РЕШЕНИЕ
№ 2444
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330108459 по описа за 2021 година
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес
в гр. *********************, депозирана против ответника Д.Р. М., ЕГН
**********, с адрес в с. ************************* , и искове с правно основание в
чл. 79 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99 от същия закон.
Според изложеното в исковата молба, ищецът черпи права от множество договори.
Най-напред се твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания„ АД има сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер на абоната ************* от дата 17.17.2017г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за номер ******************* , при месечен абонамент от
26.99 лева. Всички доставени от оператора услуги се фактурирали под общ клиентски
номер на абоната „БТК” ЕАД доставило договорените мобилни услуги, стойността на
които останала незаплатена въпреки издадените фактури с номера
**********/22.02.2018г, **********/21.03.2017г , **********/22.04.2017г и
**********/23.05.2018г. , на обща стойност от 85.21 лева. Горното обусловило правото
на ищеца да прекрати едностранно индивидуалния договор на длъжника, на дата
06.06.2018г, и издал в тежест на общата крайната фактура № **********, на стойност
от 73.71 лева . Тя останала неплатена .
По силата на договор за цесия от дата 16.10.2018г., „Българска телекомуникационна
1
компания„ АД прехвърлила вземането си на „С.Г. Груп „ ООД ; с последващ друг
договор за цесия , последното дружество го прехвърлило на ищеца; твърди се, че
длъжника бил уведомен за сключването на договорите за цесии. Ищцовото дружество
се снабдило за неплатените суми със заповед за плащане, издадена по частното
гражданско дело 585/21, ПРС. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК , при което ищецът иска установяването на вземането по реда на чл. 422
от ГПК , при следните параметри: 73.71 лева с ДДС – стойност на доставени
телекомуникационни услуги по договора, остатък за плащане по фактурите,
префактуриран съобразно крайната фактура № **********, и законната лихва върху
тази сума от датата на подаването на заявлението в съда – 14.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. Иска и присъждане на разноските по спора.
Ответника оспорва иска, отрича съществуването на договорите. Ако се установят
договори , прави възражение за липса на реално изпълнение по тях от страна на
доставчика – телекомуникационен оператор. Оспорва активната легимитация на ищеца
, като отрича процесните вземания да са включени в предмета на договорите за цесия ;
отрича да е уведомен за цесията. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдат
направените по делото разноски .
С оглед изложените факти , водят се искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД. Те са допустими, има идентичност на
вземането по частното дело 585/21 , ПРС , и това , предмет на настоящото дело.
Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество, съдът съобрази следното :
Съществуването на описаните в исковата и уточняващите молби договори между
ответника и „Българска телекомуникационна компания„ АД е спорно. по делото са
представени заверени от страна копия от тях; съдът , по искане на ответната страна, е
определил на основание чл. 183 от ГПК да бъдат представени оригиналите или
нотариално заверени преписи от договора за телекомуникационни услуги. Предвид
това, съдът следва, на основание чл. 183 изр. последно, да изключи тези договори от
доказателствената съвкупност по делото.
Само заради изложеното, исковете са неоснователни.
На следващо място, с оглед въведеното възражение за липса на реално изпълнение
по двустранен договор, съдът е назначил техническа експертиза, която да изследва
предоставянето на телекомуникационни услуги на ответника от страна на „БТК „ АД ,
и е разпределил внасянето на депозита по нея в тежест на ищеца, който следва да
докаже твърденията си за съществуването на договор. Ищцовото дружество не е
внесло депозит, експертиза не е проведена и съдът не може да приеме да е доказан
факта на реалното изпълнение от оператора. При двустранните договори , какъвто е
този за доставка на мобилна телефония, задълженията на страните са неразривно
2
свързани и неизпълнението на едната страна освобождава другата от задължението й.
Аналогично , не е внесен депозит за назначената от съда счетоводна експертиза.
Съдът не може да приеме , че иска е доказан по размера си.
С оглед казаното, съдът намира исковете за неоснователни.
Разноските остават в тежест на ищеца , ответника не е направил разходи за защитата
си .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на „ЮБЦ„ ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес в гр.
*********************, да се установи спрямо Д.Р. М., ЕГН **********, с адрес в с.
***************************, съществуването на вземане за 73.71 лева с ДДС –
стойност на доставени телекомуникационни услуги по договор с клиентски номер на
абоната ********************** от дата 17.17.2017г. за което са издадени фактури
№№ **********/22.02.2018г, **********/21.03.2017г , **********/22.04.2017г и
**********/23.05.2018г. и заповед за плащане № 1544 по частното гр. дело № 585/21,
ПРС , като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от
датата на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3