Решение по дело №1559/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.Х.К., ЕГН **********,*** срещу Решение № 633/27.04.2023г., постановено по АНД № 2451/2022г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-013541/04.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на основание чл.413, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв. за нарушение на чл.126, т.7 от КТ вр. чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. В касационната жалба се релевира неправилност и незаконосъобразност на решението на ВРС. Твърди се, че изводите на съда, които е извел въз основа на правилно установени факти са неправилни. Сочи се, че в оспореното НП не са посочени съставомерните признаци на нарушение, което е извършено от касатора. Твърди се, че нормите посочени в НП са общи и по тях не може да се търси административна отговорност на касатора, като се навеждат доводи, че работника е пострадал не по време на работата, за която е нает, нито във връзка с работа, която му е възложена или е била в полза на работодателя. Сочи, че инцидента е станал преди началото на работния ден, като касаторът не е бил длъжен да контролира работниците в този момент, още повече, че в заповедта, с която са му възложени функции по контрола за спазването на изискванията за осигуряване на безопасни условия на труд, за това е определена 1/6 част от работното му време. Сочи, че има връзка между поведението на работника и установеното количество алкохол в организма му. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по същество на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. В писмени бележки, с.д. № 13920/03.10.2023год., депозирани от процесуалния представител на касатора - адв. М.Р., се заявява, че поддържа касационната жалба и изразява становище по същество. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя разноските за всички инстанции, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнагаржадение.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд– Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на К.Х.К. е ангажирана за това, че на 27.01.2021г. в качеството си на отговорно длъжностно лице, не е изпълнил вмененото му с длъжностна характеристика и Заповед № 006/31.05.2019г. задължение да контролира спазването от страна на всички работещи на територията на обект: цех за метални конструкции, находящ се в гр.Варна, ул. „инж. Павлин Николов“ №11, изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно изрична забрана на работодателя да не се допуска използването на нестандартни отоплителни уреди и съоръжения, тъй като е допуснал използването на отоплителен източник несъобразен с изискванията за безопасност и здраве и пожарна безопасност, в който са запалени картон и трески от начупени трупчета, като при разпалването им работника в близост Петър Илиев Тодоров, получава масирани изгарания по цялото тяло, довели в последствие до летален изход. За констатираното срещу К.Х.К. е съставен АУАН, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 126, т. 7 от КТ, вр. чл. 33 от ЗЗБУТ. Актът е надлежно предявен и връчен на К. и подписан от него без възражения. Бланкетно възражение е постъпило в срока по чл. 44 от ЗАНН, което е прието за неоснователно. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието е издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

При произнасянето си ВРС приема от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Констатирал е, че размерът на глобата съответства на тежестта на извършеното нарушение, предвид пряката и съществена опасност за живота и здравето на работниците и служителите.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са отправните в касационната жалба упреци към извършената от ВРС преценка на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд аргументирано е посочил кои от тях кредитира и кои не, като въз основа на първите правилно е установил фактическата обстановка и е обосновал краен извод за доказаност на описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение по чл.126, т. 7 от КТ, вр. чл. 33 от ЗЗБУТ, който напълно се споделя от настоящия тричленен състав на Административен съд – Варна.

В случая административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 413, ал.1 от КТ, според която "който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500лв.". Съгласно легалната дефиниция на понятието "здравословни и безопасни условия на труд" дадена в §1 от ДР на ЗЗБУТ вр. с §1, т.18 от ДР на Наредба № 2, това са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

От събраните в хода на въззивното производство, доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като касаторът съгласно Заповед № 005/31.05.2019г. в качеството си на „длъжностно лице по безопасност и здраве при работа“ в дружеството е натоварен от работодателя да изпълнява функциите и задачите, регламентирани за посочената категория лица в Наредба № 3/27.07.1998г. на МТСП, обн. в ДВ бр. 91/1998 г. Съгласно чл. 8 от горната Наредба органите за безопасност и здраве при работа: 1. осъществяват контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите; 2. в случаи на констатирани нарушения предписват мерки на съответните длъжностни лица за отстраняване на нарушенията; 3. при констатиране на непосредствена опасност за живота и здравето на работещите спират машини, съоръжения, работни места и незабавно информират за това съответното длъжностно лице за предприемане на мерки и отстраняване на опасностите.

Следователно сред основните функции на длъжностното лице по безопасност и здраве според цитираната наредба е организирането и координацията на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, както и предприемането на конкретни мерки за предотвратяване на риска за живота и здравето на работещите. В случая не е спорно и, че част от безопасните и здравословни условия на труд са тези, свързани с пожарната безопасност на работното място. По делото е категорично установено, че системно и в продължителен период от време, работещи лица в обекти, стопанисвани от „Интерком Ресурс“ ЕООД, са нарушавали визираните норми за здравословни и безопасни условия на труд, с оглед ползването на самоделна печка метално продълговато „кюмбе“, тип - цилиндър, с къс димоотвод, който уред представлява нерегламентирано отоплително средство, за ползването на което в предприятието е съществувала изрична забрана съгласно Заповед № 34/11.08.2015г. на управителя на „Интерком Ресурс“ ЕООД. Същевременно последното представлява и източник на повишена опасност за здравето и живота на работниците, в резултат на което на 27.01.2021г. е настъпил и инцидента с П. Т.. В тази връзка правилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Стефанов и Димитров, които като работници в „Интерком Ресурс“ ЕООД и материално обвързани с дружеството, са били заинтересовани от крайния изход на делото.

От доказателствата по делото се установява, и че именно за касатора, предвид вменените му задължения съобразно Заповед № 005/31.05.2019г., Заповед 006/31.05.2019г. и длъжностна характеристика, подписана на 23.08.2019г. е съществувало задължение да предприеме конкретни действия, във връзка с осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд вкл. по отношение на пожарната безопасност и конкретно визираната забрана в т. 1.1 от Заповед № 34/11.08.2015г. при наличие на поведение от работниците и служителите в разрез със съответните правила. По делото не просто липсват доказателства за предприемане на каквито и да е мерки по отношение на разположеното нерегламентирано отоплително средство и ползването му, но напротив касаторът в хода на цялото производство релевира, че не може да контролира постоянно спазванията на всички изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд. В случая не се сочат доказателства за начина по който е организиран контролът по спазване на правилата по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, така че същият да бъде ефективен. Осигуряването на контрол е свързано с постоянен и непрекъснат процес относно спазването на правилата по безопасност, в конкретния случай – предприемане на действия по премахване на отоплителния уред или поне наличието на констатации за установени нарушения на правилата за пожарна безопасност относно въздържане от подобно поведение. Контролът следва да е ефективен, т.е. да са отделени средства и ресурси за неговото осъществяване, като доказателства в тази насока също не се сочат. В тази връзка вината на отделния работник при неспазване на правилата на безопасна работа е неотносима към задължението на К. да осъществява контрол. В процеса на работа осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е непрекъснат, а не еднократен процес. Обективното обстоятелство, свързано с нараняване на работещия, води до извод за липса на ефективен контрол за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин.

Видно от горното именно касаторът е бил задължен да следи в обекта да не се допуска използването на нестандартни отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения и е бил длъжен да осъществява постоянен контрол в тази насока, какъвто безспорно не е предприел. От това следва, че К. като не е осъществил горното е нарушил задълженията си, вменени му с длъжностна характеристика и Заповед № 006/31.05.2019г., поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 126, т.7 от КТ вр. чл. 33 от ЗЗБУТ.

Поради това, че в резултат на нарушението е настъпила смъртта на работника Петър Тодоров законосъобразно наказанието е определено в предвидения максимален размер, предвид значителната обществена опасност на деянието, както и с оглед спазване изискванията на посочените нормативни актове, което е от значение за здравето и живота на работниците.

Не са налице наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 633/27.04.2023г., постановено по АНД № 2451/2022г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА К.Х.К., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет/.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: