№ 263
гр. С., 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500315 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
363/29.04.2024г. по гр.д. № 3523/23 г. на СлРС, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният на основание чл.87, ал.3 ЗЗД от С. М. Д., ЕГН:
********** от гр.Т., обл.С., ул.“ Ж.в. * против М. М. М., ЕГН: ********** и
Н. К. М., ЕГН:**********, двамата от с.С., общ.Т., обл.С., ул.“А.м. *, иск за
разваляне по съдебен ред на договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 130,
том IX, дело № 2673/1996 г. на нотариус при СлРС, до размера на
наследствената на ищцата част ид.ч. и на ответниците са присъдени
разноски по делото в размер на 700лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство.
Въззивницата атакува изцяло решението, като твърди, че то е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалноправните норми.
Оплаква се, че са допуснати нарушения, свързани с подаването на
отговор от страна на ответника М. М. и признаването на иска, във връзка с
упълномощаването на процесуален представител – адвокат, във връзка със
1
спазването на процесуалните срокове за подаването на отговора, във връзка
с доклада по делото и задълженията на съда при извършване на действия
извън законовите срокове или след отправяне на изявление от ответника за
признаване на иска. Заявява, че съдът неправилно не е разгледал направеното
признание и е приел да разгледа последващо направените, извън срока по чл.
131 от ГПК, възражения. Също така сочи нарушения във връзка с
незаконосъобразно и в противоречие с чл. 214 от ГПК произнасяне по
направеното изменение на исковата претенция от ищцата, развива доводи
във връзка с възприетия от съда петитум, счита, че съдът се е произнесъл
по непредявен иск. Не се е произнесъл с нарочно определение за разпределяне
на доказателствената тежест.
По-нататък въззивницата се оплаква, че са нарушени и правилата във
връзка с доказването в процеса, нарушен бил принципа на равнопоставеност
в процеса, тъй като съдът не допуснал разпит на свидетел на ищцата за
обстоятелствата, за които са разпитани свидетелите на ответната
страна с оглед тяхното опровергаване. Също така заявява, че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, ценил е показанията само
на част от свидетелите, а игнорирал тези на свидетеля Б. и е достигнал до
неправилни фактически констатации, неправилно е ценил цялата
доказателствена съвкупност. Намира, че не следва да се кредитират
показанията на свидетелите М. и Златев. Развива подробни съображения,
прави анализ на събрания доказателствен материа и счита, че се налага
изводът за доказаност и основателност на иска. Сочи, че мотивите на съда
в посока основателност на претенцията са необосновани и противоречащи
на установената фактология.
С оглед изложеното въззивницата иска да се отмени решението поради
липса на произнасяне по искането за изменение по чл. 214 от ГПК и делото
да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Евентуално
иска да се отмени като неправилно решението и да се постанови ново по
същество, с което искът бъде уважен.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за
допускане събиране на гласни доказателствени средства, което съдът е
оставил без уважение с мотивирано определение от з.с.з.
2
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала отговор, с
който заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска
то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Въззиваемите
считат, че не са допуснати твърдяните поцесуални нарушения във връзка с
признаване на иска, тъй като в чл. 237 ал. 3 от ГПК е посочено кога не може
да се постанови решение при признаване на иска и настоящият случай е
такъв с оглед предмета на иска – имот в СИО. Сочи, че писменият отговор
от адв. Данаджиева не носи подписа на ответника и не изразява неговото
становище, той е заявил, че не е уведомен за него, не го поддържа и оттегля
пълномощията си от нея, следователно следва да се вземе предвид
последващия подаден отговор. Не е оттеглял признание на иска, защото
такова не е правил. По отношение на оплакванията за нарушение на чл. 214
от ГПК въззиваемите считат, че такива няма, понеже съдът многократно
е давал указания на ищцата да уточни иска и да формулира адекватен
петитум и е възприел тази версия, посочена в последната внесена поправена
и вписана искова молба. В с.з. ищцата чрез адвоката си не е правила искане
за изменение на петитума, а е заявила, че поддържа тази искова молба.
Намира за неоснователно оплакването за недопускане до разпит на
свидетел, тъй като то е несвоевременно и преклудирано, понеже е направено
след допускане и разпитване на свидетелите, посочени от двете страни.
Въззиваемите по-нататък заявяват, че не са допуснати нарушения във
връзка с обсъждане и анализ на събраните доказателства, съдът изложил
правилна и обективна фактическа обстановка, почиваща на цялата
доказателствена маса. Излагат подробни съображения във връзка с
показанията на всеки един от разпитаните свидетели и твърдят, че от тях
може да се направи обоснован извод за неоснователност на иска. В
обобщение считат, че съдът е достигнал до законосъобразни и правилни
правни изводи, напълно в съответствие с приложимите материалноправни
норми.
Противопоставят се на искането за допускане на гласни
доказателства, тъй като искането е преклудирано, а ако се уважи – искат
да бъдат допуснати още трима свидетели, които ще посочат, за
установяване на същите факти и обстоятелства.
Въз основа на изложеното въззиваемите молат да се остави без
уважение въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да се потвърди.
Претендират разноски за тази инстанция, представят пълномощно и
договор.
В същия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна
жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява, с писмена молба-становище, подадена чрез процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата,
3
оспорва отговора, моли съда да върнеделото на СлРС поради допуснато
съществено процесуално нарушение или при условията на евентуалност да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с коетода уважи
исковата претенция. Претендира разноски за двете инстанции, представя
списък по чл. 80 от ГПК, прави евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваеми пор. №№ 2 и 4, редовно призовани, се явяват лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба и поддържа всички свои аргументи, изложени в
отговора. Моли въззивната инстанция да потвърди атакуваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за тази
инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.
Изложените във въззивната жалба възражения са неоснователни.
Най-напред въззивният състав намира, че не са допуснати твърдените
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
По отношение на твърдението за непроизнасяне по предприето
изменение на иска и съответно – произнасяне по непредявен иск, следва да се
посочи, че в действителност не е правено искане за допускане изменение на
иск. След депозиране на исковата молба районният съд е констатирал
нередовности във връзка с конституирането на страните и е предприел
действия по отстраняването им, а след вписването на първоначалната
искова молба я е изпратил за отговор на ответника. Съдът е длъжен да
следи за надлежното конституиране на страните в процеса според вида на
4
защитаваното право и в тази връзка съдът отново е констатирал
нередовност и е дал указания на ищците да насочат претенциите срещу
надлежна пасивнолегитимирана страна и да уточнят петитума.
Впоследствие, след смъртта на единия от ищците, отново е предприел
действия по правилното конституиране, /с оглед новонастъпилия
юридически факт и с оглед обстоятелството, че негови наследници са
другата ищца и единият ответник/, както и по прецизиране на обема на
защитаваното право. Така уточняването на страните, предмета и
съответстващия на обстоятелстената част петитум представляват
процесуални действия на съда по редовността на исковата молба, а не
такива по инициатива на ищцата за изменение на иска и в резултат на това
съдът правилно е определил, че е сезиран с иск за разваляне на договор за
издръжка и гледане от ищцата, като наследница по закон на двамата
прехвърлители, до размера на наследствената й част.
По отношение на оплакванията, свързани с направено признание на иск,
настоящият състав също счита, че не са допуснати процесуални нарушения
от решаващия съд.
След като първоначално исковата молба е била предявена единствено
срещу ответника М. М. М. и съдът му я е връчил с указания относно
отговора, такъв е бил подаден чрез процесуален представител по
пълномощие – адвокат Данаджиева, в който е посочено, че се прави
признание на фактите и обстоятелствата и се признава исковата
претенция. Ответникът по-късно е заявил, че не му е било известно
съдържанието на този отговор и то не отговаря на действителното му
отношение към спора, като е и оттеглил пълномощията от този адвокат.
Независимо дали ще се приеме, че към момента на подаване на първия
отговор адвокатът е разполагал с изрични пълномощия за това, тоест е
налице волеизявление за признаване на иска, то не може да предизвика
последиците по чл. 237 ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Както вече бе посочено, след
правилното конституиране на надлежните участници на страната на
ответника предвид вида на спора – наред с първоначалния ответник М. М. е
конституирана и неговата съпруга Н. К. М. - съдът повторно е изпратил
преписи от исковата молба и приложенията и за тази ответница е започнал
валидно да тече срок да изрази становище по иска. Тя го е оспорила изцяло и
е изложила доводи относно изпълнението на договора, чието разваляне се
5
иска. Ответникът М. М. също е подал отговор на поправената вече искова
молба, като също е оспорил иска и изложените в исковата молба твърдения.
Дори да се счете, че той вече е загубил правото да подава отговор и следва
да се държи сметка за по-рано направеното признание, то съгласно
разпоредбата на чл. 237 ал. 3 т. 2 от ГПК, щом правото на собственост е
преминало в режим на СИО върху него и съпругата му /втората ответница/,
то той не може еднолично да се разпорежда с общото материално право.
Следователно, доколкото отговорът с направените оспорвания и
възражения, подаден от втората ответница е в законовия срок, съдът
следва да се съобрази с нейното становище и не може да разглежда спора в
хипотезата на признание на иск.
Последното процесуално нарушение, релевирано с въззивната жалба
касае действията на първоинстанционния съд във връзка със събиране на
гласни доказателствени средства, като въззивницата се оплаква, че
неоснователно не е допуснат до разпит втори свидетел. Въззивната
инстанция счита, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила и
в тази насока.
В исковата молба ищците са направили доказателствените си искания
и са посочили, че искат разпит на един свидетел при довеждане, чрез който
да се установи полагал ли е М. М. грижа за своите родители в периода
1996г.-2023г. и в какво се е изразявала тя, грижил ли се е за тяхното
домакинство в същия период, осигурявал ли им е храна или финансова
издръжка в този период. По начало тежестта на доказване на фактите на
изпълнението на договора за прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, лежи върху
приобретателя, в случая – ответниците. Въпреки това съдът е уважил
искането на ищцовата страна и е допуснал до разпит един свидетел за
посочените обстоятелства, както и ангажираните от носещата
доказателствената тежест ответна страна гласни доказателства. В
първото съдебно заседание до приемане на доклада и разпределяне на
доказателствената тежест между страните /което е правилно направено
от районния съд/ други доказателствени искания не са направени. След
разпита на свидетелите на двете страни ищцата е поискала да бъде
допуснат до разпит още един свидетел за същите обстоятелства и
решаващият съд е отказал да стори това. Въззивният състав намира
6
отказа за законосъобразен, тъй като искането е несвоевременно направено,
освен това тежестта на доказавне на тези факти лежи върху
ответниците. По същите причини искането, заявено и пред въззивната
инстанция е оставено без уважение, тъй като то не касае и установяване на
новонастъпили или новоузнати факти, а доводът, че с показанията на
втория свидетел ще се опровергават показанията на свидетелите на
ответната страна е перфиден. Щом показанията касаят идентични факти
и обстоятелства, страната е могла и е следвало да изчерпи
доказателствените си средства до предвидения от правната норма момент,
но не го е сторила.
По отношение на материалната законосъобразност на атакуваното
решение:
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваният акт е правилен и
постановен в съответствие с приложимите към спора правни норми.
Безспорно е, че атакуваният договор е бил сключен в изискуемата за
това нотариална форма. По начало този вид договор е двустранен и
възмезден и при него кредиторът прехвърля веднага собствеността на
насрещната страна, а длъжникът започва да престира задълженията си,
които, най-общо формулирани, са за “издръжка и гледане”. В случая обемът
на задълженията на приобретателя, страните са определили с фразата “да
поеме гледането и издръжката на родителите си, като им осигури нормален
и спокоен живот, такъв какъвто са водели досега докато са живи.“
За да се развали поради неизпълнение този договор по принцип няма
значение дали то е пълно или частично, и дали изпълнението на
неизпълнената част е още възможно, или вече е станало невъзможно по вина
на длъжника. Достатъчно е последният да не е изпълнявал задълженията си
известно време, за да може кредиторът, да развали договора, и
единственото изключение е предвидено в чл. 87 ал. 4 от ЗЗД – ако
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на
кредитора. Кога частта е незначителна, е въпрос на фактическа преценка –
незначителността може да произлиза, както от това, че непрестираното
количество е малко, така и от това, че качествената разлика между
престираното и това, което трябва да се престира, е малка. С оглед
алеаторния характер на този вид договори, следва да се изхожда от
7
формулировката, която страните са избрали при определяне задълженията
на приобретателя.
В случая избраната от страните фраза характеризира типичното
съдържание на това задължение. В обема на задълженията на длъжника и
съпругата му като член на домашните му се включва извършването на
постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота на
прехвърлителите и освен полагането на личен труд за гледане, предполага и
даване на материалните средства, които са необходими да задоволят
нуждите им, а ръководният критерий е „животът, който са водили
досега.“ Грижите и издръжката при този вид договори не се дължат при
поискване и конкретно посочване, а дефинитивно и ежедневно. По начало не
в тежест на ищцата е да доказва отрицателния факт на неизпълнението,
ответната страна е тази, върху която лежи доказателствената тежест
за установяване на съответствие между изискуемото поведение и реално
престираното по договора.
Въз основа на събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени
доказателствени средства се установява, че приобретателят основно,
както и с помощта на съпругата си, са престирали пълно и точно
задълженията си по договора от момента на сключването му.
Макар да е установено изпълнението на договорните задължения
спрямо нея, искът на ищцата в качеството й на наследник на едната
прехвърлителка – майката на ищцата и първия ответник П. М. - до размера
на наследствената й част, се явява неоснователен поради направеното
основателно възражение за погасяване правото на иск по давност, тъй като
същата е починала на 05.112010г., когато договорът е прекратен по
отношение на нея и в 5 годишния давностен срок, поставен в течение от
този момент правото на иск не е било упражнено от някого от нейните
наследници, поради което още преди завеждането на настоящата искова
молба на 01.09.2023г., към 05.11.2020г., то е било погасено.
Искът в тази му част е неоснователен поради погасяването му по
давност и следва да се отхвърли.
Искът за разваляне на договора за наследствената част на ищцата
като наследница на другия прехвърлител – баща на нея и първия ответник,
починал в хода на производството, също е неоснователен, тъй като
8
ответната страна е доказала изпълнение на договорните си задължения.
Посредством анализа на свидетелските показания се доказва, че на
прехвърлителя М. М. е бил осигурен от ответниците спокоен и нормален
живот, какъвто е водел обичайно, до момента на смъртта му. В къщата в с.
С. /предмет и на сделката/ са живели ответниците и синът им, а в
пристроени две стаи към нея са живели двамата прехвърлители до смъртта
на всеки от тях. Пристройката е била обзаведена с всичко необходимо за
нормален живот. М. М. до преди 5-6 години се занимавал с отглеждане на
животни във ферма, където имал стая и често пренощувал там, а синът му
носел вечер храна. Този начин на живот е бил обичаен за него и съответствал
напълно на желанията му. За гледането на животните му помагал понякога
и синът му, а след продажбата им, М. М. се установил в къщата, като имал
общо домакинство с това на сина си. Нуждите му от храна, облекло, битови
разходи и др. подобни били задоволявани от сина му, с помощта на съпругата
и сина на последния. Снаха му от дъги години работела в Гърция, като се
прибирала през лятото и в тези периоди участвала в грижите за М. Ч..
Прането, готвенето, пазаруването и поддържането на дома се
осъществявали главно от ответника М. М., при необходимост той е водел
баща си на лекар, купувал е лекарства. Дъщерята на М. М. – ищцата С. Д.,
също навестявала понякога баща си, също го е водела на лекар при
здравословни проблеми.
За формиране на горните констатации съдът е ценил гласните
доказателствени средства, като кредитира показанията на свидетелите
Златев и М.. Първият е без родство със страните, живее в същото село и
както като съселянин, така и като кмет е имал постоянни, преки и лични
впечатления от взаимоотношенията между ответниците и прехвърлителя,
до смъртта на последния, не е заинтересуван от изхода на спора,
възпроизвежда непосредствено възприети от него факти и обстоятелства.
Показанията на другия свидетел на ответната страна – М. М., син на
ответниците, съдът също кредитира, независимо от близката роднинска
връзка, тъй като от една страна именно като роднина по права линия на
прехвърлителя и на приобретателите, той има най-непосредствени и точни
впечатления, а от друга – показанията му изцяло съвпадат с казаното от
другия, незаинтересуван и безпристрастен свидетел. Показанията на
свидетеля, ангажиран от ищцовата страна – М. Б., съдът не цени в по-
голямата им част, тъй като самият свидетел сочи, че не е имал контакти с
прехвърлителя М. М. 4-5 години преди да почине, познанството им е във
връзка с работата му във фермата и няма преки наблюдения върху
ежедневието на бащата и сина, и динамиката на живот, създадена между
9
тях. Следва да се посочи, че дори ищцата паралелно да е полагала грижи и да
е давала средства на баща си, това не компрометира изпълнението,
престирано от ответниците, доколкото тя, като дъщеря на М. М. е
свободна да демонстрира своята привързаност и обич като израз на морален
дълг на дете към родител.
С оглед горните фактически констатации, въззивната инстанция
счита, че е налице пълно и точно изпълнение на договорните задължения по
отношение на прехвърлителя М. М., поради което искът и в тази част е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Така в обобщение, предявените в условията на обективно и субективно
съединяване искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ето защо, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и атакуваното в
решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивницата и тя следва да понесе
своите както са направени, а на въззиваемите да заплати такива в размер на
850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на същото не следва дасе уважава, тъй като е формално, а
самото възнаграждение е определено в съответствие с Наредба №1/2004г. и
кореспондира с вида и сложността на спора и вложените процесуални
усилия на адвокат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 363/29.04.2024г. по
гр.д. № 3523/23 г. на СлРС.
ОСЪЖДА С. М. Д. да заплати на М. М. М. и Н. К. М. направените по
делото разноски за въззивното производство в размер на 850 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
10
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11