РЕШЕНИЕ
№ 2252/22.05.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 15722 по описа на
съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба подадена от Д.Л.М.-Г., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно-кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 вр. с чл. 240, ал. 1 и вр чл. 86 от
ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от
14950,00 лв., представляваща
дължима сума по писмен договор
за заем с нотариална заверка на подписите сключен
между страните на * г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на иска 19.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и обезщетение за забава от 7578,21 лв. за периода
21.10.2013 г. до 17.10.2018 г. върху главницата.
В исковата молба ищецът, чрез адв.
А.Цв., сочи, че на * г. страните
са сключили писмен договор за заем с нотариална
заверка на подписите, по силата
на който ищецът предал на
ответника сумата от 14950,00 лв., а последният се задължил
да върне сумата в срок до
20.10.2013 г. банкова сметка
***. Сочи, че до настоящия момент
ответникът не е върнал дължимата суми. По изложените
съображения моли исковете да бъдат
уважени. Претендира и разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът М.И.М.,
чрез адв. Бойко Филев, е подал писмен отговор,
с който исковете се оспорват по
основание и размер. Сочи, че не
е получавал сумата в размер на 14950,00 лв. по процесния договор за заем
от 04.09.2013 г. Поддържа, че между страните
са налице други взаимоотношения. В тази връзка сочи,
че ищецът е управител на регистриран
през месец май 2011 г. консорциум ДЗЗД „ЕК.
А. З. С." за изпълнение
обект „Депо за сепариране гр.
С.“. Поддържа, че участващото в консорциума дружество „Пл." ООД се явява проектант
за обекта, а съдружници в дружеството са Н. Кр.П. и В.Ст.Г.,
като последният е съпруг на Д. Л. М.
–Г.. Излага, че м. септември 2013 г. съдружниците продали дружеството срещу сумата от
10000,00 лв. на Вл. Ч. В., като за обезпечаване на вземането на
„Пл." ООД досежно вложените от него
средства за извършване на дейността
на ДЗЗД „ЕК. А.за С.",
ответникът бил принуден при крайно
неизгодни условия за него да
се задължи по договор за
заем от 04.09.2013г. с оглед продължаване дейността на консорциума
и довършване на договора с Община С. По изложените аргументи
се моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
по делото разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора,
чрез процесуалните си представители. Ищецът доразвива доводите си
и в писмена защита.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.
1, пр.1 вр. с чл. 240, ал. 1 и вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като в
тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна
връзка с ответника по сключен договор за заем от 04.09.2013 г., в изпълнение на
който 1) е предал на ответника сумата от 14950,00 лв. 2) срещу задължението на
последния да я върне в срок до 20.10.2013 г., 3) настъпилата изискуемост на
задължението и 4) изпадането на ответника в забава.
С исковата молба е представен договор за заем (л.6-7
от делото), който сочи, че на * г. между
ищцата Д.Л.М.-Г. от една страна като заемодател и ответника М.И.М., като
заемополучател е сключен договор за заем за сумата от
25000,00 лв. Съгласно чл. I, т.1 от Договора страните
са постигнали съгласие ответникът да върне получените средства в срок до 20.10.2013
г. В чл. I, т.2 договарящите са декларирали,
че заемната сума е предоставена в брой преди подписване на договора, като са
приели договорът да има характера на разписка за предаването на сумата. Реквизитите
„заемодател“ и „заемополучател“ носят съответните подписи, които са с нотариална
заверка на нотариус А. П. с рег. № * и район на действие
РС – С. Подписите не са оспорени с отговора на исковата молба, поради което
съдът е обвързан да приеме, че същите изхождат от посочените в тях лица – ищцата,
респективно ответника.
От коментирания по-горе договор се установяват съвпадащи
изявления на страните по всички съществени елементи от фактическия състав на твърдяното
от ищеца облигационно правоотношение, включително относно предаването на
заетата сума. Доколкото срокът за връщане на сумата понастоящем е изтекъл
длъжникът се явява изпаднал в забава. Т.е. по делото са установени условно
обособените по-горе в т. 1 до т. 4 компоненти от разпределената на ищеца доказателствена тежест по исковете за реално изпълнение и обезщетение
за забава.
Същевременно по делото остана недоказано възражението
за симулативност на сделката, което се свежда до
това, че вместо явният контрахент в договора –
ищцата, прикрит заемодател се явява нейния съпруг. В подкрепа на правоизключващото твърдение за симулативност
на действителната воля на страните по сделката обективирана
в писмения договор за заем ответникът не проведе доказване с допустими доказателствени средства – обратно писмо или начало на
писмено доказателство, като условие за допустимост на свидетелските показания, за
разкриване на симулацията. Извод за наличие на обратно писмо не може да се
направи единствено от представените от ответника в о.с.з. документи (л. 35 -
49), които не съдържат изявления на ищцата или такива направени пред държавен
орган, а касаят преддоговорна кореспонденция на трети
за делото лица, както и документи по продажбата на дружествените дялове на „Пл."
ООД през 2013 г., в което като съдружник към този момент е участвал съпругът на
ищцата. На практика доказателствената
съвкупност по делото не съдържа дори индиция за намерение
или воля страните да са обвързани от друго привидно или прикрито
правоотношение, различно от заявеното в писмения договор за заем. Следователно ответникът не съумя да установи по делото, че действителните отношения на страните отговарят на
собствените му твърдения изключващи тези на ищеца, че е дал процесната
сума в заем.
В обобщение съдът намира за установено, че между ищеца
и ответника съществува валидно облигационно отношение по договор за заем, като
предоставената сума е следвало да бъдат върната от ответника в срок, който
безспорно е изтекъл – 20.10.2013 г. Поради това и с оглед обстоятелството, че по
делото не се твърди, нито установява заетите средства да са възстановени съдът намира, че искът
за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, пр.1 вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД е основателен в рамките на предявения размер и следва да се
уважи изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 19.10.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Доколкото поетото задължение е с уговорен падеж, то
длъжникът е изпаднал в забава спрямо своя кредитор и без
покана, считано от 20.10.2013 г. От тази дата ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, чиито размер за претендирания
от ищеца период 21.10.2013
г. до 17.10.2018 г. възлиза на 7578,21 лв., изчислена посредством лихвен
калкулатор, публично достъпен на интернет страницата на НАП. Следователно
основателен се явява и предявеният акцесорен иск по
чл. 86 от ЗЗД.
С оглед изхода на
спора и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да
му заплати сторените разноски. По делото са
доказани действително направени такива в общ размер на
2401,12 лв. – 901,12
лв. за държавна
такса и 1500,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита
и съдействие, които следва да бъдат присъдени в пълен размер на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Л.М.-Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 14950,00 лв. (четиринадесет хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща дължима сума по писмен
договор за заем с нотариална заверка на подписите
сключен между страните на * г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска 19.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както сумата от 7578,21 лв. (седем хиляди петстотин седемдесет
и осем лева и двадесет и един лева), представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 21.10.2013 г. до 17.10.2018
г. .
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Л.М.-Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от
2401,12 лв. (две хиляди четиристотин и един лева и дванадесет
стотинки), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: