№ 3354
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110137602 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.128, т.2 и чл. 222, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 1125 лева,
представляваща неизплатена част от трудовото й възнаграждение за м.07.2020 г., сумата 1
237,51 лева представляваща неизплатена част от трудовото й възнаграждение за периода от
01.09.2020 г. до 17.09.2020г., както и на сумата 2250,07 лв. обезщетение по чл.222, ал.1 КТ
за периода 17.09.2020 г. – 17.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите считано от 28.06.2021 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът ХР. М. Н. твърди, че сключила с ответника трудов договор на 03.10.2019г.,
по силата на който заемала длъжността „технически сътрудник“ срещу месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 2 899,56 лв. Посочва, че на 17.08.2020г. й е връчено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като на
17.09.2020г. й е връчена и заповед за прекратяване на същото №51/17.09.2020г. на
основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ. Твърди, че работодателят не е изплатил на ищцата част от
трудовото й възнаграждение за м.07.2020 г. в размер на 1 125 лв., както и че не й е
изплатено нетното трудовото възнаграждение за м.09.2020г. за периода от 01.09.2020г. до
17.09.2020г. за 11 работни дни в размер на 1 237, 51 лв. Излага се, че въпреки подадената от
ищцата декларация до работодателя, с която декларира, че за периода от 17.09.2020г. до
17.10.2020г. не е била в трудови правоотношения, и до настоящия момент не й е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. С оглед на изложеното се моли за осъждане на ответника
да заплати посочените суми, като се претендират и разноски по делото.
Ответникът „Д“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищецът ХР. М. Н. е работила по трудово правоотношение в ответното дружество „Д“ ЕООД
на длъжността “технически сътрудник ” от 03.10.2019 г. до 17.09.2020 г. въз основа на
безсрочен трудов договор № 72/03.10.2019 г., с уговорен срок на изпитване 6 месеца, с
брутно месечно възнаграждение в размер на 2 899,56 лв.
1
От представените по делото Предизвестие за прекратяване от 17.08.2020 г. и Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № 51 от 17.09.2020 г. се установява, че
трудовият договор ХР. М. Н. и „Д“ ЕООД е прекратен на едно от основанията, посочени в
чл. 222, ал. 1 КТ, а именно – чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 17.09.2020 г.
От представената по делото Декларация от ХР. М. Н., вх.№ 29/23.10.2020 г. и копието
на трудовата и книжка, се установява, че е останала без работа за период от един месец,
считано от 17.09.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени
от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
В тежест на ищеца по исковете по чл.128, т.2 КТ е да докаже, съществуването на
трудово правоотношение с ответника и размера на уговореното трудово възнаграждение.
Предявените искове за заплащане на сумата 1125 лева, представляваща неизплатена
част от трудовото възнаграждение на ищцата за м.07.2020 г., сумата 1 237,51 лева
представляваща неизплатена част от трудовото й възнаграждение за периода от
01.09.2020 г. до 17.09.2020г. са допустими. Разгледани по същество същите са и
основателни, тъй като на ответникът не доказа да е заплатил на ищеца процесните суми,
въпреки дадените му указания с доклада, че не сочи доказателства за тези обстоятелства.
Съгласно нормата на чл.8, ал.2 ат КТ, трудовите задължения се изпълняват
добросъвестно до доказване на противното. Налице е законово уредена оборима
презумпция, че страните по трудовото правоотношение осъществяват добросъвестно
трудовите права и задължения. Не се офори презумпцията, че ищецът е полагала
добросъвестно труд за работодателя си на посочената длъжност. Добросъвестността се
предполага, поради това страната, която оборва тази презумпция, носи тежестта на
доказване.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ответникът не доказа да е заплатено уговореното
между страните трудово възнаграждение. Съгласно константа съдебна практика следва да се
вземат предвид всички допустими доказателства при формиране на извода на съда дали са
платени трудовите възнаграждение на работниците.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
трудовият договор е прекратен на някое от основанията, посочени в чл. 222, ал. 1 КТ и че е
останал без работа за период от един месец.
Според чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради закриване на предприятието или на
част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за
повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, като с акт на Министерския съвет, с
колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за
по-дълъг срок. В тежест на ищеца е докаже, че са били налице предвидените в разпоредбата
предпоставки, а в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и е
заплатил претендираното обезщетение.
Тези обстоятелства са доказани от ищеца, поради което в тежест на ответника е
възникнало задължението да докаже плащане на това вземане, за които той не сочи и
2
представя доказателства.
С оглед горното и всички искове следва да бъдат уважени като основателни и
доказани.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски. Ищецът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Възражението за прекомерност на
процесуалния представител на ответника, съдът намира за неоснователно, тъй като е
осъществена правна защита и съдействие по три иска, всеки един от които е с материален
интерес над 1000 лв., поради което уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не
подлежи на намаляване, поради прекомерност.
С оглед безплатността на производството по трудови спорове за работника и
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 190,02 лв., дължима по трите иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „...“ № 8, да заплати на ХР. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора,
ул. „...“ №1, вх.А, ет.9, ап.26 на основание чл.128, т.2 КТ сума в размер на 1125 лева,
представляваща неизплатена част от трудовото възнаграждение за м.07.2020 г., сумата 1
237,51 лева представляваща неизплатена част от трудовото й възнаграждение за периода от
01.09.2020 г. до 17.09.2020г. по безсрочен трудов договор № 72/03.10.2019 г., както и на
основание чл. 222, ал. 1 КТ сумата 2250,07 лв. обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за периода
17.09.2020 г. – 17.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците
считано от 28.06.2021 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 900 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „...“ № 8, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 190,02 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3