РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Перник, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500238 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 152/19.02.2025 г. по гр.д. № 688/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник е осъден „ЦКБ Живот“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на К. П. В. сумата в размер
от 8013,82 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот на
кредитополучател“ по полица „ЦКБ Живот+“ номер ***, за изплатени вноски за периода
01.11.2020 г. – 31.12.2023 г. вкл. по Договор за кредит ***, сключен с „ЦКБ“ АД, от които:
2319,79 лв. – изплатени вноски за периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2021 г. вкл., поради
настъпил застрахователен риск - ,,91% трайна загуба на работоспособност, вследствие на
заболяване“, установена с Експертно решение № ***, и 5694,03 лв. изплатени вноски за
периода от 02.09.2021 г. до 31.12.2023 г. вкл., поради настъпил застрахователен риск „100%
трайна загуба на работоспособност, вследствие на заболяване“, установена Експертно
решение № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 8013,82 лв. от подаване на
исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 386, вр. с чл.
456, ал. 1 от КЗ, както и сумата от 388,30 лв. - представляваща мораторна лихва за периода
от 03.11.2020 г. до 01.02.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като съдът е отхвърлил иска
за периода от 01.11.2020 г. до 02.11.2020 г. вкл., като неоснователен. Съдът се произнесъл в
1
решението и по съдебните разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК се обжалва от „ЦКБ Живот“ ЕАД
първоинстанционното решение в осъдителната част, като неправилно постановено в
нарушение на материалния закон. Ищцата с решения от ТЕЛК е била освидетелствана с 70%
трайна загуба на работоспособност поради общо заболяване, но от събраните по делото
доказателства не е установено за процесния период да е била трудоустроена, както и да е
налице прекратяване на трудово правоотношение. Установено е исковата сума за главница е
платена от ищцата на кредитора й, съгласно погасителния план към сключения договор по
банков кредит. Съгласно условията на застрахователния договор покрит риск е трайна загуба
на работоспособност в следствие заболяване над 70%, в случаите в които застраховането
лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено или е с прекратено трудово
правоотношение. Съдържанието на риска е регулирано в т. 67 от Общите условия и е
подписан от ищцата. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за изплащане на
обезщетение, тъй като уговореното в т. 67 от Общите условия не е част от съдържанието на
договорения застрахователен риск и има несъответствие между Общите условия и
уговореното в договора, поради което следва да се приложи уговорено в договора съгласно
чл. 348, ал. 1 от КЗ. В случая не е налице несъответствие между Общите условия и
уговореното в договора съгласно чл. 344 от КЗ във връзка с чл. 345, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Договорените между страните условия са законосъобразни и съдържанието на договора
може недвусмислено да се извлече от съдържанието на уговорения застрахователен риск.
Няма несъответствие и съгласно клаузата на т. 67 от Общите условия, която единствено
уточнява, а не изменя посоченото в полицата. Моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение в обжалваната част като неправилно, като постанови решение с което
да отхвърли предявените искове. Прави се искане за присъждане на разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемата е изразила становище по жалбата, като е изложила съображения за
нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Прави се искане за присъждане
на разноски пред въззивната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно
установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по
делото доказателства, като от същите е видно, че на 02.08.2018 г. между ЦКБ АД -кредитор
и К. П. В. - кредитополучател е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който
банката е отпуснала сумата от 20 000 лева за срок от 120 месеца. На 02.08.2018 год. между
ищцата като застрахован и ответника ЗЕАД "ЦКБ ЖИВОТ" ЕАД като застраховател е
2
сключен Договор за застраховка „ЖИВОТ“ на кредитополучателя, по полица „ЦКБ ЖИВОТ
+“ № *** със срок на застраховката от 03.08.2018. г. до 02.08.2028 г. Чрез този Договор за
застраховка „ЖИВОТ“ на кредитополучателя, са обезпечени задълженията на ищцата К. П.
В. към " ЦКБ АД – ползващо се лице по застраховката, по сключения между тях Договор за
кредит № *** при настъпване на покрития риск. Посочени са покрити рискове: смърт,
трайна загуба на неработоспособност вследствие на заболяване над 70 % и трайна загуба на
неработоспособност вследствие на злополука над 50 %, като във втория случай е посочено,
че на банката се изплащат дължимите погасителни вноски по кредита, за срока на трайната
загуба на работоспособност, съгласно погасителния план. Срокът на застрахователното
покритие съвпада със срока на договора за кредит - 01.08.2028 г. и доколкото ищцата е
заплащала всички застрахователни премии не са налице основания за прекратяване на
застрахователното правоотношение, което е действащо към датата на твърдяното
застрахователно събитие.
Приложени са общите условия по застраховка „живот“ на кредитополучателя. В т. 67
от ОУ е посочено, че плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва при
условие, че застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е
с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв.
Установено е и че през периода на застрахователното правоотношение – с Експертно
решение № *** на ТЕЛК към МБАЛ *** на ищцата е призната 91% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ за срок от 2 години с дата на инвалидността - 11.09.2019
г. при поставена водеща диагноза "***", и с Експертно решение № *** на ТЕЛК към МБАЛ
*** е установена „100% трайна загуба на работоспособност“ за срок от 2 години като дата на
инвалидността отново е посочена 11.09.2019 г. при поставена водеща диагноза "***".
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза пред РС заплатените от ищцата вноски по
Договор за кредит № ***, сключен с „ЦКБ“ АД за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2023 г.
включително са в размер на 8013,82 лв., като заплатените за периода от 01.11.2020 г. до
01.09.2021 г. вкл. вноски са в размер на 2319,79 лв., а за периода от 02.09.2021 г. до
31.12.2023 г. вкл. са в размер на 5694,03 лв. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза също се установява, че мораторната лихва по вноските, платени в периода от
01.11.2020 г. до 01.09.2021 г. /2319,79 лв./ е в размер на 716,99 лв. за период на забава от
02.11.2020 г. до 01.02.2024 г.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС
фактическа обстановка.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
Основният спорен по делото въпрос, въведен и като предмет на въззивното
обжалване, е дали това здравословно състояние на ищцата представлява покрит
застрахователен риск по смисъла на т. 67 от ОУ от приложимите общи условия по
конкретната застраховка, което според застрахователя включва две кумулативни условия –
3
установена с решение на ТЕЛК/НЕЛК трайна загуба на работоспособност над 70% и
едновременно с това застрахованото лице да има предписание за трудоустрояване,
трудоустроено е или е с прекратени трудови правоотношения с работодателя си, ако има
такъв.
Очевидно разпоредбата на т. 67 от ОУ изисква трайната загуба на работоспособност
да се удостовери и с документ от който да е видно, че застрахованото лице има предписание
за трудоустрояване, трудоустроено е или е прекратило действащото си трудово
правоотношение.
В Договор за застраховка „ЖИВОТ“ на кредитополучателя, по полица „ЦКБ ЖИВОТ
+“ № *** при описанието на покрития риск "трайна загуба на неработоспособност
вследствие на заболяване над 70 %" не е въведено изискване, че плащането по него е
свързано с допълнителни условия. Съпоставяйки двете разпоредби /покрити рискове от
застрахователния договор от една страна и т. 67 от ОУ от друга страна/ следва, че
единствената възможност на работещото застраховано лице при настъпване на установена с
решение на ТЕЛК/НЕЛК „трайна загуба на неработоспособност вследствие на заболяване
над 70 %", да получи застрахователно обезщетение е да изпълнява друга подходяща работа
или същата работа при облекчени условия или да прекрати трудовото си правоотношение.
Тази клауза /т. 67 от ОУ/ не е индивидуално уговорена, изготвена е предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й, като тя е
инкорпорирана в общи условия към договор. Същата е неравноправна по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и е уговорена във вреда на
потребителя. Подобна клауза създава на застрахователя право на самостоятелна преценка
след представяне на решение на компетентен орган- ТЕЛК или НЕЛК дали е налице или не
застрахователен риск- противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 6 от ЗЗП. Ако бъде
приложена клаузата на т. 67 от ОУ застраховано лице, което е получило степен на
инвалидизация, но независимо от това е продължило да полага труд ще бъде поставено в по-
неблагоприятно положение от всички други застраховани лица, които са престанали да
полагат труд. Такова тълкувание би обезсмислило изобщо наличието на застраховка,
обезпечаваща банковите задължения на застрахованото лице, доколкото, за да се възползва
от застрахователното обезщетение, то следва да изпълнява работа с по-ниско трудово
възнаграждение от възнаграждението на предишната работа или да престане да полага труд
и да се лиши от всякакъв доход за определения му период на неработоспособност. Ако стори
това, веднага след изтичането на този период /в процесния случай - две години/,
застрахованото лице няма да има трудов доход, а и ще следва да продължи да плаща
задълженията си по кредита.
В допълнение следва да се посочи и че договорите по чл. 383 КЗ за застраховка в
полза на кредитор, сключена от длъжник, какъвто е процесният, задължително се сключват
при общи условия съгласно чл. 348 КЗ, защото разпоредбата се съдържа в Дял І на Част ІV
КЗ т. е. в "Общи изисквания към всички застрахователни договори". Съгласно чл. 348, ал. 1,
изр. последно КЗ при несъответствие между застрахователния договор и общите условия се
4
прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. В
процесния случай е налице противоречие между покрити рискове от застрахователния
договор от една страна и т. 67 от ОУ от друга страна, поради което следва да се приложат
уговорките на покрити рискове от застрахователния договор. С оглед гореизложеното съдът
намира, че е настъпил покрит застрахователен риск и искът е доказан по основание /в този
смисъл е и цитираното от РС Решение № 50114 от 9.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1668/2022
г., I т. о., ТК/.
Съгласно т. 62 от ОУ при настъпване на покрит риск "трайна загуба на
неработоспособност вследствие на заболяване над 70 %" към датата на настъпване на
покрития риск за срок с ЕР № *** и с ЕР № *** на ТЕЛК - по-кратък от остатъка на срока на
кредита, застрахователят плаща погасителните месечни вноски съгласно погасителния план
до вноската, чийто падеж предхожда или съвпада с изтичане на срока на трайната загуба на
работа или падеж на последната вноска по договор за кредит.
При наличие на застраховка "живот" в полза на банката, кредитополучателят, който е
платил може да търси платеното от застрахователя съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ. Доколкото
претенцията е във връзка с чл. 383 КЗ дължими от застрахователя са платените от
застрахованото лице - ищцата задължения към нейния кредитор ЦКБ АД включващо
главници, лихвите и разноските. Извършени са погасителни вноски за заплащане на кредита
за периода от 01.11.2020 г. – след датата на експертното решение от 11.09.2019 г. и след
датата на експертното решение от 15.06.2022 г., до 31.12.2023 г. включително общо в размер
на 8013,82 лева. Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск за главница с
правно основание чл. 456 от КЗ е доказан и по размер и следва да бъде уважен за
предявения размер от общо 8013,82 лева, ведно с предендираната законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба - 07.02.2024 г., до окончателното й изплащане. В
тази връзка следва да се посочи, че претендираната и уважена сума от общо 8013,82 лв. е за
извършени погасителни вноски за заплащане на кредита след датата на експертното
решение от 11.09.2019 г. и след датата на експертното решение от 15.06.2022 г., поради което
касае изцяло времето, през което ищцата е била в трайна загуба на работоспособност над
70%, а не временна загуба на работоспособност, поради което възражението в обратен
смисъл е неоснователно.
По делото е приложена молба - претенция с вх.№ 165535/29.10.2019 г. от ищцата за
изплащане на застрахователното обезщетение, по което с Писмо изх.№ ЖЗ-100-
121/27.01.2020 г. на ответника е получила отказ за заплащане на дължимите погасителни
вноски по кредита, за срока на трайната загуба на работоспособност, съгласно погасителния
план. На основание чл. 409, във вр. чл. 405 във вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 от КЗ следва, че
застрахователят е изпаднал в забава с претенцията на ищцата на 29.10.2019 г. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че мораторната лихва по
вноските, платени в периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2021 г. /2319,79 лв./ е в размер на
716,99 лв. за период на забава от 02.11.2020 г. до 01.02.2024 г. Поради което искът за
претендираната мораторна лихва върху платените от застрахованото лице - ищцата
5
погасителни вноски за заплащане на кредита е основателен за периода от 03.11.2020 г. до
01.02.2024 г., предвид данните в заключението, че плащането на първата вноска е извършено
на 02.11.2020 г., като забавата е настъпила след изтичането на този ден. Досежно размера, на
база на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че за посочения период, същият
възлиза на 716,99 лева и доколкото се претендира по-малък размер, то с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 от ГПК, искът следва да се уважи
за предявения размер от 388,30 лв.
Въззивният съд напълно споделя приетото от РС в обжалваното решение, че предвид
размера на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - под дължимата лихва за вноските, платени
на основание Експертно решение № ***, с което инвалидността е установена до 01.09.2021
г., то е без значение за изхода на спора обстоятелството, че застрахованият не е отправил
претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за вноските,
платени след тази дата, представляващи застрахователния риск „100% трайна загуба на
работоспособност, вследствие на заболяване“, установена Експертно решение № *** Поради
това въззивният съд намира, че възражението в обратен смисъл е неоснователно.
С решението си в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да понесе направените от въззиваемата страна разноски по делото, от
които доказани и основателни са в размер на 2100 лв. – заплатено адв. възнаграждение
(съгласно представения договор за правна защита, включително и удостовереното в същия,
че уговореното адв. възнаграждение от 2100лв. е платено изцяло в брой, и списък по чл. 80
ГПК). Сумите за пътни, дневни и др. подобни разходи не са съдебноделоводни разноски,
нито адвокатски хонорар, поради което не могат да се претендират на осн. чл. 78 ГПК.
Неоснователно е и искането на въззиваемата за присъждане на сумата 172,46 лв. - разноски
за държавна такса, доколкото въззиваемата не е доказала извършването на такива разноски
по въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/19.02.2025 г. по гр.д. № 688/2024 г. по описа на
Районен съд – Перник - в обжалваната му част.
6
ОСЪЖДА „ЗЕАД ЦКБ ЖИВОТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на К. П. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата 2100 лева – разноски по въззивното производство пред ОС -
Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7