№ 155
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500148 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на „Таг сървисис“ЕООД -
ответник по гр.д. № 4378 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 2231/29.10.2024 год. ,с което въззивникът е осъден да
заплати на ищеца А. Р. К. сумата 883,89 лв.-представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г.-30.05.2024 г. ,ведно
със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
На първо място се сочи ,че твърденията на ищеца в исковата молба са
останали недоказани.Видно от постъпилата по делото справка от НАП за него
,през исковия период ,за който той твърди ,че е полагал труд за ответното
дружество ,ищецът има сключен договор с друго дружество ,различно от
ответника ,а претендира ,че е полагал труд през целия период от 01.до
31.05.2024 г. и че му се дължи трудово възнаграждение ,за целия исков период
в пълен размер /а процесният трудово договор е прекратен на 30.05.24 г. /.
1
Недоказани са и твърденията ,че ищецът е изпълнявал стриктно трудовите
си задължения като „рулеви“ през процесния период .А видно от
свидетелските показания ищецът е бил „механик на влекач“,а не „рулеви
„.Няма доказателства и че ответното дружество е възложило на ищеца да
полага труд през май 2024 г. като „механик на влекач“.
Затова се счита ,че ищецът не е успял да докаже ,че е полагал труд
съобразно уговореното в трудовия му договор .А наличието на договор не е
достатъчно ,за да претендира заплащането на положения труд .Справката
,съдържаща данни за осигуряване от НАП ,е несъотносима ,защото не
съдържа никакви данни за исковия период .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата
претенция бъде отхвърлена изцяло
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
Счита се за правилен извода за валидно възникнало трудово
правоотношение между страните ,като години преди възникването на спора
работодателят доброволно е внасял дължимите публични вземания за
осигуровки и данъци .
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от
А. Р. К. от гр.*** срещу „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 933 лв., представляваща неплатено
2
брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г.-31.05.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че К. е сключил трудов договор
с дружеството- ответник на 23.11.2017 г., по силата на който е бил назначен на
длъжност „рулеви“. Ищецът твърди, че до момента на възникване на правни
спор правоотношението е изменяно шест пъти относно размера на дължимото
трудово възнаграждение, за което обстоятелство е издадена заповед от
29.12.2017 г. за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение,
подписвани са допълнителни споразумения от 01.01.2020 г.
;31.12.2020г.;31.03.2022г.;30.12.2022 г. и 29.12.2023 г., като съгласно
последното работодателят се е задължил да му заплаща основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 933 лв., платимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца на полагане на труд. Сочи, че за периода от 01.05.2024
г.- 31.05.2024 г. е изпълнявал възложените му трудови задължения, но
работодателят не му е изплатил дължимото възнаграждение, поради което
сезира съда с настоящата претенция.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като
неоснователен с твърдения, че към настоящия момент не разполага с
трудовите досиета на работниците си и не може да провери дали в
действителност ищецът е бил назначен като служител на дружеството.
Релевира правопогасяващо възражение за извършено плащане на
претендираната сума.
Спорещите страни са ангажирали допустими, необходими и релевантни
за спора писмени доказателства. По делото е разпитан св.С., колега на ищеца,
от показанията на когото се установява, че за процесния период двамата са
престирали труд в ответното дружество и ищецът е бил механик на влекач ,
като смените са били от 08 ч. до 17 ч.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между
страните е налице валидно сключен трудов договор, като през процесния
период ищецът е изпълнявал трудовите си функции, а работодателят не е
ангажирал годни доказателства за плащане на уговореното възнаграждение,
поради което искът се явява основателен.
Така постановения съдебен акт е правилен- постановен при правилно
3
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Видно от представения трудов договор №11/23.11.2017 г., ведно с
представената заповед от 29.12.2017 г. за едностранно увеличаване на
трудовото възнаграждение, подписвани са допълнителни споразумения от
01.01.2020 г. ;31.12.2020г.;31.03.2022г.;30.12.2022 г. и 29.12.2023 г.,А. Р. К. е
бил назначен на длъжността „рулеви“ при „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД на 8-
часово работно време с брутно месечно възнаграждение от 933 лв., платимо
до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ. между
страните е налице валидно трудово правоотношение. От представената
справка от НАП се установява, че на 23.11.2017 г. до органа по приходите е
изпратено уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 КТ. Изготвената от съда
служебна справка за трудови договори на лицето А. К. доказва, че от периода
01.11.2017 г. до 30.09.2024 г. страните били в трудово правоотношение. По
отношение на факта на изпълнение на задълженията от страна на работника
съдът изцяло кредитира дадените от св.С. показания, доколкото същите са
пълни, еднопосочни, безпротиворечиви, а по отношение на свидетеля не се
констатират основания за заинтересованост от изхода на делото. От същите се
установява, че двамата с ищеца през процесния месец май са работели в
ответното дружество .
При така установената фактическа страна на спора съдът намира от
правна страна следното:
За уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение,
страна- работодател по която е ответника, размера на уговореното
възнаграждение, както и че през процесния период е полагал труд. В
доказателствена тежест на ответника при доказване на изложените
обстоятелства е да установи извършеното от него плащане на претендираната
сума.
Предвид обстоятелството, че в отговора на исковата молба не е
релевирано възражение за недобросъвестност на работника, т.е. да е бил
наясно, че формата на трудовия договор е възможно да е опорочена, а и от
съвкупния анализ на доказателствата, в това число извършеното уведомяване
4
пред НАП и НОИ за сключване на трудовия договор, съдът намира за доказан
факта за съществуване на валидно трудово правоотношение между А. К. и
„ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД. Съдът намира, за доказан и размерът на
дължимото трудово възнаграждение, доколкото ищецът е представил
допълнително споразумение, по силата на което страните са уговорили
актуалния размер на месечната заплата. Обстоятелството, че работникът е
изправна страна по договора се установява от свидетелските показания,
дадени от св.С.. Ответникът, настоящ жалбоподател не е ангажирал
доказателства за извършено плащане преди или в хода на процеса, поради
което искът се явява основателен.
Така постановеното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл. 272 ГПК като правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане на
въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, за което са представени писмени доказателства,
видно от които същото е заплатено в брой при подписване на договора за
правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2231/29.10.2024 г., постановено по гр.д.
4378/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА „ТАГ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК *********,седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Северна промишлена зона, ул.
Крайезерна № 121, да заплати на А. Р. К. с ЕГН ********** и адрес за
призоваване : гр.*** ул.*** №** ет.*, сумата от 500 лв., представляваща
сторени пред въззивната инстация разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6