№ 43855
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110170317 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по молба на „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. В. И. срещу „А Л.“ ЕООД, с ЕИК: **********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 8917.20 лева с ДДС /главница/, представляваща дължимо, но
незаплатено възнаграждение за превоз на товари, осъществен от ищеца чрез
превозвач, която сума е обективирана във фактура № **********/27.04.202023
г. и 2/ сумата от 639.02 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за периода от 05.06.2023 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.12.2023 г. до окончателното плащане на вземането. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за автомобилен
превоз на товари, сключен съгласно заявка-договор з.Т.порт №
23/04/0012/0503/18.04.2023 г. Съобразно договора ищецът като превозвач
приел да осъществи превоз на товари по маршрут от Испания до България за
сумата от 8917.20 лева с включен ДДС. Били уговорени адреса за товарене /
SIEX 2001 SL, C/MERINDAD DE MONTIJA N6, BURGOS, 09001, ES / и дата
на товарене – 19-20.04.2023 г. и адрес за разтоварване: A Л., бул. Илиянци 119,
София на 25.04.2023 г.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
договора като е извършило транспортната услуга чрез превозвача „Д.“ АД,
като процесните стоки, които е следвало да бъдат превозени – 25 броя колети
с брутно тегло 16 270 кг., са превозени и доставени на разтоварен пункт и са
приети от получателя „А Л.“ ЕООД без забележки по превоза. Посочва се, че
след изпълнението на договора ищцовото дружество издало фактура №
********** от дата 27.04.2023г. с издател „И.Т.” ЕООД към „А Л.” ЕООД за
1
сумата от 8917,20 лева, като фактурата била изпратена на адреса на
управление на ответника с препоръчана пратка с обратна разписка и е
получена от ответното дружество на 04.05.2023 г. Посочва се, че уговорения в
договора за превоз срок за заплащане на дължимото навло е 30 календарни
дни след получаване на фактура и 2 бр. ЧМР товарителници, поради което
крайният срок за изплащане на дължимото възнаграждение бил 05.06.2023 г.
Въпреки това и към момента на предявяване на исковата молба ответникът не
е заплатил дължимото навло.
С тези аргументи се иска исковата претенция да бъде уважена.
Претендира разноски за исковото производство и по делото за обезпечение на
бъдещ иск по ч.гр.д. 68215/2023 г. по описа на СРС, 63 с-в.
С исковата молба са представени: заявка-договор з.Т.порт №
23/04/0012/0503/18.04.2023 г.; международна товарителница № 74794; фактура
№ **********/27.04.2023 г.; извлечение от ТР за актуално състояние за „И.Т.”
ЕООД и за „А Л.” ЕООД; детайлна разпечатка на пратка № 1050670026779.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Ответникът оспорва точното изпълнение от страна на ищеца
на задълженията му по сключения между страните договор. В тази връзка се
твърди, че изрично условие по процесния договор за превоз е било „И.Т.“
ЕООД да не товари в камиона стоки на други клиенти, освен тези, предмет на
процесния договор за превоз. Посочва се, че в договора за превоз в тежест на
превозвача при неизпълнение на това задължение била уговорена неустойка в
размер на 8917,20 лева. Твърди се, че ищецът не е изпълнил това свое
задължение и в бордовия камион с рег. № ********** е имало натоварена
допълнително чужда стока на трето лице. Посочва се, че в извънсъдебната
кореспонденция по ел. поща управителят на ищеца е бил уведомен за
неточното изпълнение на договора и с имейл от 27.04.2023 г. е признал, че в
камиона, с който се е извършвала процесната пратка са качени още два палета.
Посочва, че макар според договора размерът на неустойката да е равен на
размера на навлото, ответникът е предложил на ищцовото дружество с имейл
съобщение от 27.04.2023 г. и след това от 15.06.2023 г. да заплати навло за
превоза в намален с 1000 лева размер спрямо действително използваното
място в камиона. Поради липсата на отговор от негова страна, ищецът е
уведомен, че ответното дружество прави изявление за извънсъдебно
прихващане между дължимото от ответника навло по договора за превоз в
размер на 8917,20 лв. и неустойката, дължима от ищеца по същия договор в
размер на 8917,20 лв. Моли за отхвърляне на предявени иск. Ответникът
възразява срещу претендираните от ищеца разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК и в условията на евентуалност, в случай на
уважаване на предявения първоначален иск, „А Л.“ ЕООД, с ЕИК: **********
предявява срещу „И.Т.“ ЕООД насрещен иск за сума в размер на 8917,20
лева, представляваща дължима неустойка по договор за превоз. Релевира
възражение за съдебно прихващане на дължимата от ищеца и от ответника
сума, в случай на уважаване на двете насрещни претенции.
2
Моли съдът да не допуска съдебно-счетоводна експертиза за
изчисляване на законна лихва, тъй като не са необходими специални знания, а
освен това и признава размера на лихва за забава за периода от 05.06.2023 г. до
21.12.2023 г. върху главницата – 639,02 лева.
Моли съдът да задължи ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи
всички документи за процесния превоз.
Моли да бъде привлечен като трето лице помагач на страната на
ответника „Д.“ АД, чрез което е извършен превозът.
Моли съдът да задължи привлеченото като трето лице помагач да
представи по реда на чл. 190 ГПК, респективно – по реда на чл. 192 ГПК – ако
не бъде привлечено като помагач по делото, следните писмени документи:
договор за изпълнение на превоза, ЧМР товарителници за всеки товар по
договора от „И.Т.“ ЕООД за този камион, GPS разпечатка от деня на товарене
до деня на разтоварване; карта, заместваща тахографа и показваща колко часа
е карал шофьора, кога е спирал; финансови документи за процесния превоз, в
това число фактури за гориво, пътни такси, бележки от паркинги; от досието
на шофьора на процесния бордови камион – изплатени командировки спрямо
маршрута на конкретния превоз за периода от 19.04.2023 г. до 26.04.2023 г.;
кореспонденция между „И.Т.“ ЕООД и „Д.“ АД за извършения превоз;
плащане за „И.Т.“ ЕООД и „Д.“ АД по повод процесния превоз и по договора с
„А-л.“ ЕАД; приходна фактура за допълнителен товар, превозен с бордовия
камион с рег. № **********.
Моли водачът на бордовия камион с рег. № ********** да бъде
допуснат като свидетел при режим на призоваване, като моли да му бъде
издадено и съдебно удостоверение, което да послужи пред „Д.“ АД, по силата
на което да се снабди с информация за трите имена и адрес на шофьора,
извършил международния превоз.
Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с
които да се установи допълнителен товар в процесния камион, разтоварване
на дотоварения товар и този за ответника, извършени с бордовия камион с рег.
№ ********** от 19.04.2023 г. до 26.04.2023 г.
Моли да бъде допусната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск „И.Т.“ ЕООД
подава отговор на насрещната исковата молба, с който оспорва предявения
насрещен иск като недопустим, евентуално – неоснователен и недоказан.
Поддържа, че договорът, на който се позовава „А Л.“ ЕООД и в който е
уговорена посочената неустойка, е различен от процесния договор за
международен транспорт – посочва, че договорът за превоз по исковата молба
е по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г., а договорът, на
който се позовава „А Л.“ ЕООД в насрещната искова молба е по заявка-
договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г., за който е издадена ЧМР
международна товарителница № 849161/19.04.2023 г. и въз основа на който
договор „И.Т.“ ЕООД е издал на „А Л.“ ЕООД фактура №
**********/27.04.2023 г. Поради това оспорва претенцията за неустойка, за
3
която е предявен насрещен иск и претенцията по първоначалната искова
молба, да произтичат от едно и също договорно отношение между страните,
поради което моли насрещният иск да не бъде приеман за съвместно
разглеждане с първоначалния иск.
По същество, оспорва „И.Т.“ ЕООД да е изпълнило неточно
задълженията си по процесния договор за международен превоз. Оспорва
твърденията на ответника, че управителят на „И.Т.“ ЕООД е направил
извънсъдебно признание по имейл от 27.04.2023 г., тъй като цитираният
имейл се отнася по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г., а
не за процесния договор за превоз, а освен това в цитирания имейл не се
посочва за коя транспортна заявка е натоварена допълнителна стока, не се
споменава регистрационен номер на камион, в който е натоварена чужда
пратка, а освен това посочва, че авторът на посочения имейл не може да се
установи, тъй като последното не е подписано с квалифициран електронен
подпис и поради това не следва да се кредитират от съда като доказателство.
Оспорва ел. писмо от 19.01.2024 г., подписано с КЕП и изпратено от „А-Л.“
ЕООД да е получавано от „И.Т.“ ЕООД.
На следващо място, оспорва претендираната неустойка, тъй като в
неустоечната клауза не е посочен точния вид на неизпълнение, за който се
начислява неустойка, а освен това дотоварването на друга стока, различна от
уговорената в договора, по никакъв начин не засяга интересите на
възложителя на превоза. Посочва, че видно от товарителница № 74794
процесния договор за международен транспорт е изпълнен без забележки по
превоза, без констатиране на липси и без отбелязани възражения за повреди
или закъснение от страна на „И.Т.“ ЕООД.
Посочва, че ищецът по насрещния иск не твърди нанесени вреди, които
неустойката да обезщетява. Оспорва неустойката като нищожна поради липса
на предмет (не е определен точния вид неизпълнение, за което се дължи
неустойка), поради противоречие с разпоредбите на чл. 23, ал. 5 и 6 от
Конвенцията ЧМР с обичайната търговска практика, накърняваща добрите
нрави, както и поради прекомерност. Поддържа, че претендираният размер на
неустойката противоречи на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като върху неустойки и
обезщетения не се начислява ДДС. Поради това моли съдът да прекрати
делото, респективно – да отхвърли предявения насрещен иск. Моли съдът да
прогласи изрично нищожността на клаузата за неустойка в размер на 8917,20
лв. по процесния договор и в размер на 6102 лв. – по заявка-договор з.Т.порт
№ 23/04/0012/0504/18.04.2023 г. Претендира разноски по производството по
насрещния иск.
Към отговора на насрещния иск са представени следните документи:
заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г.; международна
товарителница № 849191; фактура № **********/27.04.2023 г. и приложения
– пълномощно, фактура и договор за правна защита и съдействие.
Моли съдът да остави без уважение доказателствените искания на
ищеца по насрещния иск по реда на чл. 190 ГПК, тъй като твърди, че е
представил всички документи за процесния договор за превоз още с
4
предявяване на исковата молба.
Моли съдът да остави без уважение искането за привличане като трето
лице-помагач на „Д.“ АД.
Моли съдът да остави без уважение и останалите доказателствени
искания на ищеца по насрещния иск.
Прави искане управителят на „И.Т.“ ЕООД да бъде разпитан по реда на
чл. 176, ал. 1 ГПК.
Относно редовността на отговора на насрещния иск:
С отговора на насрещната искова молба ответникът иска съдът да
прогласи изрично нищожността на клаузата за неустойка в размер на 8917,20
лв. по процесния договор и в размер на 6102 лв. – по заявка-договор з.Т.порт
№ 23/04/0012/0504/18.04.2023 г. посоченото искане има характер на
инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК.
Съдът намира искането на ответника за прогласяване на нищожността на
договора в частта относно сумата от 6102 лв. за недопустимо в настоящия
процес, тъй като договорното правоотношение по заявка-договор з.Т.порт №
23/04/0012/0504/18.04.2023 г. не е предмет на настоящото дело, поради което
не са налице предпоставките за разглеждане на инцидентен иск.
Относно искането за прогласяване на нищожността на клаузата за
неустойка в размер на 8917,20 лева по процесния договор, съдът намира, че
следва да го остави без движение, като на ответника по насрещната искова
молба се укаже да внесе по сметка на СРС допълнителна държавна такса за
разглеждане на инцидентния иск в размер на 356,69 лв. (4% от материалния
интерес на предявения насрещен иск) като представи в срок документ за
внесена държавна такса.
След изпълняване на указанията на ищеца по насрещния иск следва да
се дадат указания да представи отговор на инцидентния иск в срока по чл. 131
ГПК.
По искането за привличане на трето лице помагач от страна на
ищеца:
Ответникът по първоначалния иск „А Л.“ ЕООД прави искане да бъде
привлечено като помагач „Д.“ АД.
По направеното искане за привличане на помагач съдът намира
следното: Правният интерес от привличането на трето лице е всякога
обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по
делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го
страна на благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху
неговото правно положение, като предотврати регресната му отговорност,
както и от обвързването на третото лице помагач с обвързващата сила на
мотивите на постановеното съдебно решение, която може да помогне на
привляклата го страна в последващ процес и ще спести повторно доказване на
обстоятелствата, установени по делото, в което третото лице-помагач е
участвало.
Съдът намира искането на ответника по първоначалния иск за
5
неоснователно, тъй като няма данни и наведени твърдения за регресна
отговорност на посоченото дружество, спрямо ответника, поради което не е
налице правен интерес на ответника да обвързва „Д.“ АД с мотивите на
постановеното съдебно решение в бъдещ съдебен процес.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Следва да се обяви за безспорно обстоятелството, че между страните
съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
Договор за международен автомобилен превоз на товари по заявка-договор
з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г., като въз основа на същия е издадена
и фактура № **********/27.04.202023 г., получена от ответника и че по
договора е уговорено възнаграждение от 8917,20 лева с ДДС.
Съдът намира, че следва да допусне искането на ищеца за съдебно
икономическа експертиза, като намира, че не следва да се допуска единствено
първия въпрос (доколкото не се изискват специални знания).
Съдът намира, че следва да издаде исканото от ищеца съдебно
удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП-София за снабдяване с
посочените документи, но след заплащане на държавна такса в размер на 5 лв.
от ищеца.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да
представи всички документи за процесния превоз следва да се остави без
уважение, тъй като част от исканите документи са представени с ИМ
(товарителница ЧМР и фактура), а за останалите документи няма данни дали
такива документи наистина се намират при ищеца (документи относно
допълнително разтоварване).
Относно исканията в ОИМ за представяне на документи от „Д.“ АД,
съдът намира, че следва да уважи искането само в частта относно т. 3.1 и 3.2,
но след представяне на молба-препис за третото неучастващо лице по чл. 192,
ал. 2 ГПК (доколкото не допуска посоченото лице като помагач). Искането в
останалата част за неотносимо и ненеобходимо към правния спор.
Искането за допускане на шофьора на камиона като свидетел е
основателно, но на този етап е нередовно, тъй като ответникът иска допускане
на свидетел при режим на призоваване, но не посочва три имена и адрес.
Поради това съдът намира, че следва да отложи произнасянето по
доказателственото искане на ищеца за първото открито съдебно заседание,
като определя и краен срок за посочване на три имена и адрес на свидетеля до
първото о.с.з. Доколкото ответникът е направил искане за издаване на съдебно
удостоверение, за снабдяване с посочената информация, съдът намира, че
следва да му бъде издадено такова, след представяне н а доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 5 лв.
Искането на ответника за допускане на двама свидетели при режим на
6
довеждане съдът намира за ненеобходимо и неотносимо, поради което го
оставя без уважение.
Искането на ответника по насрещния иск по чл. 176 ГПК съдът намира
за ненеобходимо за разрешаване на процесния правен спор, тъй като
обясненията на страна са доказателствено средство единствено, когато
страната посочва неизгодни факти за нея, а такова признание на факт може да
бъде направено и от процесуален представител, без да има необходимост да се
изслушва управител на дружеството. С оглед принципа на бързина и
процесуална икономия, на ищеца по насрещния иск следва да бъде дадено
указание да вземе становище по посочените твърдения на ответника по
насрещния иск, вместо да бъде постановено изслушване на управителя на „А
Л.“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск на този етап е
допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК,
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на
основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
1. ВРЪЩА предявения от „И.Т.“ ЕООД инцидентен установителен иск,
предявен с отговор с вх.№ 234911/17.07.2024 г. по гр.д. № 70317/2023 г.
по описа на СРС В ЧАСТТА досежно искането съдът да прогласи с
изричен диспозитив нищожност на клаузата за неустойка в размер на
6102 лева по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г.,
като недопустим на основание чл. 212 ГПК.
2. ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искането от „И.Т.“ ЕООД за прогласяване
нищожност на клауза за неустойка в размер на 8917,20 лв. по процесната
заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г.
УКАЗВА на „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК **********, чрез процесуалния му
представител адв. В. И., че следва в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение да отстрани
констатираните нередовности в отговор с вх. № 234911/17.07.2024 г. като
посочи 1/дали предявява установителен иск за прогласяване нищожност на
клауза за неустойка в размер на 8917,20 лв. по процесната заявка-договор
з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г. т.е. дали иска съдът да се произнесе с
изричен диспозитив в съдебното си решение по валидността на неустоечната
клауза и 2/ако „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК ********** предявява установителен иск
съдът да прогласи с изричен диспозитив нищожност на клаузата за неустойка
в размер на 8917,20 лева по процесната заявка-договор з.Т.порт №
23/04/0012/0503/18.04.2023 г., то да довнесе по сметка на СРС държавна
такса от 356,69 лева и да представи доказателства за това КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не изпълни дадените указания в посочения срок
съдът ще прекрати производството в тази му част.
3. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А-Л.“ ЕООД за привличане на
„Д.“ АД като трето лице помагач.
7
4. ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеният с отговор с вх. №
83496/13.03.2024 г. насрещен иск от „А Л.“ ЕООД против „И.Т.“ ЕООД,
с ЕИК ********** – за сумата от 8917,20 лева – неустойка по договор
з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г.
5. СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права по договор за автомобилен превоз на
товари по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г. и издадена
въз основа на същия фактура № **********/27.04.202023 г.
Предявен е насрещен осъдителен иск за неустойка по договор за
автомобилен превоз на товари по заявка-договор з.Т.порт №
23/04/0012/0503/18.04.2023 г., дължима поради товарене на други товари в
камиона, наред с поръчания.
Направено е възражение за прихващане по чл. 103 ЗЗД, вр. с чл. 298, ал.
4 ГПК на сумите по главния и насрещния иск.
- правна квалификация – предявените главни искове са с правно
основание по чл. 286 от Търговския закон вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че между тях съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за международен
автомобилен превоз на товари по заявка-договор з.Т.порт №
23/04/0012/0503/18.04.2023 г., като въз основа на същия е издадена и фактура
№ **********/27.04.202023 г., получена от ответника и че по договора е
уговорено навло от 8917,20 лева с ДДС.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск по чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД е да докаже наличието на облигационно отношение между него и
ответника, въз основа на сключения договор, както и че е изпълнило
задълженията си по същия.
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД е да докаже валиден главен дълг и изпадане на ответника в забава
(изтичане на уговорения падеж или изпращане на покана).
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В доказателствена тежестта на ищеца по насрещния иск по чл. 92, ал. 1
ЗЗД е да докаже валиден договор, клауза за неустойка в него, както и вида на
неизпълнението, за което се отнася уговорената неустойка – именно по заявка-
договор з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г.
8
В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да докаже
изпълнение на задълженията си за заплащане на неустойка и възраженията си,
в това число за нищожност на клаузата за неустойка поради липса на предмет,
поради прекомерност и противоречие на добрите нрави.
По възражението за прихващане ответникът следва да докаже
изискуемо и ликвидно парично вземане спрямо ищеца, насрещно свое
изпълняемо задължение към ищеца и получаване от ищеца на изявлението за
прихващане.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът и
ищец по насрещния иск „А Л.“ ЕООД не сочи доказателства, че „И.Т.“ ЕООД е
в неизпълнение на задълженията си именно по договор з.Т.порт №
23/04/0012/0503/18.04.2023 г..
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора и насрещната искова молба и
отговора на насрещната искова молба.
УКАЗВА на ответника „А-Л.“ ЕООД да представи в едноседмичен срок
изрична писмена молба-препис за третото лице „Д.“ АД, съдържаща исканите
документи по т. 3.1 и 3.2 от доказателствените искания към отговора на
исковата молба, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок съдът ще разгледа
делото без доказателственото искане по чл. 192 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца „И.Т.“ ЕООД да внесе по сметка на СРС държавна
такса в размер на 5 лв. за издаване на исканото съдебно удостоверение по
исковата му молба като представи и проект на удостоверението в
едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на таксата и представяне на доказателства за това на
ищеца ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи пред ТД на
НАП-София.
ПРИ НЕПРЕДСТАВЯНЕ на документите въз основа на
удостоверението в 2-седмичен срок от получаването му, съдът ще отхвърли
искането за съдебно счетоводна експертиза (предвид невъзможността на
вещото лице да се снабди с информация и да отговори на поставените
въпроси) .
УКАЗВА на ответника „А-Л.“ ЕООД да внесе по сметка на СРС
държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на исканото съдебно
удостоверение, което да послужи пред „Д.“ АД – за снабдяване с данни за
шофьор на камион рег. № **********, както и да представи проект на
удостоверението в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на таксата и представяне на доказателства за това и на
проект за удостоверение на ответника ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно
удостоверение за три имена и адрес на шофьора на камион рег. № **********
съгласно т.5 от доказателствените искания към ОИМ, което да послужи пред
„Д.“ АД, с ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок след получаване на удостоверение за
9
изпълнение на указанията – за посочване на адреса и имена на искания
свидетел, след изтичане на който делото ще се разгледа без исканото
удостоверение.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачите, поставени в исковата молба (без задача първа).
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Димитрова Петрова, която да се уведоми,
че следва да изготви заключението СЛЕД представяне на вносна бележка от
ищеца за платен депозит и СЛЕД представяне на доказателства за внесена от
ищеца държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за назначената експертиза в размер на 600 лева,
платими от ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе по сметка на СРС сумата от 600 лева –
депозит за допуснатата счетоводна експертиза и да представи доказателства за
това в едноседмичен срок от съобщението като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в
противен случай съдът може да цени поведението на страната при условията
на чл. 162 от ГПК и да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, относно
които страната е създала пречки пред доказването.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице по ССчЕ да представи експертизата в срока
по чл. 199 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за снабдяване с други документи
от лицето „Д.“ АД, както и за призоваване на управителя на дружеството да
отговаря на въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на комплексна
техническа и счетоводна експертиза.
ДОПУСКА един свидетел на ответника при режим на призоваване за
установяване на натоварвания и разтоварвания на камиона и качване на
допълнителен товар с процесния превоз СЛЕД представяне на удостоверение
за трите имена на посочения свидетел и адрес и СЛЕД внасяне на държавна
такса, която ще бъде допълнително определена от съда след представяне на
данни за адрес на свидетеля.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г. от
10.10 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на „И.Т.“ – и
препис от отговора на насрещния иск вх. № 234911/17.07.2024 г.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване на
настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
10
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ЧАСТТА ОТНОСНО т. I и т. III може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищеца.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11