Решение по дело №1709/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 83
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20207040701709
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 83

гр.Бургас, 25.01.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 11 януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1709 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Д.Ж.И. с ЕГН:********** с адрес *** Д. 81. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат П.Г. ***.

Ответник по жалбата е директора на дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при община Бургас. АО участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д..

Заинтересовани страни са майката Я.А. и децата Б.А. и Д.А..

Заинтересована страна е ДСП Бургас, съобразно изискването на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето и чл.65 ал.2 от СК.

Предмет на обжалване са откази на ответната страна да впише в актовете за раждане на децата Б.А. и Д.А. припознаване, извършено от жалбоподателя, които откази са обективирани съответно в писма № 94-01-8501/16/03.07.2020г. и № 94-01-8501/17/03.07.2020г. В обстоятелствената част на писмата е посочено, че въпреки многобройните опити майката на децата не е била открита, което е довело до невъзможност тя да упражни правото на възражение по припознаването, съгласно чл.66 ал.1 от СК, поради което не следва да се извърши вписване на припознаването.

В жалбата по същество се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Развиват се подробни доводи, че при изложените обстоятелства и с оглед защита интересите на децата следва в актовете им за раждане да се впише като родител припозналия ги баща. Иска се съдът да отмени отказите и да върне преписката на органа с указания по приложението на закона, както и да му бъде определен срок за изпълнение на съдебното решение. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът по жалбата оспорва същата. Счита, че посочените две писма не представляват отказ на органа по подаденото искане, а с тях се иска съдействие от молителя за посочване на адрес и осъществяване на контакт с майката на децата, поради затруднения при откриването и. Затова становището на ответната страна е за недопустимост на подадената жалба. Не се сочат нови доказателства.

Заинтересованата страна Я.А. не се явява в съдебно заседание, редовно призована. В проведен телефонен разговор заявява, че Д.И. е биологичен баща на децата, които са родени по време на съжителството и с него и желае същия да бъде вписан в актовете им за раждане като техен баща. заявява, че живее и работи в Англия и не може да се върне в страната в момента. Не сочи доказателства.

Навършилото 10-годишна възраст дете Б.А., изслушано от съда в съдебно заседание, заявява, че Д.И. е неговия баща, както и че двамата с брат си Д.А. живеят и приемат грижи по отглеждането и възпитанието си в дома на бащата И..

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е копие от удостоверение, от което се установи, че детето Б.Я.А. е родено на ***г. от майка Я.Д.А. и баща неизвестен.

Представено е копие от удостоверение, от което се установи, че детето Д.Я.А. е родено на ***г. от майка Я.Д.А. и баща неизвестен.

Представени са копия от заявление за припознаване по чл.65 ал.1 от СК вх.№ 94-01-8501/1/11.08.2020г. и заявление за припознаване по чл.65 ал.1 от СК вх.№ 94-01-8501/11.08.2020г. Заявленията са подадени от Д.Ж.И. и се отнасят до припознаването на децата Б.А. и Д.А. с майка Я.А. и баща неизвестен.

Представени са копия на писмо от директора на дирекция ГРН на община Бургас до майката Я.А., с които същата се уведомява за постъпилите заявления за припознаване и се поканва да упражни ако желае правото си по чл.66 ал.1 изр.1 от СК – да оспори в тримесечен срок припознаването. Писмото е изпращано с приложени по делото обратни разписки за връчване, но поради отсъствието на лицето не е било оформено надлежно връчване. В тази връзка с оспорените по настоящото дело писма-откази ответната страна е уведомила жалбоподателя за горните обстоятелства, както и че поради тях „към настоящия момент не са налице основания за вписване“ на извършеното припознаване в актовете за раждане на децата.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Преди всичко следва да се отбележи, че установените по делото факти сочат наличието на индивидуални административни актове – отказ за вписване на припознаване по чл.66 ал.1 изр.3 от СК по двете заявления. Посоченото от органа, че установената от него липса на основания за вписване е „към настоящия момент“, както и поканата до заявителя да окаже съдействие във връзка с откриването и връчването на надлежни съобщения на заинтересованата страна, не променят основното обстоятелство, че органът в срока за произнасяне изрично е отказал на заявителя исканото от него вписване. Затова за Д.И. е възникнал правен интерес от обжалване на получените два отказа.

Налице е основание за оспорване на издадените откази по чл.146 т.1 от АПК – липса на компетентност.

Съгласно чл.35 ал.3 от Закона за гражданската регистрация кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. В настоящия случай издалият отказите орган е длъжностно лице от общинската администрация – директор на дирекция ГРН при община Бургас. С определение от 16.10.2020г. съдът изрично е указал на ответника да представи доказателства за компетентността си, т.е. за наличието на възлагане от кмета на община Бургас. Такива доказателства не са били представени, поради което в тежест на страната съдът приема, че възлагане липсва. Липсва компетентност на директор на дирекция ГРН при община Бургас за произнасяне по подадените от жалбоподателя заявления за припознаване по чл.65 ал.1 от СК, тъй като същия няма качеството на длъжностно лице по гражданското състояние по смисъла на чл.35 ал.3 от ЗГР. Поради това обжалваните откази са нищожни.

В допълнение към горното съдът намира за необходимо да се отбележи и това, че отказите са издадени в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

Правилно е извършена преценка относно необходимостта майката на децата, като заинтересована страна в производството, да бъде поканена да упражни правото си на оспорване, уредено в чл.66 ал.1 от СК. Не е спазена обаче процедурата по чл.18а от АПК за връчване на съобщението за това. Уредбата на процесуалния закон не позволява краен извод „невъзможност за връчване“, а урежда способи за редовно връчване при отсъствие на адресата, които не са били реализирани в процесния случай. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до неправилно приложение на материалния закон, чрез посочване на невъзможността за лично връчване като основание за постановените откази, каквото основание не е уредено от законодателя.

Сумирайки изложеното съдът прие, че по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК постановените откази следва да бъдат обявени за нищожни.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК община Бургас следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото – държавна такса 20лв. и заплатено адвокатски възнаграждение 500лв. Внесената неправилно трета държавна такса от 10лв. следва да се върне на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа на директора на дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при община Бургас да впише в актовете за раждане на детето Б.Я.А., ЕГН:********** припознаване, извършено от жалбоподателя Д.Ж.И. с ЕГН:********** с адрес *** Д. 81, който отказ е обективиран в писмо № 94-01-8501/16/03.07.2020г.

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа на директора на дирекция „Гражданска регистрация на населението“ при община Бургас да впише в актовете за раждане на детето Д.Я.А., ЕГН:********** припознаване, извършено от жалбоподателя Д.Ж.И. с ЕГН:********** с адрес *** Д. 81, който отказ е обективиран в писмо № 94-01-8501/17/03.07.2020г.

ВРЪЩА на община Бургас  преписките по внесените от Д.И. заявления за припознаване вх.№ 94-01-8501/1/11.08.2020г. и вх.№ 94-01-8501/11.08.2020г., които да се разгледат и решат от съответното длъжностно лице по гражданското състояние по смисъла на чл.35 ал.3 от ЗГР.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати на Д.И. 520лв. разноски по делото.

Неправилно внесената по делото от жалбоподателя трета държавна такса от 10лв. да се върне на Д.И..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

 

СЪДИЯ :