Решение по дело №787/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2345
Дата: 27 декември 2019 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100900787
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

Гр.София, … декември 2019 година

 

В       ИМЕТО        НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№787 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производство по чл.625 ТЗ.

                   Постъпила е молба от „В.2.“ ЕООД, ЕИК*********, в която се твърди, че дружеството има търговски отношения с ответника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, във връзка с които са издадени фактури под №№ 1595/03.12.2018г.; 1602/16.01.2019г, чиято обща стойност е сумата от 5 040лв. Това е размерът на дължимо възнаграждение за извършени от молителя транспортни услуги. Молителят твърди, че ответникът е неплатежоспособен към 03.12.2018 година, поради което не може да изпълни своите изискуеми парични задължения към молителя. Ето защо моли съда да уважи молбата.

                   В срока за отговор и становище ответникът „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, не дава отговор и взема становище по молбата.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   От фактическа страна:

                   По делото молителят е представил два броя фактури, в заверени копия, издадени от него с получател „Ц.П.“ ЕООД, както следва: фактура №1595/03.12.2018 година на стойност 4 560лв с ДДС с основание – извършен транспорт с хладилен автомобил *********и фактура №1602/16.01.2019 година на стойност 480лв с ДДС с основание – извършен транспорт Букурещ – Варна с групажен автомобил ***************.

                   Представени са и направените от ответника заявки, носещи подпис и печат на двете дружества, на които е отбелязана дата на плащане, както следва- 30 дни след разтоварване, като разтоварването е на 01.12.2018 година и на 15.01.2019 година.

                   По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице С.М..

                   В своето заключение вещото лице е посочило невъзможността да се снабди с необходимите счетоводни документи въз основа на което да направи своите констатации и изводи касателно това дали ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Ето защо вещото лице е изготвило заключение въз основа на условен счетоводен баланс с отчитане на наличните по делото данни за активи и пасиви на дружеството, като е посочило, че от събраните служебно от съда доказателства за активите на длъжника не се установява същият да е собственик на МПС, както и на вещни права върху недвижимости. Ето защо е посочило, че коефициентите за ликвидност на ответника- всички – са 0,004, коефициентът за финансова автономност е 0, 9996, а за задлъжнялост – минус 1, 0004. Посочило, че липсват основания да се приеме, че дружеството-ответник притежава парични средства или бързоликвидни активи.

                   Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

   За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи, че притежаваните от длъжника активи са недостатъчни за покриване на съществуващите парични задължения на длъжника, респективно да се установи  наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или  задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

                   В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от  страна с активна процесуална легитимация.

                   По основателността на молбата.

                   За да се приеме, че е налице основание за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ съдът следва да установи състояние на неплатежоспособностт, каквото е твърдението на страната, въведено в настоящия процес с молбата по чл.625 ТЗ, както и че молителят има качество на кредитор по търговска сделка.

                   Относно качеството на кредитор на настоящия молител.

                   Събраните по делото доказателства установяват, че страните са били обвързани от две търговски сделки – договори за превоз, осъществен от молителя, които са търговски сделки, абсолютни по своя характер, съобразно нормата на чл.286, ал.2 във връзка с чл.1,т.5 ТЗ. По силата на тези сделки молителят е титуляр на парично вземане, което към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ е с настъпил падеж – на 01.01.2019 година и на 15.02.2019 година.

                   Ето защо съдът намира, че първата материално-правна предпоставка за уважаване на молбата се явява установена.

                   По отношение на състоянието на неплатежоспособност на ответника.

                   Посочените от вещото лице показатели за ликвидност  водят до извод, че ответникът не е в състояние да посреща с притежаваните активи своите изискуеми и текущи задължения, съобразно дефиницията на чл.608 ТЗ.Следва изрично да се отбележи следното:

                   Ответникът е възникнал в правния мир от момента на вписването му в ТР, което е извършено на 22.05.2018 година. Молбата по чл.625 ТЗ е подадена на 24.04.2019 година – няма и година от възникване на правосубектността на ответника. Сделките между страните са сключени в края на 2018 година и в началото на 2019 година. По делото не са налични данни дали ответникът упражнява дейност или не. Книжата на страната са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК.

                        Търговецът оперира с притежаваните от него краткотрайни активи, съставени от материални запаси, краткосрочни вземания с падеж до 1 год./, краткосрочни финансови активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го - решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие. Именно производственият процес е източник на средства за погасяване / плащане на краткосрочните и текущите задължения на предприятието.

                        За да бъде уважено  искане за откриване на производство по несъстоятелност следва да се установи, че е налице трайно влошаване на състоянието на търговеца и това влошаване да е резултат от обективни причини. В настоящия случай ответникът е създал пречки за установяване на това какво е действителното му икономическо състояние, като не е представил счетоводните документи, посочени от съда под страх от санкция по чл.161 ГПК. По отношение на процесните задължение е налице спиране на плащанията, макар, че падежът е настъпил. Както е посочил ВКС в Решение, постановено по т.д.№1022/2018г. на Второ т.о. на ТК, спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност. Спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземания на определени кредитори. В постоянната практика на касационната инстанция е прието разбирането, че въведената с нормата на чл.608, ал.3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията, представлява само средство за разместване на доказателствената тежест при установяване неплатежоспособността на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост. Въз основа на изготвеното заключение от вещото лице може да се направи извод, че ответникът не притежава краткотрайни активи, с които да покрие своите текущи парични задължения. Едновременно с това съдът съобразява непродължителния „живот“ на търговеца, като приема, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и към датата на постановяване на това решение, неплатежоспособността, като състояние, е просъществувала твърде кратко. Въпросът е дали това състояние е необратимо.Това състояние, по виждане на състава, макар и непродължително, може да се приеме за трайно. От събраните по делото доказателства,  настоящият състав приема, че макар и не твърде продължително състоянието е необратимо, тъй като от данните по делото не може да се направи извод, че затрудненията на ответника са временни. Липсват каквито и да е доказателства, че търговецът притежава активи, с които да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е налице отчетливо изразена, посредством коефициентите за ликвидност, неблагоприятна последица в актуалното състояние на търговеца и не може да се очаква преодоляването му. Ето защо съдът достига до извод за трайност  и необратимост на това състояние. По делото липсват данни затова, че ответникът осъществява търговска дейност въз основа на която да кумулира доходи, с които да посреща своите изискуеми парични задължения. Макар и задълженията на ответника към молителя да не са във висок размер, липсата на доказателства за осъществявана търговска дейност, както и липса на доказателства за наличие на каквито и да е активи, водят съда да извод, че състоянието на неплатежоспособност е налице.

                   Относно началната дата на това състояние.

                   Показателите за ликвидност за целия изследван период са под референтните стойности. Липсата на възможност за посрещане на краткосрочните и текущи  задължения е обективно установена и нейното проявление са именно показателите за ликвидност.

                   Вземанията на настоящия молител са станали изискуеми към 01.01.2019 година и към 15.02.2019 година.

                   Обективната невъзможност на ответника да посреща своите текущи задължения е факт към двете дати, но съотнесена към изискуемостта на вземанията на молителя, тази неплатежоспособност като обективна невъзможност за плащане е налице към 02.01.2019 година, когато е станало изискуемо вземането на молителя по първата фактура..

                   Ето защо за начална дата на състоянието на неплатежоспособност съдът определя 02.01.2019 година.

                       По делото липсват доказателства, че ответникът разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството. Поради това съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК ********* следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на неплатежоспособността на молителя и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството.

Съдът, на основание чл. 629б от ТЗ, следва да укаже на кредиторите да внесат сумата от 3 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството - възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, че спряното производство по може да бъде възобновено, ако в течение на една година бъде открито достатъчно имущество или ако се депозира необходимата сума за предплащане на разноски. В противен случай същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.

При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът

 

Р       Е       Ш       И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 02.01.2019 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.** .   

ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.**.     

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.**.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.** .

СПИРА производството по търговско дело № 787 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.**, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 3 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.**, че ако в срок от една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

        УКАЗВА на длъжника „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.**, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.

     ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „Ц.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, до Т - МАРКЕТ, бл.**, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.

                                                                      СЪДИЯ: