Решение по дело №4376/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260274
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330204376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260274

 

гр. Пловдив, 25.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4376/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от „Калоавто“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 36- 0000369 от 03.07.2020г., издадено от  Г. В. В.-  *** на РД „АА“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 42, т. 5, пр. 2 Наредба № Н- 32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на „Калоавто“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 178а, ал. 6, пр. 2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди /лв.

В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на дружеството- жалбоподател. Сочи се, че в АУАН са налице поправки и зачерквания, като не е ясно кое е лицето, което ги е извършило. Възразява се срещу отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поддържа се, че дружеството- жалбоподател е сторило всичко необходимо, за да упражни контрол върху лицата, които извършват годишни технически прегледи на МПС. Изтъква се, че членовете на комисията преминават регулярен инструктаж, в който им се разяснява какви са изискванията на Наредба № Н- 32 от 16.12.2011г. и че същите следва стриктно да бъдат спазвани. Излагат се и съображения в насока маловажност на процесното нарушение. Моли се, процесното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Т.. Поддържа се така депозираната жалба. Излагат се допълнителни аргументи по същество на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че правото на защита на дружеството- жалбоподател е накърнено, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството. Поддържа се, че административният орган не е изпратил нарочна покана, в която да упомене датата, на която следва да се яви представител на дружеството за съставянето на АУАН. Моли се, атакуваното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, постъпило в съда на 07.08.2020г., с което се моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Излага се становище по същество на спора.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е получен на 09.07.2020г., а жалбата е входирана на 16.07.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № РД- 08- 30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

При съставянето на процесните АУАН и наказателно постановление обаче, са допуснати нарушения на процедурните правила, които рефлектират върху тяхната законосъобразност и водят до необходимост от пълна отмяна на атакуваното НП. Съображенията за този извод са, както следва:

На първо място, нарушение е допуснато при самото съставяне на АУАН. Прочитът на процесния АУАН и съпоставянето на датите на съставянето му и подписването му, налагат разбирането, че той е съставен в отсъствие на представител на дружеството- жалбоподател. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН разписва хипотеза, при която АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител. За да се състави АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН обаче, то следва нарушителят да е бил надлежно потърсен и поканен да се яви на определената дата, час и място за осъществяване на това процедурно действие. В случая, дружеството- жалбоподател изобщо не е канено за съставянето на АУАН. По представената в цялост преписка, липсват каквито и да било доказателства, дружеството – жалбоподател да е канено за съставянето на АУАН. С разпореждане от 22.07.2020г. / л. 7/, съдията- докладчик е изискал от въззиваемата страна да представи доказателство  /ако разполага с такова /, че до дружеството- жалбоподател е адресирана покана за съставяне на АУАН. Указанията са получени от РД „АА“-Пловдив на 28.07.2020г., като до приключване на делото в настоящата инстанция, не е представена разписка или друг документ, удостоверяващ получаването на покана за съставяне на АУАН. Всъщност, изводът за липса на изпратена покана се потвърждава и от думите на разпитания в хода на настоящото производство свидетел- актосъставителят К.  /л. 17 гръб/. Св. К. е категоричен, че нито той, нито друг служител при РД „АА“- Пловдив е изпращал покана до „Калоавто“ ООД за съставянето на АУАН. Нещо повече- свидетелят ясно посочва и че той няма практика да кани нарушителите за съставянето на АУАН. Предвид изложеното, съставяйки АУАН на 08.06.2020г., в отсъствието на представител на дружеството- жалбоподател, без да е налице съставена и връчена нарочна покана, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процедурните правила, което рефлектира върху правото на защита на нарушителя и води до ограничаване на неговите права, в един съвсем начален етап от административнонаказателното производство. Това се явява и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП ( в тази насока Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив).

На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП твърдяното от административния орган нарушение е поднесено твърде бланкетно. И в двата посочени акта, като изпълнително деяние единствено е посочено, че дружеството – жалбоподател „не е упражнил контрол съобразно своите задължения и изискванията, определени в Наредбата…“. По своето същество, това представлява един извод, без обаче той да е попълнен със съответни факти- дори не е посочено от фактическа страна в какво би следвало да се изразява този контрол, който следва да бъде упражнен спрямо членовете на комисията, извършваща ГТП на МПС и кои аспекти от тази контролна дейност не са спазени. С това, съдът счита че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, въвеждащи изискване за пълно, ясно и точно описание на твърдяното нарушение от фактическа страна.

Отделно от гореизложеното, то от приложените по делото материали не се установява дружеството- жалбоподател да се е отнесло нехайно към своите задължения. Дори напротив- от приетата по делото Книга за периодичен инструктаж на комисия за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС за 2020г. се изяснява, че за периода от 06.01.2020г. до 01.06.2020г. лицата Л. П. К. / председател на комисията/ и М. Л. К. / член на комисията/ са регулярно запознавани със своите задължения при провеждане ГТП на ППС, съобразно изискванията на Наредбата. Предвид това, то както председателят на комисията, така другият й член са били запознати с изискванията на гл. IV- та от Наредбата и са били изцяло наясно, че ГТП на ППС се извършва единствено и само при представянето му в пункта (липсва възможност за извършване на преглед единствено по документи, без МПС да е физически налично). Следва да се посочи, че Л. К. и М. К. са преминали пореден инструктаж на дат 26.05.2020г., което е един ден преди да „извършат“ неприсъствен преглед на МПС рег. № ****. Следва да се посочи, че именно в насока взаимен контрол, чл. 12, ал. 1 от Наредбата разписва, че периодичните прегледи и проверките на ППС се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист. Тоест, наличието на колективен орган, който извършва ГТП е гаранция, че членовете ще осъществяват контрол върху действията си. Предвид това, то напълно безпредметно е юридическото лице, стопанисващо пункта за ГПТ, да назначава допълнителни лица, които да осъществяват контрол върху комисията. Последното, на практика би означавало да се създаде неограничена верига от контролиращи и подконтролни лица. Не такъв е вложеният нормотворчески замисъл и цел на Наредбата- наличието на комисия, която е инструктирана за задълженията си, е напълно достатъчно за провеждането на ГТП на ППС. В случай, че при наличен инструктаж /както е в процесния казус/, член на комисията или цялата комисия извърши нарушение, то следва съответните лица да понесат отговорност, но не и да се търси такава от юридическото лице, което експлоатира пункта за ГТП и е изпълнило своите задължения по контрол.

Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.

 

Разноски не са претендирани, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36- 0000369 от 03.07.2020г., издадено от  Г. В. В.-  *** на РД „АА“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 42, т. 5, пр. 2 Наредба № Н- 32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, на „Калоавто“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 178а, ал. 6, пр. 2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди /лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

                                                       

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.

Вярно с оригинала!

Т.К.