№ 158
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500403 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.278, във вр. чл.274, ал.2 ГПК.
С Определение № 277/03.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1321/2021г. по описа на ОС -
Пловдив, се оставя без разглеждане жалбата на Д. Г.Д., ЕГН **********, длъжник по изп.д.
№ 2018***0400361 по описа на ЧСИ Б. А. рег.№ ***, с район на действие ОС -Пловдив,
против съобщение за налагане на запор с изх.№ 4966/16.04.2021г., и се прекратява
производството по делото.
Срещу Определение № 277/03.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1321/2021г. по описа на ОС
- Пловдив, е постъпила въззивна жалба, вх.№ 4165/15.06.2021г., подадена от Д. Г.Д..
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното определение,
а искането е за отмяна, признаване допустимостта на жалбата, признаване действията на
ЧСИ за мълчалив отказ, съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК за прилагане на правомощия по
чл.433, ал.1, т.8 и ал.3 ГПК, за прекратяване на изп.д.№ 361/2018г., както и за отмяна на
наложените запори и възбрани и за присъждане на разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор на жалбата, вх.№ 5669/07.07.2021г., от насрещната
въззиваема страна, взискателя „М. АД, ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор В. С., чрез юрисконсулт Л. Л.И., въззивната жалба се оспорва, моли се да бъде
оставена без уважение, както и за присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на
въззивно обжалване определение по чл.274, ал.1 ГПК на контролно-отменителен окръжен
съд по местоизпълнението от съдебния район, в законния срок, от активно процесуално
легитимирано лице, длъжника в изпълнителния процес, за когото е налице правен интерес от
1
въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на препис от жалбата за отговор до насрещната въззиваема страна, взискателя,,
поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в жалбата и като
извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение,
намира следното:
Обжалваното определение е постановено в контролно - отменителното производство по
реда на чл.435 ГПК, образувано по частна жалба, вх.№ 3810/10.05.2021г. по описа на ЧСИ,
подадена от Д. Г.Д., ЕГН **********, длъжник по изп.д.№ 2018***0400361 по описа на
ЧСИ Б. А. рег.№ ***, с район на действие ОС - Пловдив, против съобщение за налагане на
запор, връчено на жалбоподателя на 29.04.2021г., с доводи за прекратяване по право на
изпълнителното производство още през 2020г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като от
образуване на изпълнителното дело през 2018г. до връчване на запорното съобщение, в
продължение на повече от 2 години, по него не били извършвани никакви изпълнителни
действие.
За да постанови обжалваното определение, с което жалбата на длъжника е оставена без
разглеждане, е прието, че същата е недопустима, тъй като обжалваните действия не попадат
сред изрично изброените в чл. чл.435 ГПК, подлежащи на „ревизия“ от съда.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения процесуално-правен
спор, настоящата въззивна инстанция приема следното:
Съгласно приложимата процесуална уредба, чл.435, ал.2 ГПК (Изм. ДВ бр.100/2010 и
бр.86/2017г.) длъжникът в индивидуалното принудително изпълнение има право на жалба
срещу посочени изчерпателно изпълнителни действия, сред които са и насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо (чл.435, ал.2,
т.2 ГПК), както и отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение (чл.435, ал.2, т.6 ГПК). В коментираната процесуално правна
уредба са посочени изчерпателно и основанията за обжалване от длъжника на подлежащите
на обжалване от него изпълнителни действия.
Съгласно даденото нормативно тълкуване в т.1 ТРОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015г. по
тълк.д.№ 2/2013г., запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на
самостоятелно обжалване, а на обжалване подлежи насочване на изпълнението върху
(твърдяно да е) несеквестируемо имущество.По жалбата съдът дължи да се произнесе
секвестируем ли е имущественият обект и, ако приеме несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са) с несеквестируемостта
и без да има искане за това.Срокът за обжалване на насочването на изпълнението върху
парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчване на съобщението, като
пропускането на срока само осуетява отмяна от съда на наложения запор като изпълнително
2
действие, но не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител вдигане на
запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени от
кредитора.
В разглеждания случай, подадената жалба от длъжника в индивидуалното принудително
изпълнение, по която е образувано контролно-отменителното производство, гр.д.№
1321/2021г. по описа на ОС- Пловдив, е подадена против подлежащо на обжалване пред
съда от длъжника изпълнително действие - насочване на изпълнението за парично
задължение чрез налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово
възнаграждение, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.1 ГПК, поради което са незаконосъобразни
изложените в противоположен смисъл мотиви в обжалваното определение.
Като краен резултат, са законосъобразни изводите на контролно-отменителния съд, че
подадената от длъжника жалба против насочване на изпълнението е недопустима, тъй като в
нея са единствено въведените доводи за прекратяване по право на индивидуалното
принудително изпълнение, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК., които са неотносими към
поставения спор за процесуална незаконосъобразност на обжалваното изпълнително
действие, респективно в жалбата не са въведени относими доводи за несеквестируемост на
вземането, върху което е наложен запорът.
Налага се извод за неоснователност на жалбата, респективно за законосъобразност на
обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед на този резултат жалбоподателят дължи заплащането на разноски на въззиваемата
страна, която е подала отговор на въззивната частна жалба чрез юрисконсулт, на осн. чл.78,
ал.8 ГПК, във вр. чл.37,ал.1 ЗПП, в размер на 50лв., на осн.чл.25а, ал.3 Наредба за
заплащането на правната помощ.
Тъй като с настоящото определение, постановено в упражняване на функционалната
компетентност по чл.274, ал.2 ГПК, приключва предвидения в закона инстанционен контрол
на обжалваното определение, по арг. на чл. 437, ал.4 ГПК, същото е неподлежащо на
обжалване.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 277/03.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1321/2021г. по
описа на ОС - Пловдив, с което се оставя без разглеждане жалбата на Д. Г.Д., ЕГН
**********, длъжник по изп.д.№ 2018***0400361 по описа на ЧСИ Б. А. рег.№ ***, с район
на действие ОС - Пловдив, против съобщение за налагане на запор с изх.№
4966/16.04.2021г., и се прекратява производството по делото.
3
ОСЪЖДА Д. Г.Д., ЕГН **********, да заплати на „М. АД, ЕИК ********, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. (петдесет лева).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4