МОТИВИ ПО НОХД № 138/ 2014 г. по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимия И.М.С.
– роден на *** г. в гр. П.. Живее в гр. Ч., обл. С.З.,
ул. Д. № **. Български гражданин. Със седми клас образование- неграмотен. Не
работи. Не е женен. Осъждан. ЕГН ********** по чл. 197 т. 2 във вр. с чл. 194 ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че за
периода 01. 01. 2014 г.- 21. 01. 2014 г. в гр. Ч., обл.
С.З., в съучастие със С.Б.Ч., като съизвършител, е
отнел чужда движима вещ: четирижилен монофазен ел. проводник със сечение 2. 5 кв. мм и дължина
30 м на стойност 36. 75 лв. от владението на А.Н.А., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционен
съд откраднатата вещ е заместена.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Подсъдимият
се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Относно вида и размера на наказанието,
подсъдимият С., чрез процесуалния си представител и лично, моли съда да му
наложи наказание предвидено в НК за този вид деяние в минимален размер и бъде
допусната и извършена кумулация. Алтернативно, ако
съдът не приложи чл. 78а от НК, моли да му бъде наложено наказание предвидено
по НОХД № 35/ 2014 г., така както предвижда чл. 23 ал. 1 от НК.
Представителят на обвинителната
власт моли съда да наложи на подсъдимия наказание пробация
над минималния размер с пробационни мерки по чл. 42а
ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 6 от НК, както и
на осн. чл. 25 ал. 1 вр. с
чл. 23 ал. 1 от НК да бъде допусната и извършена кумулация
на наказанието наложено на подсъдимия по настоящото наказателно производство с
наказанието, наложено му по НОХД № 35/ 2014 г. по описа на РС Ч., като му се
определи едно общо наказание в размер на по- тежкото от тях, а именно това,
което му е наложено по НОХД № 35/ 2014
г. по описа на РС Ч., в размер на 2 години лишаване от свобода, което наказание
лишаване от свобода, на осн. чл. 66 от НК, е отложено
от изтърпяване с изпитателен срок от 3 години. Алтернативно, ако съдът счете,
че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, моли да му бъде
наложено административно наказание над минималния размер предвиден в Закона.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК
доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство: обяснения на подсъдимия, свидетелски показания, справка
за съдимост, характеристична справка, декларация СМПИС, СОЕ, копие от
Декларация № 2721/ 2014 г. и покупко- изплащателна
сметка № 2721/ 2014 г. на “ Н.М. “ ЕООД гр. М., разписка, както и 2 бр. заверени фотокопия от обв. актове и справка за съдимост с рег.
№ 322/ 29. 05. 2014 г. изд. от РС Ч. и от направените самопризнания в хода на досъдебното и съдебно производство, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.М.С. ***. Загора.
Подсъдимият И.М.С. е осъждан за
извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Присъда № 1 от 25.01.2011г. по НОХД №
344/2010г. по описа на РС Ч. за извършено
на 15.06.2010г. престъпление
по чл. 194 ал. 1 вр. чл.
63 ал. 1 т. 3 от НК, чл. 373 ал. 2 от
НПК и чл. 58а ал. 4 и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” предложение последно от НК е осъден на „обществено порицание”, което наказание да се
изпълни чрез прочитане на присъдата
по местния радиовъзел гр. Ч. и прочитане пред състава на ОУ „Св. Св. Кирил
и Методий” гр. Ч.. Присъдата е влязла в сила на 09.02.2011г.
2. С Протоколно определение от 27.03.2014г. по НОХД № 35/2014г. на РС Ч. за извършено на
неустановени дати в периода от втората
половина на месец ноември 2013г. до първата половина на месец декември
2013г. престъпление по чл. 198 ал. 1 във
връзка с чл. 26 ал. 1 от НК при
приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 2 години лишаване
от свобода. На основание чл.
66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. Определението
е влязло в сила на 27.03.2014г.
Подсъдимият И.М.С. познавал С.Б.Ч.,
който също живеел в гр. Ч., обл. Ст. Загора,
като двамата били в приятелски отношения по между
си.
В периода от 01.01.2014г. до 21.01.2014г. на неустановена в хода на разследването
дата, подсъдимият С. ***. В
ранните сутрешни часове излезнал от дома си
и отишъл до магазин „Пени Маркет”
в гр. Ч.. Пред магазина срещнал свидетелят С.Б.Ч.. Свидетелят Ч. разказал на подсъдимият
С., че посещавал обор на свидетелят
А.Н.А.. Свидетелят А. бил земеделски производител и отглеждал животни- крави. За
целта бил наел стопанска постройка, намираща се на територията
на бивша мандра „Сердика” гр. Ч.. Стопанската постройка имала няколко помещения, в едно от същите
- което било незаключено - се намирал ел. проводник
- четирижилен монофазен със сечение 2,5 кв. мм и дължина
30 м. Свидетелят Ч. посещавал
стопанската постройка, където помагал при работата и знаел за наличието
на този ел.
проводник, по тази причина предложил
на подсъдимият С. да отидат и да
го отнемат, след което да
продадат вещта на пункт за
изкупуване на черни и цветни метали. Подсъдимият С. се съгласил и двамата
веднага тръгнали към стопанската постройка, наета от свидетелят А.. Пристигнали до постройката, където се разбрали подсъдимият
С. да изчака от вън и да
предупреди за евентуално идващи хора, като свидетелят
Ч. през това време влезнал вътре
през незаключената врата и взел електрическия
проводник. След това подсъдимият С. и свидетелят Ч. си тръгнали с отнетата вещ. Свидетелят Ч. отнесъл електрическия проводник в дома си, като на
следващия ден съвместно с подсъдимият С. се видели и обгорили
проводника. На 21.01.2014г.
подсъдимият С. и свидетелят
Ч. посетили пункт за изкупуване на
черни и цветни метали на „Н.М.” ЕООД база гр. Ч.. Като
закупчик на пункта работил свидетелят Тодор И. И.. На въпросите на
свидетелят за произхода на вещта,
подсъдимият С. обяснил, че им е дадена
вместо заплащане срещу положен труд.
Свидетелят И. закупил ел. проводника, за което заплатил
сумата от 30,06 лв. на подсъдимият
С.. Свидетелят И. по повод на така
изкупената вещ издал декларация №
2721/2014г., както
и покупко - изплащателна сметка № 2721/2014г.
Установявайки липсата на ел. проводника
свидетелят А. сигнализирал
РУП Ч.. В резултат на проведени ОИМ подсъдимият С. и свидетелят С.Б.Ч. били установени като извършители на деянието.
Според заключението на назначената Съдебно-оценъчна експертиза, стойността на отнетата
вещ от подсъдимият
С. и свидетелят Ч., собственост
на свидетелят А. – четирижилен монофазен ел. проводник със
сечение 2,5 кв. мм и дължина 30 м възлиза общо на 36,75 лв.
С разписка от 25.03.2014г. подсъдимият С. предал на свидетеля
А.Н.А. сума в размер на 36,75 лева – равностойността на отнетата вещ.
По така описания начин с деянието
си подсъдимият И.М.С. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл. 197 т. 2 във вр. с чл. 194 ал. 3, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като за периода 01. 01. 2014 г.-
21. 01. 2014 г. в гр. Ч., обл. С.З., в съучастие със С.Б.Ч.,
като съизвършител, е отнел чужда движима вещ: четирижилен монофазен ел.
проводник със сечение 2. 5 кв. мм и дължина 30 м на стойност 36. 75 лв. от
владението на А.Н.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционен съд откраднатата вещ е заместена, по който текст съдът го признава за виновен.
От субективна страна
престъпното деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено- опасните последици от него.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно правната ни система в специалния текст на чл. 197 т. 2 от НК се
предвижда наказание пробация или глоба от 100 до 300
лева.
При индивидуализация на наложеното
наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът взе предвид направените самопризнания, ниската
стойност на отнетата вещ, изразената самокритичност от страна на подсъдимия,
съдействието му на органите на ДП и на съдебното такова, тежкото му материално-
битово положение.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът взе предвид лошите му характеристични данни.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК
и чл. 58а ал. 5 от НК, поради което следва да наложи на подсъдимия наказание пробация, при следните пробационни мерки:
1. чл. 42а ал. 2 т.
1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 / осем /
месеца с периодичност на полагане на подписи пред пробационен
служител или друго определено от него лице – 2 / два / пъти седмично и 2. чл.
42а ал. 2 т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 / осем / месеца.
В конкретния случай деянието е извършени
в условията на реална съвкупност с други деяния / виж Справка за съдимост /, и
макар подсъдимият да е неосъждан / тъй като е
реабилитиран по право за осъждането му по НОХД № 344/ 2010 г. по описа на РС Ч.
/, по отношение на него не може да се приложи института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като деянието
попада в обхвата на ограничението по чл. 78а ал. 7 предл. четвърто от
НК.
Съдът
счита, че на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал.
1 от НК следва да допусне и извърши кумулация на
наказанието наложено на подсъдимия И.М.С. по настоящото наказателно производство
с наказанието наложено му по НОХД № 35/ 2014 г. по описа на РС Ч., като следва да се определи едно
общо наказание в размер на по- тежкото от тях, а именно по НОХД № 35/ 2014 г.
по описа на РС Ч., в размер на 2 / две / години лишаване от свобода, което
наказание лишаване от свобода, на осн. чл. 66 ал. 1
от НК следва да отложи от изтърпяване, с изпитателен срок от 3 / три / години.
Счита, че следва да възложи възпитателната работа с подсъдимия на ПИ при РУП Ч.,
отговарящ за квартала, в който живее С..
Съдът счита, че с така
определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата
на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимия.
Причините за извършване на
престъпното деяние е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по лек и престъпен
начин.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………. .