№ 10519
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110169633 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу И. Ц. Д., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 543.22 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. до окончателното плащане; 97.28 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 25.05.2023 г.; 38.02 лв. – главница за цената на услугата дялово
разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
12.06.2023 г. до окончателното плащане; 7.58 лв. – мораторна лихва за периода от 15.06.2020
г. до 25.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32372/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответникът е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
имотът да е отопляем, като твърди, че се е отказал отдавна от отоплението. Счита, че
задължението за сградна инсталация е отпаднало по силата на изменение в нормативната
1
уредба от 2014 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца **** изразява становище, че дяловото
разпределение е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период
норамитвни актове, а исковете са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32372/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 13626/28.03.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот. Съобразно чл. 150 ЗЕ
договорът се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Спорно по делото е дали ищецът е доставял през процесния период топлинна енергия в
имота на ответника и ако да – на каква стойност. За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, включително за доказване
на правилното отчитане, разпределение и остойностяване на доставената топлинна енергия,
са представени писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение
на топлинна енергия, сред които са и документите за главен отчет и изравнителните сметки,
както и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца
технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната
енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че
топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като всички
проверки са приключвали със заключение за съответствие. Изяснява се, че остойностяването
2
на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване от фирмата за дялово разпределение. Установява се, че през процесния период
в имота радиаторите са били демонтирани, а е имало само 1 бр. щранг-лира без
индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е начислявана служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията са
правилно извършени. Изяснява се, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
през периода 2019 г. – 2020 г. е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в
имота, а за другите два отчетни периода не е ползвана и начислявана такава, защото
абонатът е монтирал ел. бойлер. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е
разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.
Следователно въпреки възраженията на ответника, че се е отказал от отопление на
имота, от заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че в него е имало
консумация на топлинна енергия – отдаваната топлинна енергия от щранг-лирата,
представляваща отоплително тяло без уред, и ползваната топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване през първия отчетен период, включен в исковия период.
Възражението на ответника, че задължението за сградна инсталация е отпаднало през 2014
г., е неоснователно, защото разпоредбите на чл. 142, ал. 2 и чл. 143 ЗЕ са били част от
действащото право през процесния период.
Поради изложеното съдът приема за доказано въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза и представените писмени доказателства от третото лице – помагач,
че ищецът е доставял през исковия период топлинна енергия в имота на ответника, който
извод не се опровергава, а дори се подкрепя от представените от ответника писмени
доказателство, които се свеждат до изравнителна сметка за един от отоплителните сезони,
месечни фактури за някои от месеците, включени в исковия период, и съобщения към
фактури. При това положение искът за цена на доставената топлинна енергия се явява
доказан по основание.
Ответникът дължи цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот
през процесния период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид
стойностите, които се формират в резултат от изравняване. В тази връзка съдът кредитира
напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно
реално доставеното количество топлинна енергия през периода, и приема, че стойността й
възлиза на сумата от 543.19 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
следва да бъде уважен за сумата от 543.19 лв., като върху главницата ответникът дължи и
законната лихва, считано от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, а за разликата над
3
543.19 лв. до пълния предявен размер от 543.22 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал.
3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая
ответникът е изпаднал в забава в плащането на главното задължение предвид липсата на
извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2020 г. за главницата
за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., 15.09.2021 г. – за главницата за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2021 г., и 15.09.2022 г. – за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2022 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2020 г., 31.07.2021 г. и
31.07.2022 г. Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
25.05.2023 г. върху главницата в размер на 543.19 лв. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза общо на сумата
от 95.60 лв. Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия е частично основателен – за сумата от 95.60 лв., а за разликата над нея до
пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая с Определение № 13626/28.03.2024 г.
е обявено за безспорно извършването на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за имота през исковия период от ****, която възлиза на претендираната стойност.
Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите
условия. Поради това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за
доказан по основание и размер, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от
12.06.2023 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана
за заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
4
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производства съразмерно на уважената част от
исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 74.25 лв., както следва:
24.75 лв. – държавна такса, и 49.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – в общ размер на 420.75 лв., както следва: 24.75 лв. – държавна такса, 297 лв.
– депозит за вещо лице, и 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ***, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. №
****, а именно: 543.19 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
плащане; 95.60 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г.; 38.02 лв.
– главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
32372/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска за
стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 543.19 лв. до пълния
предявен размер от 543.22 лв.; частично иска за мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия – за разликата над 95.60 лв. до пълния предявен размер от
97.28 лв.; изцяло иска за сумата от 7.58 лв. – мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до
25.05.2023 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ***, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
420.75 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 74.25 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5