Р Е Ш Е Н И Е
Номер 936 16.05.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд, ХХІІІ – ти наказателен състав, на втори май две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: КАТЯ ЧОКОЕВСКА
Като разгледа
докладваното от съдията АН дело № 1900 по
описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 2466562 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Г.И.Г. ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.
МОТИВИ към Решение по АНД № 1900/2019г. по описа на
ПРС-ХХІІІн.с.
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.И.Г.
срещу
Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 2466562 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на същия, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата
се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, поради което
съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на
МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 2466562 за това, че на 11.10.2018г. в 10.19часа на
път 2-64 км.12+100м., разклон за с. Войводиново, посока от гр. Баня към с.
Песнопой с МПС „Мерцедес ” регистрационен номер.. е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 511, като моторното
превозно средство се е движило с установена скорост 76км./ч., при разрешена
скорост – 60 км./ч. и превишил разрешената скорост с 16 км./ч.
Констатираното
нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл. 21, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лева.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен
тип техническо
средство, удостоверение от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, снимков
материал.
При така възприетата и изложена по
- горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на
производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно, по
следните съображения:
Обжалваният
електронен фиш не е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал.4
от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОДМВР Пловдив/, мястото- път 2-64 км.12+100м., разклон за с. Войводиново,
посока от гр. Баня към с. Песнопой, датата 11.10.2018г.,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението /управление на лек автомобил с превишена скорост - 76км/ч, при ограничение 60 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.2 от ЗДП/, размерът на глобата /50 лв./, срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името
на отбелязания фонд/. Видно
от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява по безспорен начин
годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на притежавания от
дружеството на жалбоподателя лек автомобил. На базата
на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него
автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е била
нарушена именно нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДП.
Въпреки така
установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че в
случая не се доказва по един безспорен начин, че жалбоподателят е извършил
установеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП, а от друга страна е допуснато и съществено нарушение
на процесуалните правила.
Съображенията за това са следните:
На първо място
изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се предвижда, че собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. По отношение на превозни средства, собственост на юридически лица се
предвижда, че фиш се съставя на собственика или на лицето, посочено от него
като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189, ал.5
изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
От друга
страна, видно от материалите по делото, твърдяното нарушение е установено
посредством мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M № 511. Същевременно
съгласно изричната норма на чл.189 ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на
нарушенията могат да се осъществяват само при отсъствието на водач и контролен
орган. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на Общото
събрание на ВАС установяването и заснемането на
нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган.
В настоящия случай посочените
изисквания на закона не са били спазени и по този начин се е стигнало до
издаването на незаконосъобразен електронен фиш, който следва да бъде отменен.
Същевременно
съдът намира за неоснователни наведените в жалбата възражения, доколкото
нарушението безспорно е санкционирано в рамките на предвидените в ЗАНН
давностни срокове. В този смисъл, от една страна, не е налице погасяване на
административнонаказателната отговорност на Г. по давност, тъй като съгласно Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума
на ВС – т.12, не се допуска неоснователно преследване, когато са изтекли
сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът е длъжен служебно да следи за
спазване на тези срокове, както и да не предприема, респективно да прекратява
започнатото производство щом установи “че са изтекли три месеца от откриване на нарушението до съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, че НП е издадено след шестмесечния срок от съставяне на акта, или е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно
Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК институтите
за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК
се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН. Изводът се прави на основание
чл.11 от ЗАНН, според който за обстоятелствата, изключващи отговорността,
каквато е изтеклата абсолютна давност, се прилагат разпоредбите на Общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Следователно, независимо от спирането и прекъсването на давността,
административнонаказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок,
надвишаващ с една втора този по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай
горецитирания давностен срок по чл.34 от ЗАНН не е изтекъл към датата на
съставяне на издаване на електронния фиш. С оглед всичко изложено съдът намира, че
обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде
отменен.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.