№ 4657
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110164666 по описа за 2021 година
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Предявен е иска за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4337.357.1.2 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-
51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда с идентификатор
68134.4337.357.1, разположена в поземлен имот с идентификатори 68134.4337.357 и
68134.4337.624 и представляващ ВТОРИ ЕТАЖ на двуетажна жилищна сграда с
предназначение жилище с площ 91 кв.м. състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и
входно антре, ведно с две избени помещения с клозет и баня в западната част на сградата и
западната половина от тавана и заедно с ½ от общите части на сградата и от поземлените
имоти, в които e построена сградата, при съседи на същия етаж няма, под обекта:
68134.4337.357.1.1, над обекта: няма, с адрес на имота: АДРЕС, ет. 2.
Ищецът твърди, че притежава 1/2 ид. част от имота, която е придобила след успешно
проведена публична продан по изпълнително дело №422/2014 г. по описа на ЧСИ И.
Чолаков с рег. №783 на КЧСИ и район на действия СГС, приключила с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 05.03.2015 , което е влязло в сила на 05.05.2017 г. твърди, че
ответникът е собственик на другата ½ идеална част от недвижимия имот заедно със
съответните прилежащи части от поземлени имоти с идентификатори 68134.4337.357 и
68134.4337.624, в които е построена сградата, на основание наследствено правоприемство, а
именно в качеството му на единствен наследник на К.С. Н.. Заявява, че след възникване на
съсобствеността между страните другият собственик е възпрепятствал ползването на
половината от имота, както и съответните идеални части от двора, поради което на
30.01.2019 г. му е изпратил покана с искане да му се осигури ползването на имота, или да му
се заплаща обезщетение за лишаване от ползване в размер на 300 лева месечно, за периода
15.07.2019 г. до 15.11.2021 г. Претендира да бъде прекратена съсобствеността върху
процесния имот чрез извършването на съдебна делба.
Ответникът оспорва предявения иск с довода, че ищцовото дружество е придобило
сочените в исковата молба идеални части след изнасянето им на публична продан по
изпълнително дело № 20147830400422, образувано срещу длъжника В.К.К., без това да е
1
съобщено на останалите съсобственици на имотите. Поддържа, че имотът е придобит от
ищеца на цена, значително по-ниска от пазарната, без съсобственикът да е имал възможност
да изкупи идеалните части на имота при същите условия. Твърди, че е налице е хипотезата
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а именно- заобикаляне на закона. Оспорва твърденията на ищеца, че
бил лишен от достъп до имота, като поддържа, че и към момента ползва част от жилищните
помещения за склад. Излага твърдения, че поземлен имот с идентификатор 68134.4337.357
не е прилежаща част към процесната двуетажна сграда, в която се намира делбеният имот.
Посочва, че поземлен имот с идентификатор 68134.4337.624 също не е прилежаща част към
сградата. Поддържа, че не са конституирани всички съсобственици на имоти с
идентификатор 68134.4337.357 и 68134.4337.624.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, приема следното от фактическа страна:
От представения нотариален акт №35, том VII, дело 1030/58 г. от 21.04.1958 г. на
Първи нотариус при Софийски народен съд се установява, че А.С.Г. е отстъпил на С. Н. С.
правото да извърши строеж - суперфиция на втори етаж със свои средства съгласно
утвърден архитектурен план безвъзмездно върху собственото им дворно място, находящо се
в АДРЕС, цялото от 827 кв.м. като С. Н. С. приема и се възползва от даденото му право да
построи за собствени нужди втория етаж с площ от 91 кв.м. Видно от представения договор
за доброволна делба от 09.03.1971 г. с нотариална заверка на подписите А.С.Г. и С. Н. С. са
се съгласили и всеки е приел в собственост съответно първия и втория етаж от двуетажна
жилищна сграда, ведно със три, респ. две избени помещения, източната и западната част на
тавана и по ½ идеална част от общите части на сградата.
Съгласно нотариален акт №44, том XVII, дело №3827/97 от 11.08.1997 г. на Първи
нотариус при Софийската нотариална служба С. Н. С. дарява на сина си К.С. Н. собствения
си недвижим имот, представляващ ¼ идеална част от дворното място, съставляващо парцел
II с пл. № 7от кв. 13а по плана на АДРЕС с площ 728 кв.м., както и ½ идеална част от втори
етаж от съществуващата в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, състояща се от
две стаи, хол, кухня, баня, клозет и входно антре, ведно с две избени помещения с клозет и
баня в западната част на сградата и толкова идеални части от западната половина от тавана
както и 1/4 идеална част от общите части на сградата.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №166, дело 4225/91 от 11.04.1991 г. на
Първи нотариус при Софийската нотариална служба С. Н. С. и С.А. С.а прехвърлят
безвъзмездно на внука си В.К.К. собствеността върху ½ идеална част от втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и входно антре,
ведно с две избени помещения с клозет и баня в западната част на сградата и толкова
идеални части от западната половина от тавана както и 1/4 идеална част от общите части на
сградата и от дворното място, върху което е построена сградата с пл. №7 от кв. 22 м. ж.к.
Овча купел , ул. „Крушовски връх“ и с пространство 827 кв.м.
На 05.03.2015 г. с Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително
дело № 201478304004223 по описа на ЧСИ И. Чолаков с рег. № 783 в КЧСИ, с длъжник
В.К.К., ЕГН********** ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.4337.624 и
от поземлен имот с идентификатор 68134.4337.625 заедно с ½ идеална част от втори етаж на
построената в посочените имоти двуетажна жилищна сграда с идентификатор
68134.4337.625.1.2 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота АДРЕС с предназначение жилище с
площ 91 кв. м. състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и входно антре, ведно с ½
идеална част от две избени помещения с клозет и баня в западната част на сградата и ½
идеална част от западната половина от тавана и заедно с 1/4 от общите части на сградата са
възложени на купувача „Д-ГМ“ ООД ЕИК ЕИК за сумата 22850,00 лева. Постановлението е
влязло в сила на 05.05.2017 г. и е вписано в Агенция по вписванията.
Съгласно представена схема на самостоятелен обект №15-871473-23.09.2020 г. на
Служба по геодезия , картография и кадастър – гр.София, за територията, в чиито район се
намира жилището, чиято делба се иска, е одобрена кадастрална карта и регистър, като
2
жилището е с идентификатор 68134.4334.357.1.2, находящо се в сграда, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 68134.4337.357 и 68134.4337.624 при съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: няма, под обекта: 68134.4337.357.1.1, над обекта:
няма, с адрес на имота: АДРЕС, ет. 2.
Като доказателства по делото са приобщени и скица на поземлен имот №15-871468-
23.09.2020 г. за имот с идентификатор 68134.4337.624 и скица на поземлен имот № 15-
42151-20.01.2021 г. за имот с идентификатор 68134.4337.357 на Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр.София.
От удостоверение за данъчна оценка се установява, че данъчната оценка на
недвижимия имот – жилище с площ 91 кв.м. е в размер на 29944,70 лева, а на поземлен имот
с идентификатор 68134.4337.624 е 12200,60 лева.
По делото като доказателства са приобщени и нотариална покана от 31.01.2019 г. ,
комбинирана скица на поземлени имоти с идентификатори 68134.4337.357 и 68134.4337.624,
справка от Агенция по вписванията за В.К.К. за периода 01.01.1998 г. до 08.04.2022 г., както
и протокол от въвод във владения по ИД 20187900400146 от 11.02.2019 г.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р.С.К. се
установява, че към извършване въвода във владение през 2019 г. имотът е бил празен като е
имало уговорка да се продаде и съсобствениците да си разделят парите. Впоследствие И.
размислил и не искал да се продава, а предложил да изплати дела на „Д-ГМ“ ООД. През
късното лято на 2019 г. след посещение в имота свидетелят и управителят на ищцовото
дружество – Г.М. установили, че ключалките били подменени и не успели да влязат в имота.
За период от около година и половина – две след това Галя не е имала достъп до имота и не
е имала ключове за него. Към края на 2021 г. И. се отказал да купува дела на другия
съсобственик и тогава Галя му поискала ключове за имота, за да може да го ползва. И.
предоставил такъв за централната врата на втория етаж. В края на есента на 2021 г.
свидетелят и Галя посетили имота и установили, че са изкъртени подовите настилки в две от
стаите, а една от стаите - най – голямата е ремонтирана и заключена и се ползва от
семейството на И.. Посочва, че заключената стая води към тераса и има още една малка
кухня. Галя още в началото заявила, че иска да ползва половината имот. Свидетелства, че за
заключената стая на етажа, за мазето и за гаража няма ключове. След като ищецът получил
достъп до къщата през 2021 г. са правени опити да се осигури пренощуването на негови
служители в неремонтираните стаи, поради свидетелят занесъл три легла с всичко
необходимо за тях, но ответникът се възпротивил на това и направил скандал.
Същевременно спрял водата и заплашил, че ще спре и тока, ако служителите останат да
преспят. В неремотираните стаи останали леглата и строителни материали, но никой не е
ползвал помещенията. Посочва, че при последващо ходене до имота през есента на 2022 г.
нещата на етажа били така, както са ги оставили, но от мазето лаело куче, което изплашило
Галя и тя се върнала в колата. Свидетелят решил да пробва ключовете дали стават за мазето,
но оттам излязло кучето и пак станал скандал. Посочва, че един от служителите на ищцовто
дружество се регистрирал на адреса на имота, но никой не е спал или живял там, тъй като И.
се възпротивил. Служителите не са имали самостоятелен достъп до имота. Само Галя имала
ключове за имота – за входната врата и за етажа, но те не се заключвали.
Според показанията на свидетеля Л.Г.Г. – тъща на ответника, през пролетта на 2021 г.
след като другият съсобственик решил да продава дела си, И. започнал ремонт. Извадил
партиди за вода и ел. енергия. През лятото на 2021 г. се преместили да живеят в имота.
Взели една стая на етажа с тераска и мазето, в което направили кухня и баня, където се
помещавала свидетелката. След въвода до лятото на 2021 г. никой не е живеел в имота.
Другата част на имота стояла празна и не се ползвала. Другите собственици си донесли
багаж, но не ползвали. През есента на 2021 г. другият съсобственик дошъл с мъж и жена в
имота и влезли при дето в ремонтираната стая, поради което след този случай започнали да
заключват навсякъде. След това идвала и полиция да разпитва за тези хора, които се
регистрирали на адреса. Посочва, че на 06.09.2022 г. Р. влязъл в мазето и кучето се разлаяло,
станал скандал. Заявява, че лично тя от страх заключвала мазето. След 06.09.2022 г. се
3
изнесли и никой не живеел в имота. Твърди, че другият собственик има ключове за входната
врата на къщата и за вратата на втория етаж, но няма ключове за ремонтираната стая и за
мазето. Не е имало момент, в който да са пречили ищеца да влиза в имота. Посочва, че
другият собственик се интересувал само от ремонтираната стая, но не и от тавана или
общите части, които също били ремонтирани от И.. В другите две стаи е имало авария и
затова са махнати подовите настилки, но в тях има багаж и легла на другия собственик и
затова не влизали повече там. Не знае дали има разпределение на помещенията. Посочва, че
не са възпрепятствали ищеца да ползва стаите, освен тези в които те живеели. Заявява, че
има водомерна шахта отвън, водомер в мазето и водомер горе на етажа, а спирателен кран
има не само във водомерната шахта отвън, а и в мазето. Свидетелства, че колкото пъти
другият съсобственик посети имота ставал скандал, защото искал да влиза в стаите, които се
ползвали от тях.
За установяване размера на обезщетението за невъзможността да се ползва имота от
ищеца по делото е допуснато и прието заключение на съдебно – техническата експертиза,
според което средния месечен пазарен наем за целия имот възлиза на 880,00 лева.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска за делба
Искът за делба има за предмет прекратяването на съществуваща между страните
съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. ГПК.
По този иск ищецът следва да докаже, твърденията си относно придобИ.е правото на
собственост върху 1/2 ид. част от имота, представляващ втори жилищен етаж ведно с
прилежащите идеални части от общите част на сградата и от терена, на който е построена
както и че имотът, чиято делба се иска е съсобствен между него и ответника, като докаже
фактите, от които произтича съсобствеността.
Установява се от събраните писмени, че В.К.К. е придобил въз основа на договор за
дарение ½ идеална част от втория етаж на двуетажна сграда ведно с 1/2 идеална част от две
избени помещения с клозет и баня в западната част на сградата и 1/2идеална част от
западната половина от тавана и заедно с 1/4 от общите части на сградата и от поземлените
имоти, в които e построена и по отношение на които е предприето принудително
изпълнение по ИД 20147830400422 по описа на ЧСИ И. Чолаков с рег. №783 на КЧСИ като
след успешно проведена публична продан с постановление от 05.03.2015 г. имотът е
възложен на „Д-ГМ“ ООД. Доколкото публичната продан на недвижим имот е уредена в
закона като деривативно придобивно основание, купувачът придобива правото на
собственост върху възложения му имот само ако длъжникът е притежавал това право
съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, което в случая се установява. Постановлението
на съдебния изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с който се
удостоверява, че имотът, съответно 1/2 ид. част от него, е възложен на купувача при
определена цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане – 05.05.2017 г.
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, тъй като
възлагането има вещно-правно прехвърлително действие. Това определя придобИ.ето чрез
публична продан като самостоятелен специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77
ЗС – ТР №5 от 18.05.2017 г. по т.д. №5/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Страните не спорят, че ответникът И. К. Н. е единствен наследник на К.С. Н.,
придобил по дарение другата 1/2 идеална част от втория жилищен етаж ведно с 1/2 идеална
част от две избени помещения с клозет и баня в западната част на сградата и 1/2 идеална
част от западната половина от тавана и заедно с 1/4 от общите части на сградата и от
поземлените имоти, в които e построена.
Следователно на основание наследствено правоприемство и придобИ.е чрез публична
продан страните по делото са съсобственици на имота, чиято делба се иска, при равни
дялове, поради което следва да се допусне делба на имота между тях при установените квоти
от по 1/ 2 идеална част.
По отношение на възражението на ответника, че поземлените имоти, в които е
4
построена сградата и по отношение на които е направено искане да се допуснат до делба
притежаваните от страните идеални части, следва да се посочи, че когато в съсобствения
парцел има сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни лица делбата
на този парцел е недопустима, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна
собственост, какъвто е настоящият случай, това не изключва допускането на делба на
дворното място между съсобствениците на самия обект в обема на притежаваните от тях
права като до делба се допуска и припадащата им се част от земята и от общите части на
сградата (в този смисъл Решение № 89 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 588/2012 г., I г. о.,
ГК. Решение №309 от 18.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №215/2011 г. I I г. о., ГК).
По искането за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Ищецът е заявил искане, че желае да му се присъди обезщетение в размер на средния
пазарен наем за лишаване от правото на ползване на имота до извършване на делбата в
съответствие с притежаваната от него идеална част. Предпоставка за уважаване на искането
за постановяване на привременната мярка е съделителият, претендиращ заплащането на
обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, да не използва съсобствения имот съобразно правата си,
а същият да се ползва лично от друг съделител изцяло или над собствения му дял. Целта на
тази норма е да осигури ефективно и справедливо използване на делбения имот от всички
съделители докато трае делбено производство. Съдебният акт, постановен по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК който има характера на определение и може да бъде изменен от същия съд
на основание чл. 344, ал.3 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство
и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Същевременно
обаче с това определение не следва да се постига ефекта на неоснователно разместване на
имуществени блага, защото с делбата страните следва да приключат всички отношения във
връзка със собствеността. Присъждането на бъдещи вземания следва да бъде основано на
фактическото положение към датата на постановяването им, респ. приключване на
съдебното дирене, тъй като тези вземания нямат характер на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствената вещ за определен предходен период от време, каквато е
претеницията по чл. 31, ал. 2 ЗС. (Определение № 308 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 1773/2014
г. на ВКС, IV г.о. Определение № 122 от 08.03.2013 г. по ч.пр. д. № 52/2013 г. на ВКС).
Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по
повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползуването.
От събраните по делото гласни доказателства в относимата си за произнасянето по
привременни мерки част се установи, че след 06.09.2022 г. ответникът заедно със
семейството си са напуснали имота. Не е спорно, че ремонтът в някой от помещенията в
имота е направен от ответника, както и че една стая с дневна и мазето са се заключвали и
ищците нямат ключ за тях. Според показанията и на двамата свидетели, както и видно от
заключението на вещото лице в две от помещенията на втория етаж са поставени вещи –
легла, дюшеци, кашони и др. По делото няма спор, че същите принадлежат на ищцовото
дружество. Тези помещения към датата на огледа от страна на вещото лице са били
заключени, поради което те са описани от експерта след оглед през прозореца. Предвид това
съдът намира, че към датата на приключване на съдебното дирене по делото (27.02.2023 г.)
не се установява ответникът да ползва процесния имот, нито се установява ищецът да е
лишен от възможността да го ползва съобразно правата си в съсобствеността. Фактът, че
т.нар. ремонтирана стая и мазето са се заключвали не означава, че ищецът е бил лишен от
правото да ползва останалите помещения в имота, както и западната половина от тавана. Не
се доказа категорично, че ответникът ползва или държи ключовете за такава част от имота,
надхвърляща дела му и едновременно с това липсва възможност ищецът да го ползва
занапред.
При тези данни съдът намира, че доколко се касае за привременна мярка, чието най
ранно – постановяване е с решението по чл. 344 ГПК, което в тази част има характер на
определение, и може при промяна в обстоятелствата да бъде изменено, тъй като няма сила
5
на присъдено нещо, следва искането да се остави без уважение.
По разноските.
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78
ГПК. По правилата на чл. 78 ГПК се присъждат разноски и по повод оспорвания въведени в
спорния предмет и които са били приети за основателни, респ. неоснователни, а когато не се
оспорват правата на съделителите или способа на извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Ищецът претендира присъждането на разноски за заплатен депозит за вещо лице по
представен списък по чл. 80 ГПК, но предвид отхвърляне на искането му за постановяване
на привременни мерки, същото не му се следва.
Така мотивиран
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между „Д-ГМ“ ООД ЕИК ЕИК със
седалище и адрес на управление: АДРЕС и И. К. Н. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на
недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4337.357.1.2 по
КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД 18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, намиращ се в сграда с идентификатор 68134.4337.357.1, разположена в
поземлен имот с идентификатори 68134.4337.357 и 68134.4337.624 и представляващ ВТОРИ
ЕТАЖ на двуетажна жилищна сграда с предназначение жилище с площ 91 кв.м. състоящ се
от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и входно антре, ведно с две избени помещения с клозет
и баня в западната част на сградата и западната половина от тавана и заедно с ½ от общите
части на сградата и от поземлените имоти, в които e построена сградата, при съседи на
същия етаж: няма, под обекта: 68134.4337.357.1.1, над обекта: няма, с адрес на имота:
АДРЕС, ет. 2 при следните квоти:
1/2 идеална част за „Д-ГМ“ ООД;
1/2 идеална част за И. К. Н.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на привременни
мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в частта по
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК с частна жалба в едноседмичен срок, а в
останалата част по допускане на делбата - с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на решението за насрочването му във
втората фаза на съдебната делба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6