Р
Е Ш Е Н И Е
07.06.2012 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на тридесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
МЛАДЕНОВА
при секретаря Р.М. и в присъствието на прокурора…………………….,
като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр. д. № 131 по описа за 2012
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК, за предоставяне упражняването на родителските права, издръжката на децата и
за фамилното име.
Ищцата В.Й.Б. xxx исковата си молба, че с ответника са
сключили граждански брак на 01.06.1996 година, от който имат две деца – Д. Т. Д.
с ЕГН xxxxxxxxxx и Т. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx. Поддържа също, че отношенията
между тях като младо семейство още от самото начало не потръгнали добре. Заявява,
че ответникът по делото от самото начало на съвместния им живот имал проблеми с
алкохола, което създавало проблеми на цялото семейство. Твърди, че преди година,
след поредното осъждане на ответника, последният заминал за Германия и до
настоящия момент не се е връщал в България, като не е проявявал интерес както
към нея, така и към децата си. Заявява, че в резултат на фактическата раздяла
се отчуждили един от друг и престанали да се зачитат като съпрузи. Твърди, че в
брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на
ответника. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
допусне развод и прекрати брака между тях по вина на ответника, да й се
предостави упражняването на родителските права по отношение на деца Д. Т. Д. с
ЕГН xxxxxxxxxx и Т. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx, като на ответника му бъде определен
режим на лични отношения с децата, да го осъди да заплаща на децата издръжка в
размер на по 150 лева месечно за всяко едно от децата, да постанови да носи
фамилното име Ц., както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Т.Д.Б. xxx не е представил в едномесечния срок
писмен отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”
– град Монтана счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде съобразено с
интересите, мнението, желанието и индивидуалните потребности на децата Д. Т. Д.
и Т. Т. Д..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили
граждански брак на 01.06.1996 година с акт № 110/01.06.1996 година. От брака си
страните имат две деца – Д. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx и Т. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx.
Установено е по делото, че съпрузите са във фактическа раздяла, която датира от
преди една година.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е
видно, че отношенията между съпрузите са само формални и на практика е налице
едно фиктивно съществуване на брака, лишено от взаимност и доверие, от уважение
и зачитане на правата и интересите на другия. От показанията на разпитания по
делото свидетел И. С. П. е видно, че отношенията между двамата съпрузи са силно
влошени и то от доста години. Категоричен е свидетелят, че ответникът има
склонноста към хазарта, играе на ролетки, в резултат на което харчел пари
безразборно. Свидетелят твърди в показанията си, че ответникът не е полагал от
самото начало необходимите грижи като съпруг и баща за своето семейство. Същият
не проявявал какъвто и да било интерес към децата си, за които се грижи
единствено тяхната майка От показанията на разпитания свидетел П. се установява,
че ответникът злоупотребява с алкохола и след като се напие, създава проблеми
на семейството си.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени
средства, които съдът възприема изцяло като дадени обективно, безпристрастно и
логически последователно.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, поради което следва да
се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от
съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От
събраните по делото доказателства се установява по един категоричен начин, че
ответникът е играел на хазартни игри, злоупотребявал е с алкохола, в резултат
на което разходвал пари и средства, вместо същите да бъдат използвани за
задоволяване нуждите на семейството му. Свидетелят на ищцата е категоричен в
показанията си за описаното по – горе поведение на ответника, което е сериозна
пречка за нормалното съществуване на семейството. Стремежът за запазване на
брака от страна на ищцата във връзка с необходимостта от грижи и отглеждане на
децата се указал безрезултатен. Категоричен е свидетелят, че отношенията между
съпрузите са силно влошени и то по вина на ответника. Последният напълно се е
дезинтересирал от семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е
довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие
и отговорност към семейството, поради което и брачната връзка съществува само
формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо,
тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески
отношения. Липсата на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до
окончателно разпадане на семейната общност между страните. Не се установи
ищцата да има вина за разстройството на брака.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне
развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника.
От брака си страните имат две деца – Д. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx
и Т. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx. Като съобрази обстоятелството, че бащата е
напуснал семейството, респективно се е дезинтересирал от него, съдът намира, че
в интерес на децата е родителските права да се предоставят за упражняване на
тяхната майка, като бащата има право да вижда децата всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, като през лятото има
право да ги взема при себе си за 30 дни, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
По силата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите са длъжни да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи
издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно
лице” по отношение на претендиращия издръжка, а размерът на издръжката, съгласно
чл. 142 ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини – нуждите на
детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи,
като е определен в ал. 2 на същата разпоредба само минималния размер на
издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, която към настоящия момент е 290 лева или
минималната издръжка е от 72, 50 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед
на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от
получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук
следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло
и различни видове занимания.
В разпоредбата на чл. 59 ал. 1 и 2 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето са посочени средствата, които се
предоставят от държавата за отглеждане и възпитание на дете, настанено в
приемно семейство и с диференциран подход съобразно неговата възраст при база
за определяне от гарантирания минимален доход, който е от 65 лева и при възраст
на детето до 7 години средствата се в размер на трикратния размер на
гарантирания минимален доход или от 195 лева, какъвто е размерът на нужните
средства и в процесния случай за детето Т.. При възраст на дете от 14 години до
навършване на пълнолетие на детето, средствата се в размер на четирикратния
размер на гарантирания минимален доход или от 260 лева, какъвто е размерът на
нужните средства за детето Д.. Като за възможностите на родителя, който дължи
издръжка, съдът намира, че независимо, че същият е обективен показател и се
определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали
има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има в предвид и
че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловнои също
така, като се има в предвид, че и двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземе предвид и непосредствените грижи на родителя при когото, ще живее
детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както
ако живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и за който
по делото не се установява да е нетрудоспособен или за него да са налице
обективни причини да не полага труд и да не разполага с никакви доходи поради
тази причина и конкретните реални нужди на децата с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако
родителите живееха заедно. В конкретния случай по делото ответникът не е взел
сатновище по исковете, не се явява и в откритото съдебно заседание и не прави
възражения за неработоспособност, за здравословни проблеми, както и за
задължение за издръжка към други непълнолетни деца и не изтъква никакви
обективни причини, които да го освобождават от безусловното задължение за заплащане
на издръжка, а също така е в работоспособна възраст.
С оглед на изложеноите по-горе съображения, съдът намира,
че ответникът следва да участва в размера на издръжката по отношение на детето Т.
със сума от 120 лева, а по отношение на детето Д. със 150 лева, като останалата
част от издръжката на децата следва да се поеме от майката, който
непосредствено полага грижи за децата. В останалата част, претенцията за
издръжка на детето Т. до пълния размер от 150 лева се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Издръжката следва да се присъди, считано от
предявяване на исковете – 21.03.2012 година до настъпване на законоустановени
причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане.
След развода ищцата следва да носи предбрачното си
фамилно име – Ц..
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъдат
осъден да заплати държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна
такса по иска за допускане на развода, сумата от 388, 80 лева - държавна такса
относно издръжката на децата, сумата от 30 лева - държавна такса по иска за
промяна на фамилното име, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 525, 90 лева –
разноски по делото.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между В.Й.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Т.Д.Б. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 01.06.1996 година с акт № 110/01.06.1996
година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство има Т.Д.Б..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
децата Д. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx и Т. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx на майката В.Й.Б.,
като бащата Т.Д.Б. има право да вижда и взема децата при себе си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, като
през лятото има право да ги взема при себе си за 30 дни, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Т.Д.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на В.Й.Б. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx като майка и законна представителка на детето Т. Т. Д. с ЕГН xxxxxxxxxx
месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от 21.03.2012
година до настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й
вноска до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част, за
разликата над уважения до заявения размер от 150 /сто и петдесет/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Д.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на Д. Т. Д.
с ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на неговата майка В.Й.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ж.
к. xxxx месечна
издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, считано от 21.03.2012 година до
настъпване на причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до
окончателното изплащане.
След развода В.Й.Б. да носи предбрачното си фамилно име Ц..
ОСЪЖДА Т.Д.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - Монтана сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - държавна такса по
иска за допускане на развода, сумата от 388, 80 /триста осемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/ лева - държавна такса относно издръжката на децата, сумата
от 30 /тридесет/ лева - държавна такса по иска за промяна на фамилното име, както
и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а на В.Й.Б. сумата от 525, 90 /петстотин двадесет и пет лева
и деветдесет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: