ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
784
гр.Русе, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 06 март през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 455 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 213а, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.М.Ц. против решение №
612/19.02.2024 г., постановено по адм. д. № 455/2023 г. на Административен съд
– Русе.
Жалбата е недопустима,
тъй като съдебният акт не подлежи на касационно оспорване.
С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗ-1063-1 от
15.05.2023 г., издаден от К. Д., на длъжност Главен инспектор в Дирекция МДТ
при Община Русе, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от
Директора на Дирекция МДТ при Община Русе, с който са установени задължения за
данък върху превозни средства за периода
2019 г. – 2022 г. и лихви за просрочие, изчислени
към 15.05.2023 г., в общ размер на 169, 87 лева, за
разликата над установеното с него задължение за
данък върху превозните средства и дължимата лихва за просрочие, изчислена към
15.05.2023 г. в общ размер над 103, 74
лева до 169, 87 лева.
С чл. 160, ал. 7 ДОПК е въведено ограничение в правото на
касационно обжалване по отношение на определени съдебни актове. Посочено е, че
решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с
ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се
включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически
лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за
забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.
По силата на чл. 144 ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт се
прилага и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в
ДОПК не е предвидено друго. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на
задължения за местни данъци, какъвто е данъкът върху превозните средства и
обжалването на издадените актове се извършват по реда на ДОПК. В чл. 4, ал. 3 ЗМДТ изрично е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ,
служителите от общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите. В конкретния случай обжалваното съдебно решение е постановено по
отношение на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК (акт за
установяване на общинско публично вземане) издаден от орган по приходите при
община Русе, за данък превозни средства в размер на главница 139,63 лв.
Общият размер на задължението по оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден на физическо лице, е в посочения размер, т. е. до 750 лева. При
тези обстоятелства касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване
(в този смисъл вж.определение № 4815/09.05.2023 г. по адм. д. № 9808/2022 г. на
ВАС; определение № 220/10.01.2024 г. по адм. д. № 9987/2023 г. на ВАС,
петчленен състав и др.).
Воден от горното и на осн. чл. 215, т. 4, вр. чл. 213а, ал. 2 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 1200/26.02.2024 г. на А.М.Ц.
против решение № 612/19.02.2024 г., постановено по адм. д. № 455/2023 г. на
Административен съд – Русе
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: