№ 820
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110118377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от ... срещу П. Й. П., с която са предявени по реда на чл.
415 вр. с чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи следните суми по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 60194/2021г. на СРС, 113 състав, а именно:
сумата в размер на 3737,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ..., аб. № ..., за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.10.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 629,28 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., сумата в
размер на 44,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.10.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,79 лв. за периода от 31.10.2018 г. до
11.10.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Със срочно депозирано от него възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 60194/2021г. на СРС, 113 състав, П. Й. П.
оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми, с твърдения, че същите са
неправилно начислени и изключително завишени по размер.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника да е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 60194/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
20.10.2021 г. ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението като е
издал Заповед за изпълнение от 27.10.2021 г. След постъпило от длъжника възражение
срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това са предявени процесните
установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът достига до
извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
По делото не е формиран спор относно обстоятелството налице ли е облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, в качеството му на собственик или вещен
ползвател на недвижимия имот, находящ се в ... и представялващ .... Това се установява от
съда и въз основа на представения като писмено доказателство Протокол от 09.03.2002 г. / л.
19 - л. 21 по делото/, видно от който ответникът е положил подписа си, в качеството на
собственик, като е дал съгласие за сключване на договор с третото лице - помагач в
настоящото производство - ..., за доставка и разпределение на топлинна енергия. На
следващо място, по делото са представени като писмени доказателства и Фактури, издадени
от ищеца, в които е посочен за получател ответникът П. Й. П. /л. 14 по делото/. Тези
писмени доказателства са частни документи съгласно чл. 180 ГПК и се ползват с формална
доказателствена сила, т.е. че материализираното в тях писмено изявление е направено и
изхожда от лицето, сочено за негов автор. Като удостоверителен документ не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в протокола и фактурите - какъвто е
настоящият случай, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по
делото, съдът може да приеме, че описаните в тях факти са се осъществили.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/
по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 от ДР ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.
2
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение N 2/17 г. по т. д. N 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че П. Й. П. е бил
потребител на топлинна енергия на процесния имот през посочения в исковата молба
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период е бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Спорът между страните е концентриран върху въпроса за количеството доставена до
процесния недвижими имот топлинна енергия и нейната реална стойност.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло, след дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано. От това заключение, неоспорено от страните, съдът приема за установено по
делото, че имотът, за който са начислени процесните суми, се намира в топлоснабдена
сграда. Количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес ..., се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в
абонатната станция /АС/. Топломерът в АД се отчита от служители на ишеца в началото на
всеки месец по електронен път чрез преносим “терминал”, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Процесната сграда, в която се намира имотът на
ответника, се топлозахранва от две абонатни станции като през исковия период АС в СЕС е
от индиректен тип с пластинчати подгреватели. Вещото лице е констатирало, че
технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчисляване
ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между
абонатите съгласно действащите разпоредби. За сградата, в която се намира имотът на
ответника, е въведена услугата по делово разпределение с топлинен счетоводител
конституираното в настоящето производство трето лице-помагач .... Последното е
извършвало разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределени и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. Вещото лице
е посочило, че за процесния период от 01.05.2018 го до 30.04.2020 г. фирмата за дялово
разпределение е отчитала уредите в имота и по време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписани от потребителя. Отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки. За процесния период количеството топлинна енергия,
3
отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула, съгласно
приложението по чл. 61, т. 6.1.1 от Наредба №16-334 и пропорционално на отопляемия обем
на имотите по проект в сградата. Експертът твърди, че третото лице - помагач ... е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно
методиката за дялово разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяване.
Експертизата посочва, че отчитането и разпределението на топлинна енергия в сградата на
ЕС, където се намира процесният имот на ответника се извършва съгласно действащите
разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Отчитането на ТЕ се извършва от
топлофикация по топломер, монтиран в абонатната станция. От отчетената ТЕ по топломер
се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределя между
потребителите в сградата.
От изложеното се установява, че до имота на ответника е доставяно количество
топлинна енергия, което е реално начислено в съответствие с действащата нормативна
уредба през процесния период.
На следващо място от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът също кредитира като обективно и обосновано, се установява, че за
процесния период не се установяват данни за плащания. Установява се, че вземането за
стойността на доставена топлинна енергия през процесния период от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. е в размер на 3737,56 лева, като към тази сума следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от ... услуга за дялово разпределение в общ
размер на 44,17 лв., който също безспорно беше установен от вещото лице по допуснатата
ССчЕ.
При горните съображения съдът достига до извод за основателност на предявените
искове за главници, което обуславя уважаването на същите в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбите на общите условия от
2016 г. към договорите за продажба на топлинна енергия (чл. 33, ал. 2, купувачът е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по общата фактура в срок от 45
дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задълженията стават изискуеми на 46-
тия ден след изтичане на съответния период и от този ден ответникът е изпаднал в забава –
арг. чл.84, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия от 2016 г. при забава в
плащането на задължението по общата фактура потребителят дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава върху месечните
задължения съгласно издадените общи фактури за периода 15.09.2019 г. – 11.10.2021 г.,
което съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ възлиза на 648,42 лв. В случая,
претенцията на ищеца е в по-малък размер - 629,28 лв., с оглед на което същата се явява
изцяло основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхърлената част от
предявените искове.
Установява се, че ищецът е направил разноски в размер на 88,42 лв. за платена
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
88,42 лв. за платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и
възнаграждение на вещо лице по изслушаната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
4
експертиза в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има
право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции, или в полза на топлофикационното дружество следва да се присъдят
разноски в размер на 138,11 лв. за заповедното производство и 886,45 лв. за исковото
производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу П. Й. П., ЕГН
**********, с адрес: ..., ..., с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 3737,56 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., за имот, находящ се в ..., ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 629,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 11.10.2021 г., както и главница в размер на
44,17 лв. за извършено дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.10.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за обезщетение
за забава върху таксата за дялово разпределение за сумата в размер на 9,79 лв. за периода от
31.10.2018 г. до 11.10.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН **********, с адрес: ..., ..., да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 138,11 лв. – за
разноски в заповедното производството и сумата от 886,45 лв. – за разноски в исковото
производство пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5