№ 3286
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110156641 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от М. С. З., ЕГН **********, действащ чрез своята майка С.
А. Б., ЕГН **********, срещу С. к. З., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК - за присъждане на дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 550,00 лв., считано
от 19.10.2022 г., както и издръжка за минало време в размер на 550,00 лв. месечно за
периода 19.10.2021 г. - 18.10.2022 г. Направено е и искане по чл. 146 СК за присъждане на
законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майката на ищеца са
разделени. Твърди се грижи за ищеца да полага единствено неговата майка. Сочи се, че
нуждите на ищеца се задоволяват от майката на същия. Твърдят се и разходи за образование
във връзка с кандидатстване в гимназия и с матури. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва претенциите по размер – над 150,00 лв. месечно, при твърдения за извършвани от
ответника плащания за осигуряване издръжката на ищеца и за липса на възможности за
заплащане на по-висок размер издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
1
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето - в случая последното се
отглежда от майката, а не от ответника.
Установява се, че ищецът е малолетен и е дете на ответника /удостоверение за раждане на
л. 3 от делото/. По отношение на майката на ищеца се установява, че същата е трудово
ангажирана по правоотношение с УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, считано от 19.04.2022 г.,
като е деклариран средномесечен облагаем доход за периода м. 01.2021 г. – м. 11.2022 г. в
размер на около 2 600 лв. /л. 52, л. 55-56 от делото/. По отношение на ответника в процесния
период след 19.10.2021 г. се установява наличие на доходи от трудово правоотношение „ИФ
ФАВОРИТ“ ООД, считано от 28.02.2022 г., като е деклариран средномесечен облагаем
доход за периода м. 03.2022 г. – м. 11.2022 г. в размер на около 1 550 лв. /л. л. 28-30 и л. 57-
58 от делото/. По отношение на нуждите на ищеца по делото се установяват заплащани
такси за уроци в периода м. 12.2021 – м. 06.2022 г. в размер на общо 780,00 лв. /л. 46-51 от
делото/. Съдът не приема като довод за заплащане на по-ниска издръжка на детето
задълженията на ответника по договори за кредит, тъй като на същия е известно
задължението да заплаща издръжка на детето си, а още повече и неговите нужди за това,
поради което не следва да се поставят облигационните задължения пред нуждите на детето и
задължението на родителя да дава издръжка за неговото отглеждане и възпитание.
Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда доколкото са
неотносими към процесния период /платежни нареждания от 2015 г. и 2017 г./.
При това положение, съдът приема, че ответникът може да заплаща на ищеца месечна
издръжка в размер на 300,00 лв. предвид установените по делото нужди на детето и
възможностите на ответника. Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на
ищеца /13 години към датата на устните състезания/ имат потребност от разнообразна храна,
дрехи, обувки, обучение. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на
издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за
осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на
подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. По
отношение на ответника с оглед установения размер на неговите доходи съдът приема, че
същият може да поеме издръжката на своя син до размер от 300,00 лв. месечно. Ето защо
искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен до размер от 300,00 лв.
месечно, и съответно - отхвърлен за разликата от уважения размер до претендирания такъв
от 550,00 лв. месечно. Издръжката се дължи считано от датата на предявяване на исковата
молба – 19.10.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Частично основателен за сума в размер на 300,00 лв. месечно се явява и обективно
съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, доколкото не се установи по делото
плащане от страна на ответника на издръжка на ищеца в този период /плащанията в
2
предходен период съдът не обсъжда по съображенията, изложени по-горе/. Предвид
изложеното искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за размер от 300,00
лв. месечно за периода 19.10.2021 г. - 18.10.2022 г., като следва да бъде отхвърлен за сумата
над уважения размер от 300,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 550,00 лв. месечно,
като неоснователен.
Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва за забава.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. Доколкото обаче
нито една от страните не е представила доказателства за сторените разноски, съдът не следва
да се произнася в тази насока. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса,
поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно
съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в размер
на 576,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК С. к. З., ЕГН **********, да заплаща на М. С.
З., ЕГН **********, действащ чрез своята майка С. А. Б., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 19.10.2022 г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 300,00 лв.
месечно до пълния предявен такъв от 550,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК С. к. З., ЕГН **********, да заплати на М. С. З., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка С. А. Б., ЕГН **********, издръжка за минало
време в размер на 300,00 лв. месечно за периода 19.10.2021 г. - 18.10.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 300,00 лв. месечно до пълния
предявен такъв от 550,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на М. С. З., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. к. З., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд, сумата в размер на 576,00 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
3
считано от 02.03.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4