Р Е Ш
Е Н И Е № 15
гр. Кюстендил, 10.01.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ :
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Савова в.
гр. д. №395 по описа за 2019 г. на КнОС и , за да се произнесе взе предвид :
И.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника
адв. М.О. ***, к.19, обжалва Решение
№398 от 06.06.2019 г., постановено по гр.д. №17 /2019г.на Районен съд- Дупница .
Оспорваният първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, с
която е отхвърлено искането за осъждане на С.Х.Н. да заплаща месечна издръжка
за минал период от м. август 2018 г. до завеждане на исковата молба, както и в
частта, с която е осигурен режим на лични контакти на бащата С.Х.Н. всяка първа
и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа до 18.00 часа, 30
дни през лятото и по три дни за Коледа и Великден.
Решението на ДнРС в обжалваните части се приема за неправилно.
Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, по силата на което С.Х.Н.
да бъде осъден да заплати месечна издръжка по 150 лева, считано от 01.08.2018
г. до датата на завеждане на исковата молба, както и да бъде определен режим на
лични отношения на С.Х.Н. с Л. С. Н. всяка първа и трета събота и неделя от
месеца /без преспиване/ всеки от дава дни- от 09.00 часа до 18.00 часа
в присъствието на майката И.Н. /Я./ до навършване на 5 – годишна възраст на
детето, или и по друго време при съгласие на двамата родители, а след
навършване на 5 – годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа до 18.00 часа, 30 дни през лятото в
период, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три дни през Коледните и
Великденските празници.
Решението в обжалваните части се приема за немотивирано.
Счита се, че съдът не е обсъдил показанията на разпитания по
делото свидетел М. М., от които се поддържа, че е установено, че условията, при
които живее бащата, не са подходящи за детето. Твърди се, че определеният режим
на лични контакти към настоящия момент е неприемлив за доброто възпитание на
детето, което обстоятелство подробно е обосновано с психо-физиологическото му
въздействие върху детето – битова среда, отношение в семейството, където ще
живее детето с друга жена, продължителното му отделяне от майката, отсъствие на
детето по Коледните и Великденските празници от неговия дом.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
От ДСП- Дупница е депозиран социален доклад.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима,
доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.
Съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните са сключили граждански брак на ****г.- видно от
удостоверение № **********/ ****./л.4 от делото на ДнРС/.
Същите са родители на малолетната Л.С. Н. – родена на ***г. –
срвн. удостоверениe за раждане № ********** от *****./л.5 от гр.д.№17/2019г. на
КнРС/.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства, като от показанията на свид. М. М. се установява, че преди да се
оженят страните живеели от известно време заедно, отначало при родителите на
въззиваемия – в една стая заедно с детето, когато се родило. От лятото на
2018г. и понастоящем страните са разделени, като въззиваемият заминал в
чужбина, а въззивницата живее при своите
родители, които й помагат за детето.Осигурени са му нормални условия, тъй като
родителите на въззивницата имат етаж от къща в гр.*** и детето има
самостоятелна стая. Свидетелят не сочи в коя държава е отв.С.Н., но твърди и,
че ответникът е в чужбина, не се интересува от детето си и нищо не му е изпращал от раздялата, не е
искал да го вижда, а само колкото „да отбие номера“, според свидетеля..Докато е живял в България, ответникът е бил в къща с много обитатели- къщата на баща му,
като на един етаж са всичките четирима синове, тримата от които са семейни и
живеят в три стаи общо с бащата на ответника.Последният съжителства с друга жена,
която също е оставила семейство и дете, и двамата живеят без децата си
Становището на отдел „Закрила на детето“ при Д“Социално
подпомагане“-гр.Дупница също е в насока, че майката притежава необходимия родителски капацитет да
упражнява родителските права по отношение на детето, подсигурила е добри битови
условия за детето, изградила е и поддържа правилен и здравословен режим на
отглеждане, съобразен с възрастта му, то има избран личен лекар и е водено на
профилактични прегледи.Майката живее в дома на родителите си гр.***, работи и
получава трудово възнаграждение около 500лв., като изцяло може да разчита на
подкрепата на своите родители при
отглеждане на детето, което посещава детска градина в този град.Майката е
изразила становище пред социалните работници, че макар да има добра комуникация
между нея и бащата на детето, не желае то да остава с преспиване у дома, който
той обитава.В становището се сочи още, че детето има изградена емоционална
връзка с двамата си родители.
Предвид така установеното, въззивният съд намира следното от правна
страна:
При въззивната проверка не се констатират пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
Исковете за родителска отговорност и издръжката са предявени по чл. 322, ал. 2 ГПК,
вр. с чл. 59, ал. 2 СК.
Детето, чиито родители са страните, е родено по време на брака между тях.
Особените правила на брачния процес важат за предявени в този процес
небрачни искове (т.е. разпоредбата на чл.322,ал.2 ГПК касае съединяване на
искове за родителски права,режим на контакт и издръжка за децата, родени по
време на времетраенето на брака- след сключването и преди прекратяването му) като такива-касаещи общо на страните дете,
могат да се предявят, а следователно и разглеждат, както заедно, така и отделно
от брачния иск . В случая изрично исковете са били предявени – видно от
исковата молба, заедно с претенцията за прекратяване на брака.
На следващо място, принципът заложен в чл. 3, ал. 3 от Закона за закрила на детето,
доразвива основното конституционно начало/чл. 14 от Конституцията/, за
поставяне на децата под закрилата на държавата и обществото. В посочения смисъл
са редица решения на ВКС (напр. № 211/30.6.2011 г. по гр. д. № 995/2010 г. на
ВКС, IV г. о), съгласно които закрилата на детето се основава на принципа на
осигуряване на най-добрия интерес за него;респ.съобразно вида или характера на
заявеното искане, когато то касае
осигуряването на най-добрия интерес за детето, съдът не е обвързан от
исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички
обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето.
Съблюдавайки този принцип, въззивният съд намира, че от районния
съд са отчетени обстоятелствата по делото за предоставяне прякото упражняване
на родителските права на майката - след
фактическата раздяла на родителите детето живее с нея, свикнало е с тази
обстановка и с обкръжението в този дом, същата има възможност лично да полага
грижи за детето, може да разчита на помощ от трети лица (бабата и дядото на
детето по майчина линия), осигурени са му всички необходими условия , а не на
последно място с оглед възрастта на детето и неговия пол майката е тази, при
която детето би се чувствало по-добре, при което първоинстанционният съд е дал предпочитание на майката, като в тази част решението не е предмет на
въззивна проверка.
Определяйки същевременно
режим на контакти с бащата, от който той би могъл да се възползва, обаче, не са
били отчетени всички обстоятелства, относими към определянето му.
С оглед събраните гласни доказателства за евентуалната среда и
условия, в които да се осъществява определеният от РС – Дупница режим, окръжният
съд намира, че така определен, не би бил в интерес на детето, което е на ниска
възраст, обгрижвано е у дома от тесния кръг на своите близки, като битовите
условия и съжителстването с голям брой отчасти непознати за него хора, би
водело до дискомфорт за него , предвид
ниската му възраст - и до
навършване на такава, когато самото то би било по-самостоятелно и средата
постепенно би ставала по-позната, без нежелано за детето емоционално напрежение
и стрес.
Ето защо, съдът намира за адекватен режим, при който до навършване
на петгодишна възраст детето би осъществявало контактите с баща си, без да
нощува в дома, който той обитава – до постепенното му адаптиране към тази среда
.След тази възраст режимът следва да включва и пренощуване, съответно редуване
на празниците през четна и нечетна година,
както и по един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на
майката.
Основателна се явява и жалбата в частта й, в която се иска
присъждане на издръжка за минал период и в поискания /посочен в жалбата/ размер,
доколкото се установява, че за този период такава не е заплащана от бащата – от
датата на фактическата раздяла между съпрузите.В тази част гласните
доказателства не са опровергани, а размер от 150лв.месечно съответства на
нуждите на детето –с оглед потребностите за неговата възраст. При липса на
данни за конкретни доходи на бащата, то за
същия следва да се приеме, че би могъл да реализира поне доход в размер
на минималната работна заплата, т. е. и
размерът на издръжката следва да се счете, че е определен според правилото
на чл.142 ал.1 от СК- според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което дължи издръжка, а миналият
период, за който такава се претендира, е съобразен с чл.149 от СК. Общият
размер на тази издръжка за периода 01.08.2018г.-03.01.2019г. е 764,52лв.
Преценявайки изложеното по-горе, въззивната жалба се явява основателна .
С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати държавна
такса 30,58лв./за въззивното производство по иска за издръжка за минал период)
и 26,75лв.разноски на въззивницата, които се претендират.
Воден от изложеното , Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №398 от 06.06.2019 г., постановено по гр.дело №17 /2019г.на
Районен съд- Дупница , в частта, в която
е определен режим за лични контакти между бащата С.Х.Н., ЕГН **********, и
малолетната му дъщеря Л. С. Н., ЕГН **********, - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване от 9ч до 18ч; 30 дни през лятото и по три дни за
Коледа и Великден, както и в частта, в която е отхвърлен искът, предявен от И.Л.Н.,
ЕГН **********, като майка и законна представителка на детето Л. С. Н., против С.Х.Н.
– за издръжка за минал период, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между С.Х.Н., ЕГН **********, и малолетната му дъщеря Л. С. Н., ЕГН **********
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, т.е. от 9ч до
18ч в съботния ден и от 9ч до 18ч в неделния – в присъствие на майката И.Л.Н., ЕГН ********** – до навършване на
5-годишна възраст на детето, а след навършване на петгодишна възраст – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване - от 9ч в съботния ден до
18ч в неделния или и по друго време при съгласие на двамата родители, 30 дни
през лятото в период, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, по три дни през
Коледните празници всяка четна година и
по три дни през Великденските празници
всяка нечетна година.
ОСЪЖДА С.Х.Н., ЕГН **********, да заплати на И.Л.Н., ЕГН ********** , като майка и законна
представителка на малолетната дъщеря на
страните Л. С. Н., ЕГН ********** –
сумата 764,52лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и две ст./
издръжка за минало време – за периода 01.08.2018г.-03.01.2019г./по
150лв.месечно съобразно претенцията/ , както и разноски в размер на 26,75лв. за
тази инстанция.
Решението от 06.06.2019 г. по гр.дело №17/2019г.на Районен съд- Дупница в останалата си част е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА С.Х.Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 50лв.за уважения иск за
издръжка за минало време.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: