№ 1263
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100902840 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 33Д вр. чл. 79, ал. 1 33Д вр. чл.
286 ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Р.а.Д.“ ЕООД твърди против „БГМАП“ООД, че на
10.08.2016 г. са сключили договор, по силата на който е приел да извърши доставка,
изработка, брандиране на рекламни материали и сувенири за популяризиране на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014 -2020. Ответникът превел само авансово дължимото сума
за възнаграждение, съгласно чл.4.1 от договора, но въпреки изпълнението на задължението
му да достави цялото количество артикули и съставянето на приемо-предавателен протокол,
останала неизплатена сумата от 31 888, 80 лв. с ДДС. Въпреки проведените многократни
разговори с ответната страна за заплащане цената по извършените от ищеца стоки и услуги,
то до момента на предявяване на иска няма извършена такова. Съгласно Договора при
забава за заплащане на възнаграждението в срока по чл.4 Възложителят дължи на
Изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от неплатената сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 10%, като в настоящият случай ответната страна дължала неустойка в размер на
2657,40 лв.
ИСКАНЕТО е да се осъди „БГМап" ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя
В.К., със седалище и адрес на управление:гр.София, бул."**** да заплати на „Р.а.Д." ЕООД
ЕИК ****, представлявано от управителя Ю.А., със седалище и адрес на управление :
гр.София 1505, ж.к. „Редута" ул."**** сумата в размер на 26 574.00 лв. главница, ДДС в
размер на 5314, 81 лв., представляваща стойността на извършени, доставени, изработени,
брандирани/ печат на рекламни материали и сувенири за популяризиране на Оперативна
програма „Региони в растеж" 2014-2020г., съгласно договор от 10.08.2016г, Приемо-
предавателен протокол от 27.12.2016 г. и фактура № 20675/27.12.2016 г. и неустойка в
размер на 2 657,40 лв., както и направените по делото разноски, ведно със законната лихва
от датата на постановяването на съдебния акт, до окончателното изплащане на присъдената
сума.
1
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, като недоказани и
неоснователни. Поддържа, че ищецът не е изпълни задълженията си по процесния договор,
съобразно уговореното качество и количество в Приложение 1 и оспорва съдържанието на
приемо- предавателния протокол, приложен към исковата молба, който е подписан и от лице
без представителна власт. Прави възражение за погасяване по давност, както на вземането
за главница с изтичане на срока по чл.110 от ЗЗД, така и за вземането за неустойка с
изтичане на срока по чл.111, б.“б“ ЗЗД. При евентуалност прави възражение за прихващане
на основание чл.103, ал.1 ЗЗД с вземане по фактура от 28.07.2015 г. в размер на 6000 лв. с
вкл.ДДС. Сочи доказателства.
Ищецът оспорва възражението за прихващане и прави възражение, че вземането по
посочената фактура е погасено по давност.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е, а и се установява от представените с исковата молба писмени
доказателства, че страните – търговци са в договорни правоотношения по договор, сключен
на 10.08.2016 г., по силата на който (чл.1) ищецът е приел да извърши доставка, изработка,
брандиране на рекламни материали и сувенири за популяризиране на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014 -2020, а ответникът да му заплати възнаграждение, по банков път
(чл.3 и чл.4). За изработеното възложителят се е задължил да заплати сума в размер на
240 000 лв., без ДДС, както следва: авансово – 8000 лв. в срок до 30.11.2016 г., като
авансовото плащане се приспада от първата заявка, и междинни плащания по конкретна
заявка в рамките на 3 месеца от подписване на приемо-предавателен протокол и срещу
представена фактура. Безспорно е също, че ответникът е заплатил авансово възнаграждение
в размер на 8000 лв., съгласно чл.4.1.1 от договора, в уговорения срок. Със заявка
01/15.08.2016 г. е възложено изработка и доставка на рекламни материали в и сувенири,
съгласно техническата спецификация по договора (Приложение 1). По делото е представен
приемо-предавателен протокол по договор за услуга от 10.08.2016 г. от 27.12.2016 г.,
съставен от страните, за предаване на изработените артикули, с описание и бройки. За
същите е издадена е фактура №**********/27.12.2016 г. за сума от 31 888. 80 лв., с ДДС, от
която е приспаднато авансовото плащане.
Съдът намира за недоказани и неоснователни възраженията на ответника относно
липсата на представителна власт на И.Б. – съдружник в ответното търговско дружество, да
приема работата от името възложителя. Дори и да се приеме обаче, че лице, което е
възложило и приело изпълнените работи не е имало качеството на упълномощен от
ответното дружество лице, съдът намира, че и при липсата на представителна власт изводът,
че работите се считат за договорени и приети произтича от необорената презумпция на чл.
301 ТЗ, която намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при
потвърждаването на тяхното изпълнение. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ
предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че
търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без
представителна власт действия. Те съставляват факти, които сочат на липса на
противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. При извършване на действия от името на
ненадлежно представляваният търговец, не се изисква изрично потвърждаване, а то се счита
извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т.е.
потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. По делото липсват каквито и да е
твърдения и доказателтва, че ответното дружеството се е противопоставило на извършените
действия по приемане на работата и съдът счита същата за приета.
С оглед на уговореното в договора и от съставения приемо-предавателен протокол и
издадедената фактура, следва, че с изтичането на уговорения в чл.4.1.2. от договора
2
тримесечен срок от датата на подписването му (27.12.2016 г.), е възникнало задължението на
ответника да заплати междинното плащане по конкретната заявка след приспадане на
авансово платената сума. Този срок е изтекъл на 27.03.2017 г.
Съгласно чл.16, ал.1 от договора при забава за заплащане на възнаграждение в срок по
чл.4 възложителят дължи и неустойка в размер на 0, 5% от неплатената сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 10 % общо.
От представената от ответника фактура № ********** от 27.08.2015 г. е видно, че
ищецът дължи сумата от 6000 лв., с падеж 26.09.2015 г., което вземане е предмет на
възражението за прихващане.
Страните не твърдят и не представят доказателства да са погасили задълженията си за
плащане на сумите по фактурите.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявения иск за
частично основателен. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД договорът за
изработка, чиито предмет е един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от
задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на
насрещната парична престация - уговореното възнаграждение, възниква, след като
възложената и извършена работа бъде приета от възложителя - арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Спрямо сключения договор за изработка, приложение намират и разпоредбите на ТЗ, когато
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва
да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, какъвто е
настоящия казус. По силата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна. Договорът
за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да
извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде
работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр.
1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Възнаграждение се дължи само за изпълнената и приетата
работа, а по силата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме само извършената
съгласно договора работа, т. е. само тази работа, която е съответна на уговореното - арг. чл.
264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на
изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора –
да я е одобрил. В този смисъл, изискуемостта на правното задължение за заплащане на
уговореното възнаграждение по договор за изработка възниква едва при приемането на
работата.
По делото се установи, че възложената съгласно сключения договор работа е
изпълнена и приета и за ответника е възникнало задължение да заплати уговореното
възнаграждение. Както се посочи вземането възниква от момента на приемане на работата и
съставяне на фактурата (чл.4.1.2), поради което към момента на подаване на исковата молба
22.12.2021 г. не е бил изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.Вземането на
ищеца не е погасено по давност, тъй като от деня, в който то е станало изискуемо съгласно
чл.84, ал.1 от ЗЗД (с изтичането на 3 месечния срок по чл.4.1.2), до предявяването на
исковата молба не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД и възражението
на ответника в този смисъл е неоснователно.
Възражението на ответника за прихващане е основателно. Потестативното право
на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в
3
закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението
трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни,
основание и размер. Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“, изявлението е под
условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено. За да породи действие, съдът
трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане. Когато
изявлението за прихващане, извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на
иска, възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли
останалите.
Съгласно задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение 18.03.2022 г.
по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД,
прихващане може да се извърши с погасено по давност вземане, когато пасивното вземане е
възникнало преди да изтече давностния срок за вземането на прихващащия, какъвто е и
настоящия случай Ищецът възрази, че вземането на ответника в размер на 6000 лв.е
погасено по давност съгласно чл.110 ЗЗД, но не оспори възникването и съществуването на
вземането, нито въведе и доказа други правопогасяващи го възражения. Ето защо, и като
съобрази цитираното тълкувателно решение на ВКС, съдът приема, че са налице
предпоставките за извършване на съдебно прихващане с двете насрещни вземания до
размера на по-малкото от тях. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД следва да се
извърши прихващане между вземането на ищеца и вземане на ответника в размер на 6000
лв. по фактура № ********** от 27.08.2015 г., тъй като насрещното вземане е възникнало
преди да изтече давностния срок на вземането на „БГМап“ ООД (давностния срок е изтекъл
на 28.08.2020 г.). Съгласно разясненията в тълкувателното решение действието на
прихващането е винаги обратно, което произтича пряко от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата
не разграничава извънсъдебното от съдебното прихващане. В т.1 от тълкувателното
решение е прието, че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни
вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е
възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното –
поне изпълняемо. В случая това е деня на издаване на фактурата за вземането на ищеца -
27.12.2016 г.
С оглед на горното, следва да уважи исковата претенция за договорно възнаграждение
до размера от 25888. 81 лв., като в останалата част – до предявения размер да се отхвърли,
тъй като е погасена чрез прихващане.
Исковата претенция за присъждане на неустойка за забава е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойка се дължи ако: А/ е била уговорена от
страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е изпълнил задължението си или да
е бил готов да го изпълни при двустранните договори, но не и ако е изключително виновен
за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло
договора или да го е изпълнил лошо или със забава.
С оглед на установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира че в
случая са налице всички предпоставки за присъждане на договорената неустойка върху
непогасената част от вземането на ищеца. Така - предвид установената забава от страна на
ответника –следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка,
дължима на основание чл.16 от договора, върху дължимата и непогасена (чрез
4
прихващането) част от него , възлизаща на 25888, 81 лв.
По възражението за погасяване на вземането за неустойка по давност - Неустойката е
форма на договорна отговорност. Неустойката като съглашение и право има допълнителен,
акцесорен характер, което предпоставя наличността на друг главен дълг - на главница,
зависи от него и се дължи наред с него. Именно от тази акцесорност на правото на неустойка
следват последиците, както за възникването му, така и за погасяването му. Затова, когато се
погаси главното задължение, което е причина за възникването на правото на неустойка,
погасява се и допълнителното право. Нормата на чл. 119 от ЗЗД изрично предвижда, че с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Вземането за неустойка се погасява с
тригодишна давност съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД, поради което за периода от възникване
на вземането на ищеца, до три години преди датата на подаване на исковата молба, т.е. до
22.12.2018 г., същото е погасено по давност и възражението на ответника в този смисъл е
основателно. Обстоятелството, че вземането за неустойка за период от три години преди
подаване на насрещната искова молба не е погасено по давност на самостоятелно основание
(чл. 111, б. "б" от ЗЗД), не изключва възможността това вземане да е погасено по давност на
друго основание, което в случая е прихващане.
От горното следва, че исковата претенция за неустойка е основателна само в частта й
за непогасената част от вземането, и за периода от 22.12.2018 г. до предявяване на исковата
молба (22.12.2021 г.), като изчислен нейният размер възлиза на 2588. 88 лв., който е крайния
предел на уговорената неустойка - 10 %. В останалата му част този иск следва също да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Като законна последица ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна
лихва върху главниците, каквато ищецът претендира от датата на постановяване на
решението до окончателното изплащане на сумите.
Следва в тежест на ответника да бъдат възложени и направените от ищеца и
доказани по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор от
22.12.2021 г., съразмерно с уважената част от иска в размер на 2787. 78 лв., а на ответника
разноските за адвокатско възнаграждение по договор от 17.02.2022 г., съразмерно с
отхвърлената част - 421. 59 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БГМап" ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя В.К., със
седалище и адрес на управление:гр.София, бул."**** да заплати на „Р.а.Д." ЕООД ЕИК
****, представлявано от управителя Ю.А., със седалище и адрес на управление : гр.София
1505, ж.к. „Редута" ул."**** сумата в размер на 25 888. 81 лева, с ДДС, представляваща
стойността на извършени, доставени, изработени, брандирани/ печат на рекламни материали
и сувенири за популяризиране на Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020г.,
съгласно договор от 10.08.2016 г., Приемо-предавателен протокол от 27.12.2016 г. и фактура
№ 20675/27.12.2016 г., ведно със законна лихва от датата на постановяване на решението
11.11.2022 г. до окончателното им погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
над уважения размер – до размера от 31 888, 81 лева (26 574.00 лева и ДДС 5314. 81 лв.),
като неоснователен.
ОСЪЖДА „БГМап" ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя В.К., със
5
седалище и адрес на управление:гр.София, бул."**** да заплати на „Р.а.Д." ЕООД ЕИК
****, представлявано от управителя Ю.А., със седалище и адрес на управление : гр.София
1505, ж.к. „Редута" ул."**** сумата в размер на 2588, 88 лева – неустойка за забава по чл.16
от Договор, сключен на 10.08.2016г, начислена върху сумата от 25888, 81 лева, за периода от
22.12.2018 г. до 22.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и над уважения
размер, до размера от 2657, 40 лв.
ОСЪЖДА „БГМап" ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя В.К., със
седалище и адрес на управление:гр.София, бул."**** да заплати на „Р.а.Д." ЕООД ЕИК
****, представлявано от управителя Ю.А., със седалище и адрес на управление : гр.София
1505, ж.к. „Редута" ул."**** сумата 2787, 78 лева разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Р.а.Д." ЕООД ЕИК ****, представлявано от управителя Ю.А., със
седалище и адрес на управление : гр.София 1505, ж.к. „Редута" ул."**** да заплати на
„БГМап" ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя В.К., със седалище и адрес на
управление:гр.София, бул."**** сумата от 421. 59 лв. разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.
София в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6