№ 540
гр. С.З., 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 и сл. във връзка с чл. 413, ал.2
от Граждански процесуален кодекс / ГПК/.
Постъпила е частна жалба от „ Е.М.” ЕООД със седалище и адрес на
управление – гр. С. чрез пълномощника – адв. Ж.Д. против Разпореждане №
868от 16.06.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2642/2021 г. по описа на Районен
съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта му, с която се претендира
присъждане на сумата от 79,22лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2018
г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 10.06.2021 г.
Жалбоподателят „ Е.М.” ЕООД счита, че всички формални изисквания,
изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.410 ал.1, т.1 и чл.411 ал.1 и ал.2
от ГПК са изпълнени, поради което отказът на Районен съд С.З. да издаде
исканата заповед за изпълнение е необоснован, неправилен,
незаконосъобразен, в противоречие с процесуалните норми, поради което.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени разпореждане
№ 868 от 16.06.2021г. на Районен съд С.З. по частно гр. дело № 2652/2021г.
по описа на същия и да върне делото на първоинстанционния съд за издаване
на исканата от„Е.М." ЕООД заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу С. А.. Д. с ЕГН **********, за сумата от 79,22лв./седемдесет и девет
лева и двадесет и две стотинки/ -лихва за забава от 15.08.2018г до 13.03.2020г
и от 15.07.2020г до 10.0б.2021г., представляваща неплатено задължение по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 3990 от 28.03.2014г.
1
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и взе предвид
представените доказателства и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намери за установено от фактическа страна следното:
Заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК е инициирано от
„Е.М. ” ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
*********, представлявано от законния си представител – управител Р.И.М.-
Т., чрез пълномощника си адв. Д. против длъжника С. А.. Д..
Старозагорският районен съд е приел, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника и за 79.22 лева лихва
за забава от 15.08.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 10.06.2021 г.
Изложил е мотиви, че според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за
изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или
добрите нрави. Посочил е, че в случая искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за 79.22 лева лихва за забава от
15.08.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 10.06.2021 г., противоречи
на императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които, при забава на
потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на тази претендирана
в случая горепосочена договорна наказателна лихва за забава, защото видно
от т. 11.2, във вр. с т. 4.2 и 12.2.2 на представения договор, не е в размер на
законната лихва, а в размер на уговорената в т. 4.2 лихва от 19.95 % годишно
(л. 7¬9). Поради това надвишава законната лихва, която е 10 % годишно
(ПМС 426/18.12.2014 г., Обн. ДВ, бр. 106/2014 г.), което противоречи на чл.
33, ал. 1 и 2 ЗПК, според които, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. А след като е така и искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената договорна наказателна лихва за
забава е в посоченото противоречие със закона, то същото не може да бъде
уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на това искане, следва да
бъде отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
При така установената фактическа обстановка, Старозагорският
окръжен съд, приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок от
легитимирано да обжалва лице / заявител /, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване. Жалбата се явява неоснователна поради следните
съображения на съда:
В разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК е уредено
правомощието на заповедния съд да откаже издаването на заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
2
или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Тъй като искането
за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски
кредит с банкова институция, по силата на който на длъжника се предоставя
финансова услуга, то той има качеството на потребител и в съответствие със
законовите изисквания, заповедният съд е извършил служебна преценка за
наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на
клаузи от договора с добрите нрави и закона като е приел, че именно тази
клауза в договора, с която се уговаря лихва за забава в размер на 79,22 лева
противоречи на закона.
Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради
което не следва да се приповтарят. Обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278,
ал.4 ГПК, Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 868от 16.06.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 2642/2021 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта му, с която се претендира присъждане на сумата от
79,22лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2018 г. до 13.03.2020 г. и от
15.07.2020 г. до 10.06.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по -
горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3