Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16591 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от И.Н.Г. искова молба за осъждане на Г. фонд да му
заплати сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 08.06.2011 г., ведно със законната лихва от 08.06.2011
г. до окончателното изплащане.
Ищецът И.Н.Г.
твърди в исковата си молба, че на 08.06.2011 г. на главен път І-8, ул. „******“
в гр. Пазарджик водачът на неустановен лек автомобил нарушил правилата за
движение по пътищата и поради неспазена дистанция и несъобразена скорост
застигнал ищеца, който управлявал мотопед и го ударил отзад. Г. загубил
управлението на превозното средство и паднал върху асфалта. Водачът напуснал
местопроизшествието.
Вследствие
претърпяното ПТП пострадалият получил телесни увреждания, изразяващи се във
фрактура на ляво рамо и лява ключица, причинили трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник за около 5-6 месеца, фрактура на ІV, V, VІ,
VІІ ребра, довели до трайно затрудняване на движението на снагата за около 2-4
месеца и травматични увреждания, от които Г. изпитвал болки и страдания за
около 5-10 дни. Непосредствено след инцидента пострадалият бил откаран в спешно
отделение на МБАЛ – гр. Пазарджик, където получил лечение под формата на влИ.ия
на обезболяващи и успокояващи препарати. Лявата ръка и рамо били обездвижени с
ортеза за около месец. За същия период било необходимо ищецът да спазва и строг
постелен режим за лечение на счупените ребра. Г. изпитвал болки при всяко
движение и вдишване, а за елементарни физически нужди ползвал помощта на
съпругата си. Това се отразило силно негативно на емоционалното състояние на
ищеца, който до този момент разчитал само на себе си, а като глава на
семейството работил и осигурявал прехраната на всички. Възникналата зависимост
поради обездвижването го поставила в състояние на депресия. Проявявал остра
безпричинна раздразнителност и страдал от неспокоен сън. Опасявал се, че няма
да се завърне към обичайния си начин на живот.
След
около 5-6 седмици Г. започнал да се изправя и да се раздвижва. В областта на
лакътя ръката му останала силно болезнена и трудно подвижна, а при един от
прегледите се установило, че очакваното възстановяване не е настъпило. Това наложило
на 12.07.2011 г. отново да постъпи в болница, където била извършена оперативна
интервенция на лакътния нерв. Ръката му отново била обездвижена, а болките
наложили прием на обезболяващи. В продължение на повече от три месеца Г. не
могъл да се завърне към обичайния си начин на живот. Към момента все още
изпитвал силни болки в областта на раменния пояс и ръката при движение и при по-силно
физическо натоварване.
Предвид
неизвестността на превозното средство, чийто водач е причинил на ищеца
описаните увреждания, Г. счита, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на Г. фонд. На 19.12.2013 г. при ответника била заведена щета,
след което последвала кореспонденция и искания за представяне на документи, а
накрая - и отказ да бъде изплатено обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден
да му заплати исковата сума от 45 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 08.06.2011 г. до окончателното изплащане.
Г. фонд
оспорва иска, като възразява, че механизмът на произшествието не бил изяснен. Доказателства
за настъпване на процесното ПТП не били представени по образуваната при него
щета. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който не спазил задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното за
движение. Оспорва и претенцията за мораторна лихва.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е прието заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 222/08.06.2011 г.
С влязло
в сила на 13.10.2011 г. постановление от 09.09.2011 г. по ДП № 861/2011 г. на
РУП – гр. Пазарджик разследването по досъдебното производство е било спряно,
тъй като извършителят на пътно-транспортното произшествие не е открит.
Въз
основа на материалите по приетото по делото заверено копие на ДП № 861/2011 г.
на РУП – гр. Пазарджик е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, в
която е описан механизмът на ПТП. В дясна пътна лента на път І-8 в гр.
Пазарджик, на около 2.8м вляво от десния бордюр, със скорост 45-50 км/ч се е
движил мотопед, управляван от ищеца И.Г.. Неизвестен автомобил – джип, микробус
или товарен автомобил го застигнал и ударил мотопедиста в торса. Водачът на
неизвестния автомобил предприел изпреварване на мотопеда, но поради неосигурена
достатъчна и безопасна дистанция ударил мотоциклетиста, без да засегне
управляваното от него двуколесно превозно средство. От удара, чрез лявата ръка
било завъртяно кормилото на мотопеда, наклонил го наляво и го свалил върху
асфалта, легнал на лявата страна. След това мотопедът се плъзнал още няколко
метра и се е спрял. Като причина за настъпване на произшествието се сочат
действията на водача на неизвестния автомобил, който при изпреварване на
мотопеда не осигурил достатъчна дистанция – не по-малко от 0.60м. Причина за
инцидента било и движението на мотопеда на разстояние 2.8м от десния край на
платното за движение, с което се поставил в повишена рискова ситуация.
По
делото е приета медицинска документация, която съдът не обсъжда самостоятелно,
доколкото е послужила на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза.
В деня
на произшествието – 08.06.2011 г. И.Г. е бил приет по спешност в МБАЛ – гр.
Пазарджик, където е консултиран с травматолог и хирург. Установени са счупване
на четири ребра вляво, счупване на лява ключица и счупване на лява лопатка.
Лявата раменна става е била имобилизирана. На 12.07.2011 г. Г. постъпил в
отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Здраве“, гр. Пазарджик, където претърпял
оперативна интервенция за освобождаване на увреда на лакътния нерв на лява
ръка. Според вещото лице д-р С. получените увреждания могли да се получат по
описания в исковата молба начин. При нормално
протичане на лечебния процес срокът за възстановяване на счупванията на
ребрата и на лявата ключица и лопатка бил 3 месеца, а на получените рани на
лява китка и корема – 10 дни.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на св. Г.Г., съпруга на
ищеца. Разказва, че се грижила за И.непрекъснато, тъй като не можел да се
движи, да се храни и обслужва самостоятелно. Лакътят му започнал да отича и
получил обездвижване на пръстите. Към момента не се възстановил и продължавал
да изпитва болки в раменната област. Движенията му били ограничени, пръстите му
изтръпвали и ръката му треперела. След произшествието се сринал емоционално и
се изолирал от хората.
На
19.12.2013 г. пред Г. ф. е заведена щета № 210270 за определяне на обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от ПТП с участие на неидентифицирано МПС, по
която на 27.02.2014 г. УС на Г. фонд е постановил отказ.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000
лева, претърпени вследствие на ПТП на 08.06.2011 г. на територията на РБ,
причинено от виновни действия на водач на неидентифицирано МПС.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска срещу Г. ф.е провеждане на
извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалото лице, предявило претенция
пред фонда за изплащане на обезщетението, като в тримесечния срок от
завеждането е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение,
или ищецът не е съгласен с размера на определеното обезщетение.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че извънсъдебна процедура е проведена,
като ответникът в настоящото производство е отказал да изплати обезщетение на И.Н.Г..
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), отговорността на Г. фонд е
обективна, като ищецът следва да установи наличието на посочените в цитираната
норма предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, да
е причинено от управление на неустановено моторно превозно средство и от него
да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания или
смърт. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Основният
спорен по делото въпрос е дали ПТП е причинено от неидентифицирано МПС, което е
нарушило правилата за движение по пътищата и по този начин е довело до
причиняване на травматични увреждания на пострадалия.
При
съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът намира за безспорно и
категорично установен механизма на процесното ПТП по начина, по който е описан
в авто-техническата експертиза. Посоката и източникът на удара съответстват на
деформациите по мотопеда. Накъде се е насочило тялото на Г. непосредствено след
удара е без значение с оглед получените увреждания. Дали се е завъртяло в
посока, противоположна на тази, на която е паднал мотопеда или е паднал от
лявата му страна не оказва влияние върху крайния извод за противоправно
поведение на водача на неизвестното МПС, който е нарушил нормата на чл. 42, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, като не е осигурил достатъчно странично разстояние между своя
автомобил и мотопеда по време на изпреварването. Заключението е подробно
обосновано, компетентно и обективно, поради което съдът го кредитира изцяло.
Следва да
се отбележи и че водачът на неидентифицирания автомобил се е движил и с
превишена скорост – 65-70 км/ч, над разрешената от 50 км/ч, съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира могат
да бъдат получени при падане от мотопед. Политравматичните увреждания –
счупване на ребрата и на ляв горен крайник, както и контузии са поставили пострадалия
в невъзможност да се обслужва в хигиенно-битово отношение за около месец. Пред
този период той се е нуждаел от чужда помощ за елементарни дейности,
включително по поддържане на личната хигиена, което допълнително му е причинило
неудобства и психически дискомфорт. Начинът му на живот значително се е
променил, основно поради трайното затруднение да си служи с лявата ръка.
Настъпилите след първия месец усложнения са наложили повторната операция за
освобождаване на лакътния нерв. Към момента състоянието на Г. не е напълно
възстановено, а движенията му са ограничени, с периодични болки в раменната
област и изтръпване на пръстите.
Като съобрази
възрастта на пострадалия – 61 г. към датата на процесното ПТП, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния интензитет
и продължителността им, променения ритъм и начин на живот, съпътстващите
възстановяването трудности и периода на зависимост от чужда помощ, включително за поддържане
на лична хигиена и
самообслужване, съдът намира, че 20 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. При определянето му съдът отчита конкретните икономически
условия, както и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент: за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно пострадало
лице - 1 000 000 лева, а за всяко събитие при две или повече пострадали лица -
5 000 000 лева. (§ 27 от ПЗР на КЗ отм.)
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на И.Г..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се налага
извод, че избраната от Г. позиция на пътното платно при управление на мотопеда не
е съобразена с нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Разстоянието от 2.8м от десния
край на платното определено е в разрез със задължението на мотопеда да се движи
възможно най-вдясно по платното за движение. Нещо повече, видно от разположението
на мотопеда на платното спрямо ширината му (фиг. 2 на авто-техническата
експертиза), заобикалянето му от идващия зад него автомобил е било затруднено,
доколкото е трябвало да навлезе в насрещната лента за движение. Това води до
извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който принос
съдът определя на ¼. Определеното от съда обезщетение следва да бъде
намалено съответно до сумата от 15 000 лева.
Неоснователна
е ищцовата претенция за началния период на задължението за лихва. Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ
(отм.) Г. фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по предявената от пострадалото лице претенция, който не е по-дълъг
от три месеца от датата на завеждане на претенцията по ал. 9. В случая срокът е
нормативно определен и изтича на 19.03.2014 г. Поради това обезщетението следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата, следваща изтичането на
тримесечния срок по чл. 288, ал. 7 от КЗ – 20.03.2014 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Договор за правна защита
и съдействие в полза на И.Г. адв. Д. не представя. Липсват и доказателства за
споразумение с ищеца да му бъде оказана безплатна правна помощ и основанията за
това.
И.Г. е
бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 600
лева и 83.33 лева депозит за експертиза.
Ответникът
е сторил разноски в размер на 300 лева. Съгласно чл.
25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 300 лева. От
общия размер на разноските 600 лева, на ответника се дължат 400 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), Г. Ф., с адрес ***
да заплати на И.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
08.06.2011 г. в гр. П., ведно със законната лихва от 20.03.2014 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 45 000 лева и за законна лихва за периода 08.06.2011 г. –
19.03.2014 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., с адрес *** да заплати
по сметка на Софийски Градски съд сумата от 600 лева държавна такса и 83.33
лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Н.Г., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Г. Ф., с адрес ***
сумата от 400 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: