Определение по дело №1971/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 441
Дата: 14 февруари 2019 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620101971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 14.02.2019 год.

 

Ломският районен съд, І-ви състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари,  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1971 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Съдът на основание чл.140 ГПК, след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира следното:

 

           Предявени са от К.Й.А., ЕГН **********,***, срещу Р.М. ИВАНОВА, ЕГН **********,***,  искове за  родителски права, режим на контакти и издръжка.  

           Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с тях защита;

Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна по спора;

Подведомственост на спора пред съда – искът е подаден пред местно и родово компетентният съд.

           Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1.     Удостоверения за раждане на  детето

2.     Удостоверение за настоящ адрес на ищеца,

3.     Удостоверение за настоящ адрес на детето,

4.     Удостоверение,  издадено от ДГ № 1 „Снежанка“ – гр. Лом,

 

           Доказателствени искания, направени от ищеца:

1.              Да бъде дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства за доходите си една година назад.

           Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

           В отговора си ответната страна, чрез пълномощника си, адв. М.А.,*** счита исковете за допустими, но неоснователни.

Признава,че с ответника са живели на семейни начала, от което съжителство имат дата – малолетната Емили Кирилова Антова, родена на *** год.

           Твърди обаче, че е заминала за чужбина през м. Септември, 1027 год., но това било по взето заедно с ищеца решение, за да си търси работа, като детето да остане при бащата. В този смисъл между двамата родители не е възниквал и няма спор относно упражняването на родителските права.

           Признава, че не е виждала детето и не е изпращала средства за издръжката му от заминаването си, но това отново било по силата на постигната уговорка с ищеца, още повече, че ответницата изплащала погасителните вноски по заем на ищеца в Райфайзен банк АД /по 400 лв./, търсела си – и още си търси работа във Финландия, където се намира и в момента  и не е имала възможност да си идва, нито да отделя повече средства.

           В тази връзка оспорва изцяло претенцията за издръжка за минало време. Оспорва по размер и иска за издръжка занапред /150 лв./, като счита, че същият е завишен и предлага да бъде определен в минималния размер сагл. Чл. 142, ал. 2 СК /в момента 140 лв./.

           Предлага промени в поискания от ищеца режим на контакти на майката с детето в следния смисъл: майката да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 09,00 часа на съботния до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и половината от Коледните, новогодишните и Великденските празници, както и по един месец през лятото и през зимата, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на бащата. Също така детето да прекарва при майката четните си рождени дни, а нечетните – с бащата.

           Предлага спорът да бъде уреден със спогодба.

           Моли да не се присъждат разноски.

           Писмени доказателства с отговора на ответника не се представят.

           Доказателствени искания, направени от ответника – няма. 

           СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ИШЕЦА СА ОТНОСИМИ, ДОПУСТИМИ И  НЕОБХОДИМИ И СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЕТИ.

           ОТНОСНО направените от ищеца доказателствени искания: съдът намира, че същите са относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати.

           Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

          

           ПРИЕМА  искова молба от К.Й.А., ЕГН **********,***, срещу Р.М. ИВАНОВА, ЕГН **********,***. 

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателств:

1.     Удостоверения за раждане на  детето

2.     Удостоверение за настоящ адрес на ищеца,

3.     Удостоверение за настоящ адрес на детето,

4.     Удостоверение,  издадено от ДГ № 1 „Снежанка“ – гр. Лом,

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА , най-късно в първото открито съдебно заседание  да представи доказателства за доходите си за периода 28.09.2017 – 28.09.2018 год.

 

ПРИЕМА писменият отговор на ответника.

 

КОНСТИТУИРА КАТО ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА ДСП – ЛОМ

 

ДА СЕ изготви социален доклад, от ДСП – Лом, отдел „Закрила на детето”.

 

УКАЗВА на страните, че могат да разрешат възникналият правен спор чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

СЪОБЩАВА на страните, проекта си за  доклад по делото :

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143 СК и иск по чл. 149 СК.

           Твърди се в и.м., че от фактическото си съжителство страните имат едно дете – Емили Кирилова Антова, ЕГН **********, родена на *** год.  

През м. Септември, 2017 год. ответницата напуснала семейното жилище, за да си търси работа. Чували се по телефона. Детето останало при бащата, който се преместил в гр. Лом при родителите си, за да може да му помагат в грижите за нея. През този период ответницата не е участвала в издръжката на детето, нито я е виждала, като така отглеждането на детето се е превърнало изцяло в отговорност на бащата. Станало ясно, че ответницата не възнамерява да се върне при семейството.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1.              Да определи местоживеенето на детето Емили при бащата;

2.              Да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Емили на бащата,

3.              Да определи на майката, ответницата, режим на контакти съобразно изискванията на закона,

4.              Да бъде осъдена ответницата да заплаща на ищеца като баща и законен представител на детето Емили, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., ведно с лихвата върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законните причини за изменение  или прекратяване на издръжката.

5.              Да бъде осъдена ответницата да заплати издръжка за минало време – една година назад преди завеждането на иска, в размер на 130 лв. месечно.

Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

 

           Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

           В отговора си ответната страна, чрез пълномощника си, адв. М.А.,*** счита исковете за допустими, но неоснователни.

Признава,че с ответника са живели на семейни начала, от което съжителство имат дата – малолетната Емили Кирилова Антова, родена на *** год.

           Твърди обаче, че е заминала за чужбина през м. Септември, 1027 год., но това било по взето заедно с ищеца решение, за да си търси работа, като детето да остане при бащата. В този смисъл между двамата родители не е възниквал и няма спор относно упражняването на родителските права.

           Признава, че не е виждала детето и не е изпращала средства за издръжката му от заминаването си, но това отново било по силата на постигната уговорка с ищеца, още повече, че ответницата изплащала погасителните вноски по заем на ищеца в Райфайзен банк АД /по 400 лв./, търсела си – и още си търси работа във Финландия, където се намира и в момента  и не е имала възможност да си идва, нито да отделя повече средства.

           В тази връзка оспорва изцяло претенцията за издръжка за минало време. Оспорва по размер и иска за издръжка занапред /150 лв./, като счита, че същият е завишен и предлага да бъде определен в минималния размер сагл. Чл. 142, ал. 2 СК /в момента 140 лв./.

           Предлага промени в поискания от ищеца режим на контакти на майката с детето в следния смисъл: майката да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 09,00 часа на съботния до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и половината от Коледните, новогодишните и Великденските празници, както и по един месец през лятото и през зимата, което време да не съвпада с платеният годишен отпуск на бащата. Също така детето да прекарва при майката четните си рождени дни, а нечетните – с бащата.

           Предлага спорът да бъде уреден със спогодба.

           Моли да не се присъждат разноски.

 

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че по делото няма спорни фактически твърдения досежно главните искове – по чл. 127, ал. 2 СК.

Спорът е концентриран върху размера на издръжката занапред, както и върху това дължи ли се издръжка за минало време.

УКАЗВА на страните, че твърдяните от тях обстоятелства, следва да установят с предвидените в ГПК доказателства.

 

По исковете по чл. 127, ал. 2 СК ищецът следва да докаже при пълно и главно доказване: - факта на разделено живеене на родителите,- че именно той се грижи за децата, - нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, - материалната възможност на ответника да дава претедираният размер на издръжка.

 

 

           НАСРОЧВА делото за 21.03.2019 год., 10,30 часа.

 

           Да се призоват страните и заинтересованата страна с преписи от определението.

           На ищеца да се връчи и отговора на ответника.

 

 

 

                                                                                         Районен съдия: