РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Перник, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201029 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №530921-F543420/11.08.2020г., издадено
от Л. П. Х. - началник на отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление на Национална агенция за приходите, гр. София, на „****“ ЕООД,
гр. Перник, ЕИК ****, представлявано понастоящем от А. Й. Г. – управител,
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер 500.00 лв., за
това, че на 07.04.2020г., в 11.49 часа, при извършена данъчно-осигурителна
проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС – аптека,
находящ се в гр. Перник, *****, стопанисван от „****“ ЕООД, се
установило, че дружеството не е изпълнило задължението си да съхранява в
обекта паспорт на ФУ на монтираното и въведено в експлоатация фискално
устройство модел „ELTRADE A3 KL“ с ИН на ФУ: **** и ФП №*****,
регистрирано в НАП с потвърждение № **********.908.2019г. – нарушение
на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от „****“ ЕООД, представлявано от управителя А. Й. Г., с която се
оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като
се поддържа, че не е осъществен вменения състав на административно
нарушение. Без да се оспорва констатацията за това, че при извършената
проверка паспортът на ФУ не се е съхранявал в обекта /не е намерен и
представен/, се излагат възражения, че документът е бил наличен при
1
съставянето на акта на 08.04.2020г., което било заявено на актосъставителя.
Акцентира се на обстоятелството, че фискалното устройство, чийто паспорт е
изискан, е надлежно регистрирано в приходната администрация, въведено е
в експлоатация, установена е дистанционна връзка с НАП, било е изправно и
в работен режим, поради което по никакъв начин не са били застрашени
интересите на държавата, на фиска, както и интересите на потребителите.
Аргументира се позиция, че установеното нарушение е маловажно и попада в
приложното поле на чл.28“а“ от ЗАНН, на което основание алтернативно се
пледира за отмяна на същото.
В съдебното заседание жалбоподателят /законният му представител/ не
е участвал, не е участвал и пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. К.,
изразява становище за неоснователност на възраженията за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като
застъпва теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон.
Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като
законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 07.04.2020 г., 11.49 часа, свидетелите Т. Е. М. и М. Д. Д. –
инспектори по приходите в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП –
София, извършили проверка в търговски обект /аптека/, находящ се в гр.
Перник, *****, стопанисван от „****“ ЕООД, гр. Перник. Проверката била
извършена съвместно с представители на други институции - МВР, РЗИ и
КЗП. В присъствието на управителя на търговския обект И. С., работеща като
помощник–фармацевт в обекта, свидетелите М. и Д. установили, че в
аптеката има монтирани два броя фискални устройства, въведени в
експлоатация, регистрирани в НАП и в работен режим. В хода на проверката
били изискани паспортите на двете фискални устройства, но същите не били
предоставени в т.ч. за фискално устройство модел „ELTRADE A3 KL“ с ИН
на ФУ: **** и ФП №****, регистрирано в НАП с потвърждение
№**********.908.2019г. Заявено било от служителите, че не могат да
открият паспортите. Контролните органи предоставили време документите
да бъдат потърсени, но до приключване на проверката в обекта, продължила
около един час, паспортите на ФУ не били предоставени.
Констатациите си и установеното фактическо положение инспекторите
отразили в протокол за извършена проверка №0405442 от 07.04.2020г.
Протоколът бил подписан от представителя на дружеството, стопанисващо
търговския обект без възражения. С протокола управителят бил поканен да
се яви на в ЦУ НАП за съставяне и връчване на АУАН за установените
2
нарушения.
На 08.04.2020г. срещу „****“ ЕООД, в присъствие на упълномощено
лице, било образувано административнонаказателно производство със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №F543420,
като актосъставителят Т. Е. М. приел, че е нарушена разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.2 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Непосредствено след
съставяне на акта същият бил предявен за запознаване и подписване, при
което пълномощникът подписал акта без обяснения и възражения и приел
връчения препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения..
На 11.08.2020г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53
и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС наложил имуществена санкция на ****“ ЕООД
за нарушението по-горе.
Преценявайки събраните гласни и писмени доказателства - показанията
на свидетелите Т. Е. М. и М. Д. Д., акт за установяване на административно
нарушение №F543420/08.04.2020г., заверени копия на пълномощно с
нотариална заверка, рег. №381/26.03.2019г., протокол за извършена проверка
№0405442/07.04.2020г., заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., издадена от
изпълнителен директор на НАП, както и приложената към жалбата срещу
наказателното постановление гаранционна карта за процесното фискално
устройство, настоящият съдебен състав приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
изпълнителен директор на НАП. Спазени са изискванията към съдържанието
им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
3
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.185, ал.ал.2, вр. ал.1 от
ЗДДС, вр. чл.42. ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Доколко
те съответстват на обективната действителност и са установени правилно е
въпрос по същество.
Фактите от обективна страна не са спорни по делото. Събраните
доказателствени материали по-горе ги установяват по категоричен начин,
като дават основание да се приеме, че жалбоподателят – „****“ ЕООД, не е
изпълнил задължението си да съхранява в търговския обект паспорта на
монтираното и въведено в експлоатация фискалното устройство модел
„ELTRADE A3 KL“ с ИН на ФУ: **** и ФП №****, регистрирано в НАП с
потвърждение №**********.908.2019г.
В съдебното производство горните фактически констатации, закрепени
в протокола за проверка и в АУАН не са разколебани, а и по същество не се
оспорват. Същите убедително са подкрепени от показанията на свидетелите
Т. Е. М. и М. Д. Д. при разпита им в съдебното следствие и доколкото по
същество не са в противоречие с позицията на жалбоподателя, съдът приема
релевантните за казуса факти за безспорно установени. Двамата
свидетелстват, че на служителите на търговеца е предоставено достатъчно
време спокойно да потърсят, открият и предоставят паспорта на ФУ, в
случай, че се и намирал в обекта, но това не се е случило.
Установените факти напълно се субсумират в посочения
административнонаказателен състав, поради което формираните от
актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са
обосновани и правилни, и законосъобразно срещу жалбоподателят е
образувано административнонаказателно производство за посоченото
административно нарушение.
Твърденията в жалбата, че на следващия ден - 08.04.2020г., при
съставянето на акта, документът е бил наличен, за което актосъставителят бил
уведомен, не се кредитира като достоверно, тъй като е голословно,
доказателства в негова подкрепа не са ангажирани, опровергава се от
събраните гласни и писмени доказателства, а е в противоречие и с позицията
на самия търговец в хода на административнонаказателното производство.
Подобно възражение не е вписано в съдържанието на акта при предявяването
му, нито паспортът на ФУ е представен за приобщаване към материалите по
преписката в срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Дори да се приеме,
че паспортът на тази дата е намерен и предоставен, следва да се отбележи, че
този факт не променя нито установеното фактическо положение, нито
формираните въз основа на него правни изводи, тъй като разпоредбата на
чл.42, а, ал.1 т.2 от Наредбата установява задължение за търговеца да
съхранява паспорта на ФУ не другаде, а в търговския обект. В този аспект
контролните органи не са имали задължение да предоставят срок за
4
представянето му, каквото възражение се навежда в жалбата. Не са имали
основание да съобразяват и разпоредбата на чл.21, ал.3 от Наредбата, каквито
доводи се излагат в жалбата, тъй като в нито един момент не е заявено
загубване, повреждане или унищожаване на паспорта на ФУ, нито са
представени доказателства търговецът да е поискал издаване на дубликат.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006
година „лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в
търговския обект… паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3
и чл. 50, ал.6“. По делото не е спорно, че изключващите хипотези по чл.14,
ал.3 и чл.50, ал.6 не са били налице в случая. В същото време „****“ ЕООД,
гр. Перник е лице по чл.3 от Наредбата – задължено да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект по предвидения в разпоредбата ред, следователно е адресат на
законовото задължение по чл.42, ал.1, т.2.
За неизпълнението му санкцията е установена в нормата на чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС и същата е приложена законосъобразно. Разпоредбата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда наказване на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, като за юридическите лица и едноличните търговци е
предвидена имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. В изречение
второ на същата разпоредба обаче е регламентирано, че когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са
значително по-леки по размер. Т.е., законодателят е установил диференциран
режим на наказване, с различна по тежест административна санкция, в
зависимост от това дали нарушението води или не води до неотразяване на
приходи. Съгласно §11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006г. наредбата се
издава на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Следователно,
касае се за нарушение на нормативен акт по прилагането на ЗДДС.
Очевидно, конкретното нарушение не води до неотразяване на приходи,
доколокот е свързано с изискванията за съхраняване на документи, поради
което законосъборазно при наказването е приложена
администартивнонаказателната разпоредба на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
В контекста на тази нормативна уредба, безспорно жалбоподателят е
субект на вмененото му нарушение и законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността му са налице, тъй като несъхраняването на паспорта на ФУ
в търговския обект осъществява състава на вмененото нарушение.
Съдът не констатира нарушение на закона и при административното
наказване, като счита, че деянието не попада в приложното поле на чл.28“а”
от ЗАНН.
Нарушението е формално, определено е от законодателя като такова,
поради което липсата на вредни последици от него не е може да бъде
аргумент в насока маловажност. Освен това, обществените отношения, които
5
регулира ЗДДС и нормативните актове по прилагането му се отличават с
особена обществена значимост и със засилена защита. В паспорта на
фискалното устройство се извършват редица вписвания за самото устройство,
за лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, и за промените на
същото, за прекратяването на регистрацията на ФУ, за демонтажа и смяната
на фискалната му памет, за времето, през което е било на ремонт и др.,
съгласно изискванията на наредбата. В този смисъл, документът е от особено
значение при осъществяването на контрола за спазването на нормативните
предписания при извършване на търговската дейност. По тази причина е
регламентирано паспортът да се съхранява от търговеца в търговския обект,
за да бъде на разположение на контролните органи при поискване.
Извод за маловажност не може да обоснове и фактът, че се касае за
първо нарушение, констатация за което се съдържа в наказателното
постановление. В случай, че се приеме обратното, то всяко първо нарушение
би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на
обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Това обстоятелство следва
да бъде съобразено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство
при индивидуализация на наказанието, което в случая е сторено, предвид
определения от АНО минимален размер на имуществената санкция.
Доводите, че паспортът е бил наличен към момента на съставяне на
акта бяха обсъдени по-горе и отхвърлени. Следва да се отбележи, че в нито
един момент от датата на извършване на проверката в обекта на
жалбоподателя до приключване на производството пред настоящата съдебна
инстанция, същият не е представил паспорта на ФУ. Твърдението, че заверено
копие от него прилага към жалбата също е невярно, доколкото такъв
документ не е наличен – в описа на приложенията е посочена гаранционна
карта на ФУ, заверено копие от която е и приложена, не паспорт на ФУ.
Нарушението не е маловажно и от гледна точка обстоятелството, че
аналогично нарушение при проверката е констатирано по отношение второто
въведено в експлоатация в обекта фискално устройство - паспортът за него
също не е съхраняван там и не е бил представен.
Съдът не установява наличието на други обстоятелства, които да
очертаят конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Установените в казуса факти сочат, че конкретното нарушение е
типично спрямо останалите от същия вид и не се отличава с особености,
които да мотивират извод за неправилно приложение на закона.
Относно индивидуализацията на наказанието:
Административнонаказателната разпоредба на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДДС предвижда за нарушение на нормативен акт по неговото прилагане
имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000. В случая е наложена санкция в минимален размер 500
лв., като наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението
6
е за първи път и очевидно е счел, че целите по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат
постигнати с минимална по размер имуществена санкция. При това
положение и предвид обстоятелството, че производството е образувано по
жалба на наказания търговец, съдът не може да въздейства спрямо размера на
наложената имуществена санкция.
Тези съображения мотивират потвърждаване на наказателното
постановление.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата
страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт, видно от приложеното на
л.50 пълномощно, който своевременно, направи искане за присъждане на
разноски съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94 от 2019г./ .
Поради това, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на ЦУ на НАП–
София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на
възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не
се отличава с фактическа или правна сложност, което мотивира присъждане
на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева.
Жалбоподателят не е доказал направени разноски и няма основание за
присъждане на такива .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №530921-
F543420/11.08.2020г., издадено от Л. П. Х. - началник на отдел „Оперативни
дейности“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, гр.
София, с което на „****“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, с адрес на управление
гр. Перник, ул. ****, представлявано понастоящем от А. Й. Г. – управител, на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
е наложена имуществена санкция в размер 500.00 /петстотин/ лв. за
нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, с адрес на управление
гр. Перник, ул. ****, представлявано от А. Й. Г., да заплати на Централно
управление на Национална агенция за приходите – София, с адрес гр. София,
7
бул. Христо Ботев, №17, ет.3, юрисконсултско възнаграждение в размер 80
/осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8