ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
239
/22.01.2024 г.
Административен
съд – Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на трети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
като разгледа докладвано от съдия Калоянова адм. д. № 321 по описа за 2021
г., намира следното:
Производството е
образувано по искова молба на С. Русинов М., ЕГН **********, с адрес *** против
Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния
директор, с адрес гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, с посочено правно
основание от ищеца „чл.203, ал.(1) АПК вр. чл.1, ал.(1) от ЗОДОВ вр. чл. 39 от ЗЗЛД вр. чл.79 и чл.82 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА“ и
цена на иска 1,00 (един) лев. Иска се от съда да осъди НАП в качеството му на
администратор на лични данни да заплати на М. сума в размер на един лев,
представляваща „обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди - унижение, срам, безпокойство и
притеснения, поради неприложени от НАП подходящи технически и организационни
мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп и неразрешено
разкриване и разпространение на личните данни на ищеца С.Р.М., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
нейното окончателно изплащане.“
По така подадената искова
молба първоначално е образувано адм. д. № 115/ 2020 г. по описа на
Административен съд – Русе. Посоченото дело е приключило с Решение № 24/20.08.2020
г., с което НАП е осъдена да заплати на М. исканото от него обезщетение в
размер на 1,00 лев за „претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на Националната агенция за приходите, изразяващо се в
неизпълнение в достатъчна степен на задължение по чл. 59, ал.1 ЗЗЛД и по чл. 24
и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на лични данни ЕС 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /GDPR/, а именно да гарантира достатъчно
ниво на сигурност на обработваните от него лични данни, довело до неразрешено
разкриване и достъп до личните данни на С.Р.М., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 840.00лв., представляваща разноски по делото.“
След проведен инстанционен контрол, с Решение №
5900/17.05.2021 г., постановено по адм. д. № 11267/2020 г. по описа на ВАС,
състав на Трето отделение е отменил обжалваното от НАП първоинстанционно
решение и е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, съобразно
дадените изключително подробни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В
тази връзка е образувано настоящото адм. д. № 321/2021 г., по което първоначалният
съдия с определение от закрито заседание от 07.09.2021 г. е разпоредил спиране производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от до произнасяне на окончателен акт на Съда на
Европейския съюз (СЕС) по дело С-340/2021 г.
Във връзка със Заповед № РД-06-72/15.02.2022
г., с Разпореждане № 134/ 15.02.2022 г. на председателя на Административен съд
– Русе, делото е преразпределено на настоящия съдия докладчик.
След
служебна проверка съдът установи, че с Решение на Съда (трети състав) от 14
декември 2023 г., СЕС се е произнесъл по поставените въпроси с преюдициално
запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Върховен административен
съд (България) с акт от 14 май 2021 г., постъпил в Съда на 2 юни 2021 г., в
рамките на производство по дело VB срещу Национална агенция за приходите.
Съдът установи, че преди
спирането на делото с Определение от 07.09.2021 г. не са предприети действия по
изпълнение указанията на ВАС, дадени в Решение № 5900/17.05.2021 г., постановено
по адм. д. № 11267/2020 г. по описа на ВАС. В тази връзка настоящият съдия
докладчик установява следното:
В мотивната част на
Определение от 24.02.2020 г. по адм. д. № 115/2020 г. е прието, че ищец по
делото е С. Русинов М., а ответник – НАП, поради което настоящият съдебен
състав счита, че следва изрично да конституира посочените лица като страни в
производството.
Настоящият съд приема, че
М. е предявил иск, който съдът квалифицира
като иск с правно основание чл. 79, § 1 и чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; General Data Protection
Regulation - GDPR),
по реда на чл. 203 и следващите от АПК и чл. 1 и следващите от ЗОДОВ,
за осъждане на НАП да заплати на М. обезщетение в размер на 1,00 лев за
неимуществени вреди, настъпили от неправомерното бездействие на НАП да гарантира
достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни, довело до
неразрешено разкриване и достъп до личните данни на М.. Претендира се и
законната лихва от датата на подаване на иска - 14.02.2020 г. до окончателното
й изплащане.
В
исковата молба се сочи, че М. е собственик на девет търговски дружества,
участва в управлението (като представляващ) на десет търговски дружества, две
сдружения и една фондация. Същият е публична личност и се ползва със сериозен
авторитет и реноме сред обществеността на град Русе. В периода 16.07.2019 г. –
края на юли 2019 г. М. е установил (на база публикации в медиите, а
впоследствие и на https://check.nra.bg/), че негови лични
данни са били неправомерно разпространени, но е липсвала информация
какви са точно тези данни. След поискана информация по надлежен ред, в края на
септември 2019 г. на интернет адрес https://check.nra.bg/check/ е било възможно да се направи проверка
конкретно какви точно лични данни са били разпространени. За М. е установено,
че са били огласени и разпространени в интернет следните му лични данни: ЕГН и
имена; данни от годишна данъчна декларация (чл. 41 от ЗОДФЛ) за 2003 г., 2004
г. и 2006 г.; данни от декларации, подадени от работодатели/осигурители за
осигурените от тях лица (декларация обр.
№1 от Наредба Н8) за период 2008 г.; данни от финансови отчети за 2006 г., 2007
г. и 2008 г.; идентификационни данни за лице, в качеството на представляващ, от
подадена декларация за промяна/първоначално деклариране на авансови вноски (чл.
88/чл. чл. 87а, ал. 2 и 3 от ЗКПО) 2016 г., 2017 г. и 2018 г. В исковата молба
е описано подробно психологическото състояние на М. след узнаване на тези факти.
Посочени са проявленията в психичното състояние на М.; действията, които е бил
принуден да предприеме за личната си защита, за защита на собствеността си и за
защита на посочените юридически лица, в които той има участие в различно
качество. Сочи се още, че чрез бездействие НАП, като администратор на лични
данни, не е положила достатъчно грижа и не е приложила ефективни мерки за
защита на сигурността на данните, в резултат на което бяха разкрити лични данни
на ищеца, накърнена е неприкосновеността на личните данни на ищеца С.М. и са му
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, безпокойство и
притеснения. Според исковата молба, ОРЗД поставя в задължение на
администраторите, какъвто администратор е и НАП, да въведат и прилагат
подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни, които
са съобразени с естеството, обхвата и контекста на обработването на лични данни
и най-вече с рисковете за правата на субектите на данни. М. счита, че в
настоящото производство ответника следва да докаже, че преди инцидента е взел
всички необходими и адекватни мерки за сигурност на данните, като докаже и
механизма, по който ги е взел, включително анализи, оценки на риска и оценки на
въздействието. Сочи се още, че в процесния случай е налице кумулативна съвкупност
от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника НАП, а именно:
установено бездействие на НАП, вследствие на което са изтекли лични данни;
бездействието е във връзка с административна дейност; М. е претърпял
неимуществени вреди; съществува причинна връзка между незаконосъобразното
бездействие на ответника и настъпилия вредоносен резултат в ищеца.
Фактите,
които съдът възприема за релевантни по делото,
са:
1.
Бездействие
на ответника да изпълни задълженията си по чл. 59, ал. 1; чл. 45, ал. 1, т. 6;
чл. 64; чл. 66; чл. 67 и чл. 68 ЗЗЛД, както и чл. 24 и чл. 32 от ОРЗД.
2.
Настъпилите
неимуществени вреди за М..
3.
Пряка
причинно - следствена връзка между твърдяното бездействие на НАП (т. 1) и
настъпилите неимуществени вреди в патримониума на М. (т. 2).
Тежестта на доказване за
установяване на фактите по т. 2 и т. 3 следва да е за М., който е въвел като
фактическо основание на предявения от него осъдителен иск бездействие на
ответника да изпълни свои законови задължения и следователно той е в
положението на ищец по отрицателен установителен иск. Ищецът следва да установи
в какво се изразява бездействието на ответника да изпълни задължения,
произтичащи от Общия регламент за защита на личните данни.
Тежестта
на опровергаване на твърденията в исковата молба за незаконосъобразно
бездействие по т. 1 е за ответника, който е длъжен да докаже отричаното от
ищеца надлежното изпълнение на задълженията. Ответникът следва да установи
липса на нарушение, т.е. че не е отговорен за събитието, причинило вредата,
както и че съгласно чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ОРЗД е предприел подходящи
политики за защита данните и придържането към одобрени кодекси за поведение или
одобрени механизми за сертифициране и прилагането на конкретни подходящи
технически и организационни мерки, съобразени с конкретните рискове.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че ще се ползва само от приложените писмени
доказателства по адм. д. № 115/2020 г. на Административен съд - Русе.
Съдът
не може да се ползва и няма да приобщи към доказателствената маса вече
събраните гласни доказателства по причина, че следва да изслуша свидетелските
показания пряко и непосредствено в съдебна зала и да има възможност да зададе
въпроси на свидетелите, за факти и обстоятелства, които намира за относими и
допустими.
Съдът
не може да се ползва и няма да приобщи към доказателствената маса заключението
на вещото лице по допуснатата
съдебно-психологична експертиза, тъй като съгласно чл. 200, ал. 2 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК вещото лице излага устно заключението си, като
могат да му се задават въпроси.
Съдът указва на ответника
във връзка с носената от него доказателствена тежест, че за установяване
изпълнението на задълженията му по т. 1 са необходими специални знания,
вероятно от специалист киберсигурност, с които съдът не разполага, поради което
ако прецени за необходимо, следва да поиска допускане извършването на
съдебно-техническа експертиза, като съобрази и указанията на ВАС, дадени с Решение
№ 5900/17.05.2021 г. по адм.д. № 11267/2020 г. относно въпросите които следва
да се изяснят с нея.
С Определение №
25/03.01.2024 г. съдът е възобновил производството по делото, като е дал
указание на М. да потвърди дали поддържа предявената от нeго искова молба с вх. №
717/14.02.2020 г. против Националната агенция за приходите, с цена на иска 1,00
(един) лев. С молба с вх. №
117/08.01.2024 г. М., чрез пълномощник адв. Ж. (с представено пълномощно) е
направил изявление, че поддържа процесната искова молба.
С цел спазване на принципа за бързина и процесуална
икономия, обективиран в чл. 11 от АПК, съдът следва да предостави възможност на
страните в 14-дневен срок от получаване на определението да изчерпят всички
искания по доказателствата с нарочна писмена молба за целта (с копие за другата
страна), като предупреди страните, че в случай, че не изпълнят указанието, за
тях може да бъдат приложени разпоредбите на чл. 161 от ГПК и на чл. 92а от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК.
Съдът след като установи,
че съдебното производство е родово и местно подсъдно на настоящия съд, както и
че исковата молба е редовна и допустима, на основание чл. 154, чл. 157, чл. 163 и чл. 171, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ
ОПРЕДЕЛИ:
1. КОНСТИТУИРА
като
страни в производството:
1.1.
Ищец: С. Русинов М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес ***, представляван от адв. А.Ж.,***.2. Ответник: Национална
агенция за приходите (НАП), представлявана от изпълнителния директор, с адрес
гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52
2. НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024 г. от 12,30 часа в зала №
3 на Административен съд – Русе.
3. ПРИЕМА и
прилага по делото писмените доказателства, приложени към исковата молба,
съгласно описа, съдържащ се в същата.
4. ПРИЕМА и прилага по делото писмените доказателства,
съдържащи се в адм.д. № 115/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.
5. УКАЗВА на
страните на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, че
следва да докажат фактите, на които основават своите искания или възражения.
5.1.
УКАЗВА на ищеца, че в 14-дневен срок от получаването на
настоящото определение може да направи допълнение и/или изменение на исковата
молба и посочи доказателства и конкретните обстоятелства, които ще доказва с
тях, както и да представи писмените доказателства, с които разполага.
5.2. УКАЗВА
на
ответната страна, че в 14-дневен срок от получаването на настоящото определение
може да представи писмен отговор на исковата молба или да заяви, че поддържа
вече представения отговор с вх. № 3156/28.07.2021 г.
5.3.
УКАЗВА на ответната страна, че съгласно чл. 133 от ГПК Когато в установения срок не подаде писмен отговор
и не посочи становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства и не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
6. УКАЗВА на страните в 14-дневен срок от получаване на
определението да изчерпят всички искания по доказателствата с нарочна писмена
молба за целта (с копие за другата страна).
7. ЗАДЪЛЖАВА ответника на
основание чл. 190, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 204, ал. 5 от АПК в 14-дневен
срок да представи справка за вида и обема на личните данни на ищеца, до които е
осъществен нерегламентиран достъп, както и заверени копия за вярност от
документите, до които е бил осъществен нерегламентирания достъп.
8. УКАЗВА на ответника
във връзка с носената от него доказателствена тежест, че за установяване
изпълнението на задълженията му по т. 1 от мотивната част на настоящото
определение са необходими специални знания от специалист киберсигурност, с
които съдът не разполага,
9. ЗАДЪЛЖАВА страните по
делото, в тридневен срок от получаване на определението, да представят в
писмена форма информация за телефонен номер и/или електронен адрес, на който ще
им бъдат връчвани книжа и съобщения по делото.
10. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че в случай, че не
изпълнят указанията на съда в срок и/или в цялост, за тях могат да бъдат
приложени разпоредбите на чл. 161 от ГПК и на чл. 92а от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК.
11. ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание,
като им се изпрати препис от определението.
12. ДА СЕ
ПРИЗОВЕ Окръжна прокуратура - Русе, като се връчи
препис от определението и се укаже, че изпращането на представител е
задължително на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ: