№ 1052
гр. Бургас, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120202320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
№ 695578-F693553 от 15.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС, на
основание чл.178 от ЗДДС, му е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Твърди се, че физическото лице никога не е осъществявало търговска дейност и не е
било регистрирано по ЗДДС. Сочи се, че физическото лице е осъществявало търговска
дейност като ЕТ ,,А.-1 – А. Д.“ ЕИК *********, който е бил регистриран по ЗДДС, но е бил
заличен от Търговския регистър на 08.11.2022г. Счита, че неоснователно АНО е прехвърлил
регистрацията по ЗДДС от ЕТ на физическото лице, тъй като не са били налице основания
за регистрация по ЗДДС на физическото лице А. Д. Д.. Алтернативно се поддържа в
жалбата, че ако съдът приеме наличие на извършено нарушение, то случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. М..
Поддържа жалбата и изложените в нея възражения. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Счита за безспорно установено вмененото на жалбоподателя
нарушение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят А. Д. бил регистриран като ЕТ ,,А.-1 – А. Д.“ ЕИК *********.
Едноличният търговец бил регистриран по ЗДДС от 17.01.2007 г. до 08.11.2022 г., на която
дата бил заличен в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Свидетелката С. К.
на длъжност гл. инспектор в НАП извършила проверка и констатирала, че в срока до
22.11.2022 г. жалбоподателят не е подал заявление за дерегистрация на едноличния търговец
по ЗДДС поради заличаването му. Свидетелката К. съставила срещу жалбоподателя АУАН
на 25.01.2023 г. за извършено нарушение на чл.109, ал. 1 от ЗДДС. На 15.03.2023 г. било
издадено срещу жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката К. са
последователни и обективни, поради което съдът няма съмнение в тяхната достоверност.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(оправомощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП)
в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както
и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен в АУАН и в НП. В тази
връзка съдът не споделя поддържаното в жалбата възражение за допуснато нарушение по
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП фактите на
вмененото на жалбоподателя нарушение са пълно и ясно отразени, включително с посочване
на относимите правни норми от ЗДДС. Излагат се твърдения, че на 08.11.2022 г.
регистрираният по ЗДДС от жалбоподателя ЕТ ,,А.-1 – А. Д.“ е бил заличен в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и категорично
се установяват от събраните по делото доказателства. На следващо място контролните
органи на приходната администрация са установили и посочили в издадените от тях актове
(АУАН и НП), че в предвидения в чл. 109, ал. 1 ЗДС срок до 22.11.2022 г. жалбоподателят
не е подал заявление за дерегистрация на едноличния търговец. Жалбоподателят не оспорва
и тези наведени в административнонаказателното производство фактически положения.
2
Така описаните факти съдът намира за достатъчни по обем и носители на конкретни данни,
за да се приеме, че нарушението е описано в пълнота, т.е. всички обстоятелства във връзка с
извършването му са недвусмислено установени по делото.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 109, ал. 1 ЗДДС, според която
разпоредба в случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация
лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното
обстоятелство по чл. 107, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до
датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Не е спорно по делото, че физическото лице А. Д. Д. е извършвал търговска дейност
чрез регистрирана фирма ЕТ ,,А.-1 – А. Д.“ ЕИК *********. Като безспорно се установява и
че ЕТ ,,А.-1 – А. Д.“ ЕИК ********* е бил регистриран по ЗДДС на 17.01.2007 г. във връзка
с облагаем оборот, както и че едноличният търговец е бил заличен в Търговския регистър на
08.11.2022 г. Следователно съгласно нормата на чл. 109, ал. 1 ЗДДС в 14 дневен срок от
08.11.2022 г. жалбоподателят е следвало да подаде заявление за дерегистрация в НАП. От
показанията на свидетелката К. се установява, че заявление за дерегистрация на ЕТ ,,А.-1 –
А. Д.“ ЕИК ********* не е било подадено. Безспорно според настоящия съдебен състав
задължението за подаване на заявлението за дерегистрация след заличаване на едноличния
търговец е възникнало за физическото лице, което го е регистрирало и е извършвало
търговска дейност чрез него. Тук следва да се обсъди и възражението на жалбоподателя, че
като физическо лице никога не е извършвало търговска дейност и не е било регистрирано по
ЗДДС, поради което неправилно приходната администрация го приравнява на едноличния
търговец и го счита за данъчно задължено лице. Съдът намира така посоченото възражение
за неоснователно. Жалбоподателят е бил санкциониран в настоящия случай за това, че не е
подал заявление за дерегистрация на едноличен търговец, който е регистрирал по ЗДДС и
чрез който е упражнявал търговска дейност. Видно от изложените в АУАН и НП
обстоятелства, отговорността на жалбоподателя е била ангажирана не в качеството му на
физическо лице нетърговец, регистрирано по ЗДДС, а като лице, което е регистрирало ЕТ,
който е заличен и за което лице е възникнало задължение по чл. 109, ал. 1 ЗДДС да подаде
заявление за дерегистрация поради заличаване на търговеца. Т.е. приходната администрация
не приравнява физическото лице на едноличния търговец, а единствено му вменява
задължение, да подаде заявление за дерегистрация на едноличния търговец. Както се
установи по –горе в изложението, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и в
тази връзка правилно срещу него е било издадено процесното наказателно постановление.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178 ЗДДС предвижда наказание
„глоба“ от 500 до 5000 лева. Наказващият орган правилно е приложил посочената
санкционна норма като относима към случая и на жалбоподателя е било наложено наказание
в минимално предвидения размер от 500 лева. С така наложеното наказание ще бъдат
3
постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 695578-F693553 от 15.03.2023 г.,
издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на А.
Д. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.178 от
ЗДДС, му е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите
сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4