срещу ответника Национално бюро за правна помощ отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 439 от ГПК за установяване
недължимост на сумите от по 66,67 лв. – главница, 154,67 лв. – разноски и 35,36
лв. – такси за всеки от тях, дължими по образувано изпълнително дело №
20178090400119 по описа на ЧСИ С.К., рег. № 809 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд *********, като вземанията се основават на изпълнителен лист, издаден
на 27.02.2012 г. от Районен съд Асеновград по ГД № 926 по описа за 2005 г.
срещу техния общ наследодател – С.С.С., починал на 01.03.2015 г. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от страните
съгласно чл. 78 от ГПК за исковото производство.
Решението е обжалвано в срок от ищците Д.С.С.
и Г.С.С. с две отделни въззивни жалби с идентично съдържание. Въззивниците излагат
доводи, че решението на СРС е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа се, че спрямо процесните вземания се прилага общата
петгодишна погасителна давност, която в случая е започнала да тече от 01.06.2010
г. – датата на влизане в сила на определението, въз основа което е издаден
процесният изпълнителен лист от 27.02.2012 г. Твърди се, че след влизане в сила
на посоченото определение, ответникът не е предприел действия, които имат за
последица спиране или прекъсване на давността за вземането. Ето защо отправят
искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение
и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивните жалби от въззиваемата страна Национално бюро за правна
помощ, с който се изразява становище за тяхната неоснователност, респ. за
правилност на първоинстанционното решение по съображения, подробно изложени в
отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Депозираните въззивни жалби са допустими. Същите са подадени в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния
съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Разгледани по същество, жалбите са основателни, респективно обжалваното решение е неправилно, по следните
съображения:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва
да даде и правна квалификация на исковете.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл.
2 от ГПК, като в останалата част може да препрати към мотивите на първоинстанционното
решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Предявен за разглеждане е
отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже правопогасяващото
си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за
погасяване вземанията, предмет на изпълнителния лист. В тежест на ответника пък
е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на
предвидената в закона погасителна давност.
В разглеждания случай
изпълнителното основание – Определение от 30.04.2010 г., постановено по ГД №
926 по описа за 2005 г. на Районен съд Асеновград е влязло в сила на 01.06.2010
г. Въз основа на него в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на
27.02.2012 г. срещу С.С.С. за сумата от 200,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за назначен представител в производството по
цитираното ГД № 926/2005 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба
на ответника на 26.10.2017 г. е образувано изп. дело № 20178090400119 по описа
на ЧСИ С.К., рег. № 809 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд *********
срещу Д.С.С., Г.С.С. и С.С.С.. По делото не е спорно, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че ищците и С.С.С. са наследници на С.С.С. (починал на 01.03.2015 г.) при равни квоти, С.С.С. е
заплатила припадащата ѝ се част от дълга по цитирания изпълнителен лист и
спрямо нея изпълнителното производство е прекратено на 14.02.2017 г.
Определение от 30.04.2010 г.,
постановено по ГД № 926 по описа за 2005 г. на Районен съд Асеновград е влязло
в сила на 01.06.2010 г. От този момент е започнал да тече 5-годишен давностен
срок за вземането по арг. от разпоредбата на чл. 117, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Съответно давностният срок за
вземането е изтекъл на 01.06.2015 г.
Следва да се има предвид, че разпореждането
за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на
погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 от ЗЗД,
именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
материалното право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно
от исковото производство, то няма характера на съдебен процес относно вземането
по смисъла на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД и не е основание за спиране на давностния
срок. То не е и „изпълнително действие“ с ефект да прекъсне давността, съгласно
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за
цел да подготви предприемането на принудително изпълнение. Постановяваните в
това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото
на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото
на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Молбата по чл. 405,
ал. 1 от ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен
лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен
лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за
вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД (така Решение №
141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК).
С оглед това прието в практиката
на ВКС принципно положение подадената молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК, респ.
издаденият на 27.02.2012 г. изпълнителен лист не са действия, които имат за
последица спиране или прекъсване на давността за процесното вземане. В периода
от 01.06.2010 г. – влизане в сила на определението от 30.04.2010 г., до 26.01.2017
г. – когато ответникът е поискал освен да бъде образувано изпълнително
производство срещу ищците, да бъдат предприети и действия по принудително
изпълнение срещу тяхното имущество чрез налагане на запор на вземания, опис,
оценка и изнасяне на публична продан на движими вещи на длъжниците, нито се
твърди, нито се установява настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност за вземането. Ето защо по отношение на
последното 5-годишният давностен срок е изтекъл на 01.06.2015 г.
За пълнота следва да се посочи,
че на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 7, вр. чл. 439 от ГПК недължимостта на такси и разноски в изпълнителното производство от страна
на длъжниците следва като законова последица от уважаването на иска по чл. 439
от ГПК и в тази връзка не се дължи постановяването на изричен диспозитив по
отношение на тези вземания.
Доколкото крайните изводи на
двете инстанции по релевантните за разрешаването на делото въпроси не съвпадат,
обжалваното решение следва да се отмени, респ. исковата претенция се явява
основателна и като такава следва да се уважи.
По отношение на
разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
право на разноски в производството пред първата и въззивната инстанция имат единствено
въззивниците. Същите претендират и доказват разноски, сторени в производството
пред: първата инстанция в размер от по 450,00 лв. за всеки един от тях, от
които 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. за държавна такса; въззивната
инстанция в размер от по 25,00 лв. за държавна такса. В тази връзка на ищците
следва да се присъдят разноски в общ размер на 475,00 лв. за всеки един от тях
поотделно – 475,00 лв. за Д.С.С. и 475,00 лв. за Г.С.С..
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
194976 от 10.09.2020 г., постановено по ГД № 53755 по описа за 2017 г. на СРС,
ГО, 176 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от Д.С.С., ЕГН ********** и Г.С.С., ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Дружба“ № ********3 срещу Национално бюро за
правна помощ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********,
иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Д.С.С., ЕГН ********** и Г.С.С.,
ЕГН ********** не дължат на Национално бюро за правна помощ, ЕИК ******** сумата
от по 66,67 лв. за всеки от ищците поотделно – главница, които вземания се
основават на изпълнителен лист, издаден на 27.02.2012 г. по ГД № 926 по описа
за 2005 г. на Районен съд Асеновград срещу техния общ наследодател – С.С.С.,
починал на 01.03.2015 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК Национално бюро за правна помощ, ЕИК ******** да заплати
на Д.С.С., ЕГН ********** и Г.С.С., ЕГН ********** сумата от по 475,00 лв. за
всеки един от ищците поотделно, представляваща разноски сторени в
производството пред първата и въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.