Определение по дело №116/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1394
Дата: 18 септември 2022 г. (в сила от 18 септември 2022 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20223100900116
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1394
гр. Варна, 18.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ
АНДЪРАЙТИНГ ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ с дружествен регистрационен номер №
02519540 със седалище и адрес на управление : ул. Фенчърч № 90, Лондон ЕС3М 4ST,
Великобритания, чрез пълномощник адв.Ж.Я., гр.Варна, ******, с която срещу ИВ. Л. Л. с
ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ****** е предявен осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за присъждане на сумата от 15 150 лева, дължима като
получена без основание, и представляваща застрахователно обезщетение за изоставяне от
корабособственика по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция.
В условия на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59 от
ЗЗД за присъждане на сумата от 15 150 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за изоставяне от корабособственика по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова
конвенция, платено от ищеца, което е било предмет на иска по гр.д. № 4529/2020г. по описа
на ВРС, 24 състав, оттеглен от ищеца по него ИВ. Л. Л. с ЕГН ********** без съгласие на
„ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който счита исковете за недопустими; оспорва иска по основание и размер и
въвежда възражения за недължимост на претендираната сума. Настоява за отхвърлянето им.
Ищецът депозира допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК, с която
взема становище по изложените в отговора възражения.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК ответникът подава отговор на допълнителната
исковата молба, с която репликира поддържаните от ищеца твърдения, при което размяната
на книжа е приключила.
По допустимостта на претенциите:
1
Исковата молба е предявена при твърдения за недължимо платено от застрахователя
„ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ на
застрахованото лице ИВ. Л. Л. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие „изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2 и Стандарт А
2.5.2 без основание поради ненастъпване на застрахователното събитие.
На ищеца следва да се дадат указания да поясни правен интерес от водене на иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД, доколкото при този иск имущественото разместване не се
дължи на пряка предметна престация, като след преценка допустимостта на иска съдът ще
извърши доклад на исковата претенция в тази чист.
Доколкото фактите, свързани с установяване дали сумата е изплатена, кога и от кого
в полза на ответника изискват събиране на доказателства, то същите са предмет на
съдебното дирене по същество на спора и не са определящи за неговата допустимост. Искът
е допустим. Сезиран е родово и местно компетентен съд. Искът следва да бъде разгледан по
реда на Глава тридесет и втора от ГПК Производство по търговски спорове.
По доказателствените искания на страните
Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и
относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което
същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по
делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се укаже, че не сочи твърдения и не представя доказателства в
какви правоотношения е с „Фиделитас“ ООД; както и че не сочи твърдения и не представя
доказателства за финансовите взаимоотношения с „Фиделитас“ ООД във връзка с изплащане
на застрахователното обезщетение в полза на ищеца ИВ. Л. Л., поради което съдът следва да
отложи произнасянето си по искането за провеждане на ССчЕ с посочени в допълнителната
искова молба задачи.
На ищеца следва да се укаже да посочи ясно и точно за какво застрахователно
събитие е изплатена на ответника сумата от 15 510 щ.д. от тези, изрично предвидени в
хипотезите на ал.2 на Стандарт 2.5.2; кога, от кого и при какви обстоятелства е прието за
установено от застрахователя настъпване на събитието.
На ответника следва да се укаже да поясни на какво основание като въведе твърдения
и представи доказателства, че отговорен за изплащане на дължимите суми за трудови
възнаграждения е Лидо Меритайм Лтд, а не Булком ООД, като съответно ангажира
доказателства за правоотношенията между Лидо Меритайм Лтд и Булком ООД.
Основателно е искането на ищеца за ангажиране на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел при режим на водене за установяване на обстоятелствата, че
ответникът е заявил, че корабособственикът е изоставил екипажа, че корабособственикът от
своя страна е заявил след заплащане на обезщетението, че не е изоставял екипажа, като
възнамерява да продаде кораба в началото на 2021г.
Неотносимо към предмета на спора е искането на ищцовата страна да бъде задължена
2
Дирекция „Морска Администрация - Варна“ да представи пълната преписка по наказателно
постановление №5/29.05.2020г., доколкото към делото вече е ангажиран окончателния акт
по преписката, а страната не е посочила кои са относимите към спора документи от същата.
Относимо към предмета на доказване е искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства посредством разпита на св.Божидар Вълканов, изпълняващ длъжността
капитан на м/к Семела през процесния период за удостоверяване на обстоятелства относно
неизплащане на заплатите, действията, сторени от него по съответните институции и
организации, корабособственика, във връзка с изискванията на МТК към случая.
Искането ответникът да представи споразумението с работодателя във връзка с
воденото гр.д. № 4529/2020г. по описа на ВРС е основателно, доколкото със същото ще се
установи основанието за изплащане на сумите по него.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1-седмичен срок от
съобщаването да изразят писмено становище по проекто-доклада в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2
ГПК.
За събиране на становищата им и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на
съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ
АНДЪРАЙТИНГ ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ с дружествен регистрационен номер №
02519540 със седалище и адрес на управление : ул. Фенчърч № 90, Лондон ЕС3М 4ST,
Великобритания, чрез пълномощник адв.Ж.Я., гр.Варна, ******, с която срещу ИВ. Л. Л. с
ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ****** осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД за присъждане на сумата от 15 150 лева, дължима като получена без
основание, и представляваща застрахователно обезщетение за изоставяне на моряк от
корабособственика по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от
3
11.04.2019г. ищецът, в качеството на застраховател е застраховал ответника като член на
екипажа на моторен кораб „SEMELA", IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските
острови, за застрахователния случай „изоставяне на моряк" по смисъла на Правило 2.5.2 и
Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция и Директива ЕС 2018/131. Застраховката е
вид „Гражданска отговорност", като дължимостта и изискуемостта на плащането на
застрахователното обезщетение, в размер на равностойността на последните 4 работни
заплати на моряка, възниква от момента на настъпването на „изоставяне но моряк",
дефинирано в Морската трудова конвенция. По смисъла на този Стандарт морякът се счита
за изоставен когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането на моряка
или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или прекрати едностранно
договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период
най-малко два месеца.
Сочи се, че с петиция от капитана на кораба от дата 10.03.2020г., адресирана до
Международния моряшки синдикат и българското му представителство, същият е обявил
настъпване на втората хипотеза на Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и
подкрепа от страна на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по
отношение на всички членове на екипажа, включително и по отношение на ответника.
Въз основа на така декларираното ищецът е приел, че е настъпило застрахователното
събитие и е заплатил на ответника сумата от 15 150 щ.д., както и разходи за репатрирането
на моряка от кораба до постоянното му местожителство, в размер на 150 щ.долара. Твърди
се, че сумата е преведена от банковата сметка на представителя на застрахователя в
РБългария – „Фиделитас“ ООД.
Твърди се, че за да се гарантират регресните права на ищеца, ответникът е подписал
споразумение от 30.04.2020г, с което прехвърля всички права по заведеното от него срещу
корабособственика гр. дело №4529/2020г. по описа на ВРС, в това число и правата по
допуснатото по-рано обезпечение на иска по това дело чрез арест на кораба в полза на
ищеца. Със същото споразумение ответникът се е съгласил, че ако декларацията му се
окаже невярна, и след репатрирането му от кораба, се окаже, е корабът всъщност не е
изоставен и той е получил плащане от корабособственика, ще възстанови тези суми на
ищеца. Ответникът е декларирал, че слиза от кораба след като усвои изплатената му сума за
репатриране. Излага се, че ответникът е оттеглил иска по гр. дело №4529/2020г. по описа на
ВРС, като е дал съгласието си за вдигане на ареста на кораба, допуснат като обезпечение.
След вдигане на обезпечителната мярка корабът е продаден от корабособственика „Лидо
Меритайм Лтд.“. Твърди се, че с това действие ответникът е прекратил едностранно
договора за цесия и е лишил ищеца от регресни права спрямо корабособственика.
Твърди се, че с писмо от 28.01.2021г. капитанът на кораба признава, че заедно с ИВ.
Л. Л., не са били изоставени. Въпреки че са декларирали, че са репатрирани от кораба с
парите от застрахователното обезщетение, никога не са слизали от кораба, а са останали на
борда по силата на друг договор с корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.".
Отделно от това ответникът, заедно с другите двама членове на екипажа са получили
4
повторно от корабособственика сумата от 19 950 щ.долара, привидно под формата на
възнаграждение за следващ период.
В обобщение ищецът твърди, че при тези данни липсва основание за плащане на
застрахователно обезщетение, тъй като не е налице „изоставяне на моряците" от
корабособственика по смисъла на Морската трудова конвенция и настоява за връщане на
платеното без основание застрахователно обезщетение.
В срока по по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника ИВ. Л. Л..
На първо място предявеният иск се оспорва като недопустим, като се сочи липсата на
материално- и -процесуално правна легитимация у ищеца, като се изтъква, че сумата от
15 150 щ.д. е заплатена от „Фиделитас“ ЕООД, а не от ищеца.
По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е бил член на екипажа по силата на трудов договор от
11.10.2019г., сключен с „Булком“ ООД на длъжност „електротехник“ на моторен кораб
„SEMELA", IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с
корабособственик Лидо Меритайм Лимитед. Договорът е сключен за пет месеца плюс/минус
1 месец считано от 14.10.2019г. при уговорено трудово възнаграждение в размер на 3 800
щатски долара. Твърди се, че от момента на качване на 14.10.2019г. за м.11., м.12. 2019г. и
м.01., м.02.2020г. ответникът не е получавал дължимото му трудово възнаграждение,
възлизащо на 15 150 щ.д. Неизплащане имало и към останалия екипаж на кораба за същия
период.
Твърди се, че съгласно Стандарт А2.5.2, точка С от Морската трудова конвенция е
налице изоставяне на моряка когато корабособственикът не е заплатил договорените
заплати най – малко два месеца. Сочи се, че на основание сключената застраховка от страна
на корабособственика с ищцовото дружество е отправено искане за заплащане на
обезщетението за покрит риск чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020г. В отговора
представителя на „Томас Милър", М.У. на 04.03.2020г. в 15.53ч по имейл е потвърдил
молбата на екипажа за репатриране.
Ответникът твърди, че застрахователят е знаел, че м/к" Семела" подлежи на
продажба, тъй като още на 18.12.2019г. капитанът на кораба е изготвил първото
уведомление до Международния морски синдикат /ITF/, с копие и до ответното дружество.
В уведомлението било посочено, че корабът е обявен за продажба, и екипажът не получава
възнагражденията си. Осъществена е активна кореспонденция между капитана на кораба и
представляващия Булком ООД.
На основание Стандарт А2.5.2, б.С, и Правило 2.2.1, чл.363 ал.2 т.12 КТК капитанът
е изготвил удостоверение, с което уведомил корабособственика на 06.02.2020г. Сезирал е и
Агенция „Морска администрация" – Варна, която със Заповед № В-319/21.02.20г. на
директора на пристанището задържа м/к „Семела", поради неизплатените повече от две,
/четири / заплати.
С определение № 1034/15.04.2020г. по ч.т.д № 532/2020г. по описа на ВОС в полза на
5
ответника е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „арест на
м/к"Семела“ на бъдещите искове за осъждане на ответника да заплати 20 216.67 щ.д.,
представляващи неизплатени трудови 4 възнаграждения за периода месец ноември 2019г. -
март 2020г., както и за периода 01.04.2020г. до.10.04.2020г. Искът е предявен за сумата от 23
728 щ.д. срещу корабособственика „Лидо Маритайм Лимитед" и към работодателя
„Булком“ ООД и по тях е образувано гр.д. № 4531/2020г. по описа на ВРС. На 05.05.2020г.
ответникът е получил плащане по банкова сметка за сумата от 15 075 щ.д., преведена не от
застрахователя, а от „Фиделитас" ЕООД с посочено основание обезщетение.
Ответникът се мотивира, че е бил обективно възпрепятстван да се репатрира,
съответно не е напуснал кораба като се позовава на обявената от 13.03.2020г. пълна забрана
за напускане на населените места в България във връзка с пандемията от Ковид 19. Сочи, че
е била налична забрана по отношение на членовете на екипажи на кораби, посещаващи
българските пристанища да напускат територията на пристанището за периода на
пребиваване там.
На следващо място се сочи, че съгласно Разпореждане № 1 от 10.09.2018г. на
Агенция „Морска администрация"- Изисквания за осигуряване на безопасноста на
корабоплаването в района на отговорност на ДИРЕКЦИЯ „МОРСКА АДМИНИСГРАЦИЯ-
ВАРНА" корабособственикът на м/к" Семела" не е извел същия от експлоатация, тъй като
не е пускал заявление по чл.92 и чл. 92.1 от цитираното разпореждане. Корабът е бил в
пълна експлоатация и съгласно „MINIMUM SAFE MANNING DOKUMENT' / Документ за
надлежно комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно разпоредбите на гл. V,
правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от
1974г., от Морска администрация на Коморски съюз, в Морони на 09.05.2016г. валиден до
26.10.2020г., екипажът трябва да е 9 души, както следва: 1 - капитан; 1 ст.пом.капитан; 1-
офицер навигатор ; 1 - гл.механик; 1 - втори механик; 2 - моряци редови носещи
навигац.вахга; 1- лице от редовия състав палубна команда; 1- лице от редовия състав
машинно отделение. Това означава, че 9 души от екипажа от общо 12 души нямат право да
слизат от кораба.
Между капитана на кораба и Владимир Костов, представител на „Фиделитас" ЕООД
е проведена кореспонденция на 28.05.2020г. за това, че на 30.04.20г. 9 моряци /украинци/
членове на екипажа са слезли от кораба и успешно са репатрирани, за което директора на
ИА "Морска администрация" по изключение се е съгласил, като изрично е разпоредил
капитанът да остане на борда с втория механик и електротехника, които са сертифицирани.
Поради опасност за корабоплаването и околната среда, която е била възможна да
произтече от кораба, ответникът като сертифициран член на екипажа не е могъл да слезе от
кораба. Едва на 24.05.2020г. е извършена смяна на двама от тримата останали на кораба,
сред които е ответника, което обстоятелство опровергава твърдението на ищеца, че И.Л. е
останал на борда по сила на уговорка или друг договор, доколкото той е бил длъжен да
остане и да изпълнява задълженията си.
Твърди се, че предмет на иска по воденото пред ВРС гр.д. №4529/2020г. са
6
възнагражденията за положен труд през периода м.03 до 24.05.2020г. в общ размер от 11 000
щ.д. Сочи се, че преведена от пълномощника по делото по сметка на И.Л. сума от 11 899
щ.д. е формирана от размера на така дължимите заплати и разноските по делото за
обезпечение на иска и гражданското дело, водено пред ВРС в общ размер от 1533 лева, или
899 щ.д. Общата сума от 11 899 щ.д. е преведена от работодателя „Булком“ ООД, за разлика
от сумата от 15 150 щ.д., преведена от „Фиделитас“ ЕООД, която покрива месеците за
неплатено възнаграждение за предходен период, за който е изплатено застрахователното
обезщетение.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че с оттегляне на иска по цитираното гр.
дело го е лишил от регресни права. Съгласно Морската трудова конвенция MLC изм. 2014г.
и влязла в сила в Р. 6 България 18.01.2017г. Стандарт А 2.5.2, чл.13 „Нищо в този Стандарт
не накърнява правото на регрес на застрахователя или на предоставящия финансово
обезпечение срещу трети страни." По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявения иск.
С допълнителната искова молба ищецът сочи, че „Фиделитас“ ЕООД е
застрахователен агент на ищеца, който е превел сумата от името и за сметка на
застрахователя. Тълкува се, че съгласно Стандарт А.2.5.2, б.“С“ от Морската трудова
конвенция неплащането на две заплати не се счита за изоставяне, доколкото следва да има и
едностранно прекратяване на трудовия договор, като морякът следва да се е репатрирал от
кораба, съотв. да не е продължил да работи на борда и след като морякът е продължил да
работи, то не е налице изоставяне.
В постъпилия отговор на допълнителната искова молба се оспорват изводите на
ищеца относно начина на тълкуване на понятието „изоставяне на моряк“ като се настоява,
че не е необходимо едностранно прекратяване на трудовия договор, а само неизплащане на
две трудови възнаграждения, за да настъпи застрахователно събитие и бъде изплатено
застрахователното обезщетение. Пояснява се, че в случая процесната сума покрива четирите
неплатени заплати от по 3 800 щ.д., а не разноските по репатриране, доколкото ответника,
като капитан се е намирал в собствената си държава, на пристанище Варна.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Разпределение на доказателствената тежест:
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на
парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото.
ПРИЕМА за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че за периода от
14.10.2019г. до 24.05.2020г. ищецът е изпълнявал длъжността „електротехник“ на борда на
кораб Селена, плаващ под флага на Коморските острови.
7
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщаването да представи
удостоверение за актуално състояние на търговеца.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че в едноседмичен срок от съобщаването следва в писмен
вид с препис за несрещната страна да поясни правен интерес от водене на иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД, доколкото при този иск имущественото разместване не се дължи на
пряка предметна престация, като след преценка допустимостта на иска съдът ще извърши
доклад на исковата претенция в тази част.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че в едноседмичен срок от съобщаването следва да въведе
твърдения и представи доказателства в какви правоотношения е с „Фиделитас“ ООД; както
и въведе твърдения и представи доказателства за финансовите взаимоотношения с
„Фиделитас“ ООД във връзка с изплащане на застрахователното обезщетение в полза на
ищеца ИВ. Л. Л., като съдът отлага произнасянето си по искането за провеждане на ССчЕ с
посочени в допълнителната искова молба задачи до изпълнение на указанията.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщаването да посочи ясно и
точно за какво застрахователно събитие е изплатена на ответника сумата от 15 510 щ.д. от
тези, изрично предвидени в хипотезите на ал.2 на Стандарт 2.5.2; кога, от кого и при какви
обстоятелства е прието за установено от застрахователя настъпване на събитието.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от съобщаването да поясни на
какво основание като въведе твърдения и представи доказателства, че отговорен за
изплащане на дължимите суми за трудови възнаграждения е Лидо Меритайм Лтд, а не
Булком ООД, като съответно ангажира доказателства за правоотношенията между Лидо
Меритайм Лтд и Булком ООД.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при режим на водене за установяване
на обстоятелствата, че ответникът е заявил, че корабособственикът е изоставил екипажа, че
корабособственикът от своя страна е заявил след заплащане на обезщетението, че не е
изоставял екипажа, като възнамерява да продаде кораба в началото на 2021г.
ДОПУСКА до разпит свидетелят на ответника, Божидар Вълканов, изпълняващ
длъжността капитан на м/к Семела през процесния период за удостоверяване на
обстоятелства относно неизплащане на заплатите, действията, сторени от него по
съответните институции и организации, корабособственика, във връзка с изискванията на
МТК към случая.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи в едноседмичен срок от съобщаването
споразумението с работодателя във връзка с воденото гр.д. № 4529/2020г. по описа на ВРС е
основателно, доколкото със същото ще се установи основанието за изплащане на сумите по
него.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към възможността за
извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по медиация или друг способ за
доброволно уреждане, като указва, че на основание чл.78 ал.9 предл.едно от ГПК при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
8
връща на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2022г. от 15.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящето определение.
На ищеца да се връчи препис от отговора на ДИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9