Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и девети октомври 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря
Мая Вълева
и прокурора С. Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 2095/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на
„Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от
управителя Р.К.Г., чрез пълномощник адв. А.Н., срещу Решение № 132/27.01.2020г.
по АНД № 4949/2019г. на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 464095-F505298/18.09.2019г. на Началника на Отдел “Оперативни
дейности“- Варна в ЦУ на НАП, като наложеното на дружеството административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.2
вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/2006г. на Министъра на финансите, е НАМАЛЕНО до сумата от 500 /петстотин/
лева.
Касаторът твърди, че решението е неправилно. Счита,
че съдът обективно е провел установителния процес, както по отношение на
писмените доказателства, така и по отношение на обясненията на свидетелите, но
въпреки това е обосновал неправилен извод, че нарушението е извършено. Поддържа
доводите изложени във въззивното производство. Твърди, че дори да се приеме, че
е налице твърдяното административно нарушение, административнонаказващият орган
/АНО/ е следвало да приложи института на маловажност в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В писмени бележки релевира, че от фактическа страна са налице достатъчно
доказателства, за да се приеме, че търговския обект, за който се твърди, че
следва в него да се съхранява паспорта на въпросното фискално устройство няма
характера на стационарен, поради което и касаторът не е бил задължен да го
съхранява на това място. Твърди, че документите на ФУ заедно с други документи,
отнасящи се до търговската дейност се намират в обособен обект-офис, който
предпоставя наличие на достатъчно условия за тяхното безопасно съхраняване, и
който се намира на пристанището на к.к. „Златни пясъци“. Счита, че не е спорен
факта, че преди 20.08.2019г. дружеството е представило копие от паспорта на ФУ,
използвано в търговския обект, като не са установени пропуски при воденето на
паспорта, както и несъответствие между информацията, с която приходната
администрация разполага и данните в паспорта. На изложените основания моли да
се отменят решението на ВРС и НП, като претендира разноски по опис.
Ответникът
- ТД на НАП-Варна, в депозирани по делото от процесуален представител писмени
бележки, оспорва жалбата. Счита за правилни изводите на ВРС, че описаното
нарушение е установено по несъмнен и категоричен начин. Твърди, че формалния
характер на същото, не е основание случая да се приеме за маловажен. Моли за
потвърждаване на въззивното решението като правилно и законосъобразно, като
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че ВРС правилно е
приложил материалния закон, преценявайки фактите по делото.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „Б.“ ЕООД против гореописаното НП, което с оспореното
решение е било изменено, като наложената на дружеството имуществена санкция е
била определена в законовия минимум. За да се произнесе по спора въззивният съд
е приел от фактическа страна, че при извършена от органи по приходите проверка
на 12.08.2019г., в 16.08 ч. на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на
ЗДДС – временна водна база 4, находящ се в к.к.“Златни пясъци“ на плажна ивица
пред хотел „Метропол“, стопанисван от „Б.“ ЕООД, дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си да съхранява в търговския обект паспорта на
монтираното и въведено в експлоатация в същия фискално устройство, модел DATECS
WP – 50 Х с индивидуален номер на
фискалното устройство DT 788525 и индивидуален номер на фискалната памет 02788525, регистрирано в НАП с № 4212870 от
03.06.2019г., доколкото същият е изискан и не е представен до края на
проверката от служители в обекта, респ. представляващи дружеството. Тези
констатациите били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0351950, а в
последствие за установеното нарушение на дружеството бил съставен и АУАН
/надлежно предявен и връчен на упълномощено лице/, в който деянието било
квалифицирано като нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. АНО
като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна
квалификация, издал процесното НП, с което наложил имуществена санкция в размер
на 600 лв. на основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
В решението си
съдът е изложил мотиви, че административнонаказателното производство /АНП/ е
започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаденото НП е законосъобразно и
обосновано, като постановено в законоустановените срокове, от компетентен орган
и при липса на процесуални нарушения; ВРС е приел, че в хода на АНП е изяснена
фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти
АНО е приложил материалния закон. Съдът е обсъдил наведените от въззивника
възражения, които основно са се свеждали до твърденията за несъставомерност на
нарушението, поради липсата на стационарен обект, като по подробно изложени
мотиви е приел същите за неоснователни. Въззивната инстанция е извела извод и
за липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението
като маловажно, но предвид събраните данни за реализиране на нарушението за
първи път, отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на мотиви
в НП, обосноваващи справедливост на определеното по размер административнонаказателно
санкциониране, е намалила наложеното наказание в предвидения от закона минимум.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП съгласно
задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84
от ЗАНН и е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е
нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства; обсъдил е същите /както писмени така и гласни/. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни
изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите
материално-правни разпоредби. Правилно съдът е достигнал до извода за
осъществен от касатора състав на вмененото нарушение, доколкото са налице безспорни
доказателства за извършванете му. Съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18, лицето
по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта
на ФУ, с изключение на случаите по чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6. Идентично
задължение е предвидено и по отношение на търговеца, стопанисващ нестационарен
обект в нормата на чл.42 ал.3 т.2 от Наредбата. В случая не се спори по делото,
че в обекта не е бил съхраняван паспорта на монтираното и въведено в
експлоатация за обекта ФУ, предвид
твърденията в писмените бележки, че последният се е съхранявал в офис,
находящ се на пристанището на к.к. „Златни пясъци“, отдалечен от водната база.
Основното
възражение на касатора е за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния
закон, доколкото неправилно е приел, че дружеството стопанисва стационарен
обект. Същото настоящият състав намира за неоснователно. ВРС е изложил подробни
мотиви в тази насока, поради което не следва тяхното преповтаряне. Допълнително
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно легалното
определение в §1 т.41 от ЗДДС „Търговски обект“ е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели
(например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим
имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. По делото не е
спорно, че от водната база, разположена на плажа пред хотел „Метропол“ са се
извършвали продажби на атракционни услуги.
Не е спорно и, че в този обект са се съхранявали и свидетелството за
регистрация на ФУ, както и договора за техническо обслужване и сервиз на ФУ,
които са били представени в деня на проверката. Следователно налице е търговски
обект и след като от него, а не посредством разносвач или друга дистанционна
форма на продажба са се осъществявали продажби, правилно въззивният съд е
приел, че търговията се осъществява от стационарен обект.
В
подкрепа на горния извод е и представения с административнонаказателната преписка
дневен отчет, издаден от процесното устройство, който съдържа фирмата и адреса на
дружеството, ЕИК, наименованието и местоположението
на търговския обект, като не съдържа текста „без стационарен обект“. Съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. фискалната касова бележка следва
да е четима, да съответства на образеца по приложение № 1 и да съдържа
наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен
обект текст „без стационарен обект“. Следователно горното, в съвкупност с
липсата на представени от касатора документи, удостоверяващи регистрирането на
обекта като преместваем по чл.56 от Закона за устройство на територията и
Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ респ. чл.13, ал.3 от Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие, обуславя извода, че търговецът е разполагал със
стационарен обект, откъдето е извършвал продажби на услуги.
Деянието на жалбоподателя съставлява
неизпълнение на задължението му по чл.42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006
г., а именно - да съхранява в търговския обект паспорта на ФУ. За установяване
на факта на неизпълнение на това задължение е достатъчно да се установи, че при
проверка от органите по приходите на място в обекта паспортът не им е
представен при поискване. Непредставянето на въпросния документ при извършената
проверка, обосновава извода, че същият не се съхранява в мястото където се
извършва търговска дейност. Твърденията на касатора, че паспортът бил
представен веднага след проверката преди 20.08.2019г. са изцяло недоказани,
освен това са напълно неотносими към предмета на доказване по делото. Щом като
касаторът не е съхранявал паспорта на ФУ в обекта по време на проверката, то
без правно значение за съставомерността на деянието като нарушение на чл.42,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г., а оттам и като административно нарушение по
чл.185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е и обстоятелството дали на касатора е била
осигурена възможност да представи паспорта впоследствие и дали той фактически
го е представил в по-късен момент.
Неоснователни са
възраженията на касатора и във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН. ВРС е
изложил подробни мотиви в тази насока, поради което не следва тяхното
преповтаряне. Допълнително настоящата инстанция намира за необходимо да посочи
следното: На първо място, видно от самото НП противно на твърденията в жалбата
АНО е извършил преценка за приложение на цитираната норма, като не е намерил
основание за това. На второ място - от събраните
по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение
да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на
просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на
вредоносен резултат. Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, също не е в
състояние да обуслови маловажност на случая,
тъй като само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска обществена
опасност на същото от обичайните нарушения от същия вид, но именно това е съобразено от въззивната инстанция при изменението на
НП, като е наложен минимален размер на санкцията.
Основателно
и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция. С оглед
фактическата и правна сложност на делото същото
следва да се определи в размер на 80 лева,
съобразно нормата на чл.63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
С оглед изложеното, настоящият
състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението на ВРС
като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие
с материалния закон, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
остави в сила.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/27.01.2020г. по АНД № 4949/2019г.
на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление №
464095-F505298/18.09.2019г. на Началника на Отдел “Оперативни дейности“- Варна
в ЦУ на НАП, като наложеното на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.***, представлявано от управителя Р.К.Г., чрез пълномощник адв.
А.Н., административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лева на
основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.42, ал.1,
т.2 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите, е НАМАЛЕНО до сумата от
500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Б.”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул. „Евлоги Г.“ № 20, вх. Б, ап. 44, представлявано от
управителя Р.К.Г. *** сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.