РЕШЕНИЕ
№363
гр.Перник
16.10.2015 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: : Милена Даскалова
Членове:
Красимир Маринов
Рени Ковачка
при
секретаря Мария Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова,
гражданско дело № 240 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 20/26.02.2015г., постановено по
гр.д. № 383/2014г. по описа на Р. районен съд е определена на основание чл.
109а от ЗС границата между неурегулиран поземлен имот, находящ се в ****.,
с площ от 660 кв. м., при съседи: от запад - имот на Г. М., от изток - имот на
И. С. земеделска земя, от север - път и имот на наследници на С. И. И. и от юг
- земеделска земя, представляващ по скицата на вещото лице Д.Н., приета в с.з.
от 04.02.2015 г. пространството, заключен между северозападния ъгъл на сграда,
означена с "МЖ" в оцветеното в жълто пространство по цялата и външна
северна стена, последователно до буквите ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл,
собствен на В.Л.Н. и неурегулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ от
около 640 кв. м., при граници на имота: път, И. С., Г. М. и ТКЗС, представляващ
по скицата на вещото лице пространството, заключено между северозападния ъгъл
на сграда, означена с "МЖ" в оцветеното в жълто пространство по
цялата и северна стена последователно до буквите ТЖЕДГПНМЛК и до същия
северозападен ъгъл, собствен на Д.Г.Е. по скицата на вещото лице, както следва:
от северозападния ъгъл на означена с "МЖ" сграда в оцветеното в жълто
пространство по цялата и външна северна страна, последователно до буквите ТЖЕД.
Със същото решение е отхвърлен предявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск за осъждане на Д.Г.Е. да заплаща на В.Л.Н. сумата от по 300 лв.
месечно, считано от 01.04.2012 г. до преустановяване незаконното преминаване
през собствения му имот, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди в резултат на незаконно преминаване през собствения на последния недвижим
имот.
В установения от закона срок решението
е обжалвано от В.Л.Н., който по изложени
във въззивната жалба съображения моли същото да бъде отменено и границите на
имота да бъдат определени, така както се твърди в исковата молба, както и да се
уважи искът по чл. 45 ЗЗД.
Д.Г.Е. изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Окръжният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно
основание чл.109а ЗС.
Ищецът В.Л.Н. твърди че е собственик на
неурегулиран недвижим имот, находящ се в ***, с площ от общо 845 кв. м., като
собствеността върху 660 кв. м. от имота е придобил по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №***, а останалите 185 кв. м. са придобити
по силата на давностно владение от прехвърлителите му. Поддържа, че ответникът
е собственик на съседен имот от 640 кв.м. ,като страните не могат да постигнат
съгласие и да определят къде минава границата между собствените им недвижими
имоти и ответникът е навлязъл в имота на ищеца.
Ответникът е оспорил иска с твърдения , че
ищецът е собственик само на 660 кв. м., които е придобил по силата на договор
за покупко-продажба. Оспорва правото на собственост на ищеца върху останалите
185 кв. м., като твърди, че договорът за покупко-продажба, на който той
основава собствеността си е сключен с несобственик /родителите на ищеца/,
поради което и той не е могъл да придобие собствеността върху тях. Поддържа, че
родителите на ищеца са се снабдили с нотариален акт за собственост №*** г. за
*** ид. ч. неурегулиран поземлен имот, като това по съществото си са спорните
185 кв. м., които в последствие са продали на сина си, а последният се е
снабдил с констативен нотариален акт за целия имот от 845 кв. м. Твърди, че
спорните 185 кв. м. се владеят и ползват от него, че той и неговите близки са
продали на праводателите на ищеца част от собствения си имот, а именно 660 кв.
м., като за да осигурят на купувачите достъп до път, то са им учредили право на
преминаване през техния собствен имот .Мястото през което преминавал ищеца се
ползвало и от ответника за достъп до собствения му имот и не било заградено.
Мястото, през което преминава е негово собствено, а не на ищеца.
Установено от събраните по делото писмени
доказателства е следното :
С НА № ***. С. И. И., И. Г. Е. и ответникът
Д.Г.Е. са признати за собственици на дворно място от около 1300 кв.м. с
построените в него къща и лятна кухня, намиращо се в ***”, при съседи : път, И.
С., Г. М. и ТКЗС.
С НА № ***. С. И. И. лично и като
пълномощник на И. Г. Е. и Д.Г.Е. е
продала на Л. и П. Б.С. дворно място от
660 кв.м., заедно с построената в него къща, намиращо се в ***”, при съседи : от изток И. С., Г. М., ТКЗС и продавачите с
останалата част от дворното място, като продавачът се е задължил да осигури на
купувачите правото на преминаване през частта от дворното място, която остава
негова собственост.
С НА № *** г. П.Б. С. и съпругата му са
продали на Л. Б.Н. своята 1/ 2 ид.ч. от
дворното място, описано в НА № ***.
С нотариален акт №***. Л. Б.Н. и С. Е. С. са
продали на ищеца дворно място от 660 кв.м., намиращо се в ***, при съседи : от
запад Г. М. от изток И. С. и земеделски земи от север път и С. И. и от юг
земеделски земи., заедно с намиращите се в имота масивна жилищна сграда, лятна
кухня, второстепенна сграда и гараж.
С НА № *** Л. Б.Н. и С. Е. С. са
признати за собственици на 185/845 ид.ч.
от неурегулиран поземлен имот,намиращ се в ***, с площ от 845 кв.м. , при
съседи : от две страни земеделски земи, път, имот на наследници на С. И., имот
на И. С. и имот на Г. М..
С нотариален акт № ***Л. Б.Н. и С. Е. С. са
продали на ищеца, имота, описан в НА ***.
С НА № *** г. ищецът е признат за собственик на дворно
място, намиращо се в ****, с площ от 845 кв.м. , при съседи : от запад Г. М.,
от изток имот на И. С. и земеделска земя, от север път и имот на наследници на
С. И. и от юг земеделски земи , заедно с построените в имота масивна жилищна
сграда, лятна кухня, второстепенна сграда и гараж.
За установяване местонахождението и
границите на имотите между страните, пред районния съд са събрани гласни
доказателства, както и е изслушана съдебно- техническа експертиза, изготвена от
в.л. Д. Н..
Районният съд
е приел, че от показанията на свидетелите се установява, че страните осъществяват
достъп до жилищните си сгради и до гаражите, които ползват посредством площта,
оцветена в кафяво на скицата на вещото лице, намираща се между буквите АБВГПНА,
след това преминават по оцветената в жълто ивица заключена между буквите
КЛПГДЕЖТ и до края на северната стена на сградата, означена с МЖ и буква К.
Описаната кафява ивица се използва като път и свързва имотите с главния път. От
НА № *** г. се установява, че праводателката е учредила за обслужване на
продадената реална част от имота на праводателите на ответника право на
преминаване през собствения й имот. От гласните доказателства се установява, че
това е било необходимо, тъй като продадената част от имота не е имала достъп до
път. Това би било така, само ако частта от имота, продадена на праводателите на
ответника не би имала излаз на ограденото в кафяво пространство от скицата.
Затова съдът приема, че границата между двата имота не е минавала по
означението с букви КЛРОСПГ, както твърди ищецът, тъй като в този случай имотът
би имал достъп до път/площта в кафяво/. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че частта от имота, оцветена в зелено по площ е по- малка от
640 кв. м. Същата е около 485 кв. м. Тази площ, обаче заедно с площта заключена
между буквите КЛПГДЕЖТ и до края на северната стена на сградата, означена с МЖ
и буква К, оцветена с жълто и представляваща площ от около 152 кв. м. образува
имот с площ от около 637 кв. м., каквато приблизително е площта/640 кв. м./,
която си е запазила прехвърлителката при сделката от **г. Под тази площ е
сборът от площите, оцветени в зелено и кафяво - 595 кв. м., поради което и
съдът не е възприел извода на вещото лице, че имотът на ответника е сбора от
площите, оцветени на скицата в зелено и кафяво.
Съдът не е
възприел извода на вещото лице, че площта, оцветена в червено е площта,
придобита от праводателите на ищеца по давност, за която те са се снабдили с
нотариален акт през ***г. В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че прави този извод, тъй като така му е
обяснено от ищеца и с оглед, описаните в нотариалния акт граници. Наред с това
съдът е приел, че този нотариален акт не отговаря на изискванията на чл.
588, ал. 1, т. 2 от ГПК , тъй като имотът е описан като *** ид. ч. от
неурегулиран поземлен имот, а изискването на чл.
588, ал. 1, т. 2 от ГПК ще бъде изпълнено само ако обектът на собственост -
реално обособен и съществуващ, с определяеми граници и конкретно местоположение
недвижим имот, бъде описан в нотариалния акт по начин, че да няма съмнение в
индивидуализацията му на място. Посочването на *** ид. ч. не представлява
такова описание, тъй като идеалните части от имот не са пространствено обособени
и няма как да бъдат описани границите и местоположението им. Съдът е изложил и
мотиви, че дори и да се приеме, че обсъдения констативен нотариален акт
легитимира като собственици, праводателите на ответника на спорната част от
имота по настоящото дело, то неговата материална доказателствена сила е оборена
в настоящото производство. От всички събрани по делото доказателства се
установява, че е налице спор между страните по делото, който датира от около
**г., както и че ответникът ползва тази част от имота като собствена,
преминавайки ежедневно през нея за да осъществи достъп до собствените си
сгради. Така установеното изключва наличието на явно, спокойно и
необезпокоявано владение от страна на праводателите на ответника елементи от
фактическия състав на придобивната давност, която е основанието за правото им
на собственост. Затова ответникът като е придобил по силата на разпоредителна
сделка, сключена с несобственици, спорната част от недвижимия имот, той също не
е придобил правото на собственост.
Въз основа на събраните по делото
доказателства ,съдът е приел,че границата между имотите преминава от
северозападния ъгъл на означена с "МЖ" сграда в оцветеното в жълто
пространство по цялата и външна северна страна, последователно до буквите ТЖЕД,
съгласно заключението на вещото лице Н..
Постановеното решение е валидно.
В жалбата са наведени доводите за
недопустимост на постановения съдебен акт поради произнасяне на съда по
непредявен иск, Според жалбоподателя съдът се е произнесъл свръхпетитум, като в
диспозитива си не е признал като доказателство за собственост на ищеца н.а.
***., НА ****. , НА ***. и НА ***., без да е имало образувано производство, по
което с влязло в сила решение тези нотариални актове да са обявени за
недействителни, като съдът неоснователно е изключил от доказателствата по
делото същите.
Горните доводи са неоснователни.
На ***. ищецът е предявил иск, въз основа на
който е образувано гр.д. № 793/14г., присъединено в последствие към гр.д. №
383/14г. По този иск, който е с правна квалификация чл.109а ЗС, ищецът твърди,
че е собственик на 845кв.м., а ответникът е собственик на съседен имот от 640
кв.м., като помежду им има спорове относно местонахождението на границата между
имотите им и е поискано да се установи тази граница. С обжалваното решение
съдът се е произнесъл относно местонахождението на границата между имотите на
страните, като именно по този въпрос влязлото в сила решение би се ползвало със
сила на пресъдено нещо. С описването в диспозитива на решението на имотите на
страните като площ и граници съдът не се произнася относно обема на правото на
собственост върху тези имоти, а само по отношение на конкретната граница между
тях, като наред с това съдът няма задължение в диспозитива на решението си да
посочва доказателствата, въз основа на които е постановил акта си. Следователно
в случая е налице произнасяне на районния съд по действително предявения иск –
този за границата между имотите на страните по делото.
Предвид горното, съдът намира, че решението
е допустимо , а по отношение на правилността му, съдът е обвързан от изложеното
в жалбата. В последната се поддържа, че съдът не е взел предвид всички събрани
по делото доказателства, както и че неправилно не е зачел доказателствената
сила на констативния нотариален акт от ****г.
Безспорно е, че в случая се касае за
неурегулирани имоти, като за да се установи границата между същите, то следва
да се установят границите на имота, предмет на констативния нотариален акт от ***г. и съответно кой е имотът, предмет на
сделката, обективирана в нотариален акт №***.
Пред настоящата инстанция са събрани нови
доказателства, като е проведен оглед на място, на който са разпитани като
свидетели М.Г.М., Р.П.Б., П.С.К. и М. С.Б.
и е приета съдебно- техническа експертиза на в.л. М..
Безспорно от показанията на всички разпитани
свидетели, се установява, че имотите на страните по делото са заградени, като
оградите са стари и не са местени. Между имотите, така като са заградени,
съществува пространство, което страните използват като път за достъп до имотите
си и до изградените в западна посока два гаража. Тази площ е на север от
оградения от ищеца имот, като северната ограда на ищеца е по т. 16,5,11 по
скица № ***на в.м. М. и
на юг от оградения от ответника имот, като южната ограда на имота е по
т. 2, 12 по скица № *** към заключението на в.л. М.. Спорният по
делото въпрос е към имота на коя от страните попада тази площ, ползвана от
двете страни за достъп до имотите им и съответно дали именно това е частта от
имота на продавача по нотариален акт ***., за която е постигната уговорка, съгласно която
продавачите се задължават да осигурят на купувачите правото на преминаване през
частта от дворното място, оставаща тяхна собственост.
Установено от свидетелските показания при
извършения оглед на място, както и от заключението на вещото лице М. е, че
имотът на нито една от страните по делото няма пряк достъп до намиращата се на
север от имотите улица. Такъв достъп се осъществява по път, обслужващ само
имотите на страните и започващ от улицата и продължаващ в посока юг. Свидетелят
М.М. установява, че този път започва от намиращата се на север улица,
продължава в посока юг и преминава през имота на С. Е., като този път е съществувал и преди
продажбата през ***г. Видно от
показанията на свидетеля П.К. че портата за имота на С. Е. е била на улицата,
намираща се на север от имотите, като С. Е. е преминавала през път, осигурен от
роднини, отстъпили част от имотите си, през която тя да преминава, за да
достигне до своя имот. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Г.Й.,
дадени в производството пред районния съд.
Въз основа на горните доказателства, съдът
приема, че пътят, започващ от намиращата се на север улица и продължаващ в
посока юг към имотите на страните, не е бил част от имота на С. Е., а този път
е бил граница на имота й, описана в нотариален акт № **. Съдът не дава вяра на
показанията на св. Б., според които пътят е преминавал през имота на С. Е., тъй
като в тази им част те са в противоречие с показанията на останалите свидетели,
които пък от своя страна имат преки и непосредствени впечатления от имотите към
момента на продажбата, оформена с н.а. № ***. След като този път не е бил част
от имота на продавача, то съответно и постигнатата в н.а. ***. уговорка относно
осигуряване на купувачите правото на преминаване през частта от дворното място
на продавача, не касае същия път. Въззивният съд намира, че тази уговорка е
относно спорната част, разположена между оградите на имотите на страните. Това
е така, защото на първо място безпротиворечиво от всички събрани по делото
гласни доказателства, се установява, че след продажбата през ***г. праводателите на страните са ползвали тази
част като път за осигуряване достъп до имотите им. Не се установява между тях
да са съществували спорове относно преминаването през този път до ***г., , когато видно от приложеното решение на
ВКС по гр.д. № 1132/2011г. е предявен иск от праводателите на ищеца против
ответника. Т.е. за период от 40 години между страните по сделката не е имало
спор относно това по какъв начин ще се осъществява достъпът до имотите им, като
такъв е следвало да осигури продавачът по сделката. Ако се приеме, че спорният
терен е част от закупения от ищцовата страна имот през ***., то това би
означавало, че противно на постигнатата в договора уговорка, право на преминаване
е осигурявано не от страна на продавача, а от страна на купувача. Т.е. настоящият състав намира, че правилно
първоинстанционният съд , въз основа на събраните по делото доказателства, е
определил границата между двата имота, приемайки, че спорната част е
собственост на ответника по иска. Действително при това положение имотът,
закупен от праводателите на ищеца няма граница с имот на И. С., каквато граница
е посочена в нотариалния акт, но ако се приеме, че същите са закупили и спорния
терен и границата минава по съществуващата в настоящия момент ограда от южната
страна на имота на ответника, то в такъв случай имотът на купувачите
/праводателите на ищеца по делото/ би имал достъп до път в точките ПГ по
скицата на вещото лице М., т.е. не би се налагало да им се осигурява право на
преминаване през имота на продавача, а наличието и необходимостта от тази
уговорка не са спорни по делото.
Въз основа на горното, въззивният съд
намира, че границата между имотите на страните по делото е описаната такава в
обжалваното решение.
Представените по делото н.а. ***., н.а.
***., н.а.**. и н.а***., не са основание да се приеме противното. Това е така ,
защото с първия от тях ищецът е закупил от родителите си имота, който те са
придобили по силата на договора за продажба от ***г. и съответно ищецът като
купувач не би могъл да придобие повече права от притежаваните такива от
продавачите. След като последните са закупили имот с границата, приета по-
горе, то следва извод, че и самият ищец е закупил имот, чиято граница минава по
линията, описана в обжалваното решение на РРС.
Нотариален акт № ***. е констативен такъв и
с него родителите на ищеца са признати за собственици на основание давностно
владение върху *** ид.ч. от неурегулиран поземлен имот,намиращ се в *** с площ
от 845 кв.м. , при съседи : от две страни , път, имот на наследници на С. И.
имот на И. С. и имот на Г. М.. Този имот е продаден на ищеца с нотариален акт № ***.
По правило не съществува пречка да се
придобие право на собственост на основание давностно владение върху други
имоти, но самият ищец при извършения оглед на място изрично посочва, че
новопридобитата част от имота е в посока изток от закупения през ***г. имот,
като това е видно и от скицата на вещото лице М., където този новопридобит имот
е заключен между точките 5,6,10,11,5. Т.е. придобитото през *** право на
собственост не касае спорната част, намираща се между имотите на страните и
съответно не променя местонахождението на границата между тях.
Нотариален акт № *** г. е констативен такъв и с него ищецът е признат
за собственик на дворно място, намиращо се в ***, с площ от 845 кв.м. , Ищецът
е признат за собственик на основание покупки и при съставянето му са
представени нотариалните актове, описани по- горе. Т.е. този нотариален акт
само констатира придобити вече права по силата на прехвърлителни сделки, но не
и нововъзникнали такива.
Съдът намира, че при определяне границата
между имотите не следва да се взема площта им, посочена в нотариалните
актове, тъй като при неурегулираните
имоти площта на същите не е съществен белег за индивидуализацията им и в този
смисъл решението не следва да се основава на математически сборове от площите
на имотите, съгласно представените по делото нотариални актове.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че
върху спорната част има изградени два гаража, за единия от които ищецът
притежава нотариален акт за собственост, а от своя страна ответникът не
представя доказателства за право на собственост върху гараж, които
обстоятелства не са взети предвид при постановяване на обжалваното решение.
Тези доводи са неоснователни, защото не
съществува пречка право на собственост да се придобие самостоятелно върху отделен обект, в случая –
гараж, без собственикът на същия да е собственик на земята върху която е
изграден. Същевременно не съществува задължение за собственика на терена да се
снабдява с нотариален акт върху новоизградените обекти върху имота си, тъй като
той придобива правото на собственост на основание чл. 92 ЗС. Следователно
изграждането на двата гаража върху спорната част от имота не е основание да се
приеме, че границата между имотите на страните е с местонахождението, твърдяно
от ищеца по делото.
Неоснователна е и жалбата в частта й , с
която е поискано присъждане ва обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на незаконно преминаване през собствения на ищеца недвижим имот,
доколкото по делото не се установи, че ответникът преминава през имот,
собственост на ищеца..
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на
въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 800 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/26.02.2015г., постановено по гр.д. № 383/2014г. по
описа на Р. районен съд.
ОСЪЖДА В.Л.Н. с ЕГН ********** и адрес ***,
да заплати на Д.Г.Е. с ЕГН ********** *** сумата от 800 лв., представляващи
направени пред настоящата инстанция разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване,
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: