№ 5637
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110203454 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на М. Г. Т. , ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-4332-011908 от 29.06.2022 г. г.,
издадено от СДВР, ОПП, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца; на основание чл.
183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 30,00
/тридесет/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ла. 1, т. 1, пр. 2от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 10,00 /десет/
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалноправните норми,
поради което се иска неговата отмяна.
В подкрепа на заявените доводи се твърди, че АУАН е съставен след
изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, тъй като се твърди
нарушението да е извършено на 08.06.2023 г., а АУАН е съставен на
14.01.2022 г., т. е. повече от 4 месеца след изтичане на тримесечния срок по
1
чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка се изразява становище за това, че
актосъставителят е имал информация за нарушителя още към датата на
извършване на твърдяното нарушение с оглед достъпната по служебен път
информация за собствеността на МПС, с оглед на което следва да се приеме,
че нарушителят е бил известен на наказващия орган още преди изготвян на
снимковия материал във връзка с нарушението. По отношение нарушението
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП се твърди, че е налице непълна и неточна правна
квалификация, тъй като разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, респ.
следвало е да бъде посочена изрично и Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, тъй като по този начин правната
квалификация би била конкретизирана в пълнота. По отношение на
нарушението по чл. 103 от ЗДвП се твърди, че в АУАН и в НП липсва ясно
описание на нарушението, тъй като разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП касае две
задължения за водача при подаден сигнал за спиране от контролните органи –
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или в посочено от
представителя на службата за контрол място, а в случая не било
конкретизирано за неизпълнение на кое от тези две задължения става въпрос.
Като процесуално нарушение се сочи и това, че административнонаказващият
орган не е изложил мотиви поради които е определил максималният размер на
административните санкции по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а именно глоба в
размер на сумата от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 5 месеца, като се изразяват съображения за това, че наложените
наказание са явно несправедливи и не са съобразени с обществената опасност
на нарушението и на дееца. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП се твърди, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят
не е имал качеството „водач на МПС“, поради което не е имал задължението
да носи и представя КТ към СУМПС, съответно неправилно е санкциониран
за това нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява. В писмена молба, подадена преди провеждане на откритото
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя е изразил
становище за даване ход на делото по същество и е направил искане за
отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
2
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че на 14.01.2022 г., около
16.30 часа, в гр. София, на ул. „Ицках Грациани“, като водач на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 320 ЦДИ“, с рег. № СВ0548ТА,
регистриран на Сашо Янков Асенов, жалбоподателят навлиза срещу пътен
знак „В1“ с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към ул.
„Филиповско шосе“ и пред № 464, вх. В, при подаден от достатъчно
разстояние и разбираем сигнал за спиране с ръце, изразяващи се във високо
вдигната дясна ръка или лява ръка, указващи мястото за спиране на МПС от
полицай Грънчаров, като същите действия са извършени пред челното стъкло
на самото МПС, ясно видими за водача. Водачът, виждайки полицая, който го
спира, рязко натиска газта срещу него, при което полицай Грънчаров едва
успява да се дръпне от пътя му, след което при спиране, лицето не представя
(не носи) контролен талон към СУМПС.
По делото са приобщени множество писмени доказателства и е
допуснат и проведен разпит на свидетеля Х., който е съставил конкретния
АУАН. Показанията на този свидетел се оценяват от съда като достоверен
доказателствен източник, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и в
този смисъл не се опровергават на собствено основание, нито противоречат на
други доказателства по делото. Освен това, показанията на свидетеля
Грънчаров съдържат относима към предмета на делото информация,
изложена ясно и последователно, като същата напълно кореспондира с
писмените доказателства по делото. Ето защо съдът приема, че въз основа на
тези свидетелски показания се установяват значими по делото факти от
обективната действителност.
В показанията си свидетелят Грънчаров потвърждава, че наличната по
делото докладна записка /л. 7/ е изготвена и подписана именно от него. От
показанията на разпитания свидетел се установява, че на 14.01.2022 г., около
16.30 часа се е намирал в гр. София, пред 09 РУ СДВР в ж. к. „Люлин“, като
3
извършвал обход на авто-паркинга, при което забелязал МПС, марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛС“, цвят бордо, който навлязъл срещу
предупредителен знак „В1“, указващ забранено влизане, поради което
свидетелят предприел действия с жестове по спиране на лекия автомобил,
като посочил с ръце къде да спре. В резултат на това, въпросното МПС
спряло, но веднага след това тръгнало рязко, като едва не преминало през
краката на полицейския служител, който отскочил назад, за да се предпази.
Според свидетеля Грънчаров, в момента в който предприел действия по
спиране на автомобила, той се намирал на около 4-5 метра от него и със
сигурност водачът е имал видимост към него и е видял знаците му за спиране.
При извършване на служебна проверка настоящият съдебен състав
приема, че наведените с жалбата доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП са неоснователни.
Както в АУАН, така и в НП, издадено въз основа на него, се съдържа
достатъчно пълно и ясно фактическо описание, като в НП е дадена и
съответната правна квалификация на нарушенията, които са извършени от
жалбоподателя на 14.01.2022 г.
По отношение на нарушението по чл. 6, т. 1, от ЗДвП, следва да се
отбележи, че не се констатира твърдяното с жалбата нарушение при
изготвяне на АУАН и НП. Съгласно този законов текст участниците в
движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци
и с пътната маркировка. Значимата фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин, като фактите сочат ясно, че става дума за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП, като в конкретния случай водачът на лекия автомобил не е
съобразил своето поведение с пътните знаци, а именно с действието на пътен
знак В1. Съгласно чл. 47, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата (Правилника), пътният знак В1 има формата на кръг
с червен фон и бяло правоъгълно поле, разположено хоризонтално в центъра
и означава "Забранено е влизането на пътни превозни средства", а според
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от Правилника „Забраните, въведени с пътни
знаци: В1, В2, В3, В21, В22, В23 и В27 - не се отнасят за пътните превозни
средства, които извършват обществен превоз на пътници по утвърден от
4
съответните власти маршрут. В конкретния случай се установява без
съмнение, че жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, е навлязъл
срещу пътен знак В1, като не е извършвал обществен превоз на пътници и
липсва основание да се приеме, че забраната за навлизане срещу пътния знак
не е действала спрямо него. Във връзка с изложеното е жалбата следва да се
отбележи, че в НП и в АУАН ясно е посочено какъв е пътният знак, с който
водачът на лекия автомобил не е съобразил поведението си, а именно В1, като
се съдържа достатъчно ясно и пълно описание на нарушението, както от
фактическа страна, така и от правна страна. Не се споделя становището на
жалбоподателя, че в случая е необходимо изрично позоваване на Наредба №
18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, тъй като този
подзаконов нормативен акт има за цел да определи видовете пътни знаци и
другите средства за сигнализиране на пътищата, както и условията, редът и
правилата за тяхното използване за организиране на движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, а правилото за поведение, което
следва да се спазва от водачите на МПС е дадено именно в чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За нарушението по член 6, т. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в чл. 183, ал. 3,
т. 5 от ЗДвП, за водач на МПС, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в
забранената посока на еднопосочен а именно глоба в размер на сумата от
30,00 лева, каквато е наложена от административнонаказващия орган в
конкретния случай. С оглед на това наложеното наказание правилно е
определено по вид и размер.
По отношение нарушението по чл. 103 от ЗДвП следва да се отбележи,
че изтъкнатото в жалбата не кореспондира със съдържанието на АУАН и НП
по делото. Видно от последните е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно
фактическо описание на нарушението, което напълно кореспондира с
дадената правна квалификация. Съгласно чл. 103 от ЗДвП „При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство
е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.“. От това следва пределно ясното правило, че когато е
подаден сигнал за спиране на конкретно посочено от полицейския служител
място, водачът следва да съобрази поведението си с тези обстоятелства и да
спре на посоченото място, което конкретният жалбоподател не е сторил на
5
14.01.2022 г. От доказателствата по делото се установява с категоричност, че
поведението на жалбоподателя не само, че не е съобразено с указанията на
служителя Грънчаров, но и се е отличило с изключителна дързост с оглед
предприетите незабавно след спиране действия по рязко привеждане на
автомобила в движение, с което едва не е преминал през краката на
полицейския служител. Нарушението е доказано с категоричност, а доводът
относно непрецизната му правна квалификация не се споделя, тъй като
непосочването на конкретно предложение от даден законов текст поначало не
съставлява съществено процесуално нарушение, което да затруднява правото
на защита, при положение, че е налице пълно фактическо описание, какъвто
именно е конкретният случай. За нарушението по чл. 103 от ЗДвП е
предвидено в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението. В конкретния случай на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на сумата от 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 5 месеца, които наказания са съобразени с
предвиденото в закона по вид и размер, като същите напълно съответстват на
завишената степен на обществена опасност на конкретното нарушение и на
цялостното поведение на водача на МПС, който с действията си не само, че не
е изпълнил разпорежданията на полицейския служител, но и вкл. е застрашил
неговото здраве. Ето защо наложените наказания за извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл. 103 от ЗДвП са законосъобразни и
справедливи по вид и размер. За пълнота на изложението, според настоящия
съдебен състав е следвало наказанието лишаване от право да управлява МПС
да бъде определено към максимума.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът
приема, че изтъкнатото в жалбата не съставлява разумно и съответно на
закона основание за отмяна на атакуваното НП. Очевидно е от
доказателствата по делото, че на 14.01.2022 г., при извършване на
полицейската проверка жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС,
като е управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 320 ЦДИ“,
с рег. № СВ0548ТА. Със съставения АУАН и издаденото въз основа на същия
НП, жалбоподателят е санкциониран именно за осъществените на 14.01.2022
г. от него, в качеството му на водач на МПС, действия (бездействие), а
6
именно че не е носил в себе си контролен талон от свидетелството за
управление на МПС, за което е бил длъжен, тъй като съгласно чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП „Водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория.“. При доказаност
действията на жалбоподателя към 14.01.2022 г., описани в АУАН и НП,
доводът за това, че към момента на съставяне на АУАН не е имал качеството
на водач, респ. че не е следвало да бъде санкциониран за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не се споделя, тъй като не държи сметка за времевия
момент на извършване на нарушението и на обстоятелството, че със съставяне
на АУАН и издаване въз основа на него на НП нарушителят се санкционира
за поведение, което предхожда времево момента на съставяне на АУАН и НП.
Наложеното за това нарушение наказание е законосъобразно и справедливо
по вид и размер.
Освен по повод доводите а жалбоподателя, настоящият съдебен състав,
извърши служебна проверка в изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал.
1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, при което констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, въз основа на приложената по делото заповеди за
компетентност на актосъставителя и АНО. Доводът на жалбоподателя за
изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН не се споделя, като АУАН
е издаден в предвидения срок и и при спазване на процесуалния ред за това.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни
срокове.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на жалбата,
поради което атакуваното НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, но такова не
е било осъществено, поради което разноски в полза на въззиваемата страна не
следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-4332-011908
от 29.06.2022 г. г., издадено от СДВР, ОПП, с което на М. Г. Т. , ЕГН:
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 5 месеца; на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на сумата от 30,00 /тридесет/ лева, за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ла. 1, т. 1, пр. 2от ЗДвП е наложена
глоба в размер на сумата от 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8