Решение по дело №891/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 5959/18.10.2024 г. подадена от „Колката“ ООД с ЕИК206015609 с управител Н. М. Г., гр. Плевен, [жк], ет.8, ап.34, чрез адв. О. Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 12074/19.09.2024 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП.

С обжалваната заповед е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – „автосервиз“, находящ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван и експлоатиран от търговеца „Колката“ ООД с ЕИК206015609, и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Заповедта е връчена на 30.09.2024 г.

Жалбоподателят, редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от управителя Н. Г. и адв. О. Б.. Поддържат жалбата и твърдят, че при определяне на срока за запечатване не е направен анализ на цялостното поведение на търговеца, местоположението на обекта, потока клиенти, не е установено дали нарушението е довело до неотчитане на приходи, поради което не е установена тежестта на нарушението и определения срок е несъразмерен. Според жалбоподателя срокът е прекомерно дълъг и засяга правата и интересите му над необходимото за постигане на целта на закона. Незабавно след проверката в обекта е въведено в експлоатация фискално касово устройство, поради което срокът на принудителната мярка не съответства на целта на закона. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от ю. к. ж.. Поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна.

Аргументите са, че след проверката, извършена на 21.08.2024 г., е сключен договор от търговеца за сервиз на ЕКАФП и на 04.09.2024 г. в НАП е регистрирано фискално устройство за обекта. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена след въвеждане в експлоатация на фискалното устройство чак на 19.09.2024 г.

Освен това се сочи, че мярката е с несъразмерен срок, защото след регистрацията на фискално касово устройство в обекта не се налага запечатване за 10 дни поради липса на регистрирано фискално касово устройство.

От данните по делото съдът установи следното:

На 21.08.2024 г. в гр. Плевен е извършена проверка в търговски обект „автосервиз“ стопанисван от търговеца „Колката“ ЕООД с ЕИК206015609, с управител Н. М. Г..

За установеното при проверката е съставен ПИП № 0106329. В него се сочи, че на 31.07.2024 г. е издадена фактура от търговеца, в която е посочено „плащане по банков път“, но на 05.08.2024 г. е направена вноска от управителя на каса по банковата сметка на дружеството в размер на 3133 лв., с посочено основание издадената фактура от 31.07.2024 г. Направена е справка в информационните масиви на НАП и е установено, че дружеството няма регистрирано фискално устройство, с което е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

За установеното нарушение на 03.09.2024 г. е съставен АУАН.

На 04.09.2024 г. дружеството е сключило договор за сервиз на ЕКАФП (лист 38 от делото) и на същата дата е регистрирало в НАП фискално устройство ЕКАФП (лист 37 от делото) за търговския обект „автосервиз“ в гр. Плевен.

На 19.09.2024 г. е издадено наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.

На същата дата с обжалваната заповед ответникът е приложил спрямо „Колката“ ЕООД, принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект - автосервиз“, находящ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на фискално касово устройство – нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 186, ал.1, т.1, б. “б“ от ЗДДС.

Чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, задължава лицата, извършващи продажби, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в Н. Ф./ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б“ от ЗДДС предвижда принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, да се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Т.е. целта на ПАМ е да се предотврати все още неизвършено нарушение, да се преустанови активно поведение на търговеца по извършване на нарушение или да се предотвратят и отстранят последици от вече извършено нарушение.

Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, както и с оглед примата на правото на ЕС, който се потвърждава от чл. 189 ДЕИО (нов 288 ДФЕС, стар. 249 ДЕО), според който регламентът е „задължителен” и „пряко приложим във всички държави-членки” и от чл. 5, ал. 4 от Конституцията.

Нарушението е извършвано до 04.09.2024 г., когато търговският обект е извършвал продажби на услуги, без преди това да е регистрирано в НАП фискално касово устройство.

Още на 04.09.2024 г. нарушението е прекратено и последиците от него са отстранени с регистрирането в НАП на ЕКАФП от търговеца. Към 19.09.2024 г. няма никакви доказателства търговецът да е извършвал активно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. или да е имало последици от нарушението, които е трябвало тепърва да бъдат предотвратявани или отстранявани.

В случая към 19.09.2024 г. нито е предстояло извършване на нарушение, нито е било текущо извършвано нарушение, нито е имало последици от нарушение, които да се отстранят с налагането на ПАМ.

Наложената на 19.09.2024 г. ПАМ за нарушение, прекратено още на 04.09.2024 г., не съответства на целта на закона и се явява без предмет.

Действително в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е бил длъжен да наложи ПАМ, но само до момента, в който нарушението не е прекратено и последиците от него не са отстранени, като е задължен да изложи конкретни мотиви относно това какво налага срокът на мярката да бъде 10 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

На 04.09.2024 г., само един ден след съставянето на АУАН на 03.09.2024 г. за липсата на регистрирано фискално касово устройство в търговски обект, търговецът е регистрирал такова ФУ в НАП. Запечатването на търговския обект за 10 дни и забраната на достъпа до него са разпоредени чак на 19.09.2024 г., две седмици след регистрирането в НАП на ЕКАФП от търговеца, и е предвидено да бъдат изпълнени чак след влизане в сила на заповедта (което безспорно ще е много след преустановяване на нарушението). Налагането на ПАМ в случая по своята същност има характер на наказание, но не и на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За административното нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани.

Националната правна уредба, допускаща кумулиране на две мерки на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, е приета за несъвместима с правото на ЕС, съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-97/21.

Решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 е постановено по преюдициално запитване, направено от български съд, във връзка с конкретно нарушение, но даденият от Съда на Европейския съюз отговор не може да бъде отнесен само към определеното нарушение, съдържащо се във фактите, описани от българския съд при отправяне на преюдициалното запитване.

Съгласно дадените отговори в точки 56, 57 и 62 от решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21 не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение, след провеждане на отделни и самостоятелни производства, може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които да подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на санкцията и мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулирането им съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението.

Кумулирането на двете санкции с наказателно-правен характер (в този смисъл решения на СЕС -С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели (напр. събиране на ДДС).

При тези обстоятелства, неоправдано и незаконосъобразно е налагането на процесната ПАМ и то за 10-дневен срок.

Съдът счита, че е налице незаконосъобразност на ЗНПАМ поради противоречие с материалния закон и с целта на закона, което е основание за нейната отмяна.

По изложените съображения и при установено отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Направеното искане за присъждане на деловодни разноски от жалбоподателя е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 550 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 12074/19.09.2024 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Колката“ ООД с ЕИК206015609 с управител Н. М. Г., гр. Плевен, [жк], ет.8, ап.34, сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лв.) сторени деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез АдмС Плевен пред Върховния административен съд на Република България.