№ 4
Гр. Силистра, 30 януари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 325 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството
по делото е образувано по жалба на Н.М.К. с ЕГН – ********** *** срещу Решение
№ 1040-18-74/ 11. 11. 2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,
потвърждаващо Разпореждане №
РВ-3-18-00653275 / 25. 09. 2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – Силистра, с което е разпоредено възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение за общо заболяване в общ размер на
1058. 83 лева за периодите 06. 11. 2018 г. – 14. 12. 2018 г., 18. 12. 2018 г. –
18. 01. 2019 г. и 19. 01. 2019 г. – 17. 02. 2019 г., на основание чл. 114, ал.
2 и ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят
счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно и моли за отмяната му и за
присъждане на направените по делото разноски.
Твърди, че резултатите от проверката на контролните органи на ТД на
НАП-Варна, офис Силистра, оформени в протокол № П-03001919056950-073-00 / 28.
06. 2019 г., не могат да се приемат като „нови доказателства или данни“ по
смисъла на чл. 114 от КСО за определяне на правото на изплащане на
обезщетението. Оспорва извода на Директора на ТП на НОИ, че са налице
обстоятелства, които изключват качеството му са осигурено лице по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител ст. юриск. К.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
За периода 09. 05. 2018 г. до 22.
03. 2019 г. Н.М.К. е бил страна по трудово правоотношение с „Добруджанска месна компания 2003“ ЕООД с ЕИК
*********. За този период на основание чл. 40, ал. 1 КСО на жалбоподателя са
изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в общ размер на 1058. 83 лева за периодите 06. 11. 2018 г. –
14. 12. 2018 г., 18. 12. 2018 г. – 18. 01. 2019 г. и 19. 01. 2019 г. – 17. 02.
2019 г. Заплащането е станало въз основа на представени от работодателя три
броя удостоверения относно правото за изплащане на парично обезщетение на лицето по три
болнични листа за посочените периоди съгласно Приложение № 9 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО.
На 16. 07. 2019 г. в ТП на НОИ постъпва протокол № П-03001919056950-073-00
/ 28. 06. 2019 г. за
извършена проверка на „Добруджанска месна компания 2003“ ЕООД от контролните органи на ТД на
НАП-Варна, офис Силистра, за установяване на факти и обстоятелства дали
дружеството реално е упражнявало стопанска дейност в периода от 01. 01. 2014 г.
до момента на проверката и дали е спазвало осигурителното законодателство в
периода от 01.06.2017 г. до момента на проверката (л. 29-66 от делото) От
протокола е видно, че няма данни за извършване на търговска дейност от
дружеството и липсват доказателства за полагане на труд от лицата, за които има
подадени данни за осигуряване. Установено е също, че дружеството няма обекти,
не е декларирало стопанска дейност и не е представило документи за реално
извършвана такава, не е представило счетоводни документи и няма данни за
начисляване и изплащане на работни заплати и също че не е представило договори
и доказателства за реално извършвана дейност с клиенти и доставчици. Въз основа
на получената информация са издадени задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване
на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всички наети лица от „Добруджанска месна
компания 2003“ ЕООД, в това число и за жалбоподателя, за периода 16. 06. 2017
г. – 24. 05. 2019 г. Предписанията са влезли в сила, след което данните са
служебно заличени. Тъй като към момента на настъпването на временната
неработоспособност жалбоподателят вече не е осигурено лице съгласно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ е
счел, че същият няма право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО,
поради което е издал Разпореждане № РВ-3-18-00653275 / 25. 09. 2019 г. за
връщане на неоснователно полученото от него обезщетение поради общо заболяване
в общ размер на 1058. 83 лева за периодите на представените болнични листи.
Несъгласен с издаденото разпореждане
Н.К. е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Силистра по реда на чл.
117, ал. 2, б. „д“ от КСО (л. 9-11).
По жалбата директорът
на ТП на НОИ се е произнесъл с Решение № 1040-18-74/ 11. 11. 2019 г. За да се
произнесе, директорът е възприел фактическите констатации на предходния
административен орган и е счел, че наведените от жалбоподателя основания не са
налице. В тази връзка е приел, че макар към момента на преценка относно правото
на парично обезщетение за временна неработоспособност по отношение на
жалбоподателя да са били налице кумулативно предвидените в чл. 40, ал. 1 КСО
условия за изплащане на такова, в последствие подадените за него данни по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени за периода от 16. 06. 2017 г. до 24. 05. 2019
г. Тъй като след заличаването на данните жалбоподателят вече не е осигурено
лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, органът е приел, че няма право на
парично обезщетение за общо заболяване по чл. 40, ал. 1 от КСО, поради което издаденото
разпореждане за възстановяването му е правилно.
Оспорването на посоченото Решение № 1040-18-74/ 11. 11. 2019 г. е станало
повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен
акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите
и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му
не се констатират нарушения на процесуални правила.
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около това налице ли са
били материалноправните предпоставки по чл. 114 КСО за възстановяване на
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност.
Разпоредбата на чл. 114 от КСО регламентира възстановяването на
неоснователно получени суми за осигурителни плащания, като ал. 1 на текста
предвижда безусловно връщане на недобросъвестно получените суми заедно с
лихвата по чл. 113, а ал. 2 изброява изчерпателно случаите, при които
добросъвестно получени суми подлежат на възстановяване, като предвижда възстановяването
на сумите да е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В
настоящият случай органът се е позовал на хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, предвиждаща
възстановяване на добросъвестно получени суми, когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане.
Макар органът да е счел, че жалбоподателят е добросъвестен, според
настоящия състав не са налице предпоставки за квалифициране на поведението му
при получаването на обезщетението като такова.
Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
От цитираните текстове е видно, че едно от условията, на които трябва да
отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на
валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не
съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на
КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение (в този смисъл Решение
№ 314 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2015 г., VI о.).
В настоящия случай от представения протокол № П-03001919056950-073-00 / 28.
06. 2019 г. за извършена проверка на „Добруджанска месна компания 2003“ ЕООД от
контролните органи на ТД на НАП-Варна,
офис Силистра, е видно, че дружеството е било с роля на фиктивен
осигурител, тъй като липсват каквито и да е данни и доказателства за
осъществявана търговска дейност и за полагане на труд от лицата, наети по
трудови правоотношения. В посочения протокол са възпроизведени обясненията на
самия жалбоподател (л. 32- 33), в които се съдържа признание, че след 25
декември 2018 г. същият не е работил, тъй като машините и съоръженията са били
изнесени от поверения му склад. За периода преди това в обясненията не се
съдържат категорични данни, но не е налице безспорна документална следа, от
която може да се заключи, че реално е осъществявал трудова дейност, или поне за
такава не могат да бъдат зачетени представените служебни бележки за трудови
възнаграждения. Макар с разпореждане № 913 / 13. 12. 2019 г., постановено по
делото, на жалбоподателя да са дадени конкретни указания за установяване на
факта, че действително е престирал е
работната си сила срещу възнаграждение, от негова страна не са
предприети никакви действия в тази насока. В тази връзка отрицателните факти,
на които се е позовал решаващият орган при постановяването на своето решение,
не са опровергани в производството, т. е. липсват доказателства, че
жалбоподателят е осъществявал трудова дейност, респ., че е бил осигурено лице и
е имал право да получи обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО.
Въз основа на извода, че жалбоподателят не е работил, не може да се счете, че
е получил добросъвестно процесните осигурителни плащания ( в този смисъл Решение
№ 7814 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 95/2019 г., VI о. и Решение № 8376
от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 100/2019 г., VI о.). Следователно същият
дължи връщането им безусловно на основание чл. 114, ал. 1 КСО. От страна на
административния орган обаче е приложена по-благоприятна за жалбоподателя
правна норма – чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, предвиждаща възстановяване на сумите
без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение на разпореждането.
Хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО несъмнено би била налице, ако лицето
беше добросъвестно, тъй като протокол № П-03001919056950-073-00 / 28. 06. 2019
г. на ТД на НАП-Варна, офис Силистра, съставлява нов документ, който има
значение за определяне на правото, размера и срока на осигурителното плащане. В
тази връзка съдът приема, че обжалваното решение, в частта относно
квалификацията на полученото осигурително плащане, е постановено при наличието
на основание за оспорването му по чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с
материалноправни разпоредби. Независимо от това съдът не би могъл да отмени
незаконосъобразното решение, тъй като подобна отмяна би влошила положението на
обжалващата страна поради това, че правилното прилагане на материалния закон
предполага определяне на лихва за по-дълъг период, включващ и за срока на
доброволно изпълнение на акта. Забраната
за влошаване положението на обжалващия е предвидена в чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК и се прилага в производството по оспорване на административни актове на
основание чл. 144 от АПК (този смисъл Решение № 3637 от 13.03.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 1638/2012 г., IV о. и Решение № 6548 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 10809/2011 г., IV о.). Ето защо, независимо от констатираното противоречие
с материалния закон на оспорения административен акт, подадената жалба следва
да се отхвърли.
По отношение на искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение поради отхвърлянето на жалбата, съдът намира същото за
неоснователно. Разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 КСО се явяват специални
по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в КСО,
която да предвижда отговорност на жалбоподателя за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от юрисконсулт, при
отхвърляне на жалбата му, означава, че такова не се дължи. Подобна
регламентация е налице в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, по който има обилна практика
относно недължимост на юрисконсултско възнаграждение на ответника при
отхвърляне на иска. Целта и на двете разпоредби е да улесни максимално достъпа
до правосъдие на гражданите и да намали на неблагоприятните финансови последици
за тях при отхвърлянето на жалбите им,
респ. исковете им.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.М.К. с ЕГН – ********** *** срещу Решение №
1040-18-74/ 11. 11. 2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,
потвърждаващо Разпореждане №
РВ-3-18-00653275 / 25. 09. 2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – Силистра, с което на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение
за общо заболяване в общ размер на 1058. 83 (хиляда и петдесет и осем лв. и
осемдесет и три ст.) лева за периодите
06. 11. 2018 г. – 14. 12. 2018 г., 18. 12. 2018 г. – 18. 01. 2019 г. и 19. 01.
2019 г. – 17. 02. 2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: