Определение по дело №92/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно и е образувано във връзка с постъпили жалби от адв.Р., повереник на частния тъжител С. А., както и В. К. Б. - подсъдим, против присъда № 1986/26.VІІ.2011 г., постановена по НЧХД №205/2011 г. по описа на РС-Г..

В първата се сочи, че съдебният акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. Независимо от събраните доказателства, съдът не признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.144 от НК. Заедно с това отказал да приложи и 2 бр.НЧД, с което допуснал съществени процесуални нарушения. Моли се съда да отмени присъдата в обжалваната й част и признае Б. за виновен, ведно с всички последици от това.

Във втората жалба, че атакуваният съдебен акт бил постановен при нарушения на процесуалните правила, необоснован, а наложеното наказание се явявало несправедливо завишено. Независимо от направените искания в съдебно заседание, съдът не назначил експертиза, която да установи дали към момента на извършване на деянието Б. е бил в състояние на афект. Същият не дал вяра и на свидетел, който в показанията си твърдял, че реакцията на подсъдимия била провокирана от влошените от по-рано отношение между страните, както и от отправен му от страна на ч.тъжител неприличен жест. При определяне на наказанието съдът отчел неправилно тежестта на предходно осъждане. В тази връзка се иска от съда да отмени присъдата на РС и оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изцяло жалбите си. Не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С проверяваната присъда първата инстанция е признала подсъдимия В. К. Б. , с ЕГН *, за виновен в това, че на 29.09.2010 год. около 21,30 часа в кафе “А.”, в Г., чрез дърпане за косата е причинил на С. С. А. от Г., с ЕГН * лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, като на основание чл.130, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК, му наложила наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, като на основание чл.66,ал.1 от НК отложила изпълнението му за изпитателен срок от 3 години. Същевременно го признала за невиновен в причиняване на лека телесна повреда на А., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като го оправдала по повдигнатото обвинение по чл.130,ал.1 от НК.

Съдът осъдил В. Б. да заплати на С. А. от сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието -29.09.2010 год. до окончателното изплащане на сумата , сумата от 310 лв., представляващи имуществени вреди за заплатена такса, за извършване на медицинско изследване, ведно със законната лихва от 06.10.2010 год. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 25,09 лева, представляваща имуществени вреди за закупени лекарства ,ведно със законната лихва от 07.10.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлила предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата му част до претендирания размер от 5 000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен.

Подсъдимият бил признат за невиновен в това, че на 29.09.2010 год., около 21,30 часа, в кафе”А.”, в Г. се е заканил с извършването на престъпление против личността на С. С. А. от Г., изразяващо се в причиняване на телесни повреди (че ще я разчекне и разфасова), като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му ,поради което на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.144,ал.1,пр.1 от НК и отхвърлил предявеният от А. гр.иск в размер на 2000 лв. във връзка с това деяние.

На основание чл.25,ал.1 от НК във вр. с чл.23,ал.1 от НК определил и наложил на подсъдимия общо най-тежко наказание измежду тези, наложени му по настоящето дело и по НОХД.№ 118/2011 год. по описа на РС-Г. , а именно наказание 3 месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.25,ал.4 от НК във вр.с чл.66,ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание за срок от 3 години.

Б. бил осъден да заплати на частния тъжител А. направените по делото разноски в размер на 140 лева, а по сметка на Районен съд-Г. разноските по делото в размер на 80,00 лева , държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд приел за установено следното във фактическо и правно отношение :

Тъжителката и подсъдимият се познавали от няколко години, като отношенията между двамата били влошени от дълго време.

Майката на подсъдимия-свид.В.А. към месец септември 2010 год. била наемател и стопанисвала на заведение „А.” в Г.. Преди 29.09.2010 год. А. посещавала заведението често. Тези посещения били неприятни на подсъдимия, предвид влошените им отпреди това отношения , заради което той помолил майка си да предаде на тъжителката да не посещава заведението. Свид.А. лично ,както и чрез свид.И. Т. била предала на С. А. да не посещава заведението.

На 29.09.2010 год., около 21,00 часа, С. А. и свид.А. Д. посетели заведението „А.”. Първоначално седнали на външна маса, след което се преместили и седнали на сепаре в салона, като двете седели една срещу друга . В заведението на бара седял и подсъдимият В. Б., който употребявал алкохол и бил видимо повлиян от него . Малко след като седнали на сепарето, до А. седнал и свид. А. С., известен в обществото с прякора „П.”. След половин час към тримата се приближил подсъдимият, навел се към тъжителката и й казал да напусне заведението, след което зад тялото на свид.С. се пресегнал и я хванал с дясната ръка за косата в областта на тила и започнал да я дърпа, за да излезе извън сепарето, като я повлякъл към себе си. В този момент се намесил свид.А. С., който станал и започнал да блъска подсъдимия, като успял да го блъсне върху съседното сепаре. Подсъдимият продължил да дърпа тъжителката за косата, която се съпротивлявала и се опитвала да се отскубне, като паднала на колене. Дърпайки тъжителката за косата успял да я завлече на разстояние от около 1,5 м -2 м от мястото, където седяла. В този момент се намесили се свидетелите П. Т. и А. М., като Т. скочил върху подсъдимия, при което последният пуснал косата на тъжителката. С. А. и подсъдимия си разменяли реплики на висок тон, поради което П. Т. и А. М. изблъскали подсъдимия извън заведението. Тъжителката заявила, че ще се обади по телефона и ще се случи нещо, заради което свид.А., която се намирала на бара натиснала паник - бутона. Подсъдимият се върнал отново в заведението и започнал да дърпа за потника тъжителката, но отново бил изведен от свидетелите М. и Т. извън заведението. След няколко минути пристигнал полицейски автопатрул по СОТ при РУ на МВР-Г. в състав Р. К. и Б. С.. Тъжителката им обяснила, че в заведението са се сдърпали с Б.. Те задържали подсъдимия, като обяснили на тъжителката ,че следва да депозира жалба срещу него в РУ на МВР –Г.. Пред полицейските служители, извън заведението подсъдимият отправял обиди към тъжителката.

На 01.10.2010 год., след преглед на частната тъжителка е издадено медицински удостоверение №60 от Д. К., в което е отразено, че й е причинено подкожен хематом на теменната част на главата и на лява тилна част; травматични очила на лява и дясна орбита; насиняване в областта на дясна предмишница; насиняване в областта на ляво рамо; насиняване в областта на шията ;постконтузионен синдром.На 06.10.2010 год. е било извършено МРТ-изследване ,за което тъжителката заплатила 310 ,00 лева на същата дата, а на 07.10.2010 год. закупила лекарства на стойност 25,09 лева .

От изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Д. К. се установява,че не е възможно образуването на подкожен хематом на площ, ангажираща теменната част на главата и на лява тилна област .2.терминът “травматични очила” се използва като определение за описание на повсеместно кръвонасядане на горните и долни клепачи на двете очи , съпроводено с оток на клепачите; 3. в случая “насиняването” е използвано като термин вместо медицинския “кръвонасядане”, като в мед.удостоверение не са отразени повърхностите, анатомично отразения участък ,цвета и размерите на евентуално травматичното увреждане; 4.за “насиняването” на шията е необходим значителен по сила удар с или върху твърд тъп предмет , като отново в мед.удостоверение не е отразена повърхност на кръвонасядането на шията и 5.постконтузионния с-н може да бъде разглеждан като синдром или симптом,предвид съкращението и следва да се отнесе като клинична диагноза, нямаща отношение към медикобиологичната характеристика на травматичните увреждания. Може да се направи извод ,че при възникналия инцидент между тъжителката и подсъдимия са й причинени травматични увреждания , които се отнасят към медикобиологичния признак болка и страдание. Невъзможно е получаването на травматични увреждания на главата, отразени като “хематом” при дърпане за косата .

Предвид горното и независимо от възраженията, въззивният съд намира жалбите за неоснователни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия и е разкрил изцяло релевантните факти и обстоятелства по делото. Разпитани са множество свидетели, назначена е била експертиза и др., в резултат на което и фактическата обстановка, която РС е изложил в мотивите си е правилно и обективно изяснена. Определено от същата се установява, че в резултат на дърпането за косата от страна на Б., частната тъжителка е получила нараняванията, описани в тъжбата. Същевременно, анализирайки поотделно и в неговата съвкупност събрания доказателствен материал, съдът не е достигнал до несъмнен извод, че са налице признаците на престъпленията по чл.130, ал.1 и чл.144 от НК. Ето защо и оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение в тази му част.

Становището на първата инстанция следва да бъде споделено. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на ч.тъжител, че съдът неправилно се е позовал на съдебната експертиза, изготвена от в.лице Д. К., като на тази база е счел, че деянието на Б. следва да бъде квалифицирано като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Няма законова разпоредба, задължаваща съда да възприеме безусловно изводите на експерта, но в разглежданият казус, предвид липсата на други ангажирани доказателства, няма основание да се свърже констатираният в медицинското свидетелство хематом в теменната част на главата на А., с действия на подсъдимия. По сходен начин следва да бъдат разгледани нещата и във връзка с другите наранявания, констатирани по лицето и тялото на пострадалата. Ето защо и с оглед липсата на външни изменения в състоянието на организма РС правилно е определил вида лека телесна повреда.

Крайно пестеливи са изводите на първата инстанция досежно недоказаност на обвинението по чл.144 от НК. Последната се е задоволила да посочи, че с оглед установените факти липсвали признаците на това престъпление. Но предвид пространният анализ на доказателствения материал, в който обосновано е изложила доводи на кои свидетелски показания дава вяра и защо, Окръжният съд не счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, налагащи отмяна на проверявания съдебен акт. Предвид изричното възражения в жалбата на ч.тъжителка следва да се отбележи, че обвинението не е ангажирало достатъчно доказателства относно изложеното в тъжбата в тази й част. Т.напр. липсват въобще такива, установяващи обстоятелствата, че заканата би могла да породи основателен страх за осъществяването й у А.. По тази причина правилно РС е постановил оправдателна присъда.

Неоснователно е възражението в жалбата на Б., че в нарушение на процесуалните правила първата инстанция не е уважила искане за допускане на експертиза, която да отговори на въпроси, свързани с наличието на афект у дееца по време на инцидента, предизвикан от неприличен жест от страна на пострадалата. На първо място по делото не са събрани доказателства относно това, че ч.тъжителка е отправила такъв към подсъдимия, а на второ – на поставен изричен въпрос от настоящия съдебен състав, защитата отговори, че не поддържа това си искане.

Наложеното наказание, както и уважения размер на гражданския иск са определени при спазване на принципа за справедливост. РС е посочил кои смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е взел предвид, както и това, че конкретната санкция е определена при превес на смекчаващите такива. По подобен начин е процедирала и по отношение на гражданскоправната претенция. Отчетени са както конкретно преживените от пострадалата болки и страдания, така и предизвиканите от инцидента стрес и дискомфорт. Ето защо и жалбите в тези им части се явяват неоснователни.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда № 1986/26.VІІ.2011 г., постановена по НЧХД №205/2011 г. по описа на РС-Г..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :