РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Б., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500825 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от "Г.Ф.", Булстат *****,
със седалище и адрес на управление град С., район С., ул. „*****“ № *, ет.*, община С.,
област С., представлявано от изпълнителните директори С. Г. С. и М.Н.К. към настоящия
момент, чрез адвокат Р. И., срещу Решение № 8928 от 03.10.2022 г., постановено по гр. д. №
939 от 2019 г., по описа на Районен съд – Г.Д..
Във въззивната жалба, Г.Ф. изразява неудовлетворението си от постановеното
осъдително решение, с което се осъжда "Г.Ф." да заплати на Д. Т. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. Г.Д., област Б., ул. „****“ № * сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 18.12.2018 г., ведно със законната лиХ.върху същата сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.08.2019г. до окончателното и
изплащане, както и осъжда "Г.Ф.", Булстат *****, със седалище и адрес на управление град
С., район С., ул. „*****“ № *, ет.*, община С., област С., представлявано от изпълнителните
директори Б. С. Г. С. и М.Н.К. към настоящия момент, да заплати на Д. Т. Б. сторените по
делото разноски за заплатена държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, в
размер на общо 780 лева, съразмерно с уважената част на исковете.
Счита постановеният съдебен акт за неправилен в осъдителната му за „Г.Ф.“ част, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява становище, че решението е
незаконосъобразно. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на водачите на МПС в хипотезата на чл.45 от ЗЗД и в пределите на
1
минималните застрахователни суми по чл.492 КЗ. Не е спорно, че в контекста на посочената
разпоредба, отговорността на застрахователя, в случая на Г.Ф., е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Следователно обемът на
отговорността на застрахователя, респективно „Г.Ф.“ при липсваща задължителна
застраховка не би могъл да надвишава обема на отговорността на увреждащото лице по
чл.45 ЗЗД. Твърди се, че евентуално плащане на обезщетение, независимо от основанието за
това се счита, че е в рамките на отговорността, носена от увреждащия или от „Г.Ф.“, тъй
като на обезщетяване подлежат едни и същи вреди. Ето защо плащането, извършено от едно
от задължените по този начин лица, погасява правото на увредения да търси същото или в
по-висок размер обезщетение за вече репарираните вреди от останалото лице, а платилият се
суброгира в правата на увредения срещу деликвента. Сочи се съдебна практика в подкрепа
на твърденията, съгласно която застрахователят по задължителната имуществена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ обезщетява причинените вреди
в същия размер, в който е задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, а с
плащането от страна на единия се погасява правото на увредения да претендира
обезщетение за вредата от другия. Това разрешение е относимо и в случаите на липсваща
сключена задължителна застраховка, когато се ангажира отговорността на Г.Ф. на
основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, доколкото ролята на ГФ е да замести липсващия
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че той,
както застрахователя, следва да отговаря също в обема на отговорността на деликвента,
срещу когото има право на регрес по силата на чл.558, ал.7 от КЗ.
Въззивникът твърди, че в процесния казус деликвентът е конституиран като трето лице
помагач на страната на фонда на основание констатация на съда, че е налице правен интерес
за Г.Ф. евентуално при осъдително решение да регресира допълнително присъдената сума
като обезщетение срещу него.
Във въззивната жалба се сочи, че съдът правилно и аргументирано е посочил в мотивите на
решението си, че между деликвента – 3-то лице помагач М. Й. и ищцата като увредено от
него лице, е налице сключено извъндоговорно споразумение от 02.04.2019г., по силата на
което деликвентът М. Й. се задължава да изплати на пострадалата Д. Б. във връзка с
нанесените й увреждания сумата 4000,00 лв., като страните по него изрично декларират
волята си, че с тази сума „ще се покрият всички претенции относно инцидента“ и че
договорената сума е изплатена. Твърди се, че в случая настоящата ищца изрично
декларирайки, че договореното в края на възстановителния и период и прието обезщетение
покрива изцяло вредите от увреждането, прави извънсъдебно признание за действителния
размер на претърпените от нея вреди, а плащането, сторено от деликвента и 3-то лице
помагач в настоящия казус в полза на ищцата представлява добросъвестно и точно
изпълнение на задължението му по него, с което вземането на ищцата както срещу
деликвента, така и срещу ГФ е изцяло погасено.
Твърди се от въззивникът, че решението противоречи на чл. 20 от ЗЗД и се навеждат доводи
в тази насока, а именно, че исковата претенция по чл.558, ал.5 от КЗ е заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претъпени от ПТП, настъпило на
18.12.2018г. в размер на 1000 лв., предявен като частичен иск от 30 000 лв. Твърди се, че в
обстоятелствената част на исковата молба ищцата навежда доводи, че непосредствено след
инцидента е изгубила съзнание и приета по спешност в Хирургическо отделение на МБАЛ
„Иван Скендеров“ ЕООД. Там е хоспитализирана е за лечение за периода от 18.12.2018 г. до
2
22.12.2018 г. След изписването й се е оплаквала от световъртеж, гадене и моменти на
дезориентация в продължение на няколко месеца. Отпускът й по болест е бил продължен до
05.04.2019 г.Сочи се, че при произнасяне по спорния за страните въпрос относно
претендиралото обезщетение съдът е счел, че такова е дължимо, въпреки постигнато между
нея и делеквента споразумение и получена сума от 4 000 лв., с която „ще се покрият всички
претенции относно инцидента “. Твърди се, че съдът превратно е тълкувал действителната
воля на страните по споразумението. От една страна извън мотивите на съда е фактът, че
споразумението е подписано в края на оздравителния период за ищцата. Подписано е само 3
дни преди края на 4-месечния отпуск по болест на ищцата. Втората вноска по
споразумението в размер на 2 000 лв., е получена от Б. на 03.05.2019 г., т.е. повече от 1
месец след изтичането на болните й листове. Ако към датата на получаването й е имало
промяна в обстоятелствата, тя е следвало да уведоми деликвента. Във въззивната жалба се
твърди, че исковата претенция по чл.558, ал.5 от КЗ е предявена пред съд на 14.08.2019г. и
никъде в нея не се прави признание, че ищцата е обезщетена със сумата от 4 000 лв. и не се
твърди наличие на конкретни усложнения в периода след 02.04.2019 г., за които се желае
обезвреди.
Твърди се от въззивника, че необоснована е констатацията на районния съд, че в
конкретния казус става реч за „остатъчни последици от инцидента, начина, по който те са
повлияли на ежедневието на ищцата в работата й и като цяло продължилото и след м.
04.2019 г. негативно отражение върху физичното и психично здраве на ищцата“, като за тези
си изводи се е обосновал с показанията на свидетелката Х. Необоснован е и правният извод,
че става реч на новонастъпили вреди след подписване на споразумението като сочи за
справка съдебното решение, страница 6.
Въззивникът твърди, че съдебно медицинският експерт д-р Льондев е категоричен, че
физическото здраве на ищцата е възстановено напълно и че няма настъпили никакви
усложнения, като след изтичане на възстановителния период няма никакви медицински
доказателства както за влошено физическо състояние, така и за появата и развитието на
психично заболяване.
Твърди се, че показанията на свидетелката Х.са епизодични, касаят възстановителния
лечебен процес, пристрастни са и не доказват настъпили след него психични проблеми, за
каквито и не са представени никакви медицински документи/ респ.заключение на психолог,
нито е поискана психическа или психологична експертиза. В самата искова молба се твърди,
че вредоносното събитие се отразило негативно на психичното здраве на ищцата без да се
пояснява, че това е станало след възстановителния период. Посочва се във въззивната жалба,
че констатацията на решаващия съдия за „нововъзникнали“ усложнения след подписването
на споразумението се явяват необосновани.
В жалбата си до въззивната инстанция, въззивникът твърди, че решението
противоречи на чл.52 от ЗЗЛ по следните съображения:
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и съдебната практика,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, броят и характерът на претърпените увреждания;
продължителността и интензитет на болките и страданията, продължителността на лечебния
и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици, възраст на
пострадалия и др.
Сочи се, че в конкретния случай с издадената на ищцата Епикриза от 28.12.2018г. от
МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД е определена диагноза „Контузио капатис. Комоцио
церебри“. Проведеното й лечение е консервативно. Не се е наложило оперативно лечение.
Няма данни за усложнения. Заключението на назначената по делото медицинска експертиза
е, че се касае за „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. При отговора на
3
въпрос 2 експертът е заключил, че общомозъчната симптоматика е лекостепенна и
бързоразвиваща се и след своевременно и правилно лечение не се наблюдават остатъчни
прояви или явления. Битовите неудобства траят за период от 15-20 дни, а затрудненията в
ежедневните дейности са през първите 7-10 дни. Лечението е симптоматично и за в бъдеще
не следва да има оплаквания. Съгласно етапната епикриза и издадените болнични листове
оплакванията са продължили от порядъка на 3 месеца. Към момента на извършване на
експертизата здравето на лицето е напълно възстановено, с оглед липсата на медицинска
документация и данни за провеждано последващо лечение.
Посочва се, че обстоятелството, че КЗ регламентира принципа на пълно и
универсално обезщетяване на увреденото лице за претърпените от него вреди, за които
„Г.Ф.“ е отговорен към него, в границите на законово регламентирана застрахователна сума,
но в резултат на обезщетяването не следва да се допуска неоснователно обогатяване на
пострадалия, като преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по
справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна. Сочи се съдебна практика в
тази насока.
Твърди се от въззивника, че критерият за справедливост в казуса се покрива с
парично обезщетение не по-голямо от 1000 /хиляда/ лв., съответстващо и на константната
съдебна практика за аналогични леко телесни увреждания без разстройство на здравето,
причинили само и единствено болка за сравнително кратък възстановителен период, а като
се има предвид, че деликвентът е заплатил 4000,00 лв. и счита настоящата исковата
претенция от 1000,00 лв. частичен иск до 30 000,00 лв., напълно неоснователна.
Моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който отмени Решение № 8928 от
03.10.2022г., постановено по гр.д. № 939 от 2019г. по описа на Районен съд Г.Д. в уважената
част на исковете, и да постанови ново по същество, с което отхвърли предявените искове за
заплащане на сумата от 1000лв., като частичен иск за претърпени неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. от ПТП от 18.12.2018 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна Д. Т. Б., ЕГН ********** е подала отговор по
въззивната жалба чрез адвокат С. М. А..
В отговора ответникът моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба,
подадена от насрещната страна. Счита, че подадената от Г.Ф. въззивна жалба е изцяло
неоснователна и необоснована. Твърди се, че наведените от ответника оплаквания са
лишени от правно основание, както и са недоказани, с оглед събрания по делото
доказателствен материал. Също така счита, че първоинстанционният съд в решението си е
достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи
относно осъществяването на фактическия състав на чл. 558, ал. 5 КЗ вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ - наличието на генералния деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и липса на изискуемата
задължителна застраховка ГО, при което отговорност следва да се носи именно от ответника
- Г.Ф.. Навежда доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба в следната насока:
Относно твърдението на ответника, че решението е незаконосъобразно се твърди, че съдът
правилно е приложил материалния закон, като е определил застрахователно обезщетение в
полза на ищцата, отговарящо на получените от нея усложнения в здравословното й
състояние, настъпили вследствие на процесния инцидент. Твърди се, че обжалваното
решение е съобразено и с възприетото в задължителна тълкувателна практика, обективирана
в Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по т.д. № 1/2016 г., по описа на ОСГТК
на ВКС.
4
Твърди се, че по делото не се оспорва, че ищцата е получила сума в размер на 4 000 лв.,
платена на два пъти, от привлеченото по делото трето лице - помагач, но се оспорва, че
изплатената сума, предвидена да заплати всички претърпени от ищцата вреди, настъпили
вследствие на процесния инцидент. Ответникът сочи, че в проведеното на 19.05.2021 г.
открито съдебно заседание, в което е представено и сключеното между Д. Б. и М. Й.
споразумение, същото е оспорено досежно автентичността на съдържащите се в него
подписи и съдържанието му. С оглед на факта, че процесуалният представител на третото
лице - помагач е релевирал искания за допускане на свидетелски показания за доказване на
установени с писмен акт парични задължения и установяване на писмени съглашения, в
които страната, която иска свидетелите, е участвала, а именно процесното споразумение, от
страна на процесуалния представител на ищцата е релевирано възражение съобразно
разпоредбата на чл. 164 ГПК. Ответникът твърди също, че съдът е допуснал изслушване на
свидетел и даване на обяснения от ищцата по делото съобразно разпоредбата на чл. 176
ГПК.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че съгласно дадените обяснения от Д. Б., се
установило, че същата действително е получила парична сума в размер на 4 000 лв., като
при първоначалното получаване на сума в размер на 2 000 лв. се е подписала на бял лист
хартия, на който са фигурирали единствено имената на двете страни и подписите им, без
конкретни уточнения дали въпросната сума обезщетява всички претенции на ищцата. Сочи
се, че в проведеното открито съдебно заседание, тя уточнява, че се е договорила с М. Й.
платените й суми да послужат с цел лечение, а не като обезщетение за получените от нея
неимуществени вреди. Ответната страна сочи, че в тази част, обяснения на същата следва да
бъдат ценени съвкупно с приложения по делото доказателствен материал, доколкото не
попадат в изброените в чл. 164 ГПК хипотези. В тази връзка сочи и че следва да се вземе
предвид, че лицето Л. М.ов Й. изобщо не е следвало да бъде допускано до разпит, доколкото
същият е изслушан за установяване на обстоятелства, за които е налице забраната на
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди се,че се явяват напълно неоснователни
изложените от Г.Ф. твърдения, че ищцата се е приела сума в размер на 4 000 лв., която
покрива всички нейни претенции относно инцидента.
Сочи се, че по делото е безспорно установено, че за ищцата са настъпили
допълнителни усложнения за здравословното й състояние.
Изразява становище, че противно на изложеното от въззивника, в хода на
настоящото производство са приобщени писмени доказателства и доказателствени средства,
установяващи според ответника допълнителното влошаване на здравословното състояние на
Д. Б.. Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в процесния случай
главоболието й е продължило три месеца, като за новопоявилите се оплаквания от
главоболие и световъртеж са налице издадени болнични листи. Допълнителното влошаване
на ищцата се констатира и от свидетелските показания на В.Н. Х. разпитана в открито
съдебно заседание, проведено на 19.05.2021 г., като съгласно нейните показания, при
ищцата са наблюдавани оплаквания, продължили месеци след инцидента, включително и
силно главоболие, които са я принудили да напусне работата си в банката, в която е
работила. Твърди се, че свидетелката, като близка приятелка и непосредствен наблюдател на
състоянието й, допълва, че възстановителният процес при Д. Б. е протекъл тежко, тя не е
искала да излиза, не е могла да се грижи за домакинката работа. Според свидетелката
ищцата се е оплаквала от постоянно главоболие, отслабнала е, като причиненият й
психически стрес е довел до редица усложнения в здравословното й състояния. Вследствие
на констатираното при нея мозъчно сътресение, ищцата е развила непоносимост към шум,
станала изключително нервна и неконцентрирана, като не е могла да полага и необходимите
грижи за внуците си. Свидетелката е категорична, че вследствие на инцидента, ищцата се е
променила коренно, като и до момента не се е възстановила в предишната си форма.
5
Относно твърдението на въззивника, че определеният за справедлив размер на
обезщетение противоречи на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, ответникът сочи, че счита
възражението за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
неоснователно и необосновано. Счита, че определеният в случая размер на обезщетение е
справедлив и напълно отговаря на претърпените от ответника болки и страдания. Счита, че
съставът на PC - Г.Д. е преценил правилно и в съвкупност получените от ищцата, ответник
по настоящото дело увреждания, възстановителния процес и допълнително настъпилите при
нея усложнения.
Сочи се, че в обжалваното решение съдът правилно и изчерпателно е изредил и
анализирал в съвкупност всички релевантни обстоятелства за преживените от Д. Б.
неимуществени вреди - болки, страдания и битови неудобства. Решаващият съд, при
постановяване на решението си е отчел, както видът и степента на уврежданията, така и
периодът на лечение и възстановяване, включително и какво е настоящото състояние на
увредената. Твърди се, че получените при пътния инцидент увреждания са травмирали
ответникът по настоящото дело за дълъг период от време. Травмите, резултат от процесния
пътен инцидент, са обусловили продължителен възстановителен период. Дълго време не е
могла да се грижи за семейството си и да извършва домакинските си задължения и че
вследствие на пътния инцидент тя никога няма да е същият пълноценен човек, както е била
преди инцидента. Излага, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, в съответствие със законовите изисквания и с утвърдената съдебна практика и
че неотговарящи на обективната истина са твърденията на въззивникът, че пострадалата към
момента е напълно възстановена.
Твърди се, че и недоказано е и възражението на ответното дружество за липсата на
психически травми при пострадалата, вследствие на пътния инцидент. Твърди се, че
пътнотранспортните инциденти са стресогенни. Макар силата на стресогенната реакция да е
индивидуална, тя несъмнено се проявява у всеки индивид, преживял подобно травматично
събитие. Изживеният шок при такъв род инциденти неминуемо обуславя развитието на
посттравматичен стрес. Въпреки че с отдалечаването във времето от инцидента,
интензивността на емоционалната повлияност от вредоносното събитие привидно намалява,
в действителност психологичните прояви на посттравматичния стрес обсебват цялата
личност и изменят поведението на пострадалия. Съгласно свидетелските показания на В. Х.
пострадалата се чувства напрегната, нервна, постоянно се разконцентрирана и не може да
свикне с шума и до настоящия момент, вследствие на което не може да се грижи за
семейството и внуците си, така се твърди в отговора на въззивната жалба от ответника.
Отричането на негативно отражение на пътния инцидент върху психиката на пострадалата е
в пълно противоречие с правилата на формалната житейска логика и с приобщените по
делото доказателствени средства.
Твърди, че въззивникът не е цитирал конкретна практика на съда, спрямо която
твърди, че определеният размер на обезщетение се явява несправедлив, поради което счита,
че становището му в тази насока се явява необосновано и следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед горното, моли въззивният съд да остави без уважение въззивна жалба с вх. №
61327/25.10.2022 г., подадена от Г.Ф. срещу Решение № 8928/03.10.2022 г., постановено по
гр. д. № 20191220100939, по описа на Районен съд - Г.Д., като моли да бъдат присъдени в
полза на ответника сторените от нея разноски пред двете съдебни инстанции.
На 12.12.2022 година по делото е постъпила Молба с вх. № 61403/12.12.2022 г., депозирана
от М. М. Й., ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул. „ЕкзарХ.тим I“ № 29, община Г.Д., област
Б., с която С настоящото, в качеството си на помагач на ответната страна Г.Ф. по гр.дело №
939 от 2019 г. по описа на Районен съд Г.Д., с която на основание чл.265, ал.1 от ГПК М. М.
Й., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул “*****“ № 29, в качеството си на помагач на
6
ответната страна Г.Ф., изразява становище, че се присъединява към въззивна жалба Вх.№
61237 от 25.10.2022г. от Г.Ф. срещу Решение № 8928 от 03.10.2022г. по гр.дело № 939 от
2019 г. по описа на Районен съд Г.Д., с което се осъжда "Г.Ф.", Булстат *****, със седалище
и адрес на управление град С., район С., ул. „*****“ № 2, ет.4, община С., област С.,
представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С. С. (С. Г. С. и М.Н.К. към настоящия
момент), да заплати на Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., област Б., ул. „****“ № 16
сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, натъпило на 18.12.2018г., ведно със
законната лиХ.върху същата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба -
14.08.2019г. до окончателното и изплащане и осъжда "Г.Ф.", Булстат *****, със седалище и
адрес на управление град С., район С., ул. „*****“ № 2, ет.4, община С., област С.,
представлявано от изпълнителните директори С. Г. С. и М.Н.К. към настоящия момент, да
заплати на Д. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., област Б., ул. „****“ № 16, сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, в
размер на общо 780 лева, съразмерно с уважената част на исковете, по всички доводи
изложени във въззивната жалба.
Моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който по въззивна жалба от Г.Ф.
отмени Решение № 8928 от 03.10.2022г., постановено по гр.д. № 939 от 2019г., по описа на
Районен съд Г.Д. в уважената част на исковете, и постанови ново по същество, с което
отхвърли предявените искове за заплащане на сумата от 1000лв., като частичен иск за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от ПТП, настъпило на 18.12.2018г.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция е постъпила молба от
жалбоподателят Г.Ф., чрез адв. Р. И., с която заявява, че няма да сочи нови доказателства;
поддържа въззивната жалба въз основа на всички изложени в нея правни доводи; претендира
присъждане на разноски по реда на чл. 80 от ГПК, за което представя списък.
С молба ответницата Д. Т. Б., чрез адв. Г. Х. твърди,че поддържа изцяло депозирания
отговор на въззивната жалба, в случай на присъждане на разноски, прави възражение за
прекомерност и моли същите да бъдат присъдени по минималния в Наредба № 1/2004
година размер.
В писменото си становище третото лице помагач М. М. Й., счита за основателна подадената
въззивна жалба от Г.Ф. срещу решението.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
По делото не е спорно, че на 18.12.2018 г., около 17.10 ч., в гр. Г.Д., прибирайки се пеш към
вкъщи, при мрачно време се е спряла на тротоара пред пешеходна пътека, находяща се на
бул. Г.Д., срещу НПГ „Димитър Талев“, която пътека била повдигната и оцветена в бяло и
жълто. Огледала се и тръгнала да пресича по нея, като в това време, от ул. Рила, в
движението по бул. Г.Д. се включило МПС марка „Хонда“, модел „Акорд“, с per. № Е 2504
КА, управлявано от М. М. Й.. Водачът на лекия автомобил, при преминаване през
пешеходната пътека, не пропуснал пресичащата пешеходка и я блъснал, като й причинил
травматични увреждания. От органите на МВР и бил съставен Констативен протокол за
ПТП № 52/14.01.2019 г. по описа на РУП - Г.Д.. По случая било образувано и ДП №
626/2018 г., по описа на РУП -Г.Д., което по-късно е прекратено. Непосредствено след
инцидента ищцата изгубила съзнание и е била приета по спешност в Хирургично отделение
в МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД - гр. Г.Д., с оплаквания от главоболие и световъртеж,
7
както и многократно повръщане. В лечебното заведение същата била хоспитализирана за
периода от 18.12.2018 г. до 22.12.2018 г. След извършените прегледи и изследвания,
лекарите установили следните травми - контузия на главата, мозъчно сътресение и
подкожен хематом в дясната слепоочна област. Било проведено консервативно лечение.
Ищцата твърди, че след изписването й продължавала да се оплаква от световъртеж, гадене и
моменти на дезориентация в продължение на няколко месеца. По време на
възстановителния период е изпитвала главоболие и обща отпадналост, които й пречили във
всекидневието, не трябвало да натоварва психически, поради което й се налагало да избягва
слънчева светлина, гледане на телевизия и работа с компютър. Оплаквала се от постоянно
главоболие. В последствие, поради липса на подобрение в здравословното й състояние,
ищцата извършила допълнителни медицински прегледи, за което са й издадени Етапна
епикриза от 26.03.2019 г. от АПИМП - ЕТ Виолета Вълчева и болнични листа, с които
отпускът й по болест е продължен до 05.04.2019 г.
Не се оспорва настъпването на ПТП и неговия механизъм, както и обстоятелството, че
за лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, с per. № Е 2504 КА , не е била налице
действала към 18.12.2018 год. застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установява се от представените доказателства, че ищцата е подала претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение до ответника с вх. № 24-01-136/21.02.2019 г., с която е
заявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото ПТП. Въз основа на молбата е
образувана щета с № 19-210103/21.02.2019 г. С писмо с изх. № 24-01-136.1/27.02.2019 г. и
писмо с изх. № 24-01 -136/18.04.2019 г. „Г.Ф.“ е изискал информация и представянето на
допълнителни документи във връзка с претърпените от ищцата вреди, като с писмо изх. №
24- 01-136/13.05.2019 г. фонда е уведомил ищцата, че с Решение от 13.05.2019 г. отказва
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради липсата на
достатъчно доказателства за установяване на претенцията по основание и размер.
Установено е, че третото лице е изплатил на ищцата Д. Б. обезщетение в размер на 4000 лв.,
въз основа на постигнатото писмено споразумение от 02.04.2019 г. между двамата, с което
претърпените от ищцата вреди вследствие на същото ПТП са изцяло удовлетворени.
Във връзка с твърдените от ищеца травматични увреждания и оспорения от ответника
размер на претенцията за неимуществени вреди по делото е извършена СМЕ, от
заключението по която се установяват следните увреждания, претърпени вследствие ПТП:
Контузия на главата. Подкожен хематом в дясната слепоочна област. Сътресение на мозъка.
Получените травматични увреждания са причинили на пострадалата ВРЕМЕННО
РАЗТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО , НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Пострадалата е приета за
лечение МБАЛ „Иван Скендеров“ЕООД, гр. Г.Д. на 18.12.18г. и е изписана на 22.12.18г.
Съгласно заключението няколко дни след инцидента пострадалата е изпитвала главоболие с
умерен интензитет и лек световъртеж. Пострадалата е изпитвала битови неудобства за
период от 15 – 20 дни и затруднения в извършване на ежедневни дейности за период от 7 до
10 дни. Възстановителният период при мозъчно сътресение продължава от порядъка на 20 –
8
25 дни, като при Б. оплакванията са продължили около три месеца, което е възможно при
някои пациенти.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Х. приятелка на
пострадалата, която е посетила в болницата и е установила, че е изплашена дезориентирана,
боляло я главата. След изписване от болницата била изнервена, боляло я главата, била
неспокойна, притеснена, имала сухота в устата, завишение на захарта, не излизала от дома
си.
Въз основа на горната фактическа обстановка, настоящият състав формира следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“
от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно цитираната норма ответникът е длъжен да изплати обезщетение при условията на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинените
неимуществени вреди от причинените телесни увреждания на ищеца, настъпили в следствие
на ПТП, причинено при управление на МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Цитираните в нормата предпоставки, включително липсата на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, не се
оспорват от ответника.
Поради горното, за основателността на претенцията е необходимо установяването на факта
на възникването на ПТП-то, както и на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. А извършването на деянието, неговата противоправност, съдът
намира за установени с извършената АТЕ, която не е оспорена от страните.
С оглед на гореизложената фактическа установеност и при липса на повдигнат спор относно
причинната връзка между деянието и противоправния резултат, респективно при липса на
въведено твърдение за съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за обезщетяване
вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Основният спорен въпрос, очертан от становището на ответника, е относно размера на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди и при съобразяване на вече
изплатеното такова в размер на 4 000 лева.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
понятието „справедливост“, вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно определяне на
размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
9
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само
да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента
на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат
определени по тяХ.а афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното
решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца
болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от
критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено
рефлектират върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички обективни и
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието
на ищеца /социално, физическо, психическо и емоционално/.
В конкретния случай, анализът на събраните по делото гласни доказателства и
такива, събрани чрез специални знания сочи, че след инцидента и предприетото лечение,
липса на сериозни допълнителни усложнения по отношение на получените травми, както и
че според заключението на вещото лице за в бъдеще за ищцата не следва да има последици с
необратим характер в здравословен план, съда прие че обезщетението изплатеното от
причинителя на произшествието М. Й. в размер на 4000 лв., съгласно постигнатото
споразумение от 02.04.2019 г. за претърпените от ищцата вреди от материален и
нематериален характер са удовлетворени изцяло.
Въззивният съд не споделя изразеното в първоинстанционното решение, че на
ищцата следва де се присъди допълнително обезщетението за вредите претърпяни след
м.04.2019 г., в размер на 3000 лева. От заключението на вещото лице се установява, че след
проведеното лечение няма данни за настъпили никакви усложнения. Липсват
доказателства/медицински документи/ удостоверяващи влошено физическо здрави и
развитие на психично заболяване. Вещото лице е категорично, че пострадалата е изпитвала
битови неудобства за период от 15 – 20 дни и затруднения в извършване на ежедневни
дейности за период от 7 до 10 дни. Възстановителният период при мозъчно сътресение
продължава от порядъка на 20 – 25 дни, като при Б. оплакванията са продължили около три
месеца, което е възможно при някои пациенти. Показанията на свидетелката Х.в тази насока
са общи. Тя описва състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента и и два –
три месеца след това. В показанията на свидетелката липсва конкретика относно
10
състоянието на ищцата след м.04.19г., както и причинно следствената връзка със станалото
ПТП. По изложените съображения решението в тази му част следва да бъде отменено, като
неправилно.
Съдът намира за неоснователни възраженията в писмения отговор, че Л. Й. изобщо не
е следвало да бъде разпитван съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.5 ГПК. Видно от
протокола за разпит, Й. свидетелства за допълнителни обстоятелства около самото
споразумение, за съществуването на което няма спор и същото е представено в кориците на
делото. Поради тази причина с разпита му не е допуснато нарушение на чл.164, ал.1, т.5
ГПК.
С оглед изхода на делото ищцата следва да заплати на Г.Ф. сторените по делото
разноски в размер общо и за двете инстанции на 325 лв., от които 300 лв. са разноските на
първата инстанция.
Воден от изложеното, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8928 от 03.10.2022 г., постановено по гр. д. № 939 от 2019 г.,
по описа на Районен съд – Г.Д., в частта, с която е осъден Г.Ф. - С., с адрес ул. ***** № *
представляван от Б.М. и С. С. - изпълнителни директори, да заплати на Д. Т. Б., с ЕГН
**********, с адрес гр. Г.Д., обл. Б., ул. **** № *, сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 18.12.2018 г., ведно със законната лиХ.върху
същата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., обл. Б., ул.
**** № *, срещу Г.Ф. - С., с адрес ул. ***** № *, представляван от Б.М. и С. С. -
изпълнителни директори, за присъждане на сумата от 1000 /хиляда/ лева, претендирани като
частичен иск за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
18.12.2018 г., ведно със законната лиХ.върху същата сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 14.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 8928 от 03.10.2022 г., постановено по гр. д. № 939 от 2019 г.,
по описа на Районен съд – Г.Д., в частите, с които на страните са присъдени разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Д. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., обл. Б., ул. **** № * да
заплати на Г.Ф. - С., с адрес ул. ***** № *, представляван от Б.М. и С. С. - изпълнителни
директори, сторените по първоинстанционното дело разноски – 300 лв. за експертизи, както
и разноските пред въззивния съд в размер на 25 лв.
Настоящото решение е постановено при участието на трето лице - М. М. Й. от гр.
Г.Д., обл. Б., с ЕГН ********** - помагач на страната Г.Ф. - С..
Решението е окончателно.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12